Skip to main content

Регионална библиотека

Сливенско участие в Литературния фестивал PйcsLIT и прояви от Националната библиотечна седмица в Унгария

        Начало

Сливенско участие в Литературния
фестивал
PйcsLIT и прояви от
Националната библиотечна
седмица в Унгария /21-28.09.2022г./

По покана на ръководството на

Окръжна библиотека  Чорба Дъозъо“ и Център на знанието – гр.
Печ /Унгария/  директорът на
Регионална библиотека ”Сава Доброплодни” –  д-р Росица Петрова-Василева, се
включи в прояви от програмата на второто издание на Литературния фестивал  PйcsLIT,
в научна конференция посветена на ролята
на библиотеките за културното развитие на населените места и в други прояви
в рамките на програмата на Националната библиотечна седмица в Унгария
/21-28.09.2022г./ организирани от библиотеките в област Бараня.

Литературният фестивал PйcsLIT се организира от Окръжна
библиотека  Чорба Дъозъо“, Център на знанието – гр.Печ и списание
„Иеленкор“  като идеята за него е вдъхновена от Националния фестивал на
детската книга, който се организира ежегодно от сливенската регионална
библиотека вече двадесет и четири години. Програмата на второто издание на
литературния фестивал включва представяне на нови книги, срещи с писатели,
театрално представление посветено на писателя Ласло Берток и др.

При посещението си в гр. Печ д-р Р.
Петрова-Василева проведе официални срещи с директора на

Окръжна библиотека  Чорба Дъозъо“ –
д-р Томаш Мислер, с Томаш Хорват –
председател на комисията по култура към Общинския съвет в града и с писателя
Кароли Мехеш, на които бе обсъден предстоящ литературен проект, който ще се
реализира през следващата година в партньорство между двете библиотеки. 

Р. Петрова-Василева посети и

абатството
Тихани, музеят „Йокай“ в гр. Балатонфюред –
дом на Йокай Мор – първият унгарски детски писател
творил през 19 век, музей и галерия „Васари“ и др., съхранили ценни
сбирки на унгарското и световното литературно наследство.

Начало страница

ПРЕМИЕРА НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „АЗ КАТО БЪЛГАРИН СИ ИЗПЪЛНИХ НАРОДНАЯ СИ ДЛЪЖНОСТ…“ – ПОСВЕТЕН НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО И 155г. ОТ СМЪРТТА НА Г.С. РАКОВСКИ, СЕ СЪСТОЯ В СЛИВЕН НА 11 ОКТОМВРИ 2022г.

        Начало

ПРЕМИЕРА НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ
„АЗ КАТО БЪЛГАРИН СИ ИЗПЪЛНИХ НАРОДНАЯ СИ ДЛЪЖНОСТ…“
– ПОСВЕТЕН НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО И 155 г. ОТ СМЪРТТА НА Г.С. РАКОВСКИ, СЕ
СЪСТОЯ В СЛИВЕН НА 11 ОКТОМВРИ 2022г.

На
11 октомври 2022г., само три дни след навършването, на 9 октомври, на 155г.
от смъртта на Георги Стойков Раковски – една от най-значимите и мащабни
личности на Българското възраждане, се състоя дългоочакваната премиера на
документалния филм „Аз като българин си изпълних народная си длъжност…“
създаден по идея
и сценарий на д-р Р.Петрова-Василева – директор на Регионална библиотека
„Сава Доброплодни“ и режисьора Христо Симеонов, продуциран от културната
институция. Премиерата се състоя в Камерната зала на ДТ“Стефан Киров“ и
премина при голям интерес като събра педагози, творци, журналисти, политици,
общественици и много граждани. Водещ на вечерта бе актьорът Христо Хр.
Симеонов. Г.С.Раковски
се превръща в легенда още приживе. Легенда, сътворена от перо и сабя, от
знания и отдаденост на борбата за освобождение, от любов и героизъм. Дързък,
пламенен и със забележителна убеденост в правотата си, той остава в
народното съзнание като символ на пробудилия се и възраждащ се български
дух, а неговите дела са пример за родолюбие и съхранена чест, особено
необходими днес. Затова е нужно да се връщаме към неговия живот и дело, да
популяризираме
неговите прояви на политическото и книжовно поприще и да възпитаваме чрез
тях младите хора към дълбока любов към родината. В 46 минути, чрез много
снимки, писма, автобиографични и други архивни документи, трудове на
Раковски и публикации във Възрожденския периодичен печат, материали от
изследователи на неговото дело и документални ленти от националната
филмотека, създателите на филма, „Аз като българин си изпълних народная си
длъжност…“, възкресяват
спомена
за Раковски и за огромното му и забележително дело като представят основните
моменти от биографията му, акцентират и върху по-слабо застъпени в
българската историография събития в неговия живот, коригират наложени през
годините от различни изследователи неточни данни, отделят специално място на
неговата научна, книжовна, литературоведска, публицистична и езиковедска
дейност и на дейността му като
политик,
дипломат и идеолог на националноосвободителното движение в България, правят
нов прочит на неговите мисли и идеи, възкресяват неговото верую, на което
той остава верен до сетния си дъх и което прави спомена за него дълговечен и
жив в паметта на всеки българин. Преди прожекцията на филма за мотивите за
създаването му и трудностите при неговата реализация говори Росица
Петрова-Василева. На премиерата на филма присъстваха и режисьорът
на филма Христо Симеонов и част от екипа работил по неговата реализация.
Хр.Симеонов сподели удовлетвореността си от постигнатото и благодари на
сливенската регионална биоблиотека, че е бил поканен да се включи в този
значим проект. Предстои филмът да бъде представен и пред учениците от
сливенските училища.

