Регионална библиотека

В РБ “САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН ПРИКЛЮЧИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТ „БИБЛИОТЕКАТА ПО ПЪТЯ НА МОДЕРНОСТТА – НОВИ ТЕХНОЛОГИИ, УСКОРЯВАНЕ ПРОЦЕСИТЕ НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ, ОПАЗВАНЕ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА КНИЖОВНОТО НАСЛЕДСТВО, ДИГИТАЛНИ КОМПЕТЕНЦИИ, НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО И КРЕАТИВНОСТТА“

В Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен успешно приключи изпълнението на проект „Библиотеката по пътя на модерността – нови технологии, ускоряване процесите на дигитализация, опазване и популяризиране на книжовното наследство, дигитални компетенции, насърчаване на четенето и креативността“ на стойност 75 000 лв. Той е реализиран в рамките на една година и е финансиран по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ на Министерството на културата.

Проектът е насочен към реализиране на дейности свързани с: Технологично обновяване и внедряване на нови технологии в РБ ”Сава Доброплодни” и разширяване обхвата на автоматизиране на основните дейности и процеси, създаване на по-бърз и лесен достъп на потребителите до информационните масиви; Продължаване на процеса на дигитализация на книжовното наследство по програмата за дигитализация на библиотеката и предлагане на нови услуги; Технологично обезпечаване на дългосрочно офлайн съхранение на архивен масив от дигитална информация за подобряване сигурността и надеждността на данните; Поддържане и представяне на архива на краеведския периодичен печат и литература в дигитални колекции достъпни и по електронен път; Внедряване на Киоск система за интерактивно предоставяне на информация; Повишаване на медийната и информационна грамотност на библиотекарите от Сливенски регион; Разширяване на кръга от потребители на библиотеката /деца, младежи, възрастни/ за обучение с новите технологии: информационна грамотност, създаване и представяне на дигитално съдържание, програмиране, моделиране, безопасност при работа в дигитална среда, изкуствен интелект и др.; Налагане на нови модели за насърчаване на четенето и промяна на негативната тенденция за „нечетящи“ млади хора чрез различни форми за провокиране и вдъхновяване на децата и младежите към творчество и креативност.

В частта „Технологично обновление, технологично оборудване и внедряване на нови технологии“ са закупени и внедрени: професионален високопроизводителен скенер за книги и подвързана периодика до формат А2+ за целите на професионалната дигитализация на редки, ценни и краеведски издания за продължаване на програмата на библиотеката за дигитализация с разширяване на вида и формата на дигитализираните издания и оптимизация на дейностите по дигитализация; специализирани устройства за дългосрочно офлайн съхранение на архивен масив от дигитална информация за подобряване сигурността и надеждността на данните; WEB базирана система за управление на дигитално съдържание; киоск система за презентационни цели в публични пространства и въвеждане ново средство за комуникация с посетителите /вкл. и на чужди граждани/. Създаден е и център за обучение и презентации за потребителите на библиотеката с 10 работни места, оборудван с лаптопи Lenovo, (позволяващи и изнесени обучения) и прилежаща LAN и WLAN инфраструктура, цветен принтер и скенер /формат А3/ и интерактивен 86-инчов дисплей със система за професионално обучение ViewBoard Whiteboard. Оборудването позволява провеждането на обучения по дигитални компетенции, презентации и лекции по различни теми, вкл. и по програми на МОН.

В рамките на проекта, в частта за насърчаване на четенето и развитие на творчеството и креативността на децата и младите хора, бяха организирани и проведени Национален литературен конкурс и Национален конкурс за рисунка на тема “Библиотеката-моят остров на съкровищата“ за деца и младежи на възраст от 7 до 18г. от страната и от българските общности в чужбина. В литературния конкурс се включиха над 740 участници със специално написани за конкурса приказка, разказ или стихотворение. В трите възрастови групи са наградени 42 млади творци. Творбите на участниците разкриват мислите и чувствата. които вълнуват младите автори в тайнствения свят на библиотеката и как искат да изглежда библиотеката днес, какви са техните послания към нас, възрастните. В конкурса за рисунка се включиха над 470 участници от цялата страна, като 21 от тях са отличени с награди. Рисунките представят магичния свят на библиотеките, както и мечтите и желанията на децата и тийнейджърите за техния съвременен облик. Издаването на сборник с наградени творби от Националния литературен конкурс и цветен каталог с рисунки от Националния конкурс за рисунка позволи интерпретациите на темата в творбите на участниците да стигнат до колегията и да бъдат ориентир при правене на политики за визията на съвременната библиотека. С творбите на участниците в Националния конкурс за рисунка, бе уредена изложба, която бе посетена от рекорден брой деца и гости на Сливен и на 27-то издание на Националния фестивал на детската книга /11-13 май, 2025/. Сборникът с литературни творби и каталогът с рисунки бяха изпратени до всички големи библиотеки в страната и в чужбина получиха широка публичност.

