Skip to main content

Регионална библиотека

С ХУДОЖЕСТВЕНО-ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА И ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР С ПРЕМИЕРА НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ ‚ЖИВОТЪТ, КОЙТО ИСКАХ ДА БЪДЕ ПОЕМА“, ПОСВЕТЕНИ НА ЖИВОТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА, В СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ОТБЕЛЯЗАНА 130-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО ПОЕТЕСАТА

Начало

С ХУДОЖЕСТВЕНО-ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА И ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР С
ПРЕМИЕРА НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „ЖИВОТЪТ, КОЙТО ИСКАХ ДА БЪДЕ ПОЕМА“,
ПОСВЕТЕНИ НА ЖИВОТА И ТВОЧЕСТВОТО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА, В СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ
ОТБЕЛЯЗАНА 130-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТЕСАТА

На 24 октомври 2023г., в гр.Сливен, с откриването на
художествено-документална изложба и творческа вечер с премиера на
документалния филм „Животът, който исках да бъде поема“, посветени на живота
и творчеството на Елисавета Багряна, тържествено ще бъде отбелязана
130-годишнината от рождението на голямата българска поетеса. Проявите се
организират от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ с подкрепата на
община Сливен и са част от официалната програма за отбелязване на празника
на града – Димитровден.

Макар че е родена в София и е живяла в Сливен за кратък
период от време, Багряна наричаше именно Сливен свой „роден“ град. И както
подчертаваше самата тя:  „Темата Сливен се явява
отново и отново в моите стихове. Все едно дали е моментна или цялостна
атмосфера, но непременно се явява, защото аз съм закърмена с духа на този
град… В него се родих като поетеса, в него написах първите си стихове. Не
мога да забравя и природата на този град, острия релеф на Сините скали,
лудия бяг на ветровете от трите дефилета, малката къща с джамлък на дедите
ми, образите на моите близки, незагасналия юначен пламък в очите на моите
съграждани и приятели…“

Събитията посветени на годишнината на поетесата са не само
признание към нейния поетичен талант и огромното й творчество, получило
широко разпространение и извън пределите на България, но и на любовта й към
Сливен, намерила израз във великолепни творби, които ще вълнуват и идните
поколения и ще ги карат да се гордеят с родния град

Художествено-документалната
изложба „Елисавета Багряна – вечно търсеща и винаги вярна на себе си“ се
организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен в
партньорство с Национална библиотека “Св.св. Кирил и Методий“ – София,
Софийска градска художествена галерия – София, Регионална библиотека
„П.Р.Славейков“ – Велико Търново, Държавен архив – Сливен и др. организации
и представя ръкописи, оригинални документи, писма, снимки, първи публикации
в периодичния печат и книги на поетесата, графични рисунки, както и портрета
на Елисавета Багряна на художника Марин Подмолов, от фонда на СГХГ-София.
Изложбата ще бъде открита в 16:00ч., в централното фоайе на сградата на
регионалната библиотека. Тя може да бъде посетена до 1.11.2023г. вкл.
 
 

От 17:30ч., в зала Сливен, 130-годишнината от рождението на
Багряна ще бъде отбелязана с творческа вечер и ще се състои премиерата на
документалния филм „Животът, който исках да бъде поема“. Вечерта се
организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ с подкрепата на
община Сливен.

Филмът
„Животът, който исках да бъде поема“ е по идея и сценарий на д-р Росица
Петрова – Василева и режисьора Христо Симеонов, с участието на актьорите
Елена Петрова и Христо Христов Симеонов и е продуциран от РБ „Сава
Доброплодни“. Снимките за филма са реализирани със съдействието на фонд „13
века България“. Сценарият е изграден върху много автентични документални
материали, спомени и интервюта на поетесата и дава друг, непредубеден поглед
върху нейния живот и дело. През целия й живот, наред
с възхитата и обожанието, към Багряна се насочва и много злоба. Обвиняват я,
че е близка до двореца, наричат я буржоазна поетеса, винят я за дългата
раздяла с детето й, за осъждането на Вапцаров, и за какво ли още не. В
същото време я ухажват – защото всяка власт иска да се украси с  таланта й.
Във филма не се акцентира на тези мъчителни моменти, защото самата поетеса
не обича да ги споделя и коментира. Въпреки огорченията, тя с достойнство
подминава откровените лъжи и клевети и не се обяснява, и не доказва своята
истина.

След премиерата на филма ще
прозвучат и любими класически произведения на
поетесата в изпълнение на квартет „ГеоМарЧаЛо“ и песни по нейни текстове
изпълнени от Богомила Цекова.

Начало страница

НА ОФИЦИАЛНА ЦЕРЕМОНИЯ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН, УЧАСТНИЦИТЕ В КУРС ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО ПРОФЕСИЯ „БИБЛИОТЕКАР“ ЩЕ ПОЛУЧАТ СВОИТЕ ДИПЛОМИ

Начало

НА ОФИЦИАЛНА ЦЕРЕМОНИЯ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН, УЧАСТНИЦИТЕ В КУРС ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА  КВАЛИФИКАЦИЯ ПО
ПРОФЕСИЯ „БИБЛИОТЕКАР“ ЩЕ ПОЛУЧАТ СВОИТЕ ДИПЛОМИ

На 24 октомври 2023г. /вторник/, от 14:00ч., на официална
церемония в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен участниците в
приключилия в началото на годината квалификационен курс за  придобиване на
квалификация “библиотекар“ ще получат държавно признати свидетелства за
трета степен на професионална квалификация по професията, което им
позволява, съгласно ЗОБ,  да работят в читалищни, училищни и др. библиотеки.

Квалификационният курс бе организиран от Центъра за
професионално обучение към Университета по библиотекознание и информационни
технологии – гр.София в партньорство с РБ “Сава Доброплодни“. Курсът бе с
продължителност 9 месеца и бе проведен в хибридна форма като в него взеха
участие 16 курсисти от Сливенска и Ямболска области.

Обучението по различните учебни дисциплини се  проведе от
хабилитирани преподаватели от УниБИТ и висококвалифицирани специалисти от
сливенската регионална библиотека, която бе и база за провеждане на
практическите занимания по учебната програма.