Начало страница

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ СЕ ОТКРИВА В СЛИВЕН

        Начало

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ДОБРИ ЧИНТУЛОВ СЕ ОТКРИВА В СЛИВЕН

На 18 октомври, от 17:00 часа, в централното фоайе на
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен  ще бъде открита
документалната изложба „И будеше за бунт сърцата…”, посветена на 200г. от
рождението на Добри Чинтулов – една от най-значимите фигури на Българското
възраждане – заслужил учител,
забележителен педагог, изключителен патриот и родолюбец, бележит общественик
и борец за църковна независимост, вдъхновен бунтовен поет.
В своята поезия Чинтулов става
изразител на страстния и кипящ порив на българския народ за свобода. Песните
му се приемат като откровение, като зов за борба и разпалват бунтовните
пориви на българите, а с искрения патриотичен патос, с ярката героична
романтика, с живата поетична образност, с народно-литературния език и
ритмичния стих те полагат и началото на нашата нова поезия.  

Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ в партньорство с Община Сливен, Националната библиотека
„Св.св.Кирил и Методий”, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” –
Велико Търново, Държавен архив – Сливен и др. Събитието е част от програмата
за отбелязване на значимата годишнина и на празника на Сливен – Димитровден.

В дванадесет табла и десет витрини с много снимки, архивни и
документални материали, периодични издания и книги, голяма част от които не
са показвани в оригинал в Сливен,  се проследяват основни етапи от живота и
делото на Д.Чинтулов.  Представено е родословието на бащиния му род,
неговото семейство, годините на учение, обучението му в Одеската Херсонска
духовна семинария. С изложените материали се поставя акцент и на престоя му
в Одеса, където Чинтулов се запознава и с творчеството на поетите Жуковски,
Батюшков, Пушкин, Лермонтов, Хомяков, които стават кумири и учители в
поетическото му поприще. Представени са и неговите съученици и приятели –
Найден Геров, Ботьо Петков, Иван Богоров, Сава Филаретов, отец Натанаил,
Захари Княжевски – бъдещите големи личности на Българското възраждане. В
Одеса Чинтулов написва и първите си стихове, които се приемат възторжено от
всички българи. Интересни са представените спомени за този период от живота
на поета. В изложбата могат да се видят и първите му публикувани стихове в
„Цариградски вестник“ и в книгите „Разна любовна песнопойка“/Белград, 1858/,
„Цигулка с народни и любовни песни“/Браила, 1869/, „Наука за песнотворство и
стихотворство“/Одеса, 1871/ и др. Голям интерес представлява представеното в
оригинал съчинение на Чинтулов „Справедливо ли е мнението за преселването на
душата“. В изложбата е включено и Свидетелството за завършване на
Херсонската семинария. Голяма част от представените архивни документи са
предоставени от Историческия архив на НБ „Св.св.Кирил и Методий“.

След завършването на семинарията,  през 1850г. Чинтулов се
завръща в България и се посвещава на учителска дейност. Представени са
оригинални документи от неговия личен архив съхранявани в Националната
библиотека „Св.св.Кирил и Методий”, между които предложения на Сливенската
община за назначаване на Чинтулов за учител и главен учител на училищата в
Сливен за различни периоди, контрактите му със Сливенската община, контракт
за учителстването му в Ямбол. Изложено е в оригинал и писмо на Георги
Миркович до Чинтулов от 18 март 1861г., в което Миркович го моли да приеме
поканата на Сливенска община и да се върне отново учител в Сливен. Интерес
представляват и снимките предоставени от Държавен архив – Сливен на
Д.Чинтулов с ученици и учители от Сливенското централно училище от 1873г. и
от Първия учителски събор проведен в гр.Пловдив/1870/

В изложбата се поставя акцент и на участието на Чинтулов в
борбата за църковна независимост. Представен е в оригинал протокол на
Сливенския епархийски съвет за избора на Чинтулов за представител на
Първия църковно – народен събор
в Цариград през 1871г., както и негови бележки по проекта за
Устав за управлението на
Българската екзархия /1871/. За посетителите на
изложбата ще бъде любопитно да видят в оригинал и речта му при посрещането
на Сливенския владика Серафим в града /3 юни 1873г./ и стихотворението
„Двама приятели“, което поетът написва за него. Изложен е и документ на
Сливенския губернатор за дейността на Чинтулов като член на Сливенския
градски съвет веднага след Освобождението на Сливен  /5 януари – 17 април
1878г./.

