Месец: януари 1970

 
Начало

XXV
Национален фестивал на детската книга

/Сливен,
10-12 май 2023г./

Трети ден

 Третият, последен ден на XXV
Национален фестивал на детската книга  започна с пресконференция с
носителите на Националната награда „Константин Константинов” – за принос в
детското книгоиздаване за 2023г. От 9.00ч., в РБ „Сава Доброплодни”,
представители на национални и регионални медии имаха възможност да се
срещнат с носителите на наградите: Петър
Станимиров – за цялостен принос,
 Цвета Брестничка – в категория „Автор“,  Кирил
Златков – в категория „Илюстратор“ и
носителя на наградата на детското жури Иво Сиромахов и да научат за техните
първи реакции след награждаването им.

 Националната
награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване е
учредена през 2004г. от Министерство на културата, Община Сливен и
Регионална библиотека „Сава Доброплодни”. Наградата се присъжда ежегодно, в
рамките на Националния фестивал на детската книга, за принос в
книгоиздаването за деца през предходната година. Включва малка пластика,
диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за
цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор. Първият
носител на наградата за цялостен принос е поетът Валери Петров, a за
издателство – ИК ”ФЮТ”.

Фестивалната програма продължи с премиера на
книгата „Динозаврия
тайнствената земя ” на Валери
Манолов /ИК „ПАН“/, която ще се проведе от 9:00ч. в Драматичен театър
„Стефан Киров” – фоайе.

Валери Манолов е роден през 1962г.
в гр. София. Завършил е Софийски университет „Свети
Климент Охридски", специалност „Българска филология". През 1990г. става един
от създателите и собственици на Издателска къща „Пан", където работи и до
сега.

Издал е две стихосбирки за възрастни:
„Спиралата на охлюва" (1992) и „Живот с конкретен образ" (2012).

Автор е и на над 15 книги със стихове и
приказки, както и на научнопопулярни издания за деца: „Зайо и Гризан"
(1996), „Лиска и Мецан" (1996), „Рени и Лисана" (1998), „Рунтавелка" (1998),
„Моята първа книга: Какво е дала България на света" (2009, 2018), „Приказки
за Хитър Петър" (2011), „Седем приказки за лека нощ" (2011), „Моята първа
книга за българските откриватели" (2014), „Динозаврите: Светът около нас"
(2017), „Моята първа книга за българските празници, обичаи и вярвания"
(2015, 2019), „Празник на буквите – българските празници и обичаи" (2019),
„Български приказки с поука" (2019), „Страната на еднорозите"(2021).
Най-новата му книга е „Динозаврия –
тайнствената земя” (2022) ”/ИК „ПАН“/.

 От 10:30ч., отново в Драматичен театър
„Стефан Киров” – фоайе, се проведе Официална церемония по награждаване на
участниците в Националния литературен конкурс на тема: „От другата страна на
вълшебното огледало” и в  XII
Националeн конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни
герои – Сливен, 2023. Водещ на събитието бе актьорът Христо Хр. Симеонов.

В литературния конкурс „От другата страна на
вълшебното огледало“ се включиха с великолепни стихове, приказки, разкази
над 840 деца от България и от българските общности от чужбина на възраст от
7 до 18г. В трите възрастови групи, в категориите поезия и проза, са
наградени 40 млади творци. Творбите на отличените участници са издадени в
сборник с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Бяха наградени и участниците в
XII-я Национален
конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои –
Сливен, 2023г. В конкурса се включиха над 270 деца
и юноши от цялата страна и от български общности в чужбина като 21 от тях са
отличени с награди. Организаторите на фестивала са осигурили и
специални награди за отличените с
първа награда  във втора и трета възрастова група в двата конкурса.

В концерта се
включиха изпълнители от Вокално студио „Усмивка“, балет „Барби“, балет „Пити
па“ и балетна формация с ръководител Ст.Сукнарова.

От 11.00ч. на Oткритата
сцена на фестивала, на бул. „Цар Освободител”1, се състоя представлението
„Котаракът в/с чизми“ на Куклено-театрална къща „Пипелота“ – гр. Ямбол.
Постановка – Коста Димитров; Сценография и кукли – Свила Величкова; Музика –
Стоян Косев. С участието на актьорите: Жулиета Николаева, Калина Баракова,
Димитър Димитров.

