Регионална библиотека

Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен затваря врати за планов ремонт

Поради извършване на планов ремонт и прочистване на фондовете, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен няма да работи с читатели от 4 август 2025г. /понеделник/ до 9 август 2025г. /събота/ включително.

Библиотеката ще работи отново с читатели от 11.08.2025г. /понеделник/.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ‘САВА ДОБРОПЛОДНИ”- СЛИВЕН СЕ ОТКРИВА ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА „ЕДИН АМЕРИКАНЕЦ ОТ СЛИВЕН“, ПОСВЕТЕНА НА 95-ГОДИШНШНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ АТАНАС СЛАВОВ

На 25 юли 2025г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен  се открива документална изложба под надслов „Един американец от Сливен”,  посветена на 95-годишнината от рождението на Атанас Славов – един от последните представители на интелектуалците енциклопедисти на 20 век – непримирим радетел за свобода на мисълта и словото, невероятен творец, учен, мислител, космополит, талантлив публицист, преводач, общественик. Изложбата е уредена в централното фоайе на библиотеката с продължение в литературния кабинет, в който писателят твореше в последните години от живота си и в който се съхраняват негови ръкописи, снимки, документи, пълна колекция от неговите книги и др.материали дарени на културната институция. В архива му има и солидна сбирка от материали върху живота на Учителя, теорията и практиката на дъновизма.

 Атанас Славов е роден в гр.Сливен на 25 юли 1930г. Учи в Американското основно училище /American Grade School/ в София до закриването му през 1941г. В София завършва гимназия, а през 1953г. – Английска филология в Софийския университет „Св.Климент Охридски”.

През 1965г. защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч” в Института за литература при БАН. В периода 1966-1974г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН, където основава секция по дизайн и участва в проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. От 1974г. е старши научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора. В периода 1971-1974г. е член на Международна научна група към Полската академия на науките по Сравнителна славянска метрика. Като изпълнителен секретар на научен проект на тема „Основни насоки на световната култура до 2000 година” към БАН заминава за САЩ, където през 1975-1976г. работи в Отдел за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк. През 1976г. се установява в САЩ.

Като литературен критик, изкуствовед, поет, белетрист, преводач, още преди да емигрира в САЩ, участва в създаването на новата българска култура. Има несъмнен принос като изследовател на българските фолклорни и етнографски ценности, на българските занаяти и народното изкуство, на българските селища и личности от българската история. Той е и един от първите български фантасти. Изявява се активно и в кинодраматургията, изкуствознанието, политологията, философията, теорията на културата, семиотиката.

След напускането на страната е осъден като невъзвращенец. В чужбина работи  като автор на свободна практика в радио „Свободна Европа” и Би Би Си Лондон /1978/, в Център “Удроу Уилсън”, изучаващ проблемите на източноевропейските култури /1979/, в Държавния департамент /Вашингтон/ като инструктор по български език /1980-1983/ в Центъра за езикови научни изследвания в Мериленд /1983/ и в „Гласът на Америка” като радиосценарист, редактор и диктор.

В САЩ започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио “Свободна Европа” със заглавие „Пътеки по магистралите” /1978-1979/. В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти, контактува с видни американски писатели като Кърт Вонегът, Греъм Грийн и др. През 1986г. издава мемоарите си на английски език със заглавие „With the Precision of Baths”. Книгата е наградена от Legerete International Writers Union Book като най-добра автобиография за 1986г.; издава стиховете си /”Mr. Lampedusa Has Vanished”; „The Dough of America is Rising in Me”/; Под псевдоним Al Santana издава „Handling Vegetables”- гротесково-сатирична проза. Посвещава голяма част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. Обикаля и документира местата, където Дънов е пребивавал по време на следването си в Америка. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя, теорията и практиката на дъновизма. В САЩ Славов членува в Американския ПЕН-клуб – в секцията на писателите в изгнание.