Специално място в изложбата е отделено на книжовната,
литературна и езиковедска дейност на Чинтулов като са представени всички
издания на неговата поезия, както издадените почти 100г. след неговата смърт
„Ръкописни учебници“. Представени са и трудовете на най-известните биографи
на Чинтулов и на изследванията върху неговото творчество.

В изложбата е отделено място и на паметта и почитта към
делото на великия българин. Представени са снимки от честване на 100г.,
120г. и 150г. от рождението на Чинтулов в Сливен, снимки от поклонения и
чествания на патронния празник на Мъжката гимназия „Добри Чинтулов“ – Сливен
 съхранявани във фондовете на Държавен архив –Сливен, Чинтулови листи
издавани до 1946г. и др. материали.

В изложбата са включени и два портрета на поета рисувани от
художниците Стефан Петров/1943/ и Иван Савов 1972/ – собственост на
ПМГ-Сливен и на ХГ-Сливен. Любопитен акцент в изложбата са и нотните записи
на негови песни хармонизирани от Мишо Тодоров съхранявани в ДА-Сливен.

На откриването на изложбата ще бъде представен и био-библиографският
указател „Добри Чинтулов“ издаден от РБ “Сава Доброплодни“, със съставители
д-р Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова, Росица Иванова и научен редактор
проф.дин Иванка Янкова. Указателят обхваща периода от 1849г. до м.юли 2022г.
вкл. и представя 1619 публикации от и за Д.Чинтулов на
български и чужди езици. Той е единственото библиографско издание, което в
такава пълнота отразява целия живот и многостранна дейност на Чинтулов и
осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното движение и
революционната борба като поет и просветител.
Указателят ще бъде ценно
помагало за изследователите за нов прочит на неговото дело, на неговите
мисли, идеи и начинания, на неговото творчество, което и днес вълнува с
прекрасните си образи и емоционалност и вдъхновява с голямата любов към
народа и родината.

          Изложбата може да бъде посетена до 29.10.2022г. включително.

Начало страница

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН БЕ ОТКРИТА ДОКУМЕНТАЛНАТА ИЗЛОЖБА „И БУДЕШЕ ЗА БУНТ СЪРЦАТА…“- ПОСВЕТЕНА НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

        Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН БЕ ОТКРИТА ДОКУМЕНТАЛНАТА ИЗЛОЖБА „И БУДЕШЕ ЗА БУНТ
СЪРЦАТА…“- ПОСВЕТЕНА НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

На 18 октомври, от 17:00 часа, в Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“-Сливен
 бе открита документалната изложба „И будеше за бунт сърцата…”, посветена на
200г. от рождението на Добри Чинтулов – една от най-значимите фигури на
Българското възраждане –
заслужил учител, забележителен педагог, изключителен патриот и родолюбец,
бележит общественик и борец за църковна независимост, вдъхновен бунтовен
поет и родоначалник на новата българска поезия.  

Изложбата е организирана от Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ в партньорство с Община Сливен, Националната библиотека
„Св.св.Кирил и Методий”, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” –
Велико Търново, Държавен архив – Сливен и др. Събитието е част от програмата
за отбелязване на значимия юбилей и празника на Сливен – Димитровден.

В
дванадесет табла и десет витрини с много снимки, архивни и документални
материали, периодични издания и книги, голяма част от които не са показвани
в оригинал в Сливен,  се проследяват основни етапи от живота и делото на
Д.Чинтулов.  Представено е родословието на бащиния му род, неговото
семейство, годините на учение, обучението му в Одеската Херсонска духовна
семинария, дейността на Чинтулов като учител в Сливен и Ямбол, участието му
в борбата
за независима българска църква и в
Първия църковно – народен събор
в Цариград през 1871г., последните години от живота на поета
след Освобождението през 1878г., като специално място е отделено и на
признателността към неговото дело. В изложбата могат да се видят и първите
му публикувани стихове в „Цариградски вестник“ и в книгите „Разна любовна
песнопойка“/Белград, 1858/, „Цигулка с народни и любовни песни“/Браила,
1869/и др. Специално
място
е отделено на книжовната, литературна и езиковедска дейност на Чинтулов като
са представени всички издания на неговата поезия, речи и писма, както и
издадените почти 100г. след неговата смърт „Ръкописни учебници“. Представени
са и трудовете на най-известните биографи на Чинтулов и на изследванията
върху неговото творчество.
Интерес представлява представеното в оригинал съчинение на Чинтулов
„Справедливо ли е мнението за преселването на душата“. Голяма част от
представените материали са оригинални документи съхранявани в Историческия
архив на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” –
София, на Държавен архив -Сливен, както и материали
от фондовете на РБ “П.Славейков“-В.Търново и РБ “Сава Доброподни“-Сливен.