В частта „Насърчаване на медийна и информационна грамотност“ са подготвени и издадени помагала с материали за обучения по: „Дигитална компетентност и дигитална креативност“ – 3 нива /базово, средно и напреднали/; „WEB съдържание и дигитализация“, „Компютърно моделиране“ /програмиране на Snap! с робота Finch/ и “Дигитална компетентност и дигитална креативност за библиотекари“. С организирането на обучения по разработените материали библиотеката се превръща в притегателен център за деца и младежи за обучение с новите технологии; подобряват се практическите умения за работа със софтуер с изкуствения интелект на библиотечните специалисти и потребителите на библиотеката.

С проекта са реализирани всички предварително формулирани цели. Постигнатите резултати гарантират неговата устойчивост и ще се отразят положително в дейността на библиотеката в дългосрочен план.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕН РОМАНА „И АЗ СЛЯЗОХ”

НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ

На 21 ноември 2025г. от 17:00 ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, гр. Сливен предстои очаквано от почитателите на съвременната българска проза литературно събитие – среща с Владимир Зарев – един от най-талантливите и популярни български писатели и представяне на най-новия му роман „И аз слязох“. В него Зарев успява да създаде монолитна сплав между каноничния евангелски текст и художествената интерпретация на малко познати и неизвестни моменти от житието на Исус Христос, да ги внуши чрез автентична интерпретация, с непосилната лекота на образ, слово, диалог и монолог. Този роман е вдъхновена философска притча – есе за вечната битка в душата на човека между сакралното и профанното начало.

В представянето ще вземе участие и литературният критик и управител на ИК “Хермес“ Стойо Вартоломеев – редактор на романа.

Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947г. в София. Завършил е „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“ през 1972г. От 1973г. работи в списанието за българска и преводна литература „Съвременник“, като редактор, по-късно е зам.- главен редактор, а от 1999г. – негов главен редактор.

Първия си разказ печата през 1965г. в сп. „Пламък“. Сътрудничи редовно на литературния и всекидневния печат с разкази, новели, повести и стихове. Дебютът му в литературата е стихосбирката „Ако това е времето“ /1969/. Само две години по-късно излизат сборникът с разкази „Неспокойни чувства“ /1971/, детската повест „Голямата странна градина“ /1972/ и повестта „Така хубаво, мъчително, безкрайно“ /1972, 2023/. Сборникът „Дунавски новели“ се появява през 1974г. През  1975 г. излиза първият му роман „Денят на нетърпението“ /1975, 1977/. През 1978 – 1985г. излиза трилогията „Битието“ /1978г./, „Изходът“ /1983/ и „Изборът“ /1985/, като третата част е издадена в нова редакция под заглавието „Законът“ през 2012г. През 1984г. излиза романът му „Процесът“, а през 1987г. – криминалният му роман „Хрътката“, с продължението „Хрътката срещу хрътката“/1990/. Посветеният на Белоградчишкото въстание роман „Лето 1850“ е публикуван през 1988г. Романите, които му носят най-голяма популярност са „Разруха“ /2003/, „Светове“/2008/ и „Поп Богомил и съвършенството на страха“ /2004/. Автор е и на романите „Орлов мост“ /2016/, „Чудовището“/2019/ и „Объркани в свободата“ /2022/.

Творби на Владимир Зарев са преведени на английски, немски, руски, украински, чешки, полски, румънски, унгарски, холандски, турски, ирански и други езици. Последните му романи излизат в по няколко издания и значителни тиражи на немски, а немската литературна критика го сравнява с Балзак и дава изключително висока оценка на безспорния му талант, актуалността и непреходността на романовата му проза.

Владимир Зарев сътрудничи и във филмопроизводството – през 1975г. пише сценария за филма „Този хубав живот“, а по идея на романа му „Битието“, ТВ7 създава и пуска на екран през 2013г. серийния филм „Дървото на живота“. По романа му „Разруха“ е създаден сценарият на филма „Времето е наше“ /2018/.

Носител е на редица литературни отличия, между които наградата за съвременен български роман на фонд „Развитие“/1996/ и литературните награди „Михалаки Георгиев“ /1987/ „Иван Вазов“ /1916/, „Елин Пелин“ /2017/ и „Стоян Михайловски“ /2020/. През 2022г. е удостоен с награда „Перото“ за цялостен принос към българския литературен контекст. Носител е и на годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ /2017/ и  на орден „Стара планина“ – първа степен /2018/. През 2025г. получава Националната награда „Христо Г. Данов“ – за цялостен принос в националната книжовна култура /2025/.