През 1991г. наказателното дело срещу него е прекратено. Атанас Славов се връща в България и се установява в родния си град Сливен. След завръщането му от емиграция до смъртта с,  издава няколко нови книги – проза, стихове, научни студии, есета, биографията на Петър Дънов и др.

С последните си двайсетина книги издадени и на английски език, сред които и шедьовърът „Нощите на Трентън”, световната критика приравни Атанас Славов с Кърт Вонегът, Милан Кундера, Умберто Еко, Василий Аксьонов, с нобеловия лауреат Орхан Памук.

Атанас Славов е носител и на редица български награди и отличия, между които орден «Стара планина» – първа степен /2001/ и Националната литературна награда «Добри Чинтулов»/1992/. През 1992г. му е присъдено званието Почетен гражданин на Сливен.

Умира на 4 декември 2010г. след тежко боледуване

В единадесет табла и шест витрини с много снимки, ръкописи, бележки, илюстрации, книги и документални материали се проследява живота, творчеството и дейността на Атанас Славов у нас и в емиграция.

Специално място в изложбата е отделено на неговия известен сливенски род, осем поколения назад –като са показани снимки от личния архив на писателя, както и изданието „Има и стари сливенци“, „Родословно дърво на Славовия джинс“. В отделна витрина са представени членовете на неговото семейство – деца /дъщеря му Пенка и синовете му Иван и Васил Славови/, внуци, правнуци, с успехите на които той много се гордееше приживе.

Атанас Славов е извънредно продуктивен автор. До напускането на България той е автор на стихове, на фантастика /”Факторът Х”; „По голямата спирала”/; на изкуствоведски изследвания /”Сливен. Градът на сукното и барута”; „Жеравна”; „Медни съдове”; „Дърворезбите на Роженския манастир”; „Добри Желязков Фабрикаджията”/; има книги за Теодосий Търновски, за Патриарх Евтимий и за Григорий Цамблак; пише сценарии за анимационни филми, за документални и пълнометражни филми; превежда от английски Чарлз Дикенс, Греъм Грийн, Шон О’Кейси, Уилям Сароян, Колридж и др. Творчеството му от този период е представено в отделна витрина.

Специално място в изложбата е отделено на живота и дейността на Атанас Славов в емиграция. Представена е и пълната колекция книги на автора издадени в САЩ. Част от тях все още не са издадени в превод на български език.

След 1989г. Атанас Славов се завръща в България и се установява в родния си град Сливен. През 1991г. наказателното дело срещу него е прекратено. Започва да се занимава активно и с обществена дейност. След завръщането му от емиграция Атанас Славов е преоткрит за българската литература и култура и за 20 години издава над 35 книги – проза, стихове, научни студии, есета, пътеписи и др., които са представени в отделна витрина в изложбата. Показани са и ръкописи и бележки на автора върху негови произведения, както и снимки, свързани с неговата литературна и обществена дейност.

На 11 табла са представени подробни биографични бележки за Атанас Славов, неговото творчество, негови портрети, снимки и колажи от различни периоди.

През м.септември 2025г. в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще се организира и вечер, посветена на годишнината, на която ще бъде представен и документалният филм за Атанас Славов, създаден по повод неговата 85-годишнина и продуциран от културната институция.

За повече информация:

тел. 0886090712, д-р Р.Петрова-Василева

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН ЩЕ СЕ СЪСТОИ СРЕЩА С ПИСАТЕЛЯ И ФРОНТМЕН НА РОК ГРУПА „РЕНЕГАТ“ КОНСТАНТИН КАЦАРОВ

На 8 юли 2025г./вторник/, от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни “ – Сливен ще се състои среща с писателя и музикант Константин Кацаров. Събитието обещава да бъде откровен диалог с публиката – без теми табу, с много лични истории и музика на живо.

Константин Кацаров е роден в гр. Пловдив. Израснал е сред книги, които още от детството му задават ритъма на неговото съществуване. От първите написани разкази, до днес той остава верен на едно – емоцията и силата на историята.