В
изложбата могат да се видят и два портрета на поета рисувани от художниците
Стефан Петров/1943/ и Иван Савов 1972/ из фондовете на ПМГ-Сливен и на
ХГ-Сливен. Любопитен акцент в изложбата са и нотните записи на негови песни
хармонизирани от Мишо Тодоров, съхранявани в ДА-Сливен.

На откриването на изложбата бе представен и био-библиографският
указател „Добри Чинтулов“ издаден от РБ “Сава Доброплодни“, със
съставители д-р Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова и Росица Иванова.
Указателят обхваща периода от 1849г. до м.юли 2022г. вкл. и представя 1619
публикации от и за Д.Чинтулов на български и чужди езици. Той
е единственото библиографско издание, което в такава пълнота отразява целия
живот и многостранна дейност на Чинтулов и осветлява по-пълно истината за
неговия принос в освободителното движение и революционната борба като поет и
просветител.

Специални
гости на събитието бяха Стефан Радев – кмет на община
Сливен, заместник-кметовете Пепа Чиликова и Стоян Марков, Димитър Митев –
председател на Общински съвет-Сливен, Лидия Димитрова
– председател на комисията по образование и култура към ОбС-Сливен, проф.
дин Ваня Янкова – научен редактор на био-библиографския указател „Добри
Чинтулов“, доц. д-р Калина Иванова – директор на  РБ
“П.Р.Славейков“-В.Търново, Ваня Койчева от Държавен архив-Сливен, д-р Иван
Александров
– Общински съвет-Велико Търново, както и много
партньори, общински съветници, журналисти, историци, гости и граждани.

При откриването на изложбата прозвуча песента на Д.Чинтулов
„Къде си, вярна, ти любов народна?“ в изпълнение на младата певица Ива
Големецова – ученичка в ППМГ “Добри Чинтулов“ и изпълнения на цигуларката
Благовеста Кирилова на мелодии хармонизирани от Мишо Тодоров. Водещ на
събитието бе актьорът Христо Симеонов.

В емоционално слово директорът на РБ “Сава Доброплодни“, д-р
Росица Петрова -Василева, представи накратко
изложбата като акцентира на архивните документи свързани с различни етапи от
живота и депото на Чинтулов, които не са показвани в оригинал пред сливенци.

Изложбата бе открита от кмета на община Сливен, Стефан
Радев, под чийто патронаж се реализира програмата за отбелязване на 200г. от
рождението на Добри Чинтулов в Сливен.

 Документалната
изложба „И будеше за бунт сърцата…“ е част от проявите в Сливен посветени на
знаменателната годишнина на Чинтулов и ще бъде експонирана до 29.10.2022г.
включително. Колективните посещения се организират по предварителна заявка.

Начало страница

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН ПРИКЛЮЧИ КУРС ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО ПРОФЕСИЯ „БИБЛИОТЕКАР“

        Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН ПРИКЛЮЧИ
КУРС ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА  КВАЛИФИКАЦИЯ ПО ПРОФЕСИЯ „БИБЛИОТЕКАР“

На 19 и 20 октомври 2022 г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ –
Сливен, приключи квалификационен курс по професия „Библиотекар“, който бе
организиран от Центъра за професионално обучение към Университета по
библиотекознание и информационни технологии – гр.София.

Квалификационният курс бе с продължителност 9 месеца и бе проведен в
хибридна форма като в него взеха участие 16 курсисти от Сливенски и Ямболски
региони.

Обучението по различните учебни дисциплини се  проведе от хабилитирани
преподаватели от УниБИТ и висококвалифицирани специалисти от сливенската
регионална библиотека, която бе и база за провеждане на практическите
занимания по учебната програма.

За да финализират своето обучение, курсистите положиха Държавни изпити по
теория и практика на професията „Библиотекар“ по утвърдените държавни
стандарти. Членове на изпитната комисия бяха проф. дфн Иванка Янкова –
директор на ЦПО към УниБИТ, д-р Росица Петрова-Василева – директор на РБ
„Сава Доброплодни“ и преподавателите в УниБИТ – доц. д-р Румелина Василева и
гл. ас. д-р Деница Димитрова.

След успешното полагане на Държавните изпити, в началото на месец декември
2022г., на специална церемония в гр.Сливен, курсистите ще получат Държавно
признато свидетелство за трета степен на професионална квалификация по
професия „Библиотекар“, което им позволява да упражняват професията в
читалищни, училищни и регионални библиотеки.