От 2021 г. е академик на БАН. Член е на СБП и на СБЖ.

През пролетта на 2025г., ИК „Хермес“ издаде последния роман на Владимир Зарев „И аз слязох“. За него авторът пише: „ Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество? Също така един от въпросите, който ме е мъчил, е защо Бог изпраща на земята, за да разреши проблема за властта, и човек, и Бог? Той е могъл да изпрати ангел, но прави друго. Смятам, че в „И аз слязох“ съм успял да дам отговор и на този въпрос. Сънувах, че трябва да напиша тази книга и да се опитам да отговоря на много от въпросите, които ме вълнуват години наред. Този роман е най-важната ми книга.“

Вплитайки в библейската тъкан на екзистенциалната философия на писателя хуманист, В.Зарев не снизява, не накърнява каноничния образ на Иисус, а го доближава до нас – губещите своя смисъл и вяра хора на ХХI век и това може би е най-важното послание на тази книга.

Водещ на срещата ще бъде литературният критик Димитър Бечев.

За повече информация: 044/622441; 0886090712

д–р Р. Петрова-Василева

Документалната изложба „Духовният напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си…“ за седмица привлече рекорден брой посетители в сливенската регионална библиотека

Традиция стана в навечерието на празника на Сливен – Димитровден и на Деня на народните будители, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” ежегодно да организира прояви, посветени на бележити личности от Сливен и Сливенския край, заемали важно място в борбата за свобода и независимост, в стопанския, обществения и културния живот на страната в различни исторически периоди, водени от идеята че сега, повече от всякога е нужно отново и отново да преоткриваме дълбокия смисъл на делата им, ако искаме да запазим онова благородно сияние, което е осветявало пътя ни като народност и нация през вековете.

Една от най-значимите фигури на Българското възраждане, посветил живота си на духовното пробуждане на народа ни е Сава Доброплодни – патронът на сливенската регионална библиотека – определян като една от най-значимите фигури на Българското възраждане – изтъкнат възрожденски учител, заслужил педагог, плодовит книжовник, талантлив преводач и публицист, самоотвержен борец за църковна независимост, активен читалищен деец и общественик, родоначалник на Българския театър.

По повод 205 г. от рождението на бележития сливенец, на 21 октомври 2025г. в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен бе открита документалната изложба „Духовният напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си…“ Събитието бе част от програмата за отбелязване на значимата годишнина на патрона на сливенската регионална библиотека и на 70-годишнината на културната институция, както и на програмата за отбелязване на празника на Сливен – Димитровден и на Деня на народните будители.

Изложбата е организирана от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен в партньорство с Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” – София, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” – Велико Търново, Държавен архив – Сливен, Исторически музей – Котел, Регионална библиотека “Любен Каравелов“ – Русе и др.

С много снимки, книги, периодични издания, ръкописи, архивни документи и информационни табла са представени семейството и годините на учение на Доброплодни, приносите му за духовно и културно пробуждане на народа ни, неговата дългогодишна дейност като учител и просветител, като плодовит книжовник, борец за духовна свобода, културен реформатор и родоначалник на Българския театър, активен общественик, организатор на първото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий като всенароден празник на българската писменост и славянската култура/Шумен, 11 май 1856г./, признателността към неговото дело и др. Специално внимание е отделено и на дейността и инициативите на Доброплодни в Сливен /1859-1862/. Част от архивните документи от БИА/НБКМ/ и от фонда „Специални сбирки“ на НБИВ са представени за пръв път пред широката публика.

За организаторите на изложбата е особено радващ големия брой посетители. Само за седмица тя е посетена от над 1800 ученици от НУ „Васил Левски“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Димитър Петров“, СУ „Пейо К. Яворов“, СУ „Йордан Йовков“, СУ „Константин Константинов“, ОУ „Елисавета Багряна“, ученици от гимназиален курс от ПМГ „Добри Чинтулов“, ГПЗЕ „Захарий Стоянов“, СПГ по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“, ПГХТ „Акад. Неделчо Неделчев“, десетокласниците от НХГ „Д. Добрович“ и ХГ „Д. Дамянов“, както и от ученици от Спортно училище „Д. Рохов“. Изложбата бе посетена и от ученици от клубовете „Млади възрожденци“ от сливенските училища и от много краеведи, педагози, историци, студенти по педагогика от ТУ-София, ИПФ-Сливен, граждани.

Наред с изложбата за учениците бяха организирани и интересни презентации посветени на празника на Сливен – Димитровден и на Деня на народните будители.

