Регионална библиотека

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН И ИК „КНИГОМАНИЯ“ ПРЕДСТАВИ МАРИЯ ЛАЛЕВА И НОВИЯ Ѝ РОМАН „ПЪТИЩА ОТ ОГЪН“

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН И ИК „КНИГОМАНИЯ“
ПРЕДСТАВИ МАРИЯ ЛАЛЕВА И НОВИЯ Ѝ РОМАН „ПЪТИЩА ОТ ОГЪН“
 На 11.
10. 2024г. /петък/, от 17:00ч.,  в РБ „Сава Доброплодни“ – Сливен, при много
голям интерес, се състоя премиера на
най-новата книга на Мария Лалева – „Пътища от огън“, излязла на книжния
пазар само преди няколко дни. В препълнената зала, над 100 почитатели на
творчеството на Мария Лалева имаха възможност да се срещнат с нея, да
споделят защо харесват нейните книги, защо очакват с нетърпение всяка
следваща нейна творба и да получат отговори на въпроси, които разказаните от
авторката истории са породили у тях. Специални гости на събитието бяха Пепа
Чиликова – зам.-кмет на община Сливен и народният представител Татяна
Султанова.

Водещ на представянето на „Пътища от огън“ беше младата актриса Мария
Манолова. В началото, в нейно изпълнение прозвучаха подбрани текстове от
романа.

След чудесното въведение към романа водещата
представи Мария Лалева с кратка визитка. В нея тя бе определена като
невероятен творец – ерудиран и талантлив разказвач с непрекъсващо желание за
писане, лиричен и чувствен поет, автор, който се вглежда дълбоко в човешката
душа и разплита сложния гоблен на човешкото съществуване, предлагайки на
читателите поглед към по-дълбокия смисъл на живота. Подчертан бе големия
читателски интерес към нейните романи „Живот в скалите“ (2018) и „Пасиансът
на архангелите“ (2021), които след издаването си, стават бестселъри и години
наред са водещи в класациите за най-продавани книги на българския книжен
пазар.

Най-новата книга на М.Лалева – „Пътища от огън“, бе определена като книга за
огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън,
пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки
пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното
у човешкото същество.

Изтъкнато бе, че големият успех на
авторката е, че във време на разделение и омраза, романът й провокира
читателите да открият лимитите на собствената си чувствителност и
толерантност към другите.

След краткия анонс Мария Лалева отговори на
редица на въпроси на публиката свързани с творческия й път, с работата й по
романите „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“, изборът на теми и
герои и целите, които си поставя водена от нейното светоусещане и ценности,
които иска да предаде. Отговори и на въпроса на какво се дължи според нея
популярността на нейните романи. Подробно се спря и на романа „Пътища от
огън“ като го определи по-скоро като роман за любовта. Главният герой в
романа преживява драматични обрати, среща противоречиви хора, които
преобръщат съдбата му и го предизвикват да преосмисли собствените си
представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и
дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Авторката
акцентира и на други герои от романа като подчерта, че романът всъщност е
опит да покаже, че не бива всички бежанци да се поставят под общия
знаменател на ‚лошите“, че те не са аморфна маса, без имена, лица и съдби,
че трябва да им се даде правото да бъдат човешки същества, които заслужават
толерантност, уважение и любов.

След края на срещата, повече от час почитателите
на творчеството на Мария Лалева получаваха автографи и имаха възможност да
споделят с нея лични оценки за книгите й.

Начало страница

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН И ИК „ЗНАЦИ“ ПРЕДСТАВЯТ АВТОБИОГРАФИЧНИЯ РОМАН „СТРОФИ НА КРЪВТА“ И СТИХОСБИРКАТА „АХАВ“ НА ВАСИЛ СЛАВОВ

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН И ИК
„ЗНАЦИ“ ПРЕДСТАВЯТ АВТОБИОГРАФИЧНИЯ РОМАН „СТРОФИ НА КРЪВТА“ И СТИХОСБИРКАТА
„АХАВ“ НА ВАСИЛ СЛАВОВ

 

На 15 октомври 2024г. (вторник), от 17:00ч., в Регионална
библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен, ще бъдат представени две книги на
Васил Славов – романа „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“.