Фестивалът беше закрит със заключителен
концерт от 12:00ч. на Открита сцена. В него със свои изпълнения се изявиха
малки таланти от: Вокално студио „Усмивка“ с ръководител Мария Желева;
Балетна школа „Пети па“ с художествен ръководител Петя Вънева; Детска
вокална група „Славейче” при ІІ ОУ „Христо Ботев” – Сливен с ръководител
Нина Стойчева и Балет „Барби” към Военен клуб – Сливен с ръководител Силвия
Терзиева. Водещ на концерта беше актьорът Ангел Попов.

Над 8000 деца и тийнейджъри от Сливен
и страната се включиха в различни прояви от фестивалната програма през трите
дни. Сред участниците и гостите на фестивала от България и чужбина бяха и
студенти-участници в Международния конкурс за илюстрация, писатели,
илюстратори, издатели, библиотекари, литературни критици, педагози и др. В
тридневния празник се включиха и стотици родители и много доброволци.

За рекордния брой участници и гости
многобройните прояви, включени във фестивалната програма, остават като
неповторимо преживяване с вълнението от срещите, с творческото
себераздаване, с новите идеи, и най-вече с искрената детска обич и вълнение.

Начало страница

Начало

Директорът на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ –
д-р Росица Петрова-Василева получи наградата „Златен век – звезда" на
Министерство на културата

На 22.05.2023г., в галерия „Средец“ на Министерство на културата, на
специална церемония по традиция бяха връчени наградите „Златен век“ за
значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и
национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и
Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност. Тази година бяха раздадени 55 отличия. Наградите: „Златен
век-огърлие“, „Златен
век – звезда”, „Златен век – печат на Симеон Велики" (златен), „Златен век –
печат на Симеон Велики" (сребърен) и плакет за принос в развитието на
културата, бяха връчени от министъра на културата Найден Тодоров.

Със „Златен век-огърлие“ бяха отличени: Георги Йорданов – политик и
интелектуалец, министър на културата с кратко прекъсване в периода
1982-1989г., актьорът Ицхак Финци,журналистът Иван Гарелов, известният
музиковед и педагог проф. Боянка Арнаудова, актьорът Владимир Пенев,
председателят на СБП Боян Ангелов и дългогодишният ректор на УНИБИТ проф.
д-р Стоян Денчев.

Сред
удостоените със „Златен век – звезда" е и директорът на Регионална
библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен д-р Росица Петрова-Василева за:
"изключителен принос за развитието на библиотечното дело в България и за
създаване на положителна промяна на обществените нагласи към библиотеките в
страната. Създател и организатор на единствения в страната "Национален
фестивал на детската книга", който тази година отбеляза 25 годишен юбилей“.

Със „Златен век-звезда“ бяха отличени още: поетът Александър Петров;
езиковедът и преводач проф. д-р Владко Мурдаров; Рада Москова – писател,
драматург и сценарист; композиторите проф. Симеон Венков и Хайгашод Агасян;
директорът на Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ Лилия
Балева; поетът и издател Иван Гранитски; директорът на Българската
национална филмотека Антония Ковачева, арх.Уляна Малеева – дългогодишен
служител на НИНКН; Ярослава Бубнова – критик, създател на Института за
съвременно изкуство – София и художникът проф. Станислав Памукчиев.

Тринадесет известни творци и дейци работещи в сферата на културата бяха
удостоени със „Златен век – печат на Симеон Велики"(златен). Връчени бяха и
пет награди „Златен век – печат на Симеон Велики" (сребърен).

Сред
отличените с плакет за принос в развитието на културата е и сливенската
писателка Анна Малешкова.

Начало страница

Начало

НА 1 ЮНИ – МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО, В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПРИКАЗНИ ГЕРОИ ЩЕ ЗАБАВЛЯВАТ ДЕЦАТА
На 1 юни –
Международния ден на детето, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
Сливен са подготвили за своите малки читатели забавни игри, срещи с любими
приказни герои и още много изненади. Клоунът Дон-Балон ще весели децата със
своите забавни номера. От вълшебна приказна кутия малчуганите ще могат да
изтеглят любопитни въпроси-загадки, правилният отговор на които ще им носи и
награди. Децата ще могат да надникнат и във вълшебния Музей на театралните
кукли на любими литературни герои, оживели от сръчните ръце на малки
майстори от цялата страна, да открият своя любим герой и да се снимат с
него. На импровизирана сцена децата ще се изявяват и като разказвачи,
рецитатори и певци и ще изпълнят любими стихове, ще разказват приказки или
ще изпеят най-хубавите детски песни. Всички деца, посетили библиотеката на 1
юни, ще получат подаръци за празника – пъстроцветни балони, детски списания
и книжки.