С документалната изложба „Духовният напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си…“ и другите прояви, организаторите на изложбата от РБ “Сава Доброплодни“ възкресиха по интересен начин спомена за Сава Доброплодни, за цялата му необхватна и многопосочна дейност, която е израз на една силна страст, която сам той определя като дълбока любов и грижа за отечеството и народа ни. И напомниха, чрез думите на бележития сливенец, които звучат актуално и днес, че: “Пътят на знанието, на книгите ни, на вестниците, на уредените училища и читалища, на фабриките, на търговията, на театъра и музиката… е пътят на духовния напредък. И те ни раздалечават от невежеството…. и ни приближават към Европа“.

За повече информация: 044/622441; 0886090712

д–р Росица Петрова-Василева

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА, ПОСВЕТЕНА НА 205 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА САВА ДОБРОПЛОДНИ БЕ ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА СЛИВЕН

На 21 октомври, от 16:00 часа, в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен бе открита документалната изложба „Духовният напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си…“ посветена на 205 години от рождението на Сава Доброплодни – една от най-значимите фигури на Българското възраждане. Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина на патрона на Сливенската регионална библиотека и на празника на Сливен – Димитровден.

Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен в партньорство с Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” – София, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” – Велико Търново, Държавен архив – Сливен, Исторически музей – Котел, Регионална библиотека “Любен Каравелов“ – Русе и др.

Гости на събитието бяха зам.-кметът на община Сливен Пепа Чиликова, д-р Ваня Аврамова – зам.-директор на НБ “Св. св. Кирил и Методий“- София, Димитър Минев – директор на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, Лидия Димитрова – председател на Комисията по образование, култура и вероизповедания при ОбС-Сливен, Ваня Койчева – директор на ДА-Сливен, музейни специалисти, директори на училища, културни дейци и граждани.

При откриване на събитието, актьорът Христо Симеонов /младши/ подчерта, че „…Въпреки дистанцията на времето споменът за Сава Доброплодни е жив и до днес. И това не би могло да се обясни само с инерцията и спомена за делото му. Има нещо, което възкресява този спомен, придава му дълговечност. Това е цялата му необхватна и многопосочна дейност, която е израз на една силна страст, която сам той определя като дълбока любов и грижа за отечеството и народа ни. Това са мислите и идеите на Доброплодни, неговото верую, на което остава верен до сетния си дъх:

„…Свободата ни, милата наша свобода ще дойде по два пътя – с духовен напредък и с кървав меч. Аз не съм човек на меча. Но именно духовния напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си. Пътят на знанието, на книгите ни, на вестниците, на уредените училища и читалища, на фабриките, на търговията, на театрото и музиката…. Те ни раздалечават от невежеството на нашите тирани и ни приближават към цивилизацията, към Европа…“

Директорът на РБ “Сава Доброплодни“ – Сливен, д-р Росица Петрова-Василева, представи накратко основните акценти в изложбата: семейството и годините на учение на Доброплодни, приносите му за духовно и културно пробуждане на народа ни, неговата дългогодишна дейност като учител и просветител, като плодовит книжовник, борец за духовна свобода, родоначалник на Българския театър, инициатор на създаването на редица читалища – първите културни институции в поробеното ни отечество, активен общественик, организатор на първото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий като всенароден празник на българската писменост и славянската култура/Шумен, 11 май 1856г./ и др.. Р.Петрова акцентира и на представените в изложбата интересни снимки, писма и архивни документи от БИА – София като: ръкопис на С.Доброплодни от 1877г. – сказки на поучителни и нравствени теми; писмо на С.Доброплодни до общините в Хасково, Клисура и Панагюрище относно разпространение на негови книги в тези селища; писмо отговор на С,Доброплодни до Илия Блъсков от 1884г. с подробна информация за педагогическата си дейност през годините и др.; писмата от личните архиви на видните дейци на национално-църковната борба в България – братята Йаким Груев и Георги Груев свързани със събиране на спомоществователи за книгите на С.Доброплодни, съхранявани във фонд „Специални сбирки“ на НБ “Иван Вазов“ –Пловдив; оригиналната сметка на С. Доброплодни за получени суми и направени разходи по време на учителстването му в Котел /1842-1846г./, съхранявана в ИМ-Котел; писма на С.Доброплодни съхранявани в ДА-Сливен, относно дейността му като учител в града и др. Представени са и първите издания на неговите книги: „Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието“ /Цариград, 1846г./ – определяна като първото ръководство по здравеопазване у нас; „Водител за взаимните училища“ /Земун, 1852г./ – първото систематично педагогическо съчинение на български език; „Писмовник“ (Писменник) /Земун, 1853г./ – първото ръководство по стилистика в историята на новата българска литература; „Михал. Комедия на четири действия“ /Земун, 1853г./ – с която се поставя началото на българската драма; „Пространний буквар за децата или взаимоучителни таблици“ /Цариград, 1860г./; „кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравието“ /Болград, 1865/; „Неделни апостоли и евангелия ..“. /Болград, 1866г./ – първото тълкование на евангелските текстове на новобългарски език; „Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий“ /Варна,1885/; „Кратка автобиография“ /София, 1893г./ – съдържаща твърде ценен материал за изучаване на големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското възраждане; списанието “Нова българска пчела“, което той издава в периода 1887-1888г; публикации от възрожденския периодичен печат.