Васил Славов е роден в София. Син е на писателя

Атанас Славов
и на Елисавета Арнаудова. Завършва английска филология в СУ „Климент
Охридски“. Специализира в Писателската програма (поезия и литературна
критика) на Държавния университет на Пенсилвания, САЩ. Емигрира в САЩ през
1989г. Живее със съпругата си в Питсбърг, Пенсилвания.  

Първите публикации на В. Славов са стихове в сп.
„Пламък“(1984). До заминаването си за САЩ печата стихотворения, преводи и
литературна критика в редица литературни издания в България. От САЩ
продължава да сътрудничи на културната и литературната периодика –
в.„Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Век 21“, „Култура“,
„Демокрация“ и др. Един от първите членове е на учреденото през 1990г.
Сдружение на приятелите на САЩ в България.

В САЩ Васил Славов работи с
десетки творци от средите на
българската емиграция там. Продължава да издава и представя книгите си в
България в съвместна работа с редакторите си
Борис Христов,

Румен Леонидов,
Пенка Ватова. Публикува авторски стихове на английски език в САЩ и 
Великобритания. Негови стихове са включени в първата антология на български
поети в САЩ след 1989 – “Window on the Black Sea” (1992).

Автор е на няколко
поетични и белетристични книги: на белетристичните сборници:“Фургоните на
Адамсбърг“(1998), „Тунелите на Галицин“(2001) и „Записки на
препарирания“(2001); поетичните книги „Спомен
за потоп“(1989), „Бич
Божи“(1992), „7 часа слънце“(2005), “Американа“(2010), „Звяр“(2014),
„Следверие“(2017), „Ням“(2021) и автобиографичния роман „Строфи на
кръвта“(2023). Само преди дни излезе от печат стихосбирката му „Ахав“.

От началото на 2018г.
В.Славов активно съдейства за възстановяването и популяризирането на
Лигата на българските писатели в САЩ и по света, член е на нейния
Управителен съвет.

Васил Славов е носител на награди от: Национален конкурс
за поезия „Биньо Иванов“ (2012, 2015,
2020), Национален конкурс “Христо Фотев“ (2016), Национален конкурс
за поезия „Дамян Дамянов“ (2018).

„Романът „Строфи на кръвта“ е преболяна книга – пореден опит
на Васил Славов (след „Фургоните на Адамсбърг“ (1998) и „Тунелите на
Галицин“ (2001) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант,
и към кръвта на тези преди него“, пише поетът Борис Христов.

Трудно може да се определи жанрът на тази книга. Освен че
разказва нелинейно своето житие-битие в България и САЩ, където отива след
промените, авторът вмъква поетични импресии, свои преводи на стихове и
любопитни факти за своя род. Не по-малко интересна е и одисеята му в САЩ.
Макар да пише предимно от свое име, в книгата си той помества и една глава,
където звучи гласът на съпругата му, която описва разочарованието си от
трудностите, с които се сблъскват в страната на неограничените възможности.
Васил Славов не крие болката си и от конфликтите с родната действителност
при периодичното му връщане в България, макар с много любов да описва
софийските улици, по които е израснал, и Сливен, откъдето е баща му.

„Този роман е провокиран от стремежа за диалог с Атанас
Славов, който през 1983-та година реализира книгата си в Париж. Тя се
казваше „С трева обрасли“. Четиридесет години след това аз се опитвам да
направя диалог с баща си. В тези „Строфи на кръвта“ се пренасят хора, герои,
тъжни хора, загубени вече хора от близкото минало и акцентът ми беше търсене
на тези три поколения, в моя род, в моята фамилия, три поколения емигранти“,
споделя за романа си Васил Славов.

„Строфи на кръвта“ е драматична, болезнена, написана с дълбок
психологизъм творба, която няма да остави безпристрастен читателя.