К.Кацаров е автор на 18 книги, в които изследва човешките взаимоотношения в тяхната най-чиста, най-щастлива и най-мрачна форма. „Леден свят” (2002) е първата му книга, а след нея идват „Дрибъл”, „Какавида“, „Пепел”, „Аз, лъжецът“, „Тиня и чест“ – заглавия, всяко от които носи гледна точка към сблъсъка между човека със самия себе си, освен с околните.

Експериментите на автора бележат важни за неговото творчество върхове. „Мутра” (2006) от книжно издание се превръща в първия български аудио роман, озвучен от легендарните Христо Шопов, Джоко Росич и още незабравими български актьорски гласове. В „Какавида” експериментира с писането на роман от двама автори, свързани единствено виртуално. В „Аз, лъжецът”, Кацаров кани автори за съучастничество в проект, който ги предизвиква да преминат отвъд собствените си представи и предели. През 2024г. излиза книгата му „18” – заглавие, което символично бележи творческия му път до момента.

Освен писател, Константин Кацаров е фронтмен и вокал на рок група „Ренегат”, която вече 25 години е част от българската музикална сцена.

След сериозни здравословни катаклизми и не една, а две спечелени битки срещу най-коварната болест, Константин Кацаров е несломим. В литературата и в музиката той остава верен на търсенето – на думи, на ритъм, на смисъл – разказвач на истории и рок певец.

Срещата с К.Кацаров ще бъде свободна и неформална като разговорът ще поема в посоката, зададена от въпросите на публиката. „За мен няма забранени теми – всичко, което е истинско, има място в думите и музиката“, казва авторът.

Вечерта ще премине под знака на искрената комуникация, импровизацията и рок звученето, което неизменно придружава историите му.

За повече информация: 044/622441; 0886090712

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН СТАРТИРА ДЕТСКА ТВОРЧЕСКА РАБОТИЛНИЦА „ЛЯТО В БИБЛИОТЕКАТА – 2025”

Отново е лято – любимият сезон на всички деца. Дълго очаквано, то е време за игри и забавления, за творчески експерименти и любопитни срещи с технологиите, за запознанства с нови приятели, за безброй приключения и приятни изживявания. Но и време, в което децата обичат да четат, привлечени от магията на чудния приказен свят. Когато четат, безграничната детска фантазия ги пренася в миналото и в бъдещето, в различни кътчета по света, в неизследвани космически пространства, в нови неподозирани простори на общуване. Децата обагрят със собствени чувства и значения магичния свят на прочетеното – стават смели изследователи и пътешественици, откриватели на дълбоко пазени тайни, защитници на слабите и онеправданите, съпреживявайки живота на героите от книгите стават  неизмерно по-отзивчиви и добри.

За да направи ваканцията на малките си читатели весела, забавна и неповторима, за двадесет и седма година Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен организира творческа работилница „Лято в библиотеката”. По традиция лятната работилница се провежда през месец юли, всеки работен ден от 9:00 до 12:00ч. Тази година инициативата ще стартира на 1 юли и ще продължи до 31 юли 2025г. включително. В нея могат да се включат деца на възраст от 7 до 10г. – читатели на библиотеката.

В рамките на програмата, всеки ден от 9:00 до 10:00ч., ще се провежда забавен „час по четене”, в който ще се четат откъси от книги на популярни и обичани български и чужди детски автори, а от 10:00ч. до 12:00ч., децата могат да се включат в тематично занимание по избор, следвано от забавно практическо занимание. В края на всяка седмица ще се организира и петъчен киносалон, на който ще бъдат прожектирани игрални и анимационни филми, създадени по популярни и обичани произведения за деца.