Изложбата беше официално открита от зам.-кмета на Община Сливен, г-жа Пепа Чиликова. Тя прочете поздравителен адрес от кмета на общината г-н Стефан Радев и подчерта, че огромното дело на Доброплодни не е достатъчно познато и подкрепя усилията на сливенската регионална библиотека и съорганизаторите на изложбата да продължат да проучват и популяризират неговото дело.

Документалната изложба „Духовният напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си…“ ” може да бъде посетена до 2 ноември 2025г. вкл., всеки делничен ден от 9:00ч. до 17:00ч.

Заслугите на Сава Доброплодни за просветното и културното издигане на българския народ са неизброими. Такава личност не бива да потъва в забрава. Затова сливенската регионална библиотека ще продължи да инициира прояви за изследване и популяризиране на неговия живот и дело.

За повече информация: 044/62 24 41; 0886090712

Д-р Р.Петрова-Василева

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 205 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА САВА ДОБРОПЛОДНИ СЕ ОТКРИВА В СЛИВЕН

На 21 октомври, от 16:00 часа, в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен ще бъде открита документалната изложба „Духовният напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си…“ посветена на 205 години от рождението на Сава Доброплодни – една от най-значимите фигури на Българското възраждане – изтъкнат възрожденски учител, заслужил педагог, плодовит книжовник, талантлив преводач и публицист, самоотвержен борец за църковна независимост, активен читалищен деец и общественик, родоначалник на Българския театър.

Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен в партньорство с Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” – София, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” – Велико Търново, Държавен архив – Сливен, Исторически музей – Котел, Регионална библиотека “Любен Каравелов“ – Русе и др. Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина на патрона на Сливенската регионална библиотека и на празника на Сливен – Димитровден.

Типичен просветител – еволюционист Сава Доброплодни вижда главната задача на нашата възрожденска интелигенция в широката просветителска работа. Придобиването на повече знания според него е път за духовно, а след това и за политическо освобождение на народа. През 1842г.,току що завършил Великото Куручешменско училище в Цариград, той заявява пред себе си: „Аз влизам вече в обществото като учител. Трябва да пазя добре във всичко, за да бъда пример на учениците и гражданите. Това нещо не е твърде лесно. Тук е основата на живота“. И наистина, учителството става основа на неговия живот. Зареждат се дълги години на учителстване в Котел, Шумен, Сремски Карловци, отново в Шумен, Сливен, Варна, Тулча, Силистра, Кюстенджа. 3авършва учителската си кариера като инспектор в Разградския учебен окръг.

Над 50 години, с цялостната си дейност Сава Доброплодни се стреми да помогне на своя народ да се „просвети и издигне в културно отношение поне на равно със сърби, румънци и гърци“. Навсякъде където пребивава създава отлично уредени училища, възпитава великолепни ученици и не прекъсва дейността си на културен реформатор: пише и издава книги, бори се да промени бита не само в облеклото, но и с ръководства по хигиена, вдъхва любов към музиката, танците, театъра, литературата. А това е огромна заслуга в една епоха, в която се руши старото и се създават нови устои на живота.

Изложбата „Духовният напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си…“ в дванадесет табла и седем витрини, с много снимки, книги, ръкописи, архивни и документални материали, представя основни етапи от живота и делото на Сава Доброплодни и приносите му за духовното и културно пробуждане на народа ни. Особено ценни са изложените ръкописи и архивни документи от фондовете на Български исторически архив към НБ “Св.св.Кирил и Методий“; писма от личните архиви на видните дейци на национално-църковната борба в България – братята Йоаким Груев и Георги Груев, съхранявани във фонд „Специални сбирки“ на НБ “Иван Вазов“ – Пловдив, които се представят за пръв път в изложба; писма от фонда на ДА-Сливен относно учителстването на Доброплодни в Сливен/1859-1862/; сметка на С. Доброплодни за получени суми и направени разходи по време на учителстването му в Котел /1842-1846г./, съхранявана в ИМ-Котел. В изложбата са представени и първите издания на всички книги на Доброплодни, както и списанието “Нова българска пчела“, което той издава в периода 1887-1888г., предоставено от РБ “Любен Каравелов“ – Русе. Списанието е ценно и с това, че в него са публикувани драми написани от Сава Доброплодни, които не са преиздавани и са непознати за читателите.