Начало страница

Начало

НА 1 ЮНИ – МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО, В РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПРИКАЗНИ ГЕРОИ ЗАБАВЛЯВАХА ДЕЦАТА

На 1 юни – Международния ден на детето, в
Регионална
библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен бяха подготвили за своите малки
читатели забавни игри, срещи с любими приказни герои и още много изненади.
Клоунът Дон-Балон весели децата със своите забавни номера. От вълшебна
приказна кутия малчуганите изтегляха любопитни въпроси-загадки, правилният
отговор на които им носеше и награди. Децата можеха да посетят и вълшебния
Музей на театралните кукли на любими литературни герои, оживели от сръчните
ръце на малки майстори от цялата страна, да открият своя любим герой и да се
снимат с него. На импровизирана сцена децата се изявяваха и
като разказвачи, рецитатори и певци и изпълниха любими стихове, разказваха
приказки пяха най-хубавите детски песни. Всички деца, посетили библиотеката
на 1 юни, получиха подаръци за празника – пъстроцветни балони, детски
списания и книжки.

Начало страница

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ПОЛУЧИ  ПРЕСТИЖНАТА НАЦИОНАЛНА НАГРАДА „ХРИСТО Г. ДАНОВ“
– 2023 В КАТЕГОРИЯ „БИБЛИОТЕЧНО ДЕЛО“

 

На
16.06.20223г., на официална церемония в къщата музей на Христо Г. Данов в
Стария град на Пловдив бяха връчени Националните награди „Христо Г. Данов”
за 2023г. в категориите: Голяма награда за цялостен принос в националната
книжовна култура, „Българско издателство”, „Автор на българска художествена
литература”, „Преводач на художествена литература”, „Автор в областта на
хуманитаристиката”, „Автор на издание за деца”, „Художник или дизайн и
оформление на книга” и „Библиотечно дело”.

Националната
награда „Христо Г. Данов" е учредена през 1999г. от Министерството на
културата и община Пловдив. Присъжда се всяка година за принос в
националната книжовна култура.

Гости
на събитието бяха министърът на културата Кръстю Кръстев, зам.-министърът на
културата Виктор Стоянов, зам.-кметът на община Пловдив Пламен Панов,
членовете на Националното жури за определяне носителите на наградата в
отделните категории, както и
автори, преводачи,
издатели, илюстратори, библиотечни специалисти, граждани.

Министърът на
културата Кръстю Кръстев връчи Голямата награда за цялостен принос в
националната книжовна култура на
писателя
Георги Господинов, който тази година, заедно с преводача Анджела Родел,
спечели и Международната награда „Букър”. 

Наградата „Христо
Г. Данов“ за „Библиотечно дело“ бе присъдена на Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ – Сливен. Д.н. Силва Хачерян, директор на дирекция
„Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в
МК и член на националното жури връчи наградата на директора на библиотеката
д-р Росица
Петрова-Василева като изтъкна приноса на библиотеката за организирането и
провеждането на уникалния Национален фестивал на детската книга, който пръв
насочи вниманието към книгите
за деца в България и техните създатели в един труден за книжния сектор
период в края на 90-те години на миналия век и
вече двадесет и пет
години го поддържа и развива
чрез многобройни инициативи.

Носителите на наградата в другите категории
са: в категория „Българско издателство“ – ИК „Фама“; в категория „Автор на
българска художествена литература“ – Николай Терзийски, за книгата „Звезди
под клепачите“/ИК „Жанет 45“/; в категория „Преводач на художествена
литература“ – Кирил Кадийски, за превод на
книгата „Ад“/Данте Алигиери/, издание
на ИК „Колибри“; в категория „Автор в
областта на хуманитаристиката“
– проф.