В организираните тематични занимания, чрез интересни презентации, разкази, беседи, прожекции на клипове и филми, образователни игри, децата ще научат любопитни факти за историята на библиотеките и богатствата, които те крият; ще се запознаят с историята на книгоиздаването – от глинените плочки и папирусите до печатната книга; ще се впуснат във вълнуващи пътешествия в Космоса и в подводния свят; ще научат повече за чудесата на света, за растителния и животинския свят и за това как да опазим планетата чиста, за благородството и приятелството, ще се потопят в света на технологиите и др. И тази година не са пропуснати любопитни за децата теми като: „Пчелите-гениите на природата“, „Храната-здраве и лекарство“, „В света на динозаврите“, „Рицарите и рицарството-между легендите и историческите факти“, „Всички пирати на борда”, „Япония- далечна и загадъчна“,, „Оригами приказка“, „Магията на цирка“, „Програмирането като забавно приключение“, „Чудесата са възможни”, забавната образователна игра „И аз искам да напиша писмо” и др. Чрез интересни презентации и творчески занимания децата ще се запознаят и с литературната история на Сливен и нейните най-ярки представители /Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Константин Константинов и др./

По традиция са включени и занимания за запознаване с театралното изкуство, с кукления театър и изработването на театрални кукли, с професията на актьора и режисьора. Децата, с помощта на майстор на кукли, сами ще изработят кукли петрушки и ще участват с тях в театрално представление.

В предвидените в програмата практически занимания децата ще рисуват, апликират, моделират; ще създават литературни текстове, ще усвоят и редица практически умения за изработване на оригами, маски, амулети, книгоразделители, картички, илюстрации, магически атрибути, природни пана, пчелен кошер и др. Специални часове са предвидени и за програмиране с робота Финч и програмируемите играчки Bee-bot, Blue-bot.

По традиция лятната творческа работилница ще приключи със специално тържество, на което ще бъде представен приказен спектакъл с актьори – децата участници в „Лято в библиотеката – 2025“.

За поредна година, от 1 юли, в Детския отдел на РБ ”Сава Доброплодни” ще стартира и кампания за популяризиране на детското четене под надслов „Забавно лято с книга”. В края на кампанията, 15 септември 2025г., ще бъдат излъчени читателите на Детския отдел, които са прочели най-голям брой книги заети от библиотеката през лятната ваканция. За тях ще бъдат осигурени и специални награди.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

„Лек път към звездите, Божана!“

Литературна вечер в памет на Божана Апостолова в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен

Само преди дни, на 2 юни 2025г., напусна нашия свят невероятната поетеса, сладкодумна разказвачка, емблематична издателка и непримирима радетелка за развитие на съвременната българска литература, голямата приятелка на сливенската регионална библиотека и на Националния фестивал на детската книга – уникалната Божана Апостолова. В нейна памет на 12.06.2025г., от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще се състои литературна вечер под надслов „Лек път към звездите, Божана!“.

Като издател Б. Апостолова даде платформа както на доказали се писатели, така и на млади, неиздавани български автори. Сред издадените от „Жанет 45“ автори са имена като Константин Павлов, Иван Радоев, Екатерина Йосифова, Вера Мутафчиева, Станка Пенчева, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Христо Карастоянов, Георги Господинов, Милен Русков, Теодора Димова, Здравка Евтимова, Виктор Самуилов, Бойко Ламбовски, Йордан Ефтимов, Марин Бодако, и др. както и стотици по-млади автори, включително и автори пишещи за деца, голяма част от които през годините издателството и регионалната библиотека представяха на многобройни срещи пред сливенската публика. Б. Апостолова бе чест и желан гост на Сливен и като автор.

Онова, което свързваше най-силно Божана Апостолова със сливенската регионална библиотека бяха общите идеи и цели свързани с развитието на съвременната българска литература и популяризирането на творчеството на съвременни български автори. Тя подкрепяше през годините и Националния фестивал на детската книга, насочен към развитие на съвременната българска детска литература и детското четене, които също смяташе за своя кауза като издател и автор и даде своя неоспорим принос за формиране на цяло ново поколение български детски автори, които с нейно съдействие бяха представяни на уникалния форум.