В изложбата е включен и портрет на С. Доброплодни нарисуван от художника Петър Станимиров, от колекцията „Бележити възрожденски от Сливенския край“ – притежание на РБ “Сава Доброплодни“- Сливен.

За повече информация: 044/62 24 41;

0886090712 д-р Р.Петрова-Василева

С ИНТЕРЕСНИ ПРОЯВИ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ОТБЕЛЯЗАН

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз през 2001г. Основни цели на Европейския ден на езиците са: да осведоми обществеността за важността от изучаването на чужди езици и да разнообрази обхвата на изучаваните езици, за да повиши нивото на многоезичност и междукултурно разбирателство; да популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа; да насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст.

За отбелязване на Европейския ден на езиците в РБ “Сава Доброплодни“ – Сливен са организирани редица прояви. На 25 и 26 септември, с интересна презентация на тема: „Европейски ден на езиците – празник на езиковото и културно многообразие“, ученици от различни класове от ГПЗЕ “Захари Стоянов“ и ППМГ „Добри Чинтулов“ ще се запознаят с историята на празника и целите, които се реализират с отбелязването му.

След презентациите пред учениците ще бъдат представени колекции от учебници и учебни помагала в помощ на обучението по английски, немски, френски, испански и др. езици, както и от нова художествена литература на чужди езици от популярни автори, ще бъдат организирани литературни викторини по произведения на чужди автори, ще прозвучи поезия на английски и немски език и др.

В двата дни информационното обслужване в Чуждоезиковия център на библиотеката ще бъде безплатно.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Р. Петрова-Василева

НА СПЕЦИАЛНА ЦЕРЕМОНИЯ РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ЩЕ НАГРАДИ НАЙ-ЧЕТЯЩИТЕ ДЕЦА –

ЧИТАТЕЛИ НА ДЕТСКИЯ ОТДЕЛ

ЗА ЛЯТО-2025

На 25 септември /четвъртък/, от 10:30ч., в двора на РБ “Сава Доброплодни“-Сливен ще се проведе очаквано от много сливенски деца събитие – церемонията за награждаване на най-активните читатели на Детския отдел, прочели най-много книги през лятната ваканция. По традиция ще бъдат отличени и сливенските училища с най-много регистрирани като читатели в библиотеката техни възпитаници.

С цел поощряване на детското четене през летните ваканционни дни и тази година Детският отдел на библиотеката покани децата от всички сливенски училища, на възраст от 7 до 14г., да се включат в надпреварата за най-активен читател. Много деца приеха поканата като истинско предизвикателство като регистрираните нови читатели на Детския отдел ставаха все повече, а най-верните му почитатели го посещаваха все по-често и заемаха по-голям брой книги за дома. За всички тях пътешествието в необятния свят на книгите на български и чужди автори, останали извън „досадните и задължителни” училищни списъци за лятно четене, се превърна в едно от най-вълнуващите преживявания през лятната ваканция.

Резултатите от инициативата са много радващи. Към 15 септември 2025г. регистрираните читатели в Детския отдел на библиотеката вече са над 2000 като през летните месеци посещенията на децата и заетите книги са се повишили почти двойно. На церемонията ще бъдат наградени най-активните малки читатели – 9 ученици от различни сливенски училища, прочели най-много книги /над 35/ през лятната ваканция. Със специални грамоти и награди ще бъдат отличени и  училищата с най-много регистрирани читатели от началото на годината до 15 септември 2025г. /ОУ „Д-р Иван Селимински“, ОУ “Елисавета Багряна“, НУ “Васил Левски“, ОУ “Д.Петров“, СУ “П.K.Яворов“, СУ“Константин Константинов“, ОУ “Христо Ботев“/. Наградите ще бъдат връчени от директора на регионалната библиотека, д-р Р.Петрова-Василева.

Специален гост на тържеството ще бъде обичаният от децата, всеизвестен ловец на приключения – барон Мюнхаузен, който ще забавлява публиката с разказ за невероятните си приключения. В церемонията ще се включат и сладкогласните певци от вокална група „Славейче“ при ОУ „Христо Ботев“, с р-л Нина Стойчева и чаровните балерини от балет „Барби“ при Военен клуб – Сливен, с ръководител Силвия Терзиева, които ще поздравят с изпълненията си най-четящите деца на Сливен и гостите на събитието.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Р. Петрова-Василева

Татяна Гюмишева ще представи своята книга „Стъпкология. Здрави детски стъпала – здраво бъдеще“

На 11 септември 2025 /четвъртък/, от 19:00ч., в комплекс „Дева“ Татяна Гюмишева ще представи своята книга „Стъпкология. Здрави детски стъпала – здраво бъдеще“ както и двете ѝ притурки „Връзката между храната, съединителната тъкан и плоскостъпието“ и „Здрави стъпала чрез игра“.

