Начало
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН И ИК „ХЕРМЕС”
ПРЕДСТАВИХА КНИГАТА НА МИРЕЛА ИВАНОВА „СЕДЕМ. СТИХОТВОРЕНИЯ С БИОГРАФИИ”
На
16 ноември 2018г. Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и ИК „Хермес”,
с медийната подкрепа на сайта „АЗ ЧЕТА” представиха книгата на Мирела
Иванова „Седем. Стихотворения с биографии”.
Мирела Иванова е родена в София на 11 май 1962г. Завършила е Българска
филология в Пловдивския университет „П.Хилендарски”
Първите си стихотворения публикува още като ученичка в списание „Родна
реч” /1977/. Оттогава до днес присъства неизменно на българската литературна
сцена с поезия, проза, литературна критика,
публицистика,киносценарии. Автор е стихосбирките: „Каменни криле" /1985,
2004/; „Самотна игра" /1990, 2000/; „Шепоти" /1989/; „Памет за подробности”
/1992, 2003/, за която е удостоена с наградата за поезия на Съюза на
българските писатели; „Разглобяване на играчките” /1995/;
„Еклектики”/2002/, за която са й присъдени Националната
литературна награда „Христо Г. Данов"/2003/ и наградата на
Сдружението на българските писатели; „Любовите ни“ /2012/; на сборника със
стихотворения и разкази „Бавно”/2009/, на публицистичните сборници
„Дума по дума” и „Площад България”/2016/ – с авторски текстове писани през
годините за „Дойче веле”.
Нейни творби са превеждани на всички големи европейски езици. През 2000 и
2004г. издателство "Вундерхорн" в Хайделберг публикува двете ѝ "немски"
поетични книги – "Самотна игра" и "Сдобряване със студа". Носител е на
наградата за модерна поезия от Източна Европа, връчвана от медийния магнат
Хубер Бурда /Мюнхен, 2002/. През 2008 г. е наградена от Баварското
министерство на културата с едногодишна писателска стипендия в международния
творчески дом „Вила Конкордия” в Бамберг.
М. Иванова превежда от немски език. Един от създателите е на поетичното
общество „Петък-13”. Работила e като уредник на къщата – музей „Иван
Вазов“. От края на 2016г. е драматург в Народния театър "Иван Вазов".
Съпруга е на писателя Владимир Зарев.
След
кратка пауза, Мирела Иванова изненада почитателите си тази пролет с
най-новата си стихосбирка "Седем. Стихотворения (с) биографии", излязла от
печат в Издателска къща „Хермес”. С нея тя стана носител на наградата на
Столична община за ярки постижения в областта на културата в категория
„Литература” за 2018г. и на литературната награда „Перото”/2018/ за
поезия.
„Седем” е безупречно обмислена и изградена поетична книга – от казващата
много символика на библейското число в заглавието до епиграфите на Пейо
Яворов и Николай Лилиев, под които се подреждат стихотворенията и седемте
кратки поеми с дълги заглавия. Книга, която възвръща усещането за свобода,
смайва с дълбините на лаконизма, поглъща читателите със словесните си
въртопи и ги преобразява в храбри деца на въображението, в мислещи тръстики,
в милостиви стоици.
С тази „нетипична стихосбирка за модерната жена“, както
самата авторка я определя, Мирела Иванова се срещна със сливенската публика.
В началото на срещата поетесата изнесе рецитал по стихове от книгата, а след
това отговори на много въпроси на публиката.
Организаторите на премиерата от РБ ”Сава
Доброплодни” изненадаха М.Иванова със 7 анонимни отговора на въпроса „Защо
харесвам тази книга” на читатели на библиотеката. Ето какво споделят
сливенските читатели за стихосбирката „Седем”:
•„Прочетох стихосбирката „Седем” на Мирела Иванова на
един дъх, но този първи прочит не ми беше достатъчен. Препрочитам я
многократно. Стиховете на Мирела Иванова са кълбо от противоречиви състояния,
емоции и чувства, които ми въздействат много силно. карат ме да се чувствам
жива, истинска, необходима. Карат ме /перефразирам/ „да направя още един
опит, да грабна правата лопата и с пламнали длани да преобърна цялото това
отчаяние. Все още мога в рохкавата пръст да посадя нещо, което расте
изправено, храни тялото и душата”./ жена,
56г., висше образование /
•„За първи път се
срещам с поезията на Мирела Иванова, но след като прочетох книгата й, си
мисля, че всъщност я познавам отдавна. Пардон – тя ме познава. Питала съм се,
кой е правилният начин да разкажеш собствения си живот – позитивния или
негативния. И противно на модерните теории за оптимистичната нагласа, която
променя съдби, разбрах, че това не е истината. Моят живот, твоят живот, това
всъщност е и животът на Мирела Иванова – за болката, самотата, отговорността,
напрежението, преумората и дрехите втора употреба. На фона на нерадостното
женско битие, там някъде между деветте торби с покупки крещи една душа на
жена. Търси разбиране, подкрепа, обич. Тя не пита , нито дава отговори, тя
просто разказва ежедневието ни. А ние четем и просто чакаме да разберем „докъде
стига пределът на болката”. /жена,
50г., висше образование/
•„Дълбоко затрогваща, вълнуваща, докосваща
най-дълбоките кътчета на душата. Търсеща и намираща въпроси и отговори в
едно. Възторгваща и извисяваща – така ми подейства поезията на Мирела
Иванова.