През годините Б. Апостолова получи в Сливен голямо признание и уважение за дейността си като автор и издател. Три пъти бе отличена с Националната награда „Константин Константинов“ – за принос в детското книгоиздаване, връчвана ежегодно от 2004г. в дните на Националния фестивал на детската книга: в категория „издателство“ – 2005г., в категория „автор“ – 2013г. и в категория „за цялостен принос“ – 2018г.

На поетичната вечер в памет на Божана Апостолова публиката ще чуе нейния разказ от първо лице за най-важните моменти от живота й, чрез филма на Владимир Люцканов „Божана“/ 2012г./.

След вълнуващата среща с Б. Апостолова от филма, такава каквато я познавахме – искрена, емоционална, пряма, жива, актрисата Мария Григорова ще изпълни за присъстващите на събитието няколко прекрасни нейни стихотворения, разкриващи творческия й натюрел.

В спомените на приятелите и почитателите на нейното творчество в Сливен Божана Апостолова ще остане със заразителната си усмивка, с хитроумния си поглед, с хлапашката си безпардонност, комбинирана с висока ерудиция, с цветущите си разкази, изпълнени с тънко чувство на ирония и самоирония, с огромния си талант и с непресъхващото си желание за писане и за издаване на стойностна българска литература.

С поетичната вечер Сливен ще се сбогува с много обич и тъга с Б. Апостолова с надеждата лек да е пътят й към звездите, където духът й да намери покой!

За повече информация: тел.044/622441;

0886090712 д-р Р.Петрова-Василева

ПРАЗНИК С ПРИКАЗНИ ГЕРОИ

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

В навечерието на първи юни – Международния ден на детето, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен организира весел детски празник с приказни герои.

За оригинално групово представяне в карнавалното шествие, проведено в рамките на 27-то издание на Националния фестивал на детската книга /Сливен, 12-14 май 2025г./, по покана на екипа на библиотеката децата от групите „Приятели“ и „Патиланци“ при ЦДГ „Божур“ с учители Инна Найденова, Мария Стоянова и Николина Петкова, представили в дефилето истинско книжно царство и учениците от втори „А“ клас от НУ „Васил Левски“, с класен ръководител г-жа Раданова, пресъздали героите от книгата „Алиса в страната на чудесата“, получиха като подарък среща с любими герои представени с театрални етюди, игра с балони, забавна викторина и още много изненади. Децата се забавляваха с пакостите на Карлсон, който живее на покрива, „похапнаха“ от хапчетата на Пипи Дългото чорапче против „порестване“ и отговаряха на нейните прелюбопитни въпроси, срещнаха се с Котарака в чизми и Червената шапчица и си припомниха техните истории, преживяваха неволите на Косе Босе с хитрата лисица, а дакелът Джери им разказа за свои приключения, описани в книгата „Мили бате“.

В края на празника децата от групите „Приятели“ и „Патиланци“ при ЦДГ „Божур“ получиха от регионалната библиотека безплатни читателски карти за Детския отдел. На всички деца организаторите подариха значки, знаменца, балони и др.материали, а всеки от второкласниците от НУ “Васил Левски“ получи и картичка с илюстрация на художничката Невена Ангелова – бухалче-символ на знанието и мъдростта и на Националния фестивал на детската книга.

За повече информация: тел.0886090712

ИЗВЕСТНИ СА НОСИТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА

„КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ“ ЗА ПРИНОС В ДЕТСКОТО КНИГОИЗДАВАНЕ ЗА 2025г.

Днес, 12.05.2025г., на специална пресконференция в Регионална библиотека „Сава Доброплодни”-Сливен, журито за определяне на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване за 2025г. с председател – г-жа Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности” към Министерство на културата, обяви носителите на наградата в различните категории: В категория „Автор“ – наградата се присъжда на Катя Антонова, в категория „Илюстратор“ – наградата получава Ясен Григоров, в категория „Издателство“ наградата се присъжда на издателство „Точица“.