За да финализират своето обучение, курсистите положиха
Държавни изпити по теория и практика на професията „Библиотекар“ по
утвърдените държавни стандарти.

Дипломите на курсистите ще бъдат връчени от проф. дфн Иванка
Янкова – директор на ЦПО към УниБИТ и Стефан Радев-кмет на община Сливен

На церемонията ще присъстват и гл.ас. д-р Деница Димитрова –
преподавател в УниБИТ и ръководител на курса, читалищни библиотекари от
Сливенска община и много гости.

Начало страница

XXV Национален фестивал на детската книга – ВТОРИ ДЕН

 
Начало

XXV Национален фестивал
на детската книга

/Сливен, 10-12 май 2023г./

Втори ден

 

Вторият ден на XXV
Национален фестивал на детската книга, 11 май /четвъртък/, отново
беше наситен с интересни прояви.

Проведоха се осем премиери на нови детски книги, литературeн
маратон по училища с писатели и издателства – гости на Фестивала, майсторски
клас по творческо писане с модератор Марин Трошанов, майсторски клас
„Изкуството на детската илюстрация – към новите му изразни възможности.
Иновации и тенденции“ с модератори: П. Станимиров, Б. Стоилов, Н. Ангелова,
М. Бочева, спектакъл „Момче и вятър“ по мотиви от български народни приказки
на ДКТ -гр. Бургас, карнавално шествие, тържествен концерт и връчване на
Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското
книгоиздаване за 2023г. в различните категории.

 От 9:00ч., във фоайето на ДТ ”Ст. Киров”, беше представена
книгата със стихове „Юху-буху-измислячус“ на Петя Кокудева. /ИК „Жанет –
45“/

Петя Кокудева е родена на 17.09.1982г. в гр. Смолян.
Завършила е Журналистика и  Творческо писане в СУ "Св. Климент Охридски".
Работи като репортер във вестник "168 часа" и Дарик радио, като съавтор на
предаване в радио НЕТ и сценарист за куклен театър. Понастоящем е копирайтър
в международна рекламна агенция. Интересите й са в сферата на детската
литература – занимава се с драматургия за куклен театър и води "Рубрика за
децата и въображенията" – "Граматика на фантазията".

Aвтор е на стихосбирката „Лулу"(2011), с която печели
Специалната награда на Националния конкурс за дебютна литература "Южна
пролет"(2012), “Поздрави от синята палатка“ (2019)  и на книгите за деца:
„Малки същества” (2014), „Питанки”(2016), “Лупо и Тумба”.Ч.1.и2(2018) и
„Юху-Буху-Измислячус!“(2022).

Носител е на Националната награда „Константин
Константинов" – за принос в детското книгоиздаване, категория „Автор“
(2017).

От 9:00ч. в ДПП „Сините камъни“-зала „Божур“ се състоя
премиерата на книгата „Дивите животни от града Ч.2.“ на Елена Павлова
/Издателство „Българска илюстрация“/.

Елена Павлова e
родена през 1974г. в гр. Варна. Завършила е Компютърни технологии. Работила
е в издателство „Мега”. В момента е писател на свободна практика  /на научна
фантастика, хорър, фентъзи, книги-игри/ и преводач.

Под псевдонимите: Лени Кинг, Ким Нюмън, Върджил Дриймънд,
Елайджа Джауит и Кристофър Макдоуел е издала над 25 книги-игри, както
няколко романа. Нейни творби са включени в различни сборници за фентъзи и
фантастика.

Съвместно с художника Петър Станимиров създават
четирилогия на фентъзи-приказката от поредицата „Пръстенът на нибелунга”/
„Рейнско злато” (2014), „Валкирия” (2015), „Зигфрид” (2016) и „Залезът на
боговете” (2017)/ по либретото на едноименната опера.

Автор е на книгите за деца и юноши „Камен и пиратите от
5г”, „Приключение в Долната земя: Коледари срещу хали“(2019), „Асен и
пътешествениците в 100 Българии“ (2020), „Катакомби и сдухотия“(2021),
Дивите животни от града Ч.1-2.“(2022).

Освен като автор, Е. Павлова е позната и като преводач,
основно в областта на фантастиката и фентъзито.

Носител е на над 20 литературни награди за къса проза,
фантастика и фентъзи и на Националната награда „Константин Константинов” за
принос в детското книгоиздаване, категория „Автор” за 2019г.

 Деца от ДГ “Божур“ – филиал и XII ОУ “Елисавета Багряна“ се
срещнаха с писателката Цвета Брестничка. Бяха представени книгите й „Истории
с крачета“ и „Меченцето Оги разглежда света“.

Цвета Брестничка е родена през 1963г. в гр. Чирпан.
Завършва Руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Живее и работи в
София. Председател е на Асоциация “Родители”. Един от учредителите на "Пълна
къща" – Клуб на многодетните родители към Асоциация "Родители".

Автор е на една поетичната книга, на книгите за 
пътешествия: „Богове, маймуни, хора“/2013/, „Пътешествие надолу с
главата“/2014/ и "В къщата на Пау Ама"/2019/ и на 14 книги с приказки в
стихове за деца. През 2022г. издателство „ФЮТ“ издава детските й книги
„Приказка за малката лопатка“/2022/, “Истории с крачета“/2022/ и “Меченцето
Оги разглежда света“/2022/.

Носител е на награда „Перото“ в категория „Детска
литература“ за книгата “Небивалици с буквите от А до Я“ (Издателство „Фют“,
2020г.).

Носител на Националната награда „Константин Константинов“
за принос в детското книгоиздаване  в категория „автор“ за 2023г.

Един от акцентите в програмата на втория ден на фестивала е
премиерата на  книгата „Ах тази Киткат“ на унгарския писател Карой Мехеш.
/Проект на ИК „Хермес“ и НФДК – Сливен/, която се състоя от 10.00ч., в
Камерна зала на ДТ ”Стефан Киров“. Освен писателят, гости на срещата бяха
Тамаш Мислер –директор на Южнодунавската регионална библиотека в гр.Печ
/Унгария/, тамаш Харват-председател на Общински съвет –гр.Печ, Павлинка
Бонева – преводач, представител на Българското самоуправление в Унгария,
гости от Унгарския културен институт.

Карой Мехеш е роден на 20 февруари 1965г. в гр. Печ,
Унгария. Завършва основно училище в Печ, Гьор и Бенедиктинската гимназия в
Панонхалма / 1979-1983 г./. Завършва естетика в университета „Янус
Панониус“. През 1989г. е стипендиант в Университета на Индиана в Пенсилвания
(САЩ).  От 1991г. работи като журналист. От 1983г. и до днес негови стихове,
разкази, преводи и литературна критика са публикувани в много литературни
издания(Műhely, Jelenkor, Kortбrs, Hitel, Holmi, Forrбs, Бrgus, Eletьnk,
Alfцld, Pompeji, Somogy, Ъj Forrбs, Elet йs Irodalom, Mъlt йt Jцvő, Vigilia,
Nappali Хаз, Парнас). Автор е на книги с поезия и проза за възрастни.
Книгата „Ах тази Киткат“ е първата му детска книга.

Карой Мехеш е и един от най-известните унгарски експерти
по състезания от Формула 1, а също така е редовен сътрудник на няколко
автомобилни списания. През 1996г. получава стипендията Zsigmond Mуricz и
наградата Radnуti. Основател на Pйcs „Writer in Residence“ (2007–2010), след
това куратор на Pйcs Нrуprogram (2011).

От 10:00 ч. в ДПП „Сините камъни“-зала „Божур“ се проведе
премиерата на книгата „Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане
Кашкавале в царство Патладжания” на Иван Раденков. /ИК “Ентусиаст“/

Иван Раденков е роден през 1976г. Завършил е магистратура
по бизнес администрация в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
Работи като мениджър „Човешки ресурси”. Свири и композира детска музика с
групата си „Тролите”.

Автор е на детските книги: „Невероятните приключения на
Унки Марлюнки” (2012), „Унки пътешества в Космоса” (2013) и „Унки и
великаните” (2015) от поредицата „Книги за татковци”; на „Изчезналото
слънце” (2014) и „Пътешествие до края на света” (2015) от поредицата
„Истории от големия двор”, на книгата – мюзикъл „Котаракът Франт и
загадъчният остров“ (2018) и на „Вкусът на приключенията. 10 истории за
лакомници” (2019), „Велосипедисти край езерото Папийон” (2020). През 2021г.
излиза книгата му „Фалшив речник на смешните фрази”. Най-новата му книга е
„Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане Кашкавале в царство
Патладжания”(2023г.)
/ИК “Ентусиаст“/.

Носител е на Националната награда „Константин
Константинов” – за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор”
/2021/ и наградата на детското жури за най-добър автор и книга, връчени в
рамките на XXIII Национален фестивал на детската книга – Сливен, 2021.

 От 11:00ч. в Камерна зала на ДТ ”Стефан Киров” се състоя
премиерата на сборника „Искааам. Истории на пораснали деца“ с разкази на
носителите на Националната награда „Константин Константинов“ в категории „За
цялостен принос“ и „Автор“ за периода 2005-2022г. и с илюстрации на художниците, отличени с наградата в категория
„илюстратор“. Водещ на премиерата бе актьорът Симеон Владов.

Изданието е посветено на
25-годишния юбилей на Националния фестивал на
детската книга и на двадесетгодишнината от учредяването на Националната
награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване.
Наградата е учредена през 2004г. от Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“-Сливен, Министерството на културата, Национален център за
книгата към МК и Община Сливен и се връчва ежегодно, в дните на фестивала, в
четири категории. Нейни носители са най-ярките представители на съвременната
българска детска литература, както и едни от най-обичаните млади автори и
илюстратори, които с творчеството си определят нейния облик в новия век.

Сборникът „Искааам” е събрал 22 къде весели, къде
трагикомични случки от детството, разказани от писателите Георги
Константинов, Катя Воденичарова, Леда Милева, Марко Ганчев, Кина Къдрева,
Лиляна Стефанова, Панчо Панчев, Виктор Самуилов, Ангелина Жекова, Божана
Апостолова, Петя Александрова, Юлия Спиридонова-Юлка, Весела Фламбурари,
Анета Дучева Ферман, Никола Райков, Румен Иванчев, Петя Кокудева, Асен
Сираков, Елена Павлова, Марин Трошанов, Иван Раденков, Милен Хальов –
автори, удостоени с Националната награда „Константин Константинов”, връчвана
в рамките на Националния фестивал на детската книга, в категориите „за
цялостен принос” и „автор”.  

 Щастливо детство не означава непременно охолен живот, в
който всичките ти прищевки са задоволени. Част от включените в сборника
автори не са имали детство, изпълнено с материално благополучие. Но са имали
мечти, в малките им сърца е горяла жаждата за приключения, копнежът по
вълшебни светове, любопитството към околния природен свят, дори и към
най-малката тревичка, неосъзнатият стремеж към творчество. И в своите
пленителни, забавни, безхитростни истории,  написани специално за сборника
„Искааам!”, те с днешната си мъдрост отправят именно това послание.

Автор на оригиналната идея и съставител на книгата е д-р
Росица Петрова-Василева – директор на РБ “Сава Доброплодни“ – Сливен и
организатор на фестивала. Особено важен е самият замисъл за сборник с
подобни разкази /такъв до момента не е излизал в България/ – едно уникално
като идея и великолепно, и в съдържателно, и в полиграфическо отношение
издание.

Трябва да се отбележи и „визуалната” страна на сборника.
Своя талантлив дял в него имат изявените художници: Ралица Мануилова, Петър
Станимиров, Костадин Костадинов, Силвия Калоянова, Мая Бочева, Виктор
Паунов, Невена Ангелова – носители на Националната награда „Константин
Константинов” в категория „илюстратор”, наложили се и като едни от
най-добрите майстори – илюстратори на детска литература. Те са предложили
талантлива интерпретация на литературните текстове – всеки в характерния си,
разпознаваем художествен маниер. Илюстрирали са ги буквално, но и
метафорично, жизнерадостно вписвайки в тях своето усещане за красивия свят
на детството. Безспорен е приносът на Петър Станимиров и Борис Стоилов за
цялостното художествено оформление на сборника. Изданието е реализирано с
финансовата подкрепа на Министерство на културата.

От 12:00ч. в камерна зала на ДТ „Ст. Киров” се състоя
премиерата на романа „В мен” на Милен Хальов. / 2022г./. В представянето се
включиха и балерини от балет „Грация“-Сливен и актьори от ученическия театър
„Класика“ към ГПЗЕ – Сливен.

Милен Хальов е роден в гр. Русе през 1988г. Завършва
Национално училище по изкуствата „Проф. В. Стоянов” – Русе и специалност
„Анимационна режисура” в НАТФИЗ. Дипломният му филм „Трафик” е представен на
множество фестивали у нас и в чужбина. Преподавал е „Анимационно кино” в
частен Софийски колеж и „Рисуване” в най-старото столично училище – 127 СУ
„Иван Н. Денкоглу”. От 2016г. преподава в частно училище.

Вдъхновен от учениците и своето детство, през 2019г.
издава дебютния си роман „Кало Змея”. През 2020г. излиза неговото
продължение „Кало Змея 2: Чудовища като мен”, а през 2021г. е издадена
третата част от поредицата –  „Кало Змея 3. Герои от кал”. Най-новата му
книга е романът „В мен“ издадена в края на 2022г.

Носител е на Националната награда „Константин
Константинов” – за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор”
/2022/ и наградата на детското жури за най-добър автор и книга /2020/.

От 13:00ч. във фоайето на Драматичен театър „Ст. Киров” беше
представена книгата „Приказно пътешествие“ на Иво Сиромахов. /ИК „Сиела“,
2022г./

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971г. в гр. София.
През 1990г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през
1996г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност „Театрална режисура”. Работил е
като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска
армия“. От 2000г. е отговорен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“,
където се изявява и като водещ и актьор. През 2013г. участва като актьор в
комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.    Пише книги и пиеси за
възрастни.

Автор е и на книгите за деца: „Малки приказки”/2016/ и
„Приказки от планината”/2018/, „12 принцеси“/2020/ и „Приказно
пътешествие“/2022/.

Носител е на Наградата за дебют в областта на изкуствата“
(1995), Наградата за най-продавана книга „Цветето на Хеликон“ (2014),
Наградата на Народна библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив) – „Любим автор на
Пловдив“ (2014г.) и Наградата „Златно перо“ за принос към българската
култура и изкуство (2021г.). Носител на наградата на детското жури в
категория „автор“ на Националната награда „Константин Константинов“ за
2023г.

През втория фестивален ден от 9:00ч., отново в Регионална
библиотека „Сава Доброплодни“, се проведе майсторски клас по творческо
писане /проза/ „Граматика на фантазията” с модератор Марин Трошанов. В
интересното и провокативно занимание се включиха над 30 деца и юноши
отличени с призови места в Националния литературен конкурс „От другата
страна на вълшебното огледало” от Сливен и страната.

От 9:30ч. в компютърната зала на Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ се проведе майсторски клас „Изкуството на детската илюстрация –
към новите му изразни възможности. Иновации и тенденции” за студенти от НХА
и ученици от Националната гимназия по изобразително изкуство-Сливен, с
модератори: Петър Станимиров, Борис Стоилов, Невена Ангелова и Мая Бочева.
Провеждането на демонстрациите и обучението стана със съдействието на фирма
ADСOM.

От 11.30ч. на Открита сцена /бул. „Цар Освободител” №1/ се
състоя спектакълът „Момче и вятър“ по мотиви от български народни приказки
на ДКТ -гр. Бургас.

В маратона по училища: Иванка Могилска гостува на XСУ
„Йордан Йовков“, Мая Бочева и Никола Райков в IIIОУ
„Д-р Иван Селимински“, ИК“Мармот“ в XI
СУ“К.Константинов“, M.Трошанов и ИК „Кибеа“ в
IV ОУ, ИК“Ентусиаст“ и Иван Раденков в V
СУ“П.К.Яворов“ Лили Русанова и ИК“Пан“ в ЦДГ „Божур“, Цвета
Брестничка в XII ОУ „Елисавета Багряна“.

В карнавалното дефиле с приказни герои,
което по традиция се организира в късния следобед на втория ден от
фестивала, се включиха над 700 участници: гвардейци от СУ “Хр. Ботев“-Айтос,
четири мажоретни състава, деца от различни сливенски училища, деца и
родители от детските градини, както и деца-гости на фестивала. Специално
жури определи над 30 носители на наградите за най-оригинален карнавален
костюм. Наградите бяха връчени на откритата сцена на площада пред общината.
Водещ на събитието бе актьорът Ангел Попов.

Тържественият концерт и церемонията по
връчването на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в
детското книгоиздаване, която се определя като една от най-престижните
литературни награди в България, се проведе на 11.05.2023г. в ДТ ”Ст. Киров”.
Водещи на събитието бяха  актьорите Елена Петрова и
Симеон Владов. Наградите в различните категории
бяха връчени:  в категория “за цялостен принос“ – на художника Петър
Станимировв от Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно
сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“  към Министерство
на културата, в категория „автор” – на писателката
Цвета Брестничка от кмета на община Сливен Стефан Радев, в категория
„Илюстратор” на художника Кирил Златков от председателя на ОбС-Сливен
Димитър Митев. За пета поредна година бе връчена награда на детското жури.
Наградата на детското жури бе връчена на писателя Иво Сиромахов от Росица
Петрова-Василева – директор на РБ ”Сава Доброплодни” и организатор на
фестивала. За наградите в различните категории са постъпили над 65 номинации
като наградите са присъдени след сериозна селекция. По повод юбилейното
издание на фестивала, директорът на РБ „Сава Доброплодни” Росица
Петрова-Василева връчи и награди за изключителен принос за
организацията и провеждането на фестивала на: Луизина Савкова – началник
отдел „Регионални дейности“ в МК и председател на Националното жури за
определяне носителите на Националната награда „К.Константинов“ в последните
10 години; Златина Пантелеева – директор на Националното училище за
музикални и сценични изкуства „Проф. Панчо Владигеров"  – гр.Бургас за
активното й съдействие през годините за представяне на млади творци във
фестивалната програма, Силвия Терзиева – художествен ръководител на балет
„Барби“ – Сливен за 25-годишното сътрудничество и участие в програмите на
всички издания на фестивала и Павлинка Бонева – преводач, представител на
Българското самоуправление в  Унгария
за  огромния й принос за приобщаване на унгарски
библиотечни специалисти и автори към идеите на фестивала от 2002г. и до
днес. По повод юбилея, Райна Манджукова-изпълнителен директор на ДАБЧ, връчи
на директора на РБ“Сава Доброплодни“- Росица Петрова-Василева почетен плакет
за цялостния й принос и заслуги в развитието и популяризирането на
българската детска книга и почетен плакет за РБ “Сава Доброплодни“ – за
принос в популяризирането на българската детска книга и култура.  Росица
Петрова бе отличена и с почетен знак на град Сливен за приноса й в
развитието на културния и обществен живот в града и съхраняване на
историческата му памет.

През годините фестивалът стана сцена за изява на много млади
дарования. Представители на поколенията малки и по-големи творци, станали
част от историята на фестивала, бяха представени на сцената на тържествения
концерт. В концерта се включиха над 70 млади певци, танцьори и музиканти от
Сливен, Бургас и Пловдив – носители на призови места в международни и
национални певчески, музикални и балетни конкурси. Изненада за присъстващите
бе появата на сцената на композитора Стефан Диомов, който години наред
подкрепя идеите на фестивала. В концерта взе участие и внукът на
композитора, малкият Божидар Неделчев.

Начало страница

XXV Национален фестивал на детската книга – ТРЕТИ ДЕН

 
Начало

XXV
Национален фестивал на детската книга

/Сливен,
10-12 май 2023г./

Трети ден

 Третият, последен ден на XXV
Национален фестивал на детската книга  започна с пресконференция с
носителите на Националната награда „Константин Константинов” – за принос в
детското книгоиздаване за 2023г. От 9.00ч., в РБ „Сава Доброплодни”,
представители на национални и регионални медии имаха възможност да се
срещнат с носителите на наградите: Петър
Станимиров – за цялостен принос,
 Цвета Брестничка – в категория „Автор“,  Кирил
Златков – в категория „Илюстратор“ и
носителя на наградата на детското жури Иво Сиромахов и да научат за техните
първи реакции след награждаването им.

 Националната
награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване е
учредена през 2004г. от Министерство на културата, Община Сливен и
Регионална библиотека „Сава Доброплодни”. Наградата се присъжда ежегодно, в
рамките на Националния фестивал на детската книга, за принос в
книгоиздаването за деца през предходната година. Включва малка пластика,
диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за
цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор. Първият
носител на наградата за цялостен принос е поетът Валери Петров, a за
издателство – ИК ”ФЮТ”.

Фестивалната програма продължи с премиера на
книгата „Динозаврия
тайнствената земя ” на Валери
Манолов /ИК „ПАН“/, която ще се проведе от 9:00ч. в Драматичен театър
„Стефан Киров” – фоайе.

Валери Манолов е роден през 1962г.
в гр. София. Завършил е Софийски университет „Свети
Климент Охридски", специалност „Българска филология". През 1990г. става един
от създателите и собственици на Издателска къща „Пан", където работи и до
сега.

Издал е две стихосбирки за възрастни:
„Спиралата на охлюва" (1992) и „Живот с конкретен образ" (2012).

Автор е и на над 15 книги със стихове и
приказки, както и на научнопопулярни издания за деца: „Зайо и Гризан"
(1996), „Лиска и Мецан" (1996), „Рени и Лисана" (1998), „Рунтавелка" (1998),
„Моята първа книга: Какво е дала България на света" (2009, 2018), „Приказки
за Хитър Петър" (2011), „Седем приказки за лека нощ" (2011), „Моята първа
книга за българските откриватели" (2014), „Динозаврите: Светът около нас"
(2017), „Моята първа книга за българските празници, обичаи и вярвания"
(2015, 2019), „Празник на буквите – българските празници и обичаи" (2019),
„Български приказки с поука" (2019), „Страната на еднорозите"(2021).
Най-новата му книга е „Динозаврия –
тайнствената земя” (2022) ”/ИК „ПАН“/.

 От 10:30ч., отново в Драматичен театър
„Стефан Киров” – фоайе, се проведе Официална церемония по награждаване на
участниците в Националния литературен конкурс на тема: „От другата страна на
вълшебното огледало” и в  XII
Националeн конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни
герои – Сливен, 2023. Водещ на събитието бе актьорът Христо Хр. Симеонов.

В литературния конкурс „От другата страна на
вълшебното огледало“ се включиха с великолепни стихове, приказки, разкази
над 840 деца от България и от българските общности от чужбина на възраст от
7 до 18г. В трите възрастови групи, в категориите поезия и проза, са
наградени 40 млади творци. Творбите на отличените участници са издадени в
сборник с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Бяха наградени и участниците в
XII-я Национален
конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои –
Сливен, 2023г. В конкурса се включиха над 270 деца
и юноши от цялата страна и от български общности в чужбина като 21 от тях са
отличени с награди. Организаторите на фестивала са осигурили и
специални награди за отличените с
първа награда  във втора и трета възрастова група в двата конкурса.

В концерта се
включиха изпълнители от Вокално студио „Усмивка“, балет „Барби“, балет „Пити
па“ и балетна формация с ръководител Ст.Сукнарова.

От 11.00ч. на Oткритата
сцена на фестивала, на бул. „Цар Освободител”1, се състоя представлението
„Котаракът в/с чизми“ на Куклено-театрална къща „Пипелота“ – гр. Ямбол.
Постановка – Коста Димитров; Сценография и кукли – Свила Величкова; Музика –
Стоян Косев. С участието на актьорите: Жулиета Николаева, Калина Баракова,
Димитър Димитров.

Фестивалът беше закрит със заключителен
концерт от 12:00ч. на Открита сцена. В него със свои изпълнения се изявиха
малки таланти от: Вокално студио „Усмивка“ с ръководител Мария Желева;
Балетна школа „Пети па“ с художествен ръководител Петя Вънева; Детска
вокална група „Славейче” при ІІ ОУ „Христо Ботев” – Сливен с ръководител
Нина Стойчева и Балет „Барби” към Военен клуб – Сливен с ръководител Силвия
Терзиева. Водещ на концерта беше актьорът Ангел Попов.

Над 8000 деца и тийнейджъри от Сливен
и страната се включиха в различни прояви от фестивалната програма през трите
дни. Сред участниците и гостите на фестивала от България и чужбина бяха и
студенти-участници в Международния конкурс за илюстрация, писатели,
илюстратори, издатели, библиотекари, литературни критици, педагози и др. В
тридневния празник се включиха и стотици родители и много доброволци.

За рекордния брой участници и гости
многобройните прояви, включени във фестивалната програма, остават като
неповторимо преживяване с вълнението от срещите, с творческото
себераздаване, с новите идеи, и най-вече с искрената детска обич и вълнение.

Начало страница

Директорът на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – д-р Росица Петрова-Василева получи наградата „Златен век – звезда“ на Министерство на културата

Начало

Директорът на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ –
д-р Росица Петрова-Василева получи наградата „Златен век – звезда" на
Министерство на културата

На 22.05.2023г., в галерия „Средец“ на Министерство на културата, на
специална церемония по традиция бяха връчени наградите „Златен век“ за
значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и
национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и
Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност. Тази година бяха раздадени 55 отличия. Наградите: „Златен
век-огърлие“, „Златен
век – звезда”, „Златен век – печат на Симеон Велики" (златен), „Златен век –
печат на Симеон Велики" (сребърен) и плакет за принос в развитието на
културата, бяха връчени от министъра на културата Найден Тодоров.

Със „Златен век-огърлие“ бяха отличени: Георги Йорданов – политик и
интелектуалец, министър на културата с кратко прекъсване в периода
1982-1989г., актьорът Ицхак Финци,журналистът Иван Гарелов, известният
музиковед и педагог проф. Боянка Арнаудова, актьорът Владимир Пенев,
председателят на СБП Боян Ангелов и дългогодишният ректор на УНИБИТ проф.
д-р Стоян Денчев.

Сред
удостоените със „Златен век – звезда" е и директорът на Регионална
библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен д-р Росица Петрова-Василева за:
"изключителен принос за развитието на библиотечното дело в България и за
създаване на положителна промяна на обществените нагласи към библиотеките в
страната. Създател и организатор на единствения в страната "Национален
фестивал на детската книга", който тази година отбеляза 25 годишен юбилей“.

Със „Златен век-звезда“ бяха отличени още: поетът Александър Петров;
езиковедът и преводач проф. д-р Владко Мурдаров; Рада Москова – писател,
драматург и сценарист; композиторите проф. Симеон Венков и Хайгашод Агасян;
директорът на Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ Лилия
Балева; поетът и издател Иван Гранитски; директорът на Българската
национална филмотека Антония Ковачева, арх.Уляна Малеева – дългогодишен
служител на НИНКН; Ярослава Бубнова – критик, създател на Института за
съвременно изкуство – София и художникът проф. Станислав Памукчиев.

Тринадесет известни творци и дейци работещи в сферата на културата бяха
удостоени със „Златен век – печат на Симеон Велики"(златен). Връчени бяха и
пет награди „Златен век – печат на Симеон Велики" (сребърен).

Сред
отличените с плакет за принос в развитието на културата е и сливенската
писателка Анна Малешкова.

Начало страница

НА 1 ЮНИ – МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО, В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПРИКАЗНИ ГЕРОИ ЩЕ ЗАБАВЛЯВАТ ДЕЦАТА

Начало

НА 1 ЮНИ – МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО, В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПРИКАЗНИ ГЕРОИ ЩЕ ЗАБАВЛЯВАТ ДЕЦАТА
На 1 юни –
Международния ден на детето, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
Сливен са подготвили за своите малки читатели забавни игри, срещи с любими
приказни герои и още много изненади. Клоунът Дон-Балон ще весели децата със
своите забавни номера. От вълшебна приказна кутия малчуганите ще могат да
изтеглят любопитни въпроси-загадки, правилният отговор на които ще им носи и
награди. Децата ще могат да надникнат и във вълшебния Музей на театралните
кукли на любими литературни герои, оживели от сръчните ръце на малки
майстори от цялата страна, да открият своя любим герой и да се снимат с
него. На импровизирана сцена децата ще се изявяват и като разказвачи,
рецитатори и певци и ще изпълнят любими стихове, ще разказват приказки или
ще изпеят най-хубавите детски песни. Всички деца, посетили библиотеката на 1
юни, ще получат подаръци за празника – пъстроцветни балони, детски списания
и книжки.

Начало страница

НА 1 ЮНИ – МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО, В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПРИКАЗНИ ГЕРОИ ЗАБАВЛЯВАХА ДЕЦАТА

Начало

НА 1 ЮНИ – МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО, В РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПРИКАЗНИ ГЕРОИ ЗАБАВЛЯВАХА ДЕЦАТА

На 1 юни – Международния ден на детето, в
Регионална
библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен бяха подготвили за своите малки
читатели забавни игри, срещи с любими приказни герои и още много изненади.
Клоунът Дон-Балон весели децата със своите забавни номера. От вълшебна
приказна кутия малчуганите изтегляха любопитни въпроси-загадки, правилният
отговор на които им носеше и награди. Децата можеха да посетят и вълшебния
Музей на театралните кукли на любими литературни герои, оживели от сръчните
ръце на малки майстори от цялата страна, да открият своя любим герой и да се
снимат с него. На импровизирана сцена децата се изявяваха и
като разказвачи, рецитатори и певци и изпълниха любими стихове, разказваха
приказки пяха най-хубавите детски песни. Всички деца, посетили библиотеката
на 1 юни, получиха подаръци за празника – пъстроцветни балони, детски
списания и книжки.

Начало страница

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ПОЛУЧИ ПРЕСТИЖНАТА НАЦИОНАЛНА НАГРАДА „ХРИСТО Г. ДАНОВ“ – 2023 В КАТЕГОРИЯ „БИБЛИОТЕЧНО ДЕЛО“

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ПОЛУЧИ  ПРЕСТИЖНАТА НАЦИОНАЛНА НАГРАДА „ХРИСТО Г. ДАНОВ“
– 2023 В КАТЕГОРИЯ „БИБЛИОТЕЧНО ДЕЛО“

 

На
16.06.20223г., на официална церемония в къщата музей на Христо Г. Данов в
Стария град на Пловдив бяха връчени Националните награди „Христо Г. Данов”
за 2023г. в категориите: Голяма награда за цялостен принос в националната
книжовна култура, „Българско издателство”, „Автор на българска художествена
литература”, „Преводач на художествена литература”, „Автор в областта на
хуманитаристиката”, „Автор на издание за деца”, „Художник или дизайн и
оформление на книга” и „Библиотечно дело”.

Националната
награда „Христо Г. Данов" е учредена през 1999г. от Министерството на
културата и община Пловдив. Присъжда се всяка година за принос в
националната книжовна култура.

Гости
на събитието бяха министърът на културата Кръстю Кръстев, зам.-министърът на
културата Виктор Стоянов, зам.-кметът на община Пловдив Пламен Панов,
членовете на Националното жури за определяне носителите на наградата в
отделните категории, както и
автори, преводачи,
издатели, илюстратори, библиотечни специалисти, граждани.

Министърът на
културата Кръстю Кръстев връчи Голямата награда за цялостен принос в
националната книжовна култура на
писателя
Георги Господинов, който тази година, заедно с преводача Анджела Родел,
спечели и Международната награда „Букър”. 

Наградата „Христо
Г. Данов“ за „Библиотечно дело“ бе присъдена на Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ – Сливен. Д.н. Силва Хачерян, директор на дирекция
„Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в
МК и член на националното жури връчи наградата на директора на библиотеката
д-р Росица
Петрова-Василева като изтъкна приноса на библиотеката за организирането и
провеждането на уникалния Национален фестивал на детската книга, който пръв
насочи вниманието към книгите
за деца в България и техните създатели в един труден за книжния сектор
период в края на 90-те години на миналия век и
вече двадесет и пет
години го поддържа и развива
чрез многобройни инициативи.

Носителите на наградата в другите категории
са: в категория „Българско издателство“ – ИК „Фама“; в категория „Автор на
българска художествена литература“ – Николай Терзийски, за книгата „Звезди
под клепачите“/ИК „Жанет 45“/; в категория „Преводач на художествена
литература“ – Кирил Кадийски, за превод на
книгата „Ад“/Данте Алигиери/, издание
на ИК „Колибри“; в категория „Автор в
областта на хуманитаристиката“
– проф.

Боянка
Арнаудова, за книгата „Златният век на българската опера“; в категория
„Автор на издание за деца“ – Юлия Спиридонова, за книгата „Сянката на
Щуреца“/ИК„Кръгозор“/; а в категория „Художник или дизайн и оформление на
книга“ – Тоня Горанова, художник и автор на книгата „Роди се Младенец“ /ИК
„Колибри“/. 

Начало страница

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТРИТОМНИКА „СЕГАШНИЯТ БЪЛГАРСКИ СВЯТ – ДЕЙСТВИТЕЛНО Е АД” НА АКАД. ПРОФ. Д-Р ИВАН ВЕЛИЧКОВ

Начало

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТРИТОМНИКА „СЕГАШНИЯТ
БЪЛГАРСКИ СВЯТ – ДЕЙСТВИТЕЛНО Е АД” НА АКАД. ПРОФ. Д-Р ИВАН ВЕЛИЧКОВ

 

На 27 юни, от 18:00ч., в Зала „Май”-Сливен,
бе представен тритомникът „Сегашният български свят – действително е Ад” на
акад. проф. д-р Иван Величков – председател на Академията за иновации и
развитие /АИР/.

Събитието бе организирано със съдействието
на: Регионална библиотека „Сава Доброплодни”,
Община Сливен, Общински съвет –
Сливен, Технически университет – София – Факултет и Колеж Сливен. Гости на
събитието бяха Димитър Митев-председател на ОбС-Сливен и зам.-кметовете на
община Сливен Пепа Чиликова и Стоян Марков.

Проф.
д-р Иван Величков е роден на 19 август 1940г. Завършил е ХТИ – гр. София,
специалност „Химична технология на целулозата и хартията“. От 1965г. до
1968г., е преподавател в Академията за обществени науки – гр. София по
специалност „Управление на икономиката“. От 1982г. е доцент и зам.-директор
на Центъра за работа с чуждестранни студенти, а от 1986г. до 1992г. е декан
на Центъра за ръководни кадри. Три години ръководи катедра „Икономика на
съобщенията“ във ВУТП, а от 1995г. ръководи катедра „Публична администрация“
и е зам.-декан в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград. От 2011г. е
ръководител на катедра „Икономика, администрация, управление“ в ЕПУ – гр.
Перник и директор на Център за професионално обучение. Чете лекции в редица
университети в България и чужбина, а от 10 години и в Технически университет
– София, ИПФ – Сливен по дисциплините „Администрация и управление“,
„Маркетинг и комуникации”, „Сигурност“, „Икономика“. Преподавател е и в
Европейски политехнически университет по
дисциплината „Икономика, мениджмънт, администрация“.
Автор е на над 27 монографии
и на над 300 научни и научно-популярни труда. От 2017г. е президент на
Академията за иновации и развитие в България.

Внушителният тритомник на акад. Иван
Величков, „Сегашният български свят – действително е ад“, е едновременно
изследване, проучване, анализ на развитието на човечеството от самото му
възникване до днес и прогноза за неговото бъдеще. С помощта на богата
фактологична основа от популярни и известни
научни сведения и чрез вмъкването на малко познати хипотези и събития
авторът развива мащабно своето схващане за причинно-следствената връзка
между човека, Космоса, Земята от архаично-митологичните времена до
злободневните проблеми на нашето битие, които ни съпътстват в ежедневието.

Тръгвайки от анализ на съвременния свят, от
геополитиката и глобализацията, през глобалното затопляне и рискът от водна
катастрофа, от трагичните наводнения и огромни пожари, магнитните бури,
озоновите дупки в атмосферата и много други неблагоприятни феномени в
глобален мащаб, предизвикани от неразумната човешка дейност в продължение на
много години, авторът стига до сакралните въпроси, които си задава всеки
човек: откъде идва съзнанието; сами ли сме в Космоса; как се е родил животът
на Земята; наистина ли Вселената е безкрайна и много други. И не само ги
задава, но и настойчиво търси научен отговор на тези дилеми.

Във втората част от трилогията задълбочено са
анализирани и икономическите параметри на нашето стопанство, както и
истинското място на България в световния икономически растеж, проблемите с
големите здравни кризи като ненадейно и съдбоносно връхлетялата ни КОВИД
пандемия с катастрофални последици върху начина на живот и съдба на милиони
хора по света, мястото на България в Европейския съюз и още изключително
важни проблеми.

В третата и последна част на изследването
акад. Иван Величков изразява своята силна тревога от надвисналите глобални
катастрофи над човечеството и я посвещава на проучване и анализ на
състоянието, трудностите и перспективите пред хората в т.нар. „български
земен рай“. Той акцентира върху трите основни причини за демографския колапс
в страната – ниската раждаемост, високата смъртност и емиграцията. Но тези
причини се дължат на друг основен фактор – състоянието и неравномерно
развитие на икономиката в различните отрасли на икономиката и в различните
райони на страната. Интересни са и наблюденията на автора за пазара на
труда, образованието и квалификацията, разликите в статуса на държавния и
частния сектор, факторите за засилване на безработицата и нивото на
заетостта по възрастови групи, структурата и механизмите, които движат
измененията на работната заплата в нашата страна, стресът и чувството за
неудовлетвореност в голяма част от работещите и много други проблеми.

Тъжни и нерадостни размисли пораждат
последните раздели на третата част на тази книга. Те са посветени на
житейското проклятие, което наричаме бедност и на това как недоброто
държавно управление в страната неизменно води до политическо
неудовлетворение и социално падение.

За тритомника и неговия автор говори доц. д-р
Койчо Атанасов – директор на Технически университет – София – Факултет и
Колеж – Сливен. Представен бе и анализ на книгите от литературния критик
Димитър Бечев.

Акад. проф. д-р Иван Величков връчи специални
грамоти на Академията за иновации и развитие /АИР/ на Стефан Радев-кмет на
община Сливен, д-р Росица Петрова-Василева-директор на РБ “Сава
Доброплодни“, Димитър Митев-председател на ОбС-Сливен и проф. Станимир
Карапетков – зам.-ректор на ТУ – София – Факултет и Колеж – Сливен.

Начало страница

ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ СЕ ПРОВЕДОХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН НА 20, 21 СЕПТЕМВРИ 2023

Начало

ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ СЕ ПРОВЕДОХА В РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН НА 20, 21 СЕПТЕМВРИ 2023г.  

И тази година, по традиция, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
Сливен организира в началото на новата учебна година Дни на отворените врати
за ученици от различни степени на обучение от сливенските училища. Дните на
отворени врати се проведоха на 20 и 21 септември като в програмата бяха 
включени различни инициативи представящи възможностите на библиотеката за
подпомагане процеса на образование и самообразование на учениците: екскурзии
в библиотеката, презентации по различни теми, демонстрации на възможностите
за ползване чрез Интернет на пълнотекстови електронни бази данни на
библиотеката и на нови технологии, нови книги и помагала в помощ на
обучението по различни предмети за отделните класове, дискусии, прожекции на
филми, срещи с писатели и др. В Дигиталния център на библиотеката бяха
представени и възможностите за 3D сканиране и принтиране в библиотеката,
както и работата с настолен скенер от най-нов клас.

На 20 септември, от 12:00ч., в двора на библиотеката се проведе специална
церемония за награждаване на най-активните читатели на Детския отдел прочели
най-много книги през лятната ваканция. Бяха наградени 10 ученици на възраст
от 7 до 14г. от различни сливенски училища, както и осем малки читатели от
детските градини. Наградите бяха връчени от директора на регионалната
библиотека, д-р Р.Петрова-Василева и общинските съветници Денко Делчев и
Христо Котов. Със специални награди бяха отличени и  училищата с най-много
регистрирани читатели през 2023г. /НУ “Васил Левски“, ОУ “Христо Ботев“, ОУ
„Д-р Иван Селимински“, ОУ “Д.Петров“, СУ “П.K.Яворов“, ОУ “Елисавета
Багряна“. Наградите бяха връчени на директорите на училищата от Росица
Петрова – Василева. Връчена бе и една колективна награда за най-четящият
клас за 2023г. – на децата от 3-в кл. на 4-то ОУ” Димитър Петров” с класен
ръководител Йорданка Добрева, Специални гости на церемонията бяха клоуните
Джони и Тони, както и децата от хор „Дружна песен” при ЦПЛР-ДК – Сливен и
балерините от балет „Барби“ при Военен клуб-Сливен с ръководител Силвия
Терзиева, които със своите изпълнения подариха много настроение и усмивки на
детската публика.

На 20 септември в читалнята на библиотеката ученици от ГПЗЕ “Захари Стоянов“
и от хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов“ се срещнаха с писателя Любомир
Котев – един от най-добрите изследователи и познавачи на живота, делото и
личността на Захарий Стоянов. Представена бе книгата му „Затвори“ или
българщината“ – част трета от трилогията „Записки върху записките“
/посветена на най-сериозното изследване върху великата творба на летописеца
на Априлското въстание/.

В дните на отворени врати, в Чуждоезиковия център на библиотеката, пред
ученици от ГПЗЕ “З. Стоянов“, бяха представени презентации посветени на 26
септември – Европейския ден на езиците. Те ще продължат и през следващата
седмица.

С ученици от първи до четвърти клас от СУ “П.К.Яворов“, ОУ “Д.Петров“, ОУ
“Христо Ботев“ в  Детския отдел по график се проведоха забавни часове
„Библиотеката – свят пълен с чудеса”. Весели викторини и гатанки, картинки с
любими герои от детските книги и разбира се много награди забавляваха
малките читатели.

В читалнята на библиотеката, пред ученици от различни училища бяха
прожектирани по график документалните филми „Станка Пенчева – сливенка
докрай“ и „Сливене, мой Сливене!“.

В инициативите от програмата на Дните на отворени врати се включиха над 550
ученици от различни сливенски училища като най-активни бяха учениците от СУ
“П.К.Яворов“, ОУ “Д.Петров“, ОУ “Христо Ботев“, ГПЗЕ „З. Стоянов“, ХГ “Дамян
Дамянов“, НГИИ “Димитър Добрович“, ПГСГ “Арх.Г.Козаров“.

В дните на отворени врати информационното обслужване във всички звена на
библиотеката беше безплатно.

Начало страница