П.П. А онези обувки от витрината…ще взема да ги пробвам
най-накрая!”/жена, 53г., висше образование/
•„Това е една необичайна книга, която ме погълна със
словесните си дълбини и необятности. Сюжетите в поемите от „Седем” разкриват
действителността ни през последните години в цялата ѝ пъстрота. Книгата
започва с въвеждащо стихотворение, което възпява бръчките, преди да са се
появили още („Едновременно”). Има цитирани строфи от Лилиев и Яворов, а
литературата присъства в специален текст със заглавие „Любов към
литературата”. Особено внимание е отделено на нашето съществуване тук, в
България („Балада, посветена на момчето за мокри поръчки, студентче по химия…”,
„Какво си спомних, но не успях да кажа на шестгодишната си дъщеря… ” ) и др.
Словото в книгата е това, което привлича и неговата мощ
помита всичко.” /жена, 56г., висше образование/
•„Признавам, отдавна не бях чела толкова силна поезия.
Прочетох книгата „Седем”на един дъх с усещането за дежавю, за проекция на
събития от моя живот. Стиховете са емоционално наситени, силно въздействащи,
но и тъжни, толкова близки до душевния свят на нашето поколение. И в същото
време поетесата ни внушава и надежда, че животът ни има смисъл и въпреки
трудните изпитания по пътя ни трябва да продължаваме да се борим и да
успяваме.”/жена, 57г., висше образование/
• „Стиховете винаги са
отражение на нашето вътрешно Аз. Понякога те са игра на въображението ни, а
понякога просто изживени моменти. Чета стихосбирката „Седем“ на Мирела
Иванова и се опитвам да си представя лицето ѝ, да я опозная като личност.
Виждам една уязвима жена, която все се бои „Да не счупи нещо“, бори се с
живота, но трудно се приспособява към “светлото бъдеще“, и все търси
отговор на въпроса „Докъде стига пределът на болката“. Противоречията на
света я уморяват, но животът продължава. Тя знае, че трябва да се бори,
защото „Колко път я чака, боже, божичко“. /жена,
43 г.. , висше образование/
• „Обичам да чета поезия на спокойствие, за да вникна
максимално в думите и посланията в тях. Мога да се похваля, че често имам
такава възможност и се възползвам максимално от нея. Но за съжаление, все
по-трудно харесвам поезията на голяма част от съвременните автори, защото не
мога да усетя енергията в стиховете им. Тези, които ми въздействат, които
усещам и разбирам, са малко. Предизвикателство беше за мен да прочета
стихосбирката на поетесата Мирела Иванова. Посегнах към книгата с
предубеждение, защото както казах и по-горе чета предимно поезията на
младите автори, а Мирела Иванова е отдавна утвърден поет. Но книгата й ме
грабна от първата страница. В нейните стихотворения ме завладяха красивите
описания от думи. Определено, тя умее да рисува с думи. Картините, които
създава ме въведоха в един друг свят, накараха въображението ми да се
развихри. Поантите в стихотворенията са другото нещо, което ми харесва в
стила й на писане. Краят на всяко стихотворение е силен, там усещам
най-високо напрежение и най-много енергия в думите – нещо, което го няма при
много съвременни автори.. Стихотворението, от което изпитах най-голямо
удоволствие е „Падаща звезда”. Това кратко стихотворение носи огромна сила,
която пленява душата и я изпълва с прекрасни чувства. А кратки стихотворения
се пишат трудно. .. И резултатът от срещата ми с поезията на Мирела Иванова
е, че вече я включих към краткия си списък с поети, които ми въздействат
силно, които разбирам и изпитвам удоволствие да чета стиховете им. /ученик,
16г., Kлуб по творческо писане/
В края на срещата бе прочетен поздравителен адрес към Мирела Иванова и бяха
поднесени цветя от Десислава Танева – депутат от ГЕРБ /и почитателка на
поезията й/. Цветя бяха поднесени и от името на г-жа Пепа Чиликова –
зам.кмет на община Сливен.
Начало страница