Националната награда „Константин Константинов“- за принос в книгоиздаването за деца е учредена през 2004г. от Министерство на културата, Национален център за книгата към МК, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен и Община Сливен. Връчва се на специална церемония в рамките на ежегодно провеждания през месец май, в гр. Сливен, Национален фестивал на детската книга. Наградата включва пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор. Първият носител на наградата за цялостен принос е поетът Валери Петров, a за издателство – ИК ”ФЮТ”.

Категория “Автор”

Катя Антонова

Катя Антонова е родена в гр. София през 1982 година. Завършва Култура и комуникации в университета в Ница, Франция. В България е водила курсове по творческо писане за деца и възрастни. Работила е в творческите отдели на големи рекламни агенции, писала е и за медии.

През 2013г., заедно със съмишленици, основава издателство „Рибка“ – алтернативно за онзи момент издателство за детски книги.

Освен издател, тя е и автор на детските книги: „Принцесешки истории и други необикновени случки“(2011); „Рибка“(2013); „Какво значи да си силен“, „Какво значи да си красива“, „Какво значи да си богат“(2016); „Феята от захарницата“(2017); „Феята от захарницата 2: Четиринайсет Ванилии и половина“ (2018); „Седмицата на мишлето“, поредица (2019 – 2020); „Феята от захарницата 3: Агент Ванилия в мисия „Горска ягода“(2020); „Принцеси наистина“(2021); поредицата „Празниците на мишлето“(2021- ); „Феята от захарницата 4: Баобаба“ (2021); „Зевс“ (2022); „Феята от захарницата 5: Ванилия Величественова Всемогъщова“ (2022); „Феята преди захарницата: Две трудни цветя и един фейояд“ (2024). Най-популярна и успешна е поредицата ѝ „Феята от захарницата“, сочена за най-продаваната поредица детски съвременни български книги.

Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване, в категория „автор“, получава за книгата „Две трудни цветя и един фейояд“ /2024, издателство „ Рибка“/.

Категория “Илюстратор”

Ясен Григоров

Ясен Григоров е роден на 16.07.1974г. в гр. Севлиево. Завършва френската гимназия в София. Учи „Комикси и разказвателни изкуства“ в Академията за приложни изкуства в Ангулем /Франция/ и „Визуална комуникация“ в Женева /Швейцария/. Дипломира се в Националната художествена академия – София, специалност “Илюстрация и книга”. Специализира “Кино и телевизионна режисура” в НАТФИЗ. Работи дълги години в рекламата. Занимава се с илюстрация и литература, комикси и анимация, графичен дизайн и живопис, телевизионна и филмова режисура. Автор и илюстратор на книги за деца и възрастни, които са преведени на френски, испански и корейски език.

Носител е на редица национални и международни дипломи и отличия, между които: Награда за илюстрация от Френското министерство на културата Octogone (2004); специален диплом в категория „Фикция“ от Фестивала за детска книга в Болоня, Италия (2002), номинация за Националната награда „Христо Г. Данов“ (2016), номинация за наградата „Перото“ (кратък списък, 2022). Отличен е и с: международния знак за детска книга White raven (2023), голямата награда на журито от Международния фестивал за детско кино в Сан Диего (САЩ), наградата на гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци от Фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ (2011).

Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване., в категория „илюстратор“, получава за книгата „Мил домашен комар“ /2024, издателство „Точица“/.

Категория “Издателство”

Издателство „Точица“

Издателство „Точица“ е създадено през 2010г. от Зорница Христова, Марин Бодаков и Валентина Бояджиева. То стъпва върху техния десетилетен опит в работата с книгите, върху вглеждането в думите в преводите на Джулиан Барнс и Ролан Барт, Робърт Фрост и Екзюпери, върху страниците на вестник „Култура“ и преподавателската работа. Пренесен върху детските книги, техният опит се превръща в мисия.