Начало страница

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“ – СЛИВЕН

        Начало

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ
КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“-СЛИВЕН

В навечерието на празника
на Сливен – Димитровден в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ постъпиха
две дарения от книги и албуми  – от Градска галерия „Възраждане“ – гр.
Пловдив и от Нов български университет – гр. София.

Дарението от галерия
„Възраждане“ включва 21 книги, каталози и албуми, между които: луксозният
албум „Пътят на художниците”- в две части, посветен на творчеството на
съвременни български художници, както и луксозните двуезични албуми:
„Двадесет години галерия „Възраждане“ – включващ илюстрации на 75 български
творци и „Декадата на галерия „Възраждане“ – с 204 илюстрации и 50
фотографии. В албумите е представено творчеството на утвърдени художници,
между които: Георги Чапкънов, живописците Димитър Манолов, Димитър Лалев и
Георги Йорданов, големият български график Владимир Генадиев, Григор
Ангелов, Огнян Недков, Иван Чакъров, Димитър Чонов, Светла Косева, Емилия
Арабаджиева и др. Дарението включва и биографични книги на Красимира
Алексиева  – уредник на галерията.

Галерия
„Възраждане“ е създадена през 1995г. като в нея се показва само съвременно
фигуративно изкуство като се представят както утвърдени художници, така и 
млади творци. Експонират се творби основно в стиловете реализъм,
фотореализъм, символизъм, сюрреализъм и др. Търсят се автори, които създават
нова фигуралика, особено на тялото. От 2001 г. галерията връчва наградата
„Арт Медия“, за арт-журналистик, включваща диплом и графика на доц. Владимир
Генадиев.

 Поредното
дарение за сливенската регионална библиотека от Нов български университет –
София включва над 100 монографии, албуми, справочни издания, учебници за ВУЗ
и сборници с документални материали от областите: философия, социология,
културология, религия, психология, археология, египтология, политология,
етнография, право, математика, литературознание, мениджмънт, архитектура,
изкуствознание, международен бизнес, история, както и съвременна българска
проза.

Автори на изданията са
известни учени и преподаватели в НБУ: Богдан Богданов, Иван Богданов, Сергей
Игнатов, Пламен Бочков, Иван Вутов, Виолета Дечева, Йордан Евтимов, Пламен
Цветков, Тома Томов, Ясен Захариев, Анита Касабова, Георг Краев, Евгени
Дайнов, Соня Хинкова, Светла Янева, Божидар Данев, Светла Христова,
Екатерина Михайлова, Райна Николова, Пламен Рилски и др.

Дарението включва и
две ценни издания за известния сливенски художник Димитър Добрович:
монографията на Ружа Маринска „Романтикът Димитър Добрович (1816-1905) = The
romanticist Dimitar Dobrovich (1816-1905)“ и сборникът с доклади
„Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество:
16-17 ноември 2016, София“

Изданията ще бъдат на разположение на читателите в залите за свободен
достъп, в отдел „Изкуство“ и в читалните на библиотеката.  

Начало страница

СТАРТИРА ПРОГРАМАТА „КОЛЕДА В БИБЛИОТЕКАТА”- 2022 С ОБЯВЯВАНЕ НА КОНКУРС ЗА КОЛЕДНА КАРТИЧКА И ОРИГИНАЛНО КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ „КОЛЕДНА МАГИЯ”

        Начало

СТАРТИРА ПРОГРАМАТА „КОЛЕДА В БИБЛИОТЕКАТА”- 2022
С ОБЯВЯВАНЕ  НА КОНКУРС ЗА КОЛЕДНА КАРТИЧКА
И ОРИГИНАЛНО КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ „КОЛЕДНА МАГИЯ”

Скоро отново ще е Коледа –
празникът, на който си спомняме, че въпреки многото трудности в света около
нас, доброто съществува, защото Коледа е любовта, която носим в сърцата си,
а коледният дух е надеждата ни за едно по-добро бъдеще, изпълнено с обич,
добротворство и много щастливи моменти. Коледа ни кара да мечтаем за
различен свят, да копнеем за вълшебства, за чудеса, за приказна магия, а
коледният дух прави всичко да изглежда възможно.

За четиринадесета поредна година,
в навечерието на най-чакания, на най-обичания от децата празник, Регионална
библиотека „Сава Доброплодни” организира Конкурс за коледна картичка и
оригинално коледно пожелание „Коледна магия“ – 2022, за да поощри децата и
тийнейджърите да пресъздадат коледната магия – светла, красива и
съзидателна. За да се включат в конкурса,
децата и тийнейджърите
трябва да нарисуват върху картон или хартия коледна картичка с максимален
размер до 15х21 см. Към нея, на допълнителен лист, да добавят своето
оригинално пожелание за празника и да я донесат в Детския отдел или да я
изпратят по пощата на адреса на библиотеката /гр.Сливен, ул. ”Никола
Карев”1, РБ ”Сава Доброплодни”/  до 9 декември 2022г. включително.