Стихосбирката „Ахав“ излезе на книжния пазар само преди дни.
Според литературния критик Никола Иванов стихосбирката е „…Поредното
потвърждение, че стиховете на Васил Славов са сред най-доброто, сътворено в
 българската национална лирика през последните десетилетия. Той е дълбок и
драматичен поет, който и в тази книга се интересува от най-сложните
екзистенциални, философски и метафизически въпроси на Битието, включително
за Смъртта и Смисъла. Каквато и тема да го занимава, В.Славов търси
същността. Като мото към стихотворенията си използва стихове и мисли на
творци като Къмингс, Мелвил, Борис Христов, Сеферис, Хенри Милър, Константин
Павлов, Христо Фотев, Конрад, Фокнър, Керуак, Вутимски, Елиът, Дилан Томас…
Класическият му и свободен стих са модерни и безупречни.“

Според Васил Славов:
„Ахав“ е метафора за търсенията и преследванията ни, за
преборванията и загубите, през които всички ние преминахме и преминаваме, за
да останем накрая – умити в сълзите на залезите на тези прекосени океани –
на една килната палуба, осъзнали невидностите на сънищата и уязвимостта на
мечтанията си“.

В края на срещата
почитателите на творчеството на писателя ще могат да получат автограф и да
споделят свои мисли за новите му книги.

Начало страница

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ АВТОБИОГРАФИЧНИЯ РОМАН „СТРОФИ НА КРЪВТА“ И СТИХОСБИРКАТА „АХАВ“ НА ВАСИЛ СЛАВОВ

Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН БЯХА
ПРЕДСТАВЕНИ АВТОБИОГРАФИЧНИЯ РОМАН „СТРОФИ НА КРЪВТА“ И СТИХОСБИРКАТА „АХАВ“
НА ВАСИЛ СЛАВОВ

На 15 октомври 2024г. (вторник), от 17:00ч., в Регионална
библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен, се състоя вълнуваща среща с писателя
Васил Славов и бяха представени две негови книги – автобиографичния роман
„Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“. Сред гостите на събитието бе и
Лидия Димитрова-председател на Постоянната комисия за образование, култура и
вероизповедания при ОбС-Сливен. Водещ на срещата бе режисьорът Христо
Симеонов Костадинов.

Като преход към 
представянето на автобиографичния роман „Строфи на кръвта“ на Васил Славов,
в началото на вечерта бе излъчен кратък откъс
от видеозапис на
честването на 80-годишнината на Атанас Славов, в който той представя, в
специфичния си стил, историята на рода Славови и неговата лична житейска
история.

След емоционалното начало,
водещият представи накратко живота и творческия път на писателя Васил
Славов. Изтъкнато бе, че Васил Славов е
невероятен творец, който според литературната критика се утвърди в
българската поезия през последните десетилетия с отстояване на дръзкия си и
специфичен стил, с експериментаторските си умения да борави с поетическото
слово и с нюансите на многопластовата метафоричност. А неговите
белетристични книги респектират с динамиката на изказа и внушенията, с
ерудитските препратки и позовавания, с острото светоусещане за справедливост
и жажда за човечност, за красота и хармония. Подчертано бе, че той е автор,
който се вглежда дълбоко в човешката душа и разплита сложния гоблен на
човешкото съществуване, предлагайки на читателите поглед към по-дълбокия
смисъл на живота.

Представени бяха накратко и двете книги на Васил
Славов романът „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“.

За романа си „Строфи на кръвта“ Васил Славов подчерта, че го
е написал като дълг към семейството, към историята на рода Славови, с който
се гордее и иска да е негов достоен наследник.  „Този
роман е провокиран от стремежа за диалог с Атанас Славов, който през 1983-та
година реализира в Париж книгата „С трева обрасли“. Четиридесет години след
това аз се опитвам да направя диалог с баща си. В тези „Строфи на кръвта“ се
пренасят хора, герои, тъжни хора, загубени вече хора от близкото минало и
акцентът ми беше търсене на тези три поколения, в моя род, в моята фамилия,
три поколения емигранти“, каза за романа си Васил Славов.