През годините „Точица“ издава книги, с които децата израстват мечтатели. Книгите, на които залага издателството са съвременна детска художествена литература от български и чужди автори, като се издават заглавия, които са по-близки до съвременното дете, съобразени с неговата чувствителност и светоусещане.

За принос в издателската дейност е носител на престижните награди „Христо Г. Данов“, „Бронзов лъв“ и „Перото“.

Националната награда „Константин Константинов” в категория „Издателство” се присъжда на ИК “Точица“ за издадените през 2024г. детски книги: „Тихата гора“ на Слави Стоев, „Искам ли куче“ на Весела Генова и „Мил домашен комар“ на Зорница Христова.

НАГРАДА НА ДЕТСКОТО ЖУРИ

За шеста поредна година се присъжда и награда на детско жури в категория „Автор”. Детското жури определи за носител на наградата писателката Виолета Христова за книгата й „Ухото на света ”/2024/.

ВИОЛЕТА ХРИСТОВА

Виолета Христова е родена в гр. Чирпан. Завършва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Работила е като специалист в отдел „Култура“ на Община Чирпан, редактор във в.„Чирпанско време“, в.„Чирпански новини“ и в.„Осем дни“, като уредник в къща – музей „Гео Милев“- Стара Загора и преподавател по литература. Живее и работи в София. През 2013г., заедно с десетина български писатели и поети учредява Литературен кръг „Смисъл”. Член е и на СБП. Нейни стихове са печатани почти във всички български литературни списания и вестници и участват в различни национални антологии. Преведени са на руски, сръбски и френски език.

Автор е на 11 стихосбирки за възрастни и на книгите за деца: „Малкият Рой“ (2020); „Мармаладко“ (2022); „От слон до мишка в една книжка“ (2023); „Ухото на света“ (2024).

Носител е на: Националната литературна награда „Георги Братанов“ (2006); Първа награда в Националния литературен конкурс „Мара Белчева“ (2008); Втора награда в конкурса на вестник „Труд“ „Златен ланец“ (2008); Първа награда в конкурса „Мара Белчева” (2008); Първа награда на конкурса „В полите на Витоша“ (2009).

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ”САВА ДОБРОПЛОДНИ”-СЛИВЕН ПРИКЛЮЧИХА ПРОЯВИТЕ ОТ ПРОГРАМАТА „ВЪВ ВЪЛШЕБНИЯ СВЯТ НА ПРИКАЗКИТЕ”

В навечерието на 2 април – Международния ден на детската книга, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен приключиха проявите от провежданата вече повече от четвърт век програма „Във вълшебния свят на приказките“, която дарява на участниците свят на чудеса с любими приказни герои.

Наред с организираните по програмата екскурзии в библиотеката, забавните игри и състезания, срещите с приказни герои в „Музея на театралните кукли на любими литературни герои“, по традиция, в рамките на програмата, в библиотеката отвори врати и приказен театър и над 1200 деца на възраст до 10г. от сливенските училища: НУ „Васил Левски”, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Д-р Иван Селимински”, ОУ „Димитър Петров“, СУ „П. К. Яворов”, ОУ „Юрий Гагарин“, СУ „Йордан Йовков“, СУ „Константин Константинов” и ОУ „Елисавета Багряна”, както и деца от детските градини „Божур“ и „Мак“ посетиха по график представление по произведения на обичания от поколения български деца писател Валери Петров и се забавляваха с неговите герои – Оги от „Копче за сън” и Лили от „Морско синьо”.

За над 220 деца това беше и първо посещение в библиотеката и се превърна в малък празник, на който те получиха и своите първи читателски карти и се приобщиха към голямото семейство на нейните най-малки читатели.

В рамките на програмата „Във вълшебния свят на приказките” в РБ ”Сава Доброплодни” се проведоха и тържества „Аз съм вече грамотен” с първокласници от II ОУ „Христо Ботев“, НУ “Васил Левски“ и СУ „П. К. Яворов“. Наложената от години традиция за провеждане в библиотеката на най-важния за първокласниците празник, събра деца и родители и ги обедини около идеята, че любовта към хубавата книга се изгражда от най-ранна детска възраст, че любовта към четенето е в основата на успеха за цял живот.