Боянка
Арнаудова, за книгата „Златният век на българската опера“; в категория
„Автор на издание за деца“ – Юлия Спиридонова, за книгата „Сянката на
Щуреца“/ИК„Кръгозор“/; а в категория „Художник или дизайн и оформление на
книга“ – Тоня Горанова, художник и автор на книгата „Роди се Младенец“ /ИК
„Колибри“/. 

Начало страница

Начало

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТРИТОМНИКА „СЕГАШНИЯТ
БЪЛГАРСКИ СВЯТ – ДЕЙСТВИТЕЛНО Е АД” НА АКАД. ПРОФ. Д-Р ИВАН ВЕЛИЧКОВ

 

На 27 юни, от 18:00ч., в Зала „Май”-Сливен,
бе представен тритомникът „Сегашният български свят – действително е Ад” на
акад. проф. д-р Иван Величков – председател на Академията за иновации и
развитие /АИР/.

Събитието бе организирано със съдействието
на: Регионална библиотека „Сава Доброплодни”,
Община Сливен, Общински съвет –
Сливен, Технически университет – София – Факултет и Колеж Сливен. Гости на
събитието бяха Димитър Митев-председател на ОбС-Сливен и зам.-кметовете на
община Сливен Пепа Чиликова и Стоян Марков.

Проф.
д-р Иван Величков е роден на 19 август 1940г. Завършил е ХТИ – гр. София,
специалност „Химична технология на целулозата и хартията“. От 1965г. до
1968г., е преподавател в Академията за обществени науки – гр. София по
специалност „Управление на икономиката“. От 1982г. е доцент и зам.-директор
на Центъра за работа с чуждестранни студенти, а от 1986г. до 1992г. е декан
на Центъра за ръководни кадри. Три години ръководи катедра „Икономика на
съобщенията“ във ВУТП, а от 1995г. ръководи катедра „Публична администрация“
и е зам.-декан в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград. От 2011г. е
ръководител на катедра „Икономика, администрация, управление“ в ЕПУ – гр.
Перник и директор на Център за професионално обучение. Чете лекции в редица
университети в България и чужбина, а от 10 години и в Технически университет
– София, ИПФ – Сливен по дисциплините „Администрация и управление“,
„Маркетинг и комуникации”, „Сигурност“, „Икономика“. Преподавател е и в
Европейски политехнически университет по
дисциплината „Икономика, мениджмънт, администрация“.
Автор е на над 27 монографии
и на над 300 научни и научно-популярни труда. От 2017г. е президент на
Академията за иновации и развитие в България.

Внушителният тритомник на акад. Иван
Величков, „Сегашният български свят – действително е ад“, е едновременно
изследване, проучване, анализ на развитието на човечеството от самото му
възникване до днес и прогноза за неговото бъдеще. С помощта на богата
фактологична основа от популярни и известни
научни сведения и чрез вмъкването на малко познати хипотези и събития
авторът развива мащабно своето схващане за причинно-следствената връзка
между човека, Космоса, Земята от архаично-митологичните времена до
злободневните проблеми на нашето битие, които ни съпътстват в ежедневието.

Тръгвайки от анализ на съвременния свят, от
геополитиката и глобализацията, през глобалното затопляне и рискът от водна
катастрофа, от трагичните наводнения и огромни пожари, магнитните бури,
озоновите дупки в атмосферата и много други неблагоприятни феномени в
глобален мащаб, предизвикани от неразумната човешка дейност в продължение на
много години, авторът стига до сакралните въпроси, които си задава всеки
човек: откъде идва съзнанието; сами ли сме в Космоса; как се е родил животът
на Земята; наистина ли Вселената е безкрайна и много други. И не само ги
задава, но и настойчиво търси научен отговор на тези дилеми.

Във втората част от трилогията задълбочено са
анализирани и икономическите параметри на нашето стопанство, както и
истинското място на България в световния икономически растеж, проблемите с
големите здравни кризи като ненадейно и съдбоносно връхлетялата ни КОВИД
пандемия с катастрофални последици върху начина на живот и съдба на милиони
хора по света, мястото на България в Европейския съюз и още изключително
важни проблеми.