В книгата си Татяна Гюмишева е събрала не само познанията си получени по време на висшето си образование в Националната спортна академия „Васил Левски“, Медицинския университет – Варна и по време на редица специализации в областта на подологията /наука за изучаването, диагностика и лечението на болести на краката, пръстите, ноктите и ходилото./, но най-вече уменията и опита, които придобива и упражнява в тази област повече от двадесет години на практика с пациенти и с колеги в основаната от нея образователна школа дала път на над 70% от преподавателите в страната по терапевтичен педикюр.

Ценността на единствената по рода си книга идва от факта, че нейната авторка обръща особено внимание на ДЕТСКИТЕ КРАЧЕТА. Татяна Гюмишева работи като подолог с хора от всички възрасти, но именно детските крачета са я накарали да я напише, защото „с времето е осъзнала, че не стъпалата са криви, а грижата за тях е закъсняла, объркана, наивна или просто липсваща. И ако тя може да запълни поне малка част от тази липса – значи написването ѝ си е струвало.“

Книгата съдържа седем раздела, в които с текст, снимков и илюстративен материал се разглеждат проблемите при детските стъпала от 0 до 12 години, превенцията и лечението на специфични болестни промени, обяснени на достъпен за читателя език. Към нея вече проявяват интерес и чужди издателства.

„Стъпкология. Здрави детски стъпала – здраво бъдеще“ е безспорно ценно помагало както за специалисти в областта, така и за родители, учители и всички, които искат децата да растат здрави и силни и които разбират, че „грижата за стъпалата са грижа за цялото тяло“.

За повече информация: 044/622441; 0886090712

Д–р Росица Петрова-Василева

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕН РОМАНЪТ „ПЪТНА ВРЪВ“ НА

НАТАЛИЯ ДЕЛЕВА

На 28.08.2025г. /четвъртък/, от 17:30ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен ще бъде представен романът „Пътна връв“ на родената в Сливен писателка Наталия Делева.

Наталия Делева е родена на 9 февруари 1978г. в гр. Сливен. Завършва магистратура „Връзки с обществеността“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Нейни журналистически текстове са публикувани във вестниците „Демокрация“ (1997/1998) и „Монитор“ (2000). Работила е и като репортер в Дарик радио (1998/1999). От 2004г. живее в Лондон и работи в областта на дигиталния маркетинг.

Разкази, есета и критика от Наталия Делева са публикувани в литературни издания и антологии, сред които „Истории от 90-те” (ICU Publishing), “Любовта за напреднали” (ИК “Сиела“), Granta, Asymptote, Words Without Borders, Lunate, Review31, Psyche, Fence и Empty Mirror. Съставител е на книгата на английски език „Имало едно време /Once upon a time“, събираща детски приказки с илюстрации към тях от седемнайсет блогъри и техните деца..

През 2017г. ИК „Жaнет-45“ издава първия й роман „Невидими”, който печели награда за дебютна проза на наградите „Перото” /2018/, съпътстваща награда в категория „Проза“ на конкурса „Южна пролет“ и е номиниран за Роман на годината на НДФ „13 Века България” /2018/. Романът е преведен на английски, немски и полски език. Вторият ѝ роман, “ARRIVAL“, написан първоначално на английски език, е издаден през 2022г. от The Indigo Press /Великобритания/. Преведен е и издаден на немски език (eta Verlag), полски език (Wydawnictwo Wyszukane) и английски език (Open Letter Books, USA). През 2025г. ИК „Жанет 45“ издаде най-новия й роман „Пътна връв“.

Наталия Делева е носител и на трета награда в конкурса за поезия „Биньо Иванов“ (2018), трета награда в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2018), победител е в Конкурса за издаване на съвременен български роман в САЩ на фондация „Елизабет Костова“ американското издателство „Open Letter Books“ 2020).

„Пътна връв” е фин, въздействащ роман за последствията от семейното насилие върху децата през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот в чужбина. С помощта на терапия, тя започва да осмисля преживяното и да търси отговори: как да бъде майка, когато още носи вината на своите родители? Това е роман за наследените истории и способността ни да ги съчиним наново.

Силен, многопластов разказ за любовта, домашното насилие, майчинството, бягството и спасението, написан с чувственост и поетична сила.