За поетичната си книга „Ахав“ Васил Славов сподели, че:
„Ахав“ е метафора
за търсенията и преследванията ни, за преборванията и загубите, през които
всички ние преминахме и преминаваме, за да останем накрая – умити в сълзите
на залезите на тези прекосени океани – на една килната палуба, осъзнали
невидностите на сънищата и уязвимостта на мечтанията си“.

След представянето Васил Славов отговори на много въпроси: за
това как се е наложил като автор, защо предпочитаният му жанр за писане е
поезията, дали баща му Атанас Славов е подпомагал със съвети и критика
творческите му търсения, какъв е бил подтика да напише романа „Строфи на
кръвта“ и останало ли е нещо недоизказано в него и др. Сподели и някои
моменти от срещите и общуването си с баща си.

 Емоционален завършек на срещата бяха разказите на приятели
на Атанас Славов /Веселина Седларска, Желяз Кондев, Деньо Денев и др./ за
срещите си с него и за високата оценка, която е давал за творчеството на
сина си Васил Славов.

 В края на срещата
почитателите на творчеството на Васил Славов и приятелите на неговия баща
получиха автографи и споделиха свои мисли за новите му книги и колко
е важно да поддържа жива връзката си със Сливен.

Начало страница

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ СЕ ОТКРИВА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

Начало

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА
ПЕТЪР СТАНИМИРОВ СЕ ОТКРИВА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ –
СЛИВЕН

 На
21 октомври от 16:00 часа в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“-Сливен ще бъде открита изложба портрети „Бележити възрожденци
от Сливенския край“ на известния български художник Петър Станимиров.

Традиция стана в навечерието на Димитровден –
празника на Сливен, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” да организира
прояви, посветени на бележити личности от Сливен и Сливенския край, заемали
важно място в борбата  за свобода и независимост, в стопанския, обществения
и културния живот на страната в различни исторически периоди. Защото днес,
повече от всякога е нужно отново и отново да преоткриваме дълбокия смисъл на
делата им, ако искаме да запазим онова благородно сияние, което е осветявало
пътя ни като народност и нация през вековете.

Чрез изложбата портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“ на
художника Петър Станимиров ще бъде отдадена заслужена почит на едни от
най-значимите фигури на Българското възраждане. В експозицията са включени
портрети на: Георги С.Раковски, д-р Петър Берон, Добри Желязков, Добри
Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р
Иван Селимински, Иван Добровски, д-р Георги Миркович.

Портретите на възрожденците, включени в
изложбата, са символи на национална чест и гордост. Чрез прецизната техника
на реалистичния портрет на художника Петър Станимиров е постигната
неповторима индивидуалност и изразителност на рисунъка. Поради
отдалечеността на времето, в което тези бележити личности за живели и
оскъдните описания за голяма част от тях запазени в документални материали,
портретите са  рисувани по стари снимки, което допринася не само за
максималната точност, но и за живото и одухотворено присъствие на образите.

Освен портретите, в шест витрини със снимки, документални материали и книги,
са  представени живота и делото на личностите, включени в изложбата.

След закриване на изложбата колекцията
портрети ще се влее във фондовете на РБ “Сава Доброплодни“  – духовния храм
на Сливен.

Събитието е част от програмата за отбелязване на празника на Сливен –
Димитровден.

Начало страница

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ БЕ ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

Начало

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“
НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ БЕ ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

 На 21 октомври 2024г., от 16:00
часа, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен тържествено бе
открита експонираната в централното фоайе изложба портрети „Бележити
възрожденци от Сливенския край“. Гости на събитието бяха кметът на община
Сливен –  Стефан Радев,
областният управител Чавдар Божурски,
зам.-кметът на община Сливен Пепа Чиликова,
председателят на постоянната комисия за образование, култура и
вероизповедания Лидия Димитрова, директори на училища,
дейци на културата, ученици, граждани. Водещ на откриването бе актьорът
Христо Симеонов /младши/

