Регионална библиотека

regional-lib-logo
Menu

Автор: Даниел Христов

Публикувано на

ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА XXVII НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ НА ДЕТСКАТА КНИГА – СЛИВЕН’ 2025

ОБЯВЯВАТ

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС НА ТЕМА:

“ЧУДЕСАТА НЯМАТ КРАЙ”

И ХIV НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ТЕАТРАЛНИ КУКЛИ НА ЛЮБИМИ ЛИТЕРАТУРНИ ГЕРОИ

От 12 до 14 май 2025г., в гр. Сливен, по инициатива на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в партньорство с Министерството на културата, Община Сливен, Областна администрация – Сливен, ДАБЧ, най-големите детски издателства и др., ще се проведе XXVII Национален фестивал на детската книга – единственият форум в България посветен изцяло на детската книга, на проблемите свързани с нейното издаване, разпространение и четене в дигиталната епоха.

Наред с многобройните прояви, които се организират в рамките на фестивала, с цел провокиране въображението и творчеството на децата и тийнейджърите от цялата страна и от българските общности в чужбина и тази година ще се проведат и Национален литературен конкурс и Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои.

Национален литературен конкурс на тема: „Чудесата нямат край“

В конкурса могат да участват деца и юноши на възраст от 7 до 18 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 18 години. Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби /разказ, приказка, стихотворение/ специално създадени за конкурса. Прозаичните творби да са с обем до 6 стандартни компютърни страници в Word документ /60-66 символа на ред, 28-30 реда на страница, шрифт Timеs New Roman с размер 14/ и да бъдат изпратени на e-mail в електронен вид.

Компетентно жури ще оцени творбите. Отличените литературни произведения ще бъдат издадени в сборник.

Наградите на отличените участници ще бъдат връчени на специална церемония в дните на XXVII Национален фестивал на детската книга.

Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), населено място, училище, клас, домашен адрес, телефон и e-mail за контакти, се изпращат на e-mail: reglibsliven@iradeum.com

Краен срок за изпращане на творбите: 10.03.2025г.

Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои.

В рамките на XXVII Национален фестивал на детската книга – Сливен, 12-14 май 2025г., ще се проведе и Четиринадесети Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои.

В конкурса могат да участват деца и юноши на възраст от 7 до 16 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 16 години. Всеки участник има право да представи до 2 броя кукли. Куклите да са с височина по-голяма от 35см. и да отговарят на изискванията за куклен театър.

Компетентно жури ще оцени творбите. Наградите на отличените участници ще бъдат връчени на специална церемония в дните на фестивала. Куклите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), населено място, училище, клас, домашен адрес, телефон и e-mail за контакти, се изпращат на адрес:

8800 гр. Сливен

ул. “Никола Карев” № 1

Регионална библиотека “Сава Доброплодни”

За Националния конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои

Краен срок за изпращане на куклите: 30.03.2025г.

Куклите на участниците в конкурса не се връщат. С тях ще бъде уредена изложба, която може да бъде посетена в дните на фестивала. Куклите на отличените участници ще бъдат включени в експозицията на единствения в България Музей на театралната кукла на любими литературни герои уреден в РБ „Сава Доброплодни” – Сливен. В него и деца, и възрастни, в една фантастична и приказна атмосфера, могат да се наслаждават, както на много и интересни кукли, така и на смайващото и многообразно майсторство на техните създатели.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 /Р.Петрова-Василева/

Публикувано на

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 225г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН СЕЛИМИНСКИ БЕ ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРИОПЛОДНИ“- В СЛИВЕН

На 12 декември 2024г., от 16:30 часа, в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен бе открита документалната изложба „Един живот „на ползу роду“”, посветена на 225г. от рождението на сливенеца д-р Иван Селимински – една от най-значимите фигури на Българското възраждане. Гости на събитието бяха кметът на община Сливен Стефан Радев, Пепа Чиликова-зам.-кмет на община Сливен, Фатме Мустафова – зам.-областен управител, Розалина Спасова – зам.-директор на МБАЛ ‚Д-р Иван Селиминаки“, Лидия Димитрова – председател на Комисията по образование, култура и вероизповедания при ОбС–Сливен, партньори на библиотеката, директори на училища, лекари, културни дейци и граждани.

Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в партньорство с Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” – Велико Търново, Държавен архив – Сливен, Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” и др. Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина.

При откриване на събитието, актьорът Христо Симеонов /младши/ подчерта, че въпреки дистанцията на времето споменът за Селимински е жив и до днес. И това не би могло да се обясни само с инерцията и спомена за делото му. Има нещо, което възкресява този спомен, придава му дълговечност. Това е цялата му необхватна и многопосочна дейност, която е израз на една силна страст, която сам той определя като дълбока любов и грижа за отечеството и народа ни. Това са мислите и идеите на Селимински, неговото верую, на което остава верен до сетния си дъх:

 “… Вярвам, зачитам и изповядвам открито бащинската си вяра, в която съм роден, кръстен и възпитан – чрез нея тъй тясно съм свързан естествено, нравствено и политично с народа си, че и да желая не мога да се отчуждя от него …”

 „Българийо, ако те забравя, десницата ми да се забрави, езикът ми да се залепи за гърлото, ако не си спомня за тебе на първо място, като най- драг за мене предмет; спомни ми, Господи, за неприятелите на България, които желаят унищожението й; блажен е, който ще ви отмъсти за това…, блажен е, който ще ви победи!“

Директорът на РБ “Сава Доброплодни“-Сливен, д-р Росица Петрова-Василева, представи накратко основните акценти в изложбата, включените писма и документи от личния архив на Селимински, неговите съчинения, както и документи от ДА-Сливен свързани с изпълнение на завещанието му.

Представен бе и био-библиографският указател „Иван Селимински“ издаден от РБ “Сава Доброплодни“, със съставители д-р Росица Петрова-Василева и Росица Иванова, научен консултант проф. дфн И. Янкова, издаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Указателят обхваща периода от 1861г. до 2024г. вкл. и представя 972 публикации от и за Иван Селимински на български и чужди езици. Голяма заслуга на съставителите на изданието е и аналитичното разкриване на публикации на Иван Селимински в сборници, антологии и периодични издания в други страни, за които липсва информация в Националната библиография на България. Той е единственото библиографско издание, което в такава максимална пълнота отразява целия живот и многостранна дейност на Селимински и осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното движение, в борбата за църковна независимост, представя педагогическите, философските и научните му възгледи и неговите социални и политически убеждения. Указателят ще бъде ценно помагало за изследователите за нов прочит на неговото дело, на неговите мисли, идеи, възгледи и начинания, на неговото творчество.

Изложбата беше официално открита от кмета на Община Сливен, г-н Стефан Радев. В словото си той подчерта, че делото на Селимински не е достатъчно познато дори и в родния му град и подкрепя усилията на сливенската регионална библиотека и съорганизаторите на изложбата да продължат да проучват и популяризират неговото дело.

Поздравителни адреси за събитието бяха получени от Десислава Танева – народен представител и областен ръководител на ГЕРБ-Сливен, Мария Белова, Народен представител – ГЕРБ-Сливен, Татяна Султанова – народен представител от ПП-ДБ.

Документалната изложба „Един живот „на ползу роду“ ” може да бъде посетена до 18 декември 2024г. вкл., всеки делничен ден от 9:00ч. до 17:00ч.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

Публикувано на

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 225г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН СЕЛИМИНСКИ СЕ ОТКРИВА В СЛИВЕН

На 12 декември 2024г., от 16:30 часа, в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен ще бъде открита документалната изложба „Един живот „на ползу роду“”, посветена на 225г. от рождението на сливенеца д-р Иван Селимински – една от най-значимите фигури на Българското възраждане – заслужил учител, изявен лекар, изключителен патриот, родолюбец и политически деятел, революционер демократ, самоотвержен борец за национално освобождение и църковна независимост, бележит общественик и дарител, проникновен учен-енциклопедист, един от основоположниците на българското природознание и на материалистичното направление в българската философска мисъл.

Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в партньорство с Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” – Велико Търново, Държавен архив – Сливен, Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” и др. Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина като в началото на следващата година ще бъде представен и документален филм за д-р Иван Селимински продуциран от РБ“Сава Доброплодни“.

В дванадесет табла и седем витрини с много снимки, книги, архивни и документални материали, се проследяват основни етапи от живота и делото на Иван Селимински. Представен е живота му в дати, неговото семейство, историята на рода му, годините на учение в родния град, в прочутата гръцка гимназия в Кидония /Мала Азия/, в Медицинския факултет на Университета в Атина, дипломирането му в Университета в Сиена /Италия/, участието му в Гръцкото въстание/1821-1823г./. Специално място е отделено на престоя му в Сливен /1825-1830г./ където открива първото двустепенно елино-българско училище, в което въвежда нови предмети и създава „тайно братство“ – първата революционна тайна организация за подготовката на българския народ за масово военно въстание срещу турската държава и освобождение. Акцент е поставен и на голямото преселение на сливенци след Руско-турската война през 1828-1829г., чийто главен организатор става той. Представена е дейността на Селимински в емиграция /1830-1839г./- учител в Букурещ, Руши де Веде, Нов Сливен, Плоещ и дейността му като общественик и като адвокат на българските изселници в тези градове. Проследено е обучението му по медицина в Атинския университет и дипломирането му в университета в Сиена /Италия/. От 1845 до 1866г., почти до края на живота си, Селимински работи като лекар в градовете Букурещ, Браила, Крайова, Калараш, Болград. В изложбата са включени няколко интересни писма и документи /на гръцки и румънски език/ свързани с обучението му по медицина и дейността му като лекар, част от които не са публикувани на български език, между които: Писмо на д-р Иван Селимински от Флоренция до неговия благодетел, сливенеца Антон Иванов в Брашов, от 1 дек.1844г., в което съобщава, че е доволен от заниманията си по медицина, но е затруднен материално и моли за финансова помощ; Писмо от Комитета на карантините в Букурещ от 1848г., до д-р Иван Селимински в Букурещ, с което той е назначен за лекар за бързо лечение във връзка със случаите на заболявания от холера в Букурещ; Писмо от Комитета на карантините от 1854г., до лекаря на Браилски окръг д-р Иван Селимински, с което му се разрешава да придружи българските бежанци до Рени, за да им оказва при нужда лекарска помощ; Писмо от Христо Мустаков от 1858г. до д-р Иван Селимински в Браила, в което му изпраща заповедта на Санитарния комитет в Букурещ за назначаването му за окръжен лекар в Калараш; Удостоверение от Медицинския съвет на Румъния, издадено на д-р Иван Селимински, според което, той, въз основа на дипломата си от 1845г., издадена от факултета в Сиена с титла, „доктор по медицина и хирургия“, има право да практикува медицина във всички предели на Влашкото княжество; Писмо от д-р Иван Селимински до Главната санитарна дирекция в Букурещ от 1865г., в което благодари на правителството и на Главната дирекция за предоставената му възможност да работи като лекар от 1848 до 1866г. и да изпълнява задълженията си с усърдие и моли да бъде освободен по здравословни причини; Свидетелство от кмета на Болград, от 13 дек.1865г. , издадено на д-р Иван Селимински, с което удостоверява, че по времето, когато е заемал длъжността главен лекар на Белградски окръг [от 1 август 1863г.] е работил с усърдие и без допълнително заплащане и навсякъде е оказвал необходимата медицинска помощ; Свидетелство, издадено от Околийското управление на Исмаилска околия, окръг Болградски, от 31 дек.1865г. на д-р Иван Селимински в Болград, за прилежната му и усърдна работа от август 1863г. до декември 1865г., когато е изпълнявал длъжността главен лекар на Болградски окръг и др. Голяма част от архивните документи са предоставени от Историческия архив на НБ „Св.св.Кирил и Методий“.

В изложбата е представена и обществената дейност и огромното творчество на Иван Селимински. /мемоари, доклади, статии, речи, писма/. Представени са и трудовете на най-известните биографи на Селимински и на изследванията върху неговото творчество.

Акцент в изложбата е „Духовното завещание“ на д-р Иван Селимински. Според завещанието имуществото му се състои от една къща в Браила, покъщнина, книги, хирургически инструменти, ръкописи и пари – налични и в записи. Средствата от продажбата на имота и наличните средства разпорежда да се внесат в банка и част от ежегодната лихва да се използва за създаване на фонд за образованието на бедни българчета в европейски университети. Изрично посочва, че ежегодно трябва да се избират по 3 младежи, като един от стипендиантите трябва да бъде сливенец. Така, със завещаните средства през годините много български младежи учат в Чехия, Франция и Германия. В изложбата е представен протокол от 1884г. от Протоколната книга на Сливенската митрополия /из фондовете на ДА-Сливен/, касаещ избор на стипендиант от Сливен според завещанието.

Селимински поставя като условие с част от дарените средства ръкописите му да бъдат преведени от гръцки на български език, да се отпечатат и да се раздадат безплатно на всички училища в България. Това желание на Селимински е изпълнено от Министерството на народното просвещение доста по-късно. От 1904 до 1907г. излизат първите 6 книги, а от 1928г. до 1932г. останалите 8 книги от издадената в 14 тома „Библиотека д-р Иван Селимински“, които съдържат всички мемоари, писма, статии, студии и ръкописи, написани от него и съхранени в архива му.

Специално място е отделено място и на паметта и почитта към делото на великия българин. Представени са паметниците на Селимински, изследвания и художествени материали посветени на неговия живот и дело

В изложбата е включен и портрет на Селимински нарисуван от художника Петър Станимиров, от колекцията „Бележити възрожденски от Сливенския край“ – собственост на РБ“Сава Доброплодни“- Сливен.

На откриването на изложбата ще бъде представен и био-библиографският указател „Иван Селимински“ издаден от РБ “Сава Доброплодни“, със съставители д-р Росица Петрова-Василева и Росица Иванов и научен консултант проф. дфн Иванка Янкова, издаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Указателят обхваща периода от 1861г. до 2024г. вкл. и представя 972 публикации от и за Иван Селимински на български и чужди езици. Той е единственото библиографско издание, което в такава максимална пълнота отразява целия живот и многостранна дейност на Селимински и осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното движение, в борбата за църковна независимост, представя педагогическите, философските и научните му възгледи и неговите социални и политически убеждения. Указателят ще бъде ценно помагало за изследователите за нов прочит на неговото дело, на неговите мисли, идеи, възгледи и начинания, на неговото творчество.

Изложбата може да бъде посетена до 18.12.2024г. вкл.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

Публикувано на

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ СЛИВЕН БЕ ПРЕДСТАВЕНА НОВАТА КНИГА – „ЗИМНА БРЕЗА“

НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

При голям интерес, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ бе представена книгата „Зимна бреза“ на известния сливенски поет, писател и журналист Деньо Денев. На събитието присъстваха сливенски творци, журналисти, приятели и почитатели на поезията му.

Книгата „Зимна бреза“ е антологичен сборник, който съдържа стихотворения, миниатюри и фрагменти (от съприкосновения с поезията на български и световни автори). За заглавието на книгата Деньо Денев споделя, че то „ повтаря заглавие на стихотворение от книгата. Това е концептуално стихотворение,…зимната бреза е един много хубав образ, който отъждествявам с душата си. Тя се явява концепция за живота, любовта и надеждата.“

Литературната вечер започна с рецитал по стихове от книгата в изпълнение на Вангел Апостолов актьор в ДКТ-Сливен.

