Начало
ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ОТ РЕДКИ И ЦЕННИ ИЗДАНИЯ, ПРЕДСТАВЯЩА
НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ Е ОТКРИТА В
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ”-СЛИВЕН
На 24 май честваме Деня на славянската просвета и култура
– празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността,
просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към
усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. На този ден
отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на
славянската писменост. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите,
които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки
народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за
формиране на българския народ и за неговия просперитет, то и за всички
славянски народи, защото служат на великата общочовешка идея за равенство на
всички в духовната област.
В
навечерието на този най-светъл български национален празник, в централното
фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни”- Сливен е открита
документална изложба включваща над 120 ценни издания от нейните фондове,
чрез които се проследяват най-важните моменти в развитието на българската
книжовност от създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и
Методий през 855г. и разпространението й сред славянските народи, през
книжовното дело на техните ученици и развитието й през вековете до наши дни.
Значително място в изложбата е отделено на издания
разкриващи по-важни събития в живота на Кирил и Методий. Представена е
най-старата българска азбука – глаголицата, създадена около 855г. от
Константин-Кирил Философ, с която се слага началото на голямото
просветителско и книжовно дело на двамата братя, които превеждат от гръцки
на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги за популяризиране
на християнството и така полагат основите на старобългарския литературен
език. Представени са и издания разкриващи дейността на техните ученици
Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират
подкрепа за своето дело от българския цар Борис I, създават Охридската и
Преславската книжовни школи и в резултат на просветната им и книжовна
дейност България става основен център на славянската писменост. Учениците
на Кирил и Методий създават по-лесни за изписване букви и тази азбука била
наречена кирилица в чест на Кирил. В изложбата са експонирани материали,
представящи фрагменти от книги писани на глаголица и кирилица и в по-късните
векове.
В
изложбата са включени и редки и ценни документи, в които е отразена и
оценката през вековете на великото дело на двамата братя и на техните
следовници. Посетителите могат да видят уникално фототипно издание на
прочутата „Хронография” на Константин Манасий, съвместно издание на гръцкото
издателство „Милитос” и Ватиканската апостолическа библиотека, написана в
мерена реч, на гръцки език, през 12 век, първият исторически текст, преведен
на славянски език и днес важен източник за историята на българския народ от
появата му на Балканския полуостров, покръстването на българите,
книжовността, развитието на България като силна държава и борбата й да се
разшири в райони, които са принадлежали на Византийската империя. Интерес
представлява и уникалното библиофилско фототипно издание на „Царството на
славяните” от Мавро Орбини, оригинала на която е отпечатан през 1601г. в
град Пезаро на италиански език и оригиналното й заглавие, в духа на
тогавашните традиции, е „Царството на славяните, днес неправилно наричани
скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от
Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи
славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа,
Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето
на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на
царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия,
Рашка и България." Най-голямо възхищение заслужава внушението на Орбини, че
сърцевината на славянското единство е общото славянско писмо. Дадени са в
образци двете славянски азбуки – глаголическата и кирилската, както и
наименования на буквите. Тази публикация тогава изиграва ролята на учебник
по славянска грамотност. Интересното за тази книга е, че тя получава голямо
разпространение и много преводи като през 1722г. книгата е преведена на
руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър
Велики. Именно на руски език през 1761г. я прочита и първият национален
български историк – йеромонах Паисий Хилендарски и я ползва като изворов
материал при написване на „История славянобългарска”.
Сред
експонатите на изложбата може да се види и уникално фототипно издание на
първата печатна книга на ново6ългарски език – „Абагар”, издадена през 1651г.
от бъдещия католически епископ Филип Станиславов. Изданието съдържа
апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите
догми. В езика на „Абагар” се вмъкват някои новобългарски елементи. Книгата
била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи”, във вид на
свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено
послесловието на автора, който се нарича “епископ на Велика България”.
В изложбата са включени различни издания на „История
славянобългарска” на Паисий Хилендарски, „Житие и страдания грешного
Софрония” , „Мати Болгария” на Неофит Бозвели. Специално място е отделено на
възрожденската книжнина като са представени ценни старопечатни издания от
фонда на библиотеката, между които: „Буквар с различни поучения” /1824/ на
Петър Берон; „Балгарскитъ кншжницы или на кое словенско племе собственно
принадлежи кирилловската азбука?”/1841/ на Васил Априлов; "Писменик" /1853/
и "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици"/1860/ на Сава
Доброплодни; „Грамматика за новобългарскыя езыкъ”/1868/ на Ив.Момчилов,
„Практично приготовление. Граматиката въ основните училища” на Г.Миркович,
„Грамматический способъ за изучаване 10-тъ части на ръчта по нагледенъ
кроежъ /приближително/” на Д. Кавалджиев;.”Изгубена Станка”/1867/ на Р.Блъсков,
религиозни издания и др. Показани са и старопечатни периодични издания.
В последния раздел на изложбата са представени монографични
изследвания за значението на делото на Кирил и Методий през вековете, както
и издания, чрез които се изразява почитта и преклонението пред тяхното дело
днес, между които и Химн на св.св.Кирил и Методий преведен на 21 езика.
Изложбата може да бъде посетена до 30.05.2020г.
Начало страница