Участие в конкурса могат да вземат
деца и тийнейджъри на възраст от 5 до 16 години.

Към творбите за конкурса, на
допълнителен лист, всеки участник трябва да добави и следната информация:
три имена, възраст (навършени години), училище, клас, домашен адрес, телефон
и e-mail за контакти.

Специално жури ще оцени
изпратените творби.

В дните преди Коледа, всички
изпратени картички ще бъдат показани на изложба във фоайето на библиотеката
и виртуално в YouTube канала на институцията.

Разбира се ще има и много награди,
както за най-красивите картички, така и за най-оригиналните коледни
пожелания.

Наградите на отличените участници
в двата раздела на конкурса ще бъдат връчени на специална церемония на 22
декември /четвъртък/ 2022г., от 10:30ч., в РБ „Сава Доброплодни”, в рамките
на програмата „Коледа в библиотеката”. Участниците, които не могат да
присъстват на церемонията, ще получат наградите си по пощата.

Изпратените за конкурса картички
не се връщат на участниците.

Начало страница

ПРЕМИЕРА НА РОМАНА НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ „ОБЪРКАНИ В СВОБОДАТА” И ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА ИЛЮСТРАЦИИ НА БОРИС СТОИЛОВ ПО ДЕТСКАТА КНИГА НА ПИСАТЕЛЯ „ГОЛЯМАТА СТРАННА ГРАДИНА” В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

        Начало

ПРЕМИЕРА НА РОМАНА НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ
„ОБЪРКАНИ В СВОБОДАТА” И ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА ИЛЮСТРАЦИИ НА БОРИС СТОИЛОВ ПО
ДЕТСКАТА КНИГА НА ПИСАТЕЛЯ „ГОЛЯМАТА СТРАННА ГРАДИНА” В РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

 

На 18 ноември /петък/, от 17:00ч., в РБ „Сава
Доброплодни” ще се състои премиерата на излезлия само преди дни роман на
известния български писател акад. Владимир Зарев „Объркани в свободата”. Ще
бъде открита и изложба илюстрации на Борис Стоилов по детската книга на
писателя „Голямата странна градина“. И двете книги са издадени от ИК
„Хермес” – Пловдив.

Владимир Зарев е роден на 5 октомври
1947г. в София. Син е на известния литературен критик и теоретик акад.
Пантелей Зарев. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски“, специалност „Българска
филология“, през 1972г. От 1973г. е редактор и зав.отдел „Чужда литература“
в списанието за българска и преводна литература „Съвременник“, по-късно е
заместник главен редактор на списанието, а от 1999г. е негов главен
редактор.

Първият си разказ печата през 1965г. в
сп.„Пламък“. Сътрудничи редовно на периодичния печат с разкази, новели,
повести и стихове. Автор е на 19 книги, дванайсет от които са романи.
Дебютът му в литературата е  стихосбирката  „Ако това е времето“ /1969/.
Само две години по-късно излизат сборникът му с разкази „Неспокойни чувства“
/1971/, детската повест „Голямата странна градина“/1972/ и повестта „Така
хубаво, мъчително, безкрайно“/1972/. Сборникът „Дунавски новели“ се появява
през 1974г. През  1975 г. излиза първият му роман „Денят на нетърпението“
/1975, 1977/. През 1978 -1985г. излиза трилогията „Битието“/ 1978г./,
„Изходът“ /1983/ и „Изборът“/1985/, като третата част излиза в нова редакция
под заглавието „Законът“ през 2012г. През 1984г. излиза романът му
„Процесът“, а през 1987г. – криминалният му роман „Хрътката“, с
продължението „Хрътката срещу хрътката“/1990/. Посветеният на
Белоградчишкото въстание роман „Лето 1850“ е публикуван през 1988г.
Романите, които му носят най-голяма популярност са „Разруха“ /2003/,
„Светове“/2008/ и „Поп Богомил и съвършенството на страха“/2004/. Автор е и
на романите „Орлов мост“/2016/ и „Чудовището“/2019/.
Преди около месец ИК „Хермес“ преиздаде книгата му
за деца и възрастни „Голямата странна градина“.

Книгите на В. Зарев са преведени на
английски, немски, руски, украински, чешки, полски, румънски, унгарски,
холандски, турски, ирански и други езици. Последните му три романа излизат в
по няколко издания и значителни тиражи на немски език, а немската
литературна критика го сравнява с Балзак и дава изключително висока оценка
на безспорния му талант, актуалността и непреходността на романовата му
проза.

Владимир Зарев сътрудничи и във
филмопроизводството – през 1975г. пише сценария за филма „Този хубав живот“,
а по идея на романа му „Битието“, ТВ7 създава и пуска на екран през 2013г.
серийния филм „Дървото на живота“. По романа му „Разруха“ е създаден
сценарият на филма „Времето е наше“ /2018/.