След емоционалното начало, ямболският поет Тенко Тенев представи кратък творчески портрет на Деньо Денев. В словото си той акцентира на разноликата поезия на Д. Денев, на темите и мотивите, на творческите му постижения, на поетичния му език и образност.

Помолени от организаторите на вечерта от РБ “Сава Доброплодни“, свои размисли и оценки за книгата „Зимна бреза“ споделиха проф. Йордан Калайков, поетесите Валя Димитрова и Катрин Федина, поетът Бисер Бойчев.

С чувство на признателност и благодарност към Деньо Денев се обърнаха Соня Келеведжиева, Иванка Калайджиева, Димитринка Петкова и др. поети и почитатели на творчеството му

Много емоционален бе разговора на Деньо Денев с публиката. Повече от час той отговаря на въпросите на присъстващите свързани с трудния избор да пишеш поезия в днешно време, за новите теми и идеи, които го вълнуват и откъде черпи вдъхновение за стиховете си, за общуването и контактите си със сливенските поети и писатели и колко е важно поезията да бъде споделена.

В края на вечерта гостите имаха възможност да получат автограф от поета върху страниците на новата му книга „Зимна бреза“.

За повече информация: 044/622441;

0886090712

Публикувано на

В РEГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИГАТА „ЗИМНА БРЕЗА“ НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

На 11 ноември /понеделник/ 2024г., от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще бъде представена антологията „Зимна бреза“ на известния сливенски поет, писател и журналист Деньо Денев, издадена в навечерието на празника на Сливен-Димитровден.

Деньо Денев е роден през 1946г. в гр.Сливен. Завършил е ВХТИ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, с квалификация инженер-химик. Бил е учител, но е работил предимно като журналист. Още от ученическите си години се посвещава на литературата.

Автор е на над 30 книги с поезия, литературна критика и публицистика и на пиесите „Живи души“, „Зелена карта“, „Хиляда промила любов“ и др. Съставител е на антологията „Двеста български поети от XX век“. Публикувал е и много статии и литературни портрети за редица изтъкнати съвременни творци.

Редактирал е десетки книги на автори от цялата страна.

Негови творби са преведени на английски, немски, руски, гръцки, испански, иврит, украински и др. езици. През 2011г. издателство „Аксентс пъблишинг“ в Лексингтън, Кентъки /САЩ/ издава двуезично издание с негови стихове.

Повече от 30 години е художествен ръководител на литературния клуб „Йордан Йовков“ при Военен клуб – Сливен. Представил е над двадесет млади автори /ученици и студенти/ със стихове, разкази, приказки и рисунки в централната преса.

Творчеството на Д.Денев е високо оценено от авторитетни писатели и критици, сред които проф. Иван Цветков, Петър Тонков, Здравко Недков, проф. Светлозар Игов, Панко Анчев, Иван Гранитски, проф. Йордан Калайков, Минко Бенчев и др.

Деньо Денев е дългогодишен член на СБП и на Българския П.Е.Н. – център.

Носител е на националните литературни награди за поезия „Атанас Далчев“ (2004г.), ”Дамян Дамянов“ (2012г.) и “Милош Зяпков“ (2013г.), както и на Наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” на Община Сливен за 2013г.

На литературната вечер творчески портрет на Деньо Денев ще представи ямболският поет Тенко Тенев. Свои размисли и оценки за книгата „Зимна бреза“ ще споделят проф. Йордан Калайков и още петима утвърдени сливенски автори.

Ще прозвучат и стихове на поета от новата му книга в изпълнение на актьора Вангел Апостолов.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Р.Петрова-Василева

Публикувано на

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“-СЛИВЕН

В навечерието на празника на Сливен – Димитровден в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ постъпиха няколко ценни дарения от книги и албуми.

Над 40 книги на съвременни български и чужди автори и издания по популярна психология, излезли от печат през 2023 и 2024г., дариха на библиотеката областният управител Чавдар Божурски и неговата съпруга Юлия Божурска – член на Обществения съвет на институцията. Това е поредно тяхно дарение, което заслужава благодарност и адмирации.