„Пътна връв“ е разказ за израстването и изцелението. Четенето на тази книга боли, но и ни носи надежда за несломимостта на човешкия дух.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

С ПРИКАЗЕН МАРАТОН, ИГРИ И ИЗНЕНАДИ ПРИКЛЮЧИ ДЕТСКАТА ТВОРЧЕСКА РАБОТИЛНИЦА „ЛЯТО В БИЛИОТЕКАТА – 2025”, ОРГАНИЗИРАНА ОТ РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

Двадесет и седмото издание на детската творческа работилница „лято в библиотеката, организирано от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен, дари на децата от Сливен и малки гости на града много игри и забавления, творчески експерименти и любопитни срещи с технологиите, запознанства с нови приятели, безброй приключения и приятни изживявания в чудния приказен свят.

И тази година интересът към инициативата на библиотеката беше много голям. Независимо от горещото време, през целия месец юли, всеки делничен ден от 9:00ч. до 12:00ч., деца на възраст от 7 до 10г. посещаваха организираните занимания. Ежедневно занятията стартираха със забавен час по четене. В рамките на един астрономически час децата четяха произведения на български и чужди детски автори останали извън училищните списъци за лятно четене. В края на всеки час по четене децата обсъждаха прочетеното, предлагаха свои варианти за край на историите. Те искрено се забавляваха и с представените от библиотекарите драматизирани откъси от произведенията.

Освен часовете по четене, в ежедневната програма на работилницата бяха включени и интересни тематични занимания, в които чрез презентации, разкази, беседи, прожекции на филми и образователни игри, децата научиха любопитни факти за историята на библиотеките и богатствата, които те крият; запознаха се с историята на книгоиздаването – от глинените плочки и папирусите до печатната книга; впуснаха се във вълнуващи пътешествия в Космоса и в подводния свят; научиха повече за чудесата на света, за растителния и животинския свят и за това как да опазим планетата чиста, потопиха се в света на технологиите и др. И тази година в тематичните занимания бяха включени любопитни за децата теми като: „Пчелите-гениите на природата“, „В света на динозаврите“, „Рицарите и рицарството-между легендите и историческите факти“, „Всички пирати на борда”, „Япония – далечна и загадъчна“,, „Оригами приказка“, „Магията на цирка“, „Програмирането като забавно приключение с робота Финч“, „Чудесата са възможни” и др. Много емоции предизвика и забавната образователна игра „И аз искам да напиша писмо”. Чрез интересни презентации и творчески занимания децата се запознаха и с литературната история на Сливен и нейните най-ярки представители /Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Константин Константинов и др./

В края на всяка седмица бе организиран петъчен киносалон, на който бяха прожектирани игрални и анимационни филми, създадени по популярни и обичани произведения за деца.

По традиция и тази година в програмата на детската работилница бяха включени и занимания за запознаване с театралното изкуство, с кукления театър и изработването на театрални кукли, с професията на актьора и режисьора. Специални гости и лектори на заниманията бяха младите актьори Михаил Попов и Василена Атанасова от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – гр. Бургас. Те представиха пред малките зрители театрални етюди по мотиви от произведения на Константин Константинов и проведоха кастинг за ролите в специално написан сценарий за представление, което децата да подготвят за последния ден на лятната работилница. Работата по него продължи през целия месец юли с многобройни репетиции, изработване на костюмите, декорите и всички творчески процеси свързани с подготовката и реализацията на едно театрално представление. Децата, с помощта на Василена Атанасова, която е и майстор на кукли, изработиха и кукли петрушки, за участие в представлението.

В предвидените в програмата практически занимания децата рисуваха, апликираха, моделираха; писаха литературни текстове; усвоиха и редица практически умения за изработване на оригами, маски, амулети, книгоразделители, картички, илюстрации, магически атрибути, природни пана, пчелен кошер и др. С изработените от тях материали е организирана изложба във фоайето на библиотеката.

По традиция лятната творческа работилница приключи със специално тържество – Бал с приказни герои. На импровизирана сцена децата показаха своите таланти – танци, песни, акробатика; участваха като актьори в приказния спектакъл „Когато децата заспят“.

Пак по традиция всеки от участниците в творческата работилница получи като подарък от ръководството на библиотеката грамота за участие, театрална кукла петрушка – изработена по време на практическите занимания и хубава детска книга, с пожелание за много приятни мигове в чудния приказен свят.

Лятната творческа работилница в РБ ”Сава Доброплодни” завърши, но инициативите на културната институция за поощряване на детското четене през летните ваканционни дни продължават. Децата могат да се включат в надпреварата под надслов „Забавно лято с книга” – за най-активен читател на Детския отдел през лятната ваканция, с най-много прочетени книги. Имената на най-четящите деца ще бъдат обявени на специална церемония в първите дни на новата учебна година. За най-активните малки читатели ще има разбира се и много награди.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева