Начало
200 години от рождението на патрона на сливенската регионална
библиотека, бележития възрожденец Сава Доброплодни
На 3
декември 2020г. сливенската регионална библиотека отбелязва 200г. от
рождението на патрона си, Сава Доброплодни, като последна проява от
програмата посветена на 65-годишнината от създаването на културната
институция.
Сава
Илиев Доброплодни оставя трайна следа в културната история на България като
един от най-изтъкнатите възрожденски учители, плодовит книжовник, читалищен
и театрален деец, борец за духовна свобода, активен общественик. Роден е на
3 (15) декември 1820г. в гр. Сливен в семейството на хаджи Илия Славов,
учил в гръцките и българските манастири на Света гора гръцки и славянски
език, стара и нова църковна музика и посвещава живота си на учителската
професия по двата езика, както и на църковното пеене. Майка му, хаджи
Трендафила, e получила манастирско образование и също учителства още от
младини. През 1805 г. родителите му откриват в дома си едно добре уредено
килийно училище. От тях Доброплодни наследява огромната любов към
учителската професия.
Сава
Доброплодни започва своето образование в училището на баща си. От малък той
е любознателен, ученолюбив и прилежен ученик, има приятен глас и е
ръкоположен от Адрианополския митрополит за "анагност". След Руско –
турската война от 1828 / 1829 г. семейството му се преселва в Плоещ
(Влашко), където през 1833 г. баща му умира от холера и семейството е
принудено да се завърне в Сливен. Тук Сава продължава образованието си в
"елинското" училище на Гаврил Кръстевич.
През
1835 г. сливенският търговец Хаджи Георги хаджи Канев изпраща Сава
Доброплодни в Цариград, в семейството на своя съдружник – гърка Челеби
Стратаки Пастурмаджооглу, със сина на когото се учат при йеромонах Теофил. В
този дом Доброплодни се запознава с Г. С. Раковски и по негово настояване се
обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в
Куручешменското училище. На молбите му откликват Хаджи Георги Хаджи Канев и
Добри Желязков Фабрикаджията, които отпускат средствата, необходими му за
учението в това прочуто училище.
В
Куручешменското училище учи шест години като разширява познанията си по
гръцка граматика, превежда свободно гръцките класици, усвоява новогръцкия
език, придобива много знания. Заради знанията си по класическа литература
получава и името "Евкарпидис" (Доброплодни). През юни 1842 г. завършва с
отличие учението си и приема поканата на котленските първенци да стане
учител в техния град. В Котел Доброплодни пристига на 29 юни 1842г. и
веднага разгръща широка дейност: преподава, води преписки с изтъкнати
учители, среща се с видни дейци. Научил, че в църквата тайно се пази ръкопис
на Паисиевата "История", намира време да го препише. Става известен в цялата
страна и при него идват да се учат много будни младежи. В Котел учителства 5
години.
През
1847г. С. Доброплодни е назначен за учител и църковен певец в Шумен. През
1849 /1950г. в града е изградено и класно училище. "Полугимназия", на което
през 1852г. е назначен за директор.
Интересен момент в биографията на Доброплодни е учителстването му в
Карловачката гимназия /Сремски Карловци/ от м.октомври 1853 до юли 1855г.,
където преподава гръцки език. Престоят му в Сремски Карловци е твърде
полезен за него. Тук той научава добре сръбски език, учи немски и латински.
Среща се и общува със сръбския патриарх и други образовани и културни хора.
В гимназията усвоява педагогически знания и опит, които използва в
по-нататъшната си педагогическа дейност в България.
След
завършването на учебната 1854 / 55 г. Сава Доброплодни се завръща в България
и се установява отново в Шумен. Тук той на дело прилага педагогическия опит
натрупан в Карловачката гимназия, свързан с организацията на учебното дело.
Преустройва училищата в Шумен по образец на сръбските в Карловац и на
другите славянски в Австрия. Основава полугимназия и девическо класно
училище. Организира честване деня на Кирил и Методий като всенароден празник
на българската писменост и славянската култура.
Грижите
за училищата изцяло запълват времето на Доброплодни, но още след връщането
си от Австрия, той преценява, че е дошло време в Шумен да бъде открито "едно
казино", което да отрази стремежа на шуменци към приобщаване с ценности на
общочовешката цивилизация. Така на 29 юни 1856 г. в града се ражда третото
поред, след Свищов и Лом, българско читалище, на което става първи
председател. Наскоро след основаването на читалището у младите читалищни
дейци се явява желанието да си имат и свой театър. Идеята бързо се
осъществява. На 15 август 1856г., в едно малко и неудобно салонче, се играе
комедията на Доброплодни "Михал". В този ден се ражда Българският национален
театър.
През
1859г. Сава Доброплодни се връща в родния си град. В Сливен той системно и
настойчиво осъществява редица културно – просветни и общополезни начинания.
Реорганизира училищата и създава едно централно училище – Сливенско –
Клуцохорска полугимназия. През същата година отваря и едно от първите по
българските земи неделно училище за възрастни. Изнася всяка неделя след
черква подходящи лекции на морално – етични теми. Още през 1859 г.
реорганизира и училищната библиотека. За пръв път през 1860г. т. нар.
Гимназиална библиотека става обществено достъпна и отваря вратите си за
гражданството. По негово предложение на 19 декември 1860г. в Сливен се
открива и читалище /дн.читалище „Зора”/. За съжаление, опитите му да стане
проводник на европейския бит и култура / музика, танци, облекло/ в града
среща яростната съпротива на сливенското чорбаджийство. Затова напуска
Сливен и постъпва на работа като учител във Варна.
Във
Варна учителства две учебни години /1862 / 63г. и 1863 / 64г./ . Там също
урежда класно училище и активно участва в обществения живот на града.
Следващите години, Доброплодни последователно е учител в Тулча/1864 – 1870
и в Силистра /1870-1872/, където на 1 септември 1870г. основава читалище. В
началото на 1872г. под негово ръководство в Силистра се създава и театрално
дружество. Тук взема и живо участие в борбата на силистренци за църковното
им освобождение. Избран е за делегат на Силистренската епархия за Народния
църковен събор в Цариград за избиране на екзарх и членове на екзархийския
съвет.
От
1872г. С. Доброплодни е учител в Кюстенджа, където разширява учебната
програма на училището, въвежда и някои класни дисциплини, по негово
инициатива се създава читалището в града. Тук написва няколко позорищни
игри, между които и драмата "Светослав", които под негово ръководство са
представени за пръв път на сцена. През 1875 г. отново е поканен за главен
учител и певец в Тулча за три учебни години. Там дочаква Освобождението.
От 1878
до 1881 г. Доброплодни е член и председател на Окръжния управителен съвет
във Варна, а след това – инспектор на Разградски учебен окръг – до 1885 г.
Сава
Доброплодни е и плодовит книжовник. Знанията му се отличават с присъщата за
съвремието му многостранност: в областта на филологията, на естествените
науки, на педагогията. За нуждите на образователното дело той съставя и
отпечатва: "Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието" (1846)-
определяна като първото ръководство по здравеопазване у нас, издадена
повторно в съкратен вид под заглавие "Кратко здравословие …" (1865) ,
"Водител за взаимните училища" (1852)
– първото систематично педагогическо съчинение на български език,
"Писменик" (1853)
./ – първото ръководство по стилистика в историята на новата българска
литература,
"Училищни таблици" (1857), "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни
таблици" (1860), "Нов буквар за приготовление към звучната метода" (1866),
"Неделни апостоли и евангелия" (1866)-
първото тълкование на евангелските текстове на новобългарски език.
Възрожденската преса от 1857, 1860 и 1875 г. съобщава и за други подготвени
за издаване негови учебници. През 1893 г. излиза неговата последна книга
"Кратка автобиография"- съдържаща твърде ценен материал за изучаване на
големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското
възраждане, както и на публикации свързани с неговия живот и дело. В
областта на драматургията, освен комедията "Михал" (1853,
с която се поставя началото на българската драма),
написва и превежда още пиесите: "Тримата ефрейтори" – комедия в 1 действие,
"Прошенописецът" – комедия в 1 действие; драмата "Двамата взводни
командири"; "Нещичко" – монолог в една сцена; "Вяра и любов" или "Велислав и
Слава" – драма в 3 действия.
С.
Доброплодни получава заслужено признание за дейността си още приживе. На 6
юли 1884г. е признат за почетен член на Българското книжовно дружество. На
18 май 1889г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.
Умира
на 19 април 1894г. в София.
За
съжаление, поради въведените извънредни противоепидемични мерки в страната
за ограничаване разпространението на короновируса, част от подготвените от
библиотеката прояви включени в програмата на честването на годишнината от
рождението на Доброплодни няма да могат да се посетят до 21 декември, а
други ще се реализират след отпадане на извънредните мерки.
По повод
на годишнината от рождението на С.Доброплодни в централното фоайе на
библиотеката е експонирана документалната изложба „Един живот на „полза роду“
посветена на живота и делото на бележития възрожденец.
В изложбата са представени интересни документи, снимки, писма, както и
първите издания на неговите книги: „Игиономия, сиреч правила, за да си
вардим здравието“/Цариград, 1846г./; „Водител за взаимните училища“/Земун,
1852г./ – първото систематично педагогическо съчинение на български език;
„Писмовник“ (Писменник) /Земун, 1853г./ – първото ръководство по стилистика
в историята на новата българска литература; „Михал. Комедия на четири
действия“ /Земун, 1853г./ – с която се поставя началото на българската
драма; „Неделни апостоли и евангелия ..“. /Болград, 1866г. / –
първото
тълкование на евангелските текстове на новобългарски език; „Кратка
автобиография“/С., 1893г./ – съдържаща твърде ценен материал за изучаване на
големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското
възраждане, както и на публикации свързани с неговия живот и дело. Специално
място е отделено на възстановената от документален филм за Сливен от
началото на
XXв.
снимка на родната къща на Доброплодни, разрушена преди повече от 70 години.
Изложбата ще бъде експонирана до средата на м.януари 2921г. и ще може да
бъде посетена след отпадане на извънредните противоепидемични мерки на 21
декември 2020г.
След
отпадане на извънредните противоепидемични мерки предстои провеждането и на
научна сесия на тема: „Сава Доброплодни – живот и дело. Нови изследвания“,
която трябваше да се проведе на 3 и 4 декември 2020г., с участието на научни
работници и изследователи от СУ ”Св.Климент Охридски”, УНИБИТ, ВТУ
”Св.Св.Кирил и Методий”, ПУ „П. Хилендарски, ШУ ”К. Преславски” и др. като
докладите ще бъдат издадени в сборник.
Работи се
и по документален филм за Сава Доброплодни, премиерата на който ще се състои
в началото на следващата година, когато отпаднат ограниченията за
организиране на културни събития
За
да изразят преклонението си пред личността и делото на Сава Доброплодни,
днес, 3 декември. служителите на регионалната библиотека поднесоха цветя
на неговия бюст в пантеона на възрожденците при паметника на Хаджи Димитър.
Заслугите
на Сава Доброплодни за просветното и културното издигане на българския народ
са неизброими. Такава личност не бива да потъва в забрава. Затова
сливенската регионална библиотека ще продължи да инициира прояви за
изследване и популяризиране на неговия живот и дело.
Начало страница