 

За повече информация: 044/622441; 0886090712

д–р Росица Петрова-Василева

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН СТАРТИРАХА ПРОЯВИТЕ ПО ПРОГРАМАТА „ВЪВ ВЪЛШЕБНИЯ СВЯТ НА ПРИКАЗКИТЕ”

 

От 20 до 28 март 2025г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен, за двадесет и шеста поредна година се провеждат Дни на приказките по програмата „Във вълшебния свят на приказките“.

В рамките на програмата, в библиотеката отваря врати приказен театър и стотици деца от сливенските училища и детски градини на възраст до 9 години посещават по график представление по произведения на известни детски писатели, срещат се със свои любими приказни герои и се впускат в незабравими приключения с тях. Тази година спектакълът е по произведения на обичания от поколения български деца писател Валери Петров. Малките читатели ще се забавляват с Оги от „Копче за сън” и Лили от „Морско синьо”.

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач. Роден е на 22.04.1920г. в гр.София. През 1944г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. „Фронтовак“). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. „Стършел“ (1945-1962). От 1947 до 1950г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство „Български писател“, народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003).

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на над 30 книги с лирична и сатирична поезия, на 6 книги с приказки и пиеси за деца, на 13 сценария за игрални филми и на 6 сценария за анимационни филми. Преводач на Шекспир, на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков и др.

Носител е на литературната награда на Министерството на просветата за 1987г., на Националната награда „Константин Константинов“ – за принос в детското книгоиздаване, за цялостен принос (2004), Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за „Пет приказки“ (1988).

Негови произведения са преведени на повече от 20 езика.

Умира на 27.08.2014г. в София.

След спектаклите за децата са подготвени и забавни екскурзии в библиотеката, литературни игри, разбира се и много награди. Част от децата ще получат и своята първа читателска карта за библиотеката.

В рамките на програмата „Във вълшебния свят на приказките” в РБ „Сава Доброплодни”, всеки ден, в продължение на две седмици, ще се провеждат и тържества „Аз съм вече грамотен” с първокласници от ОУ „Христо Ботев“ , НУ „Васил Левски“ и СУ „П.К. Яворов“. Наложената от години традиция за провеждане в библиотеката на най-важния за първокласниците празник, ще събере деца и родители и ще ги обедини около идеята, че любовта към хубавата книга се изгражда от най-ранна детска възраст, че любовта към четенето е в основата на успеха за цял живот.

 

.

За повече информация: 044/622441; 0886090712

ПРАЗНИК НА ФРАНКОФОНИЯТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “САВА ДОБРОПЛОДНИ”-СЛИВЕН

 

Традиция стана на 20 март – Международния ден на Франкофонията, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“- Сливен да се организират различни прояви, посветени на френския език и култура. Така и нашият град се включва в отбелязването на празника, който обединява над 870 милиона франкофони от цял свят.

Тази година празника на френския език и култура в РБ “Сава Доброплодни” се проведе на 20 март и в него се включиха ученици от ОУ „Д-р Иван Селимински“, както и читатели – франкофони. Пред тях сътрудниците от Чуждоезиковия център на библиотеката представиха мултимедийна презентация за живота и творчеството на Антоан дьо Сент-Екзюпери, посветена на 125г. от рождението му, както и прожекция на откъс от аудио-книгата „Малкият принц“. Учениците нарисуваха с желание и удоволствие своята представа на „овцата на Малкия принц“.

Чрез организираните от библиотеката събития се цели да се улеснява обмена на идеи, да се пробужда интереса към френската култура и език, с нейните традиции и обичаи, да се засилва диалога между културите и цивилизациите.

За повече информация: тел.044/622441

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева