Начало
СЪВМЕСТНА ПРОЯВА НА РБ „САВА ДОБРОПЛОДНИ” И ДОМ ЗА СТАРИ
ХОРА – СЛИВЕН ПОСВЕТЕНА НА 100 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ РАДОЙ РАЛИН
На 17.06.2022г., в Дом за стари хора – Сливен,
служители на РБ”Сава Доброплодни” организираха литературно четене, посветено
на живота и творчеството на известния сливенец Радой Ралин – поет, писател,
дисидент, сатирик и бунтар, който вместо ятаган и пушка използва своите
писалка, ум и уста и за когото културата е седяла винаги над държавността.
Радой Ралин е роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Дядо му
по бащина линия, Димитър Стоянов Куртев, е брат на Таньо Стоянов (Таньо
войвода). Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно
изкуство“.
Завършва гимназия в родния си град през 1941г., след което
записва право в Софийския университет. През юли – септември 1941г. списва в
Сливен нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“.
През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация
и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, Участва
като доброволец във Втората световна война (1944 – 1945).
Работил е като редактор в списание „Славяни“(1945 –1946 и,
във в. „Литературен фронт“(1946 – 1949). В периода 1949 –1950г. е
в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. През 1952-1961г. е
редактор във в. „Стършел“, 1961-1963г. – във в. „Литературни новини“,
1961-1963г. – в Студията за игрални филми, а от 1964 до 1966г. – в Студията
за хроникални и документални филми, където създава поредицата късометражни
документални киносатири „Фокус“. В периода 1967-1968г. е редактор в
издателство „Български писател“, а по-късно в Българска кинематография
(1976 –1987) и във в. „Литературен фронт“ (1987 – 1990).
Р.Ралин е автор на 12 поетични книги, 17 книги с проза, 5
сатирични пиеси, 5 киносатири, 11 сценарии за игрални и документални филми и
др.
За първи път печата свое стихотворение през 1931 г. в
детския вестник „Изгрев“ в Сливен. Първите му хумористични стихотворения са
публикувани през 1939 – 1940 г. във в. „Бургаски фар“.
В творчеството си възражда нетрадиционните за българската
сатира кратки жанрови форми – епиграма,
апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на
съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си
думи-хибриди. Работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.
Неговите творби са превеждани на 37 езика (включително
и китайски).
Носител е на редица отличия и награди: орден „Червено
знаме на труда“ (1973; Заслужил деятел на културата (1980); на орден „Георги
Димитров“ (1983); През 2003 г. е удостоен с Национална литературна награда
за хумор и сатира „Райко Алексиев“ за цялостно литературно творчество и
принос в областта на хумора и сатирата. През 1993г. връща наградата „Добри
Чинтулов“, защото е „компрометирана в миналото“. През 1998 г. отказва
предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия „за заслуги“. Отказва
да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда „Христо
Г. Данов“ за 2000г. Не приема награда от Народното събрание по случай
24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от
11-ия кинофестивал във Варна „Любовта е лудост“ (септември 2003 г.).
Радой Ралин умира на 21
юли 2004 г. в София
На срещата бяха представени важни моменти от живота и
творческите „битки” на Р.Ралин споделени от него в литературната анкета
„Просто живях…”, съставена от литературния критик Вихрен Чернокожев.
Прочетени бяха и стихотворения, епиграми и афоризми на писателя.
Много емоционално възрастните хора споделиха своето
мнение и впечатления от творчеството на писателя. Припомниха си с вълнение
колко популярни са били сред хората епиграмите осмиващи недъзите на
обществото и управлението на страната през 70-те и 80-те години на миналия
век.
Срещата завърши с пожелание за нови прояви организирани от РБ
”Сава Доброплодни” в Дома за стари хора, посветени и на други именити
сливенци.
Начало страница