В третата и последна част на изследването
акад. Иван Величков изразява своята силна тревога от надвисналите глобални
катастрофи над човечеството и я посвещава на проучване и анализ на
състоянието, трудностите и перспективите пред хората в т.нар. „български
земен рай“. Той акцентира върху трите основни причини за демографския колапс
в страната – ниската раждаемост, високата смъртност и емиграцията. Но тези
причини се дължат на друг основен фактор – състоянието и неравномерно
развитие на икономиката в различните отрасли на икономиката и в различните
райони на страната. Интересни са и наблюденията на автора за пазара на
труда, образованието и квалификацията, разликите в статуса на държавния и
частния сектор, факторите за засилване на безработицата и нивото на
заетостта по възрастови групи, структурата и механизмите, които движат
измененията на работната заплата в нашата страна, стресът и чувството за
неудовлетвореност в голяма част от работещите и много други проблеми.

Тъжни и нерадостни размисли пораждат
последните раздели на третата част на тази книга. Те са посветени на
житейското проклятие, което наричаме бедност и на това как недоброто
държавно управление в страната неизменно води до политическо
неудовлетворение и социално падение.

За тритомника и неговия автор говори доц. д-р
Койчо Атанасов – директор на Технически университет – София – Факултет и
Колеж – Сливен. Представен бе и анализ на книгите от литературния критик
Димитър Бечев.

Акад. проф. д-р Иван Величков връчи специални
грамоти на Академията за иновации и развитие /АИР/ на Стефан Радев-кмет на
община Сливен, д-р Росица Петрова-Василева-директор на РБ “Сава
Доброплодни“, Димитър Митев-председател на ОбС-Сливен и проф. Станимир
Карапетков – зам.-ректор на ТУ – София – Факултет и Колеж – Сливен.

Начало страница

Начало

ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ СЕ ПРОВЕДОХА В РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН НА 20, 21 СЕПТЕМВРИ 2023г.  

И тази година, по традиция, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
Сливен организира в началото на новата учебна година Дни на отворените врати
за ученици от различни степени на обучение от сливенските училища. Дните на
отворени врати се проведоха на 20 и 21 септември като в програмата бяха 
включени различни инициативи представящи възможностите на библиотеката за
подпомагане процеса на образование и самообразование на учениците: екскурзии
в библиотеката, презентации по различни теми, демонстрации на възможностите
за ползване чрез Интернет на пълнотекстови електронни бази данни на
библиотеката и на нови технологии, нови книги и помагала в помощ на
обучението по различни предмети за отделните класове, дискусии, прожекции на
филми, срещи с писатели и др. В Дигиталния център на библиотеката бяха
представени и възможностите за 3D сканиране и принтиране в библиотеката,
както и работата с настолен скенер от най-нов клас.

На 20 септември, от 12:00ч., в двора на библиотеката се проведе специална
церемония за награждаване на най-активните читатели на Детския отдел прочели
най-много книги през лятната ваканция. Бяха наградени 10 ученици на възраст
от 7 до 14г. от различни сливенски училища, както и осем малки читатели от
детските градини. Наградите бяха връчени от директора на регионалната
библиотека, д-р Р.Петрова-Василева и общинските съветници Денко Делчев и
Христо Котов. Със специални награди бяха отличени и  училищата с най-много
регистрирани читатели през 2023г. /НУ “Васил Левски“, ОУ “Христо Ботев“, ОУ
„Д-р Иван Селимински“, ОУ “Д.Петров“, СУ “П.K.Яворов“, ОУ “Елисавета
Багряна“. Наградите бяха връчени на директорите на училищата от Росица
Петрова – Василева. Връчена бе и една колективна награда за най-четящият
клас за 2023г. – на децата от 3-в кл. на 4-то ОУ” Димитър Петров” с класен
ръководител Йорданка Добрева, Специални гости на церемонията бяха клоуните
Джони и Тони, както и децата от хор „Дружна песен” при ЦПЛР-ДК – Сливен и
балерините от балет „Барби“ при Военен клуб-Сливен с ръководител Силвия
Терзиева, които със своите изпълнения подариха много настроение и усмивки на
детската публика.

На 20 септември в читалнята на библиотеката ученици от ГПЗЕ “Захари Стоянов“
и от хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов“ се срещнаха с писателя Любомир
Котев – един от най-добрите изследователи и познавачи на живота, делото и
личността на Захарий Стоянов. Представена бе книгата му „Затвори“ или
българщината“ – част трета от трилогията „Записки върху записките“
/посветена на най-сериозното изследване върху великата творба на летописеца
на Априлското въстание/.

В дните на отворени врати, в Чуждоезиковия център на библиотеката, пред
ученици от ГПЗЕ “З. Стоянов“, бяха представени презентации посветени на 26
септември – Европейския ден на езиците. Те ще продължат и през следващата
седмица.

С ученици от първи до четвърти клас от СУ “П.К.Яворов“, ОУ “Д.Петров“, ОУ
“Христо Ботев“ в  Детския отдел по график се проведоха забавни часове
„Библиотеката – свят пълен с чудеса”. Весели викторини и гатанки, картинки с
любими герои от детските книги и разбира се много награди забавляваха
малките читатели.

В читалнята на библиотеката, пред ученици от различни училища бяха
прожектирани по график документалните филми „Станка Пенчева – сливенка
докрай“ и „Сливене, мой Сливене!“.

В инициативите от програмата на Дните на отворени врати се включиха над 550
ученици от различни сливенски училища като най-активни бяха учениците от СУ
“П.К.Яворов“, ОУ “Д.Петров“, ОУ “Христо Ботев“, ГПЗЕ „З. Стоянов“, ХГ “Дамян
Дамянов“, НГИИ “Димитър Добрович“, ПГСГ “Арх.Г.Козаров“.

В дните на отворени врати информационното обслужване във всички звена на
библиотеката беше безплатно.

Начало страница

Начало

НА ОФИЦИАЛНА ЦЕРЕМОНИЯ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН, УЧАСТНИЦИТЕ В КУРС ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА  КВАЛИФИКАЦИЯ ПО
ПРОФЕСИЯ „БИБЛИОТЕКАР“ ЩЕ ПОЛУЧАТ СВОИТЕ ДИПЛОМИ

На 24 октомври 2023г. /вторник/, от 14:00ч., на официална
церемония в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен участниците в
приключилия в началото на годината квалификационен курс за  придобиване на
квалификация “библиотекар“ ще получат държавно признати свидетелства за
трета степен на професионална квалификация по професията, което им
позволява, съгласно ЗОБ,  да работят в читалищни, училищни и др. библиотеки.

Квалификационният курс бе организиран от Центъра за
професионално обучение към Университета по библиотекознание и информационни
технологии – гр.София в партньорство с РБ “Сава Доброплодни“. Курсът бе с
продължителност 9 месеца и бе проведен в хибридна форма като в него взеха
участие 16 курсисти от Сливенска и Ямболска области.

Обучението по различните учебни дисциплини се  проведе от
хабилитирани преподаватели от УниБИТ и висококвалифицирани специалисти от
сливенската регионална библиотека, която бе и база за провеждане на
практическите занимания по учебната програма.

За да финализират своето обучение, курсистите положиха
Държавни изпити по теория и практика на професията „Библиотекар“ по
утвърдените държавни стандарти.

Дипломите на курсистите ще бъдат връчени от проф. дфн Иванка
Янкова – директор на ЦПО към УниБИТ и Стефан Радев-кмет на община Сливен

На церемонията ще присъстват и гл.ас. д-р Деница Димитрова –
преподавател в УниБИТ и ръководител на курса, читалищни библиотекари от
Сливенска община и много гости.

Начало страница

Начало

С ХУДОЖЕСТВЕНО-ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА И ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР С
ПРЕМИЕРА НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „ЖИВОТЪТ, КОЙТО ИСКАХ ДА БЪДЕ ПОЕМА“,
ПОСВЕТЕНИ НА ЖИВОТА И ТВОЧЕСТВОТО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА, В СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ
ОТБЕЛЯЗАНА 130-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТЕСАТА

На 24 октомври 2023г., в гр.Сливен, с откриването на
художествено-документална изложба и творческа вечер с премиера на
документалния филм „Животът, който исках да бъде поема“, посветени на живота
и творчеството на Елисавета Багряна, тържествено ще бъде отбелязана
130-годишнината от рождението на голямата българска поетеса. Проявите се
организират от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ с подкрепата на
община Сливен и са част от официалната програма за отбелязване на празника
на града – Димитровден.

Макар че е родена в София и е живяла в Сливен за кратък
период от време, Багряна наричаше именно Сливен свой „роден“ град. И както
подчертаваше самата тя:  „Темата Сливен се явява
отново и отново в моите стихове. Все едно дали е моментна или цялостна
атмосфера, но непременно се явява, защото аз съм закърмена с духа на този
град… В него се родих като поетеса, в него написах първите си стихове. Не
мога да забравя и природата на този град, острия релеф на Сините скали,
лудия бяг на ветровете от трите дефилета, малката къща с джамлък на дедите
ми, образите на моите близки, незагасналия юначен пламък в очите на моите
съграждани и приятели…“

Събитията посветени на годишнината на поетесата са не само
признание към нейния поетичен талант и огромното й творчество, получило
широко разпространение и извън пределите на България, но и на любовта й към
Сливен, намерила израз във великолепни творби, които ще вълнуват и идните
поколения и ще ги карат да се гордеят с родния град

Художествено-документалната
изложба „Елисавета Багряна – вечно търсеща и винаги вярна на себе си“ се
организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен в
партньорство с Национална библиотека “Св.св. Кирил и Методий“ – София,
Софийска градска художествена галерия – София, Регионална библиотека
„П.Р.Славейков“ – Велико Търново, Държавен архив – Сливен и др. организации
и представя ръкописи, оригинални документи, писма, снимки, първи публикации
в периодичния печат и книги на поетесата, графични рисунки, както и портрета
на Елисавета Багряна на художника Марин Подмолов, от фонда на СГХГ-София.
Изложбата ще бъде открита в 16:00ч., в централното фоайе на сградата на
регионалната библиотека. Тя може да бъде посетена до 1.11.2023г. вкл.
 
 

От 17:30ч., в зала Сливен, 130-годишнината от рождението на
Багряна ще бъде отбелязана с творческа вечер и ще се състои премиерата на
документалния филм „Животът, който исках да бъде поема“. Вечерта се
организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ с подкрепата на
община Сливен.

Филмът
„Животът, който исках да бъде поема“ е по идея и сценарий на д-р Росица
Петрова – Василева и режисьора Христо Симеонов, с участието на актьорите
Елена Петрова и Христо Христов Симеонов и е продуциран от РБ „Сава
Доброплодни“. Снимките за филма са реализирани със съдействието на фонд „13
века България“. Сценарият е изграден върху много автентични документални
материали, спомени и интервюта на поетесата и дава друг, непредубеден поглед
върху нейния живот и дело. През целия й живот, наред
с възхитата и обожанието, към Багряна се насочва и много злоба. Обвиняват я,
че е близка до двореца, наричат я буржоазна поетеса, винят я за дългата
раздяла с детето й, за осъждането на Вапцаров, и за какво ли още не. В
същото време я ухажват – защото всяка власт иска да се украси с  таланта й.
Във филма не се акцентира на тези мъчителни моменти, защото самата поетеса
не обича да ги споделя и коментира. Въпреки огорченията, тя с достойнство
подминава откровените лъжи и клевети и не се обяснява, и не доказва своята
истина.

След премиерата на филма ще
прозвучат и любими класически произведения на
поетесата в изпълнение на квартет „ГеоМарЧаЛо“ и песни по нейни текстове
изпълнени от Богомила Цекова.

Начало страница

Начало

С ХУДОЖЕСТВЕНО-ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА И ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР С
ПРЕМИЕРА НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „ЖИВОТЪТ, КОЙТО ИСКАХ ДА БЪДЕ ПОЕМА“, В
СЛИВЕН  БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАНА 130-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

На 24 октомври 2023г., в гр.Сливен, с откриването на
художествено-документална изложба и творческа вечер с премиера на
документалния филм „Животът, който исках да бъде поема“,
посветени
на живота и творчеството на Елисавета Багряна, тържествено беше отбелязана
130-годишнината от рождението на голямата българска поетеса. Проявите бяха
организирани от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ с подкрепата на
община Сливен и са част от официалната програма за отбелязване на празника
на града – Димитровден. Специални гости на събитията бяха министърът на
културата Кръстю
Кръстев, и Амелия Гешева –зам.-министър на културата

Събитията посветени на годишнината на поетесата са не само
признание към нейния поетичен талант и огромното й творчество, получило
широко разпространение и извън пределите на България, но и на любовта й към
Сливен, който тя наричаше свой „роден“ град. Темата Сливен е намерила израз
във нейни великолепни творби, които ще вълнуват и идните поколения и ще ги
карат да се гордеят с родния град

Художествено-документалната
изложба „Елисавета Багряна – вечно търсеща и винаги вярна на себе си“ се
организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен в
партньорство с Национална библиотека “Св.св. Кирил и Методий“ – София,
Софийска градска художествена галерия – София, Регионална библиотека
„П.Р.Славейков“ – Велико Търново, Държавен архив – Сливен и др. организации
и представя ръкописи, оригинални документи, писма, снимки, първи публикации
в периодичния печат и книги на поетесата, графични рисунки,
както и портрета на Елисавета Багряна на художника Марин Подмолов, от фонда
на СГХГ-София. Изложбата беше открита в 16:00ч., в централното фоайе на
сградата на регионалната библиотека от Пепа Чиликова – заместник-кмет на
община Сливен. Директорът на библиотеката, д-р Росица Петрова-Василева,
 представи най-интересните документи в експозицията и съобщи за интересно
дарение от документи, писма и снимки от личния архив на поетесата
получено в културната институция от съпругата на биографа на Багряна –
проф.Иван Сарандев. Гости на събитието бяха проф. дфн Иванка Янкова
/УниБИТ-София/, доц. д-р Калина Иванова-директор на РБ“П.Р.Славейков“ –
Велико Търново, г-р Иван Александров – ОбС-гр.Велико Търново, Ваня Койчева –
началник на ДА-Сливен, Марина Иванова експерт от Исторически архив към
НБКМ-София, историци, библиотечни специалисти и др.

От 17:30ч., в препълнената зала „Сливен“, 130-годишнината от
рождението на Багряна
беше отбелязана с творческа вечер и се състоя премиерата на документалния
филм „Животът, който исках да бъде поема“. Вечерта беше организира от
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ с подкрепата на община Сливен.

Филмът „Животът, който исках да бъде поема“ е по идея и
сценарий на д-р Росица Петрова – Василева, – директор на РБ “Сава
Доброплодни“-Сливен и режисьора Христо Симеонов, с участието на актьорите
Елена Петрова и Христо Христов Симеонов и е продуциран от РБ „Сава
Доброплодни“. Снимките за филма са реализирани със съдействието на фонд „13
века България“. Сценарият е
изграден
върху много автентични документални материали, спомени и интервюта на
поетесата и дава друг, непредубеден поглед върху нейния живот и дело.
След премиерата на филма прозвучаха и
любими класически произведения на поетесата в изпълнение на квартет
„ГеоМарЧаЛо“ и песни по нейни текстове изпълнени от Богомила Цекова.

         В края на вечерта, с вълнуващо слово към
присъстващите в залата се обърна министърът на културата Кръстю Кръстев:
„Страшно съм развълнуван и щастлив, че има град, има хора, които
засвидетелстват своята любов към българската култура, към великите си
творци и Сливен наистина е щастлив град, че има такива творци като Елисавета
Багряна. Толкова красиви неща бяха показани тази вечер, толкова красиви
думи, написани от тази велика жена, от тази велика българка, от тази
световна поетеса, с която се гордеем всички, гордее се цяла България, бяха
припомнени“.

 Министър Кръстю Кръстев поздрави ръководството и екипа на
регионалната библиотека, благодарение на които, сливенската публика се
докосва до един пълен, истински и жив портрет на Елисавета Багряна. И
добави: „Сливен е истински и жив град и има още много какво да даде на
българската култура“. Министърът пожела на жителите и творците на града в
навечерието на неговия празник – Димитровден, много здраве и творческо
вдъхновение.

По
време на визитата си министърът на културата К.Кръстев и
А.Гешева-зам.-министър на културата посетиха регионалната библиотека и се
срещнаха с нейния директор – д-р Росица Петрова-Василева. Министърът на
културата изказа възхищението си от опазването на автентичния вид на
сградата, състоянието на материалната база, създадените отлични условия за
работа на потребителите,  работата с деца, модерните форми на обслужване,
уникалния Национален фестивал на детската книга и други културни събития.
Обсъдени бяха и предстоящи национални проекти в библиотечната сфера.

Начало страница