Изложбата се организира по повод Димитровден и е част от
програмата на общината за отбелязване на празника на града. Тя е посветена
на 10 видни възрожденци от Сливен и Сливенския край – просветители,
книжовници, стопански дейци и борци за свобода и църковна независимост,
чийто светъл духовен образ трябва да остане съхранен вечно жив в сърцата на
потомците. В експозицията са включени портрети на: Георги С. Раковски, д-р
Петър Берон, Добри Желязков, Добри Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и
Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, д-р
Георги Миркович. Освен портретите, в шест витрини със снимки, документални
материали и книги, са  представени интересни моменти от живота на
възрожденците, както и техни значими трудове.
Портретите са дело на
известния български художник, издател и автор Петър
Станимиров. 

Петър Станимиров е завършил Приложна графика в НХА –
София.  Работил е като художник в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. От 1989
до 1994г. е съсобственик на издателство „Плеяда”. През 1995г. основава
издателство „Мега”. От 2000 до 2011г. е арт директор в „Хемимонт Геймс –
студио”. Илюстрирал е над 30 детски книги на съвременни български автори,
както и стотици книги, енциклопедични издания и корици на книги на редица
български и чужди автори за възрастни за български и чужди издателства,
нарисувал е над 20 комикса. Автор е и на една книга за възрастни, на четири
детски книги и на комикс новелата „Пръстенът на нибелунга“. Участвал е в над
40 общи и самостоятелни изложби за илюстрация и комикс в България и чужбина.

Носител е на редица награди, между които: Национална
награда „Константин Константинов” – за принос в детското книгоиздаване,
категория „Илюстратор” /2012/ и за цялостен принос/2023/; Награда за
най-добър класически комикс – X Международен салон на комикса-Белград/2012/;
Национална награда за принос в българския комикс „Александър Денков“/2015/;
Наградата „Перото“- за илюстрация /2019/ и мн. други.

Чрез прецизната техника на
реалистичния портрет художникът Петър Станимиров е постигнал неповторима
индивидуалност и изразителност на рисунъка. Поради отдалечеността на
времето, в което тези бележити личности за живели и оскъдните описания за
голяма част от тях запазени в документални материали, портретите са 
рисувани по стари снимки, което допринася не само за максималната точност,
но и за живото и одухотворено присъствие на образите.

Поради големия брой гости изложбата бе открита в двора на
библиотеката. В началото на тържеството прозвучаха възрожденски песни в
изпълнение на цигуларя Владимир Кондев.

Актьорът Христо Симеонов/младши/ представи с кратки слова
най-ярките монети от живота и делата на възрожденците, включени в изложбата.

За изложбата говори и художникът Петър Станимиров, който не
скри вълнението си от гостуването си в Сливен, градът,
в който са се родили толкова забележителни
личности, имената и делата на които трябва да се знаят и помнят. Станимиров
подчерта, че идеята за изложбата портрети и за включените в нея възрожденци
е на директора на сливенската регионална библиотека д-р Росица
Петрова-Василева и сподели, че вече обсъждат с нея, с кои личности ще
продължи да се обогатява експозицията. Посочи, че портретите е нарисувал в
много кратък срок, за да бъдат експонирани за празника на града.

Изложбата бе открита от кмета на община Сливен – Стефан
Радев, който подчерта, че е горд че  Сливен и Сливенския край са дали много
значими личности, заемали важно място в борбата  за свобода и независимост,
в стопанския, обществения и културния живот на страната през Възраждането.
Чрез портретите, включени в изложбата „Бележити възрожденци от Сливенския
край“, младите сливенци ще  познават образите им и ще преоткрият дълбокия
смисъл на делата им.

Изложбата ще бъде експонирана
до 11.11.2024г. След закриването й, колекцията портрети ще се влее във
фондовете на РБ “Сава Доброплодни“  – духовния храм на Сливен.