Носител е на редица литературни отличия,
между които наградата за съвременен български роман на фонд „Развитие“/1996/
и наградите „Михалаки Георгиев“/1987/ „Иван Вазов“/1916/, „Елин Пелин“/2017/
и „Стоян Михайловски“/2020/. През 2022 г. е удостоен с награда „Перото“ за
цялостен принос към българския литературен контекст. Носител е и на
годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“/2017/ и  на орден „Стара
планина“-  първа степен /2018/.

 От 2021 г. е академик на БАН. Член е на
СБП и на СБЖ.

 Романът
„Объркани в свободата“ се състои от две напълно независими и привидно
несвързани помежду си сюжетни линии. Едната сюжетна линия се развива в
съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от ковид
пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално
съществуване. В тази част от книгата авторът разкрива психологическите
механизми, по които всепобедният вирус, всъщност несвободата, предизвикана
от страха, променя жестоко, съдбовно живота на едно семейство. Втората
сюжетна линия се развива в Средновековието, в началото на далечния
петнайсети век и засяга темата за исихазма – едно удивително духовно учение
в търсене на единение с Бог. Привидно тези две сюжетни линии изглеждат
несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата,
за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни.
Романът всъщност се случва от сблъсъка на тези две линии, на тези две
реалности, които сякаш взаимно се повлияват, обогатяват се и изграждат
философския смисъл на творбата.

За романа си Зарев споделя: “ …Дълбинният
смисъл на романа засяга моята любима тема за властта, нейното всепроникващо
влияние над всеки от нас и разбира се – за свободата. Отдавна вярвам, че
съвършенството, ако то е постижимо, може да се сравни и да се опише
единствено с абсолютната свобода. Възможно ли е в затвора, в затвора на
високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата – питах се аз, –
дори в затвора на нашите страсти, желания, надежди и илюзии, човек да изпита
усещане за съвършенство и за неизмерима свобода? Този въпрос e заседнал в
съзнанието ми, преследва ме и ме измъчва от години… Дълбоко ме интересува
още възможно ли е да бъдем истински свободни, ако доброволно се откажем от
свободата си, както ни принуди да постъпим със себе си смъртоносният ковид
вирус. Същата болезнена и трудно разрешима дилема преживява монахът, моят
герой от историческото повествование в романа….“

Романът „Объркани в свободата“ ще
бъде представен от Стойо Вартоломеев – управител на ИК “Хермес“. След
премиерата в централното фоайе на библиотеката ще бъде открита Изложба
илюстрации на художника Борис Стоилов към детската книга на Владимир Зарев
„Голямата странна градина”.  

Начало страница

ПРЕМИЕРА НА РОМАНА НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ „ОБЪРКАНИ В СВОБОДАТА” СЕ СЪСТОЯ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

        Начало

ПРЕМИЕРА НА РОМАНА НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ
„ОБЪРКАНИ В СВОБОДАТА” СЕ СЪСТОЯ  В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ”
– СЛИВЕН

 

На
18 ноември 2022г.
, в РБ „Сава Доброплодни”, при голям интерес се състои премиерата на
излезлия само преди дни роман на известния български писател акад. Владимир
Зарев „Объркани в свободата”. Открита бе и изложба илюстрации по
преиздадената от ИК “Хермес“ детска книга на писателя „Голямата странна
градина“, написана преди 50 години, като новото издание е илюстрирано от
един от най-значимите и талантливи съвременни български илюстратори –
художника Борис Стоилов.

Романът
„Объркани в свободата“ бе представен от Стойо Вартоломеев – управител на ИК
“Хермес“ и от години издател на книгите на писателя. Той сподели, че
издаването на романа и преиздаването на детската му книга е своеобразен
подарък на издателството по повод 75-годишния юбилей на писателя. Според
Вартоломеев романът „Объркани в свободата“ е четиво с пределна актуалност:
Ковид пандемията е нахлула мощно в
битието
на хаотично живеещите му герои. Наред с познати от предишните романи на
Зарев мотиви: за развращаващата сила на натрупаното набързо богатство, за
емоционалната нестабилност на героя-интелигент, е зададена  основната тема –
стремежа към съвършенство, безграничността на свободата, простотата на
действителното съществуване, смисъла на живота. Но в романа има и един втори
план. И точно той – ръкописът на
оставащ
неизвестен автор, дава стабилността и пластическата сила на цялото
повествование. Връщането в Средновековието, в началото на 15 век, духовната
извисеност на исихастите, техните духовни дирения хвърлят своя отблясък и
върху живота на съвременните хора, което прави романа много интересен за
съвременния читател. Вартоломеев разкри и как е бил провокиран да преиздаде
детската книга на В. Зарев „Голямата странна градина“, която според него е
“четиво и за деца и за възрастни“ като изтъкна, че за нейния добър прием от
днешния читател голяма заслуга имат
илюстрациите
на художника Борис Стоилов.

Публиката имаше възможност да чуе повече за
романа и от самия автор. В. Зарев сподели: “…Романът се състои от две
напълно независими и привидно несвързани помежду си сюжетни линии. Едната
сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и
несвободата, предизвикани от ковид пандемията, която ни отне различието и ни
потопи в нереалното виртуално съществуване.
В тази част от книгата  аз съм разкрил психологическите механизми, по които
всепобедният вирус, всъщност несвободата, предизвикана от страха, променя
жестоко, съдбовно живота на едно семейство. Втората сюжетна линия се развива
в Средновековието, в началото на далечния петнайсети век и засяга темата за
исихазма – едно удивително духовно учение в търсене на единение с
Бог…Романът „Объркани в свободата“ е навярно най-трудният ми, най-сложният
за написване роман. Книгата изискваше
огромни
познания по средновековна българска и византийска история, а също по
богословие. Аз съм християнин и наивно вярвах, че априори познавам
християнството, но се оказа, че то има невероятни философски дълбочини, бях
смаян от богатството на идеите, които използва православието в опита си да
познае и да „разкаже“ Бог, величието, несвършването и всеприсъствието на
Бог… Привидно двете сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги
обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката
свобода, която до голяма степен осмисля живота ни. Романът всъщност се
случва от
сблъсъка на тези две линии, на тези две реалности, които сякаш взаимно се
повлияват, обогатяват се и изграждат философския смисъл на творбата…“

Писателят отговори и на въпроси на публиката.
Сподели и възхищението си от съвременния художествен прочит на Борис Стоилов
на детската му книга „Голямата странна градина“ и благодарността си към ИК
“Хермес“, които са я върнали за нов живот.

Блестящ анализ на „Объркани в свободата“
направи поетесата Виолета Калайджиева. В емоционалното си слово тя акцентира
на основните теми в романа за властта, свободата и вярата, на дълбокия
психологизъм, на оригиналното преплитане на двете сюжетни линии на
повествованието, на философския смисъл на романа.

В
края на премиерата директорът на регионалната библиотека, д-р Росица Петрова
– Василева, изненада Владимир Зарев с вълнуващ подарък – снимка от премиера
на романа му „Разрухата“ в библиотеката от 2006г., на която той е в
компанията на Атанас Славов, с когото го е свързвало искрено приятелство.

След премиерата, в централното фоайе на
библиотеката бе открита Изложба илюстрации на художника Борис Стоилов към
детската книга на Владимир Зарев „Голямата странна градина”, която ще бъде
експонирана до 28 ноември. Илюстрациите са рамкирани и могат да бъдат
закупени в библиотеката като чудесен коледен подарък.

Повече
от час Владимир Зарев раздаваше автографи на почитателите си. Издателят
Стойо Вартоломеев сподели, че е щастлив от интереса на сливенската публика
към романа и детската книга на писателя като е приятно изненадан не само от
големия брой присъстващи на събитието, но и от продадените  само за час
рекорден брой книги  – над 60.

От името на кмета на община Сливен, Стефан
Радев, бяха връчени цветя на гостите.

Начало страница

Над 2200 нови издания постъпиха във фондовете на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен по проект „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”-2022г.

        Начало

Над 2200 нови издания постъпиха във фондовете на Регионална
библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен по проект „Българските библиотеки –
съвременни центрове за четене и информираност”-2022г.

 В навечерието на Коледа във фондовете на Регионална библиотека „Сава
Доброплодни”- Сливен постъпиха над 2200 нови издания, набавени по проект по
програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и
информираност” – 2022. Проектът е насочен към попълване с нови книги и други
информационни носители на библиотечните колекции на обществените библиотеки
с цел насърчаване на интереса към книгите и четенето и подкрепа за
развитието им като основни центрове за духовност, за придобиване на знания и
качествена информация.

Проектът на РБ „Сава Доброплодни” е на стойност от над 20 000 лв. като
заглавията, включени в проектното задание, са подбрани от най-новата
продукция на над 80 български издателства и са от различни отрасли на
знанието: философия, психология, религия, социология, политология, право,
педагогика, икономика, техника, екология, математика, физика, химия,
медицина, компютърни науки, изкуство, архитектура, езикознание,
литературознание, география, история, биографии, художествена литература за
деца и за възрастни на български и чужди езици, а също и ценни справочни
издания. Над двадесет процента от включените в проекта заглавия са от
съвременни български автори. Чрез проекта се набавят и албуми, нотни издания
и нетрадиционни носители на информация.

По-голямата част от новонабавените заглавия ще бъдат на
разположение на читателите на библиотеката още от началото на следващата
година.

Въпреки забавянето на
паричните трансфери по проекта, служителите работят при максимална
натовареност, за да успеят да обработят за кратко време всички новонабавени
издания и да удовлетворят успешно разнообразните читателски търсения на
своите потребители.

Начало страница