Начало страница

В РEГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИГАТА „ЗИМНА БРЕЗА“ НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

Начало

В РEГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН
ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИГАТА „ЗИМНА БРЕЗА“
НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

 

На 11 ноември /понеделник/ 2024г., от 17:00ч., в Регионална
библиотека „Сава Доброплодни“ ще бъде представена антологията „Зимна бреза“
на известния сливенски поет, писател и журналист Деньо Денев, издадена в
навечерието на празника на Сливен-Димитровден.

Деньо Денев е роден през 1946г. в гр.Сливен. Завършил е
ВХТИ "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас, с квалификация инженер-химик. Бил е
учител, но е работил предимно като журналист. Още от ученическите си години
се посвещава на литературата.

Автор е на над 30 книги с поезия, литературна критика и
публицистика и на пиесите "Живи души", "Зелена карта", "Хиляда промила
любов" и др. Съставител е на антологията "Двеста български поети от XX век".
Публикувал е и много статии и литературни портрети за редица изтъкнати
съвременни творци.

Редактирал е десетки книги на автори от цялата страна.

Негови творби са преведени на английски, немски, руски,
гръцки, испански, иврит, украински и др. езици. През 2011г. издателство
"Аксентс пъблишинг" в Лексингтън, Кентъки /САЩ/ издава двуезично издание с
негови стихове.

Повече от 30 години е художествен ръководител на
литературния клуб „Йордан Йовков" при Военен клуб – Сливен. Представил е над
двадесет млади автори /ученици и студенти/ със стихове, разкази, приказки и
рисунки в централната преса.

Творчеството на Д.Денев е високо оценено от авторитетни
писатели и критици, сред които проф. Иван Цветков, Петър Тонков, Здравко
Недков, проф. Светлозар Игов, Панко Анчев, Иван Гранитски, проф. Йордан
Калайков, Минко Бенчев и др.

Деньо Денев е дългогодишен член на СБП и на Българския
П.Е.Н. – център.

Носител е на националните литературни награди за поезия
"Атанас Далчев" (2004г.), ”Дамян Дамянов" (2012г.) и “Милош Зяпков"
(2013г.), както и на Наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” на
Община Сливен за 2013г.

На литературната вечер творчески портрет на Деньо Денев ще
представи ямболският поет Тенко Тенев. Свои размисли и оценки за книгата
„Зимна бреза“  ще споделят проф. Йордан Калайков и още петима утвърдени
сливенски автори.

Ще прозвучат и стихове на поета от новата му книга в
изпълнение на актьора Вангел Апостолов.

Начало страница

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН СТАРТИРА ПРОГРАМАТА „КОЛЕДА В БИБЛИОТЕКАТА”- 2024 С ОБЯВЯВАНЕ НА КОНКУРС ЗА КОЛЕДНА КАРТИЧКА И ОРИГИНАЛНО КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ „КОЛЕДНА МАГИЯ”- 2024

Начало

РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН
СТАРТИРА ПРОГРАМАТА „КОЛЕДА В БИБЛИОТЕКАТА”- 2024 С ОБЯВЯВАНЕ  НА КОНКУРС ЗА
КОЛЕДНА КАРТИЧКА И ОРИГИНАЛНО КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ „КОЛЕДНА МАГИЯ”- 2024

Скоро отново ще е
Коледа – най-вълшебният празник в годината, който очакваме с нетърпение.
Празникът, на който си спомняме, че въпреки многото трудности в света около
нас, доброто съществува, защото Коледа е любовта, която носим в сърцата си,
а коледният дух е надеждата ни за едно по-добро бъдеще, изпълнено с
хармония, добротворство и много щастливи моменти. Коледа ни кара да мечтаем
за различен свят, да копнеем за чудеса, за приказна магия, а коледният дух
прави всичко да изглежда възможно.

За да
бъде Коледа незабравима се нуждаем не само от топлината на дома и любовта на
близките ни хора, но и от красивите думи изречени в коледните пожелания, или
написани в коледните картички, които си подаряваме с много обич.

За шестнадесета поредна
година, в навечерието на най-чакания, на най-обичания от децата празник,
Регионална библиотека „Сава Доброплодни” организира Конкурс за коледна
картичка и оригинално коледно пожелание „Коледна магия“ – 2024, за да поощри
децата и тийнейджърите да пресъздадат коледната магия – светла, красива и
съзидателна. За да се включат в конкурса,
те трябва
да нарисуват върху картон коледна картичка с максимален размер до 15х21 см.
Към нея, на допълнителен лист, да добавят своето оригинално пожелание за
празника и да я донесат в Детския отдел или да я изпратят по пощата или по
куриер на адреса на библиотеката /гр.Сливен, ул. ”Никола Карев” № 1, РБ
”Сава Доброплодни”/  до 11 декември 2024г.
включително.

Участие в конкурса могат да
вземат деца и тийнейджъри на възраст от 6 до 16 години.

Към творбите за конкурса, на
допълнителен лист, всеки участник трябва да добави и следната информация:
три имена, възраст (навършени години), училище, клас, домашен адрес, телефон
и e-mail за контакти.

Специално жури ще оцени
изпратените творби.

В дните преди Коледа, всички
изпратени картички ще бъдат показани на изложба във фоайето на библиотеката
и виртуално в YouTube канала на институцията.

Разбира се ще има и много
награди, както за най-красивите картички, така и за най-оригиналните коледни
пожелания.

Наградите на отличените
участници в двата раздела на конкурса ще бъдат връчени на специална
церемония на 19 декември /четвъртък/ 2024г., от 11:00ч., в РБ „Сава
Доброплодни”, в рамките на програмата „Коледа в библиотеката”.
Участниците, които не могат да присъстват на церемонията, ще получат
наградите си чрез куриерска фирма.

Изпратените за конкурса
картички не се връщат на участниците.

 

За повече информация:

044/623970 –  Детски отдел

044/622441; 0886090712
 

Начало страница

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ СЛИВЕН БЕ ПРЕДСТАВЕНА НОВАТА КНИГА – „ЗИМНА БРЕЗА“ НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ СЛИВЕН
БЕ ПРЕДСТАВЕНА НОВАТА КНИГА – „ЗИМНА БРЕЗА“
НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

 На 11 ноември 2024г., при голям
интерес, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ бе представена книгата
„Зимна бреза“ на известния сливенски поет, писател и журналист Деньо Денев.

Книгата „Зимна бреза“ е
антологичен сборник, който съдържа стихотворения, миниатюри и фрагменти (от
съприкосновения с поезията на български и световни автори).  За заглавието
на книгата Деньо Денев споделя, че то „ повтаря заглавие на стихотворение от
книгата. Това е концептуално стихотворение, зимната бреза е един много хубав
образ, който отъждествявам с душата си. Тя се явява концепция за живота,
любовта и надеждата.“

Събитието започна с рецитал по стихове от книгата в
изпълнение на актьора Вангел Апостолов.

След емоционалното начало, ямболският поет Тенко Тенев
представи кратък творчески портрет на Деньо Денев. В словото си той
акцентира на разноликата поезия на Д. Денев, на темите и мотивите, на
творческите му постижения, на поетичния му език и образност.        

Помолени от организаторите на вечерта от РБ “Сава
Доброплодни“, свои размисли и оценки за книгата „Зимна бреза“ споделиха
проф. Йордан Калайков, поетесите Валя Димитрова и Катрин Федина, поетът
Бисер Бойчев.

С чувство на признателност и благодарност към Деньо Денев се
обърнаха и Соня Келеведжиева, Иванка Калайджиева, Димитринка Петкова и др.
поети и почитатели на творчеството му

Много емоционален бе разговора на Деньо Денев с публиката.
Повече от час той отговаря на въпросите на присъстващите свързани с трудния
избор да пишеш поезия в днешно време, за нови теми и идеи, които го вълнуват
и откъде черпи вдъхновение за стиховете си, за общуването и контактите си
със сливенските поети и писатели и колко е важно поезията да бъде споделена.
В края на вечерта
гостите имаха възможност да получат автограф от поета върху страниците на
новата му книга „Зимна бреза“.

Начало страница