Писателят Васил Славов, син на именития сливенец Атанас Славов, подари на библиотеката по няколко екземпляра от най-новите си книги: стихосбирките „Ахав“, „Ням“, „Следверие“ и автобиографичния си роман „Строфи на кръвта“, както и излезлия само преди дни роман „Американски Триптих“ на неговата съпруга Людмила Калоянова.

При гостуването си в Сливен, по повод откриване на авторската изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“, художникът Петър Станимиров подари на библиотеката две уникални издания с негови илюстрации: “61 портрета“ – албум с портрети на популярни световноизвестни писатели, музиканти, художници и др. творци рисувани от него за различни български и чужди издания и книгата „Героична България“, в която са включени портрети на 70 значими личности от българската история.

В навечерието на празника на Сливен дарение направи и бившата зам.-областна управителка на Сливенска област – Димитринка Петкова, която подари на библиотеката юбилейното издание на „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, по повод 200г. от излизането му и „История на България“ – ценно енциклопедично издание за деца и юноши с автор проф. Пламен Павлов. Дареното издание на „Рибния буквар“ се отличава с това, че паралелно до оригиналните текстове на д-р Петър Берон е добавен и осъвремененият текст на проф. д-р Лилия Илиева, така че читателят може да проследи и сравни ред по ред написаното. Книгата предлага множество бележки под линия. Подготвен е и изцяло нов предговор по случай юбилея, който е дело на доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център към БАН.

Всички издания ще бъдат на разположение на читателите в залите за свободен достъп, в отдел “Краезнание“ и в читалните на библиотеката.  

За повече информация: тел.044/622441,

0886090712 д-р Р.Петрова-Василева

Публикувано на

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ БЕ ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

На 21 октомври 2024г., от 16:00 часа, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен тържествено бе открита експонираната в централното фоайе изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“. Гости на събитието бяха кметът на община Сливен – Стефан Радев, областният управител Чавдар Божурски, зам.-кметът на община Сливен Пепа Чиликова, председателят на постоянната комисия за образование, култура и вероизповедания Лидия Димитрова, директори на училища, дейци на културата, ученици, граждани. Водещ на откриването бе актьорът Христо Симеонов /младши/

Изложбата се организира по повод Димитровден и е част от програмата на общината за отбелязване на празника на града. Тя е посветена на 10 видни възрожденци от Сливен и Сливенския край – просветители, книжовници, стопански дейци и борци за свобода и църковна независимост, чийто светъл духовен образ трябва да остане съхранен вечно жив в сърцата на потомците. В експозицията са включени портрети на: Георги С. Раковски, д-р Петър Берон, Добри Желязков, Добри Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, д-р Георги Миркович. Освен портретите, в шест витрини със снимки, документални материали и книги, са представени интересни моменти от живота на възрожденците, както и техни значими трудове. Портретите са дело на известния български художник, издател и автор Петър Станимиров.

Петър Станимиров е завършил Приложна графика в НХА – София. Работил е като художник в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. От 1989 до 1994г. е съсобственик на издателство „Плеяда”. През 1995г. основава издателство „Мега”. От 2000 до 2011г. е арт директор в „Хемимонт Геймс – студио”. Илюстрирал е над 30 детски книги на съвременни български автори, както и стотици книги, енциклопедични издания и корици на книги на редица български и чужди автори за възрастни за български и чужди издателства, нарисувал е над 20 комикса. Автор е и на една книга за възрастни, на четири детски книги и на комикс новелата „Пръстенът на нибелунга“. Участвал е в над 40 общи и самостоятелни изложби за илюстрация и комикс в България и чужбина.

Носител е на редица награди, между които: Национална награда „Константин Константинов” – за принос в детското книгоиздаване, категория „Илюстратор” /2012/ и за цялостен принос/2023/; Награда за най-добър класически комикс – X Международен салон на комикса-Белград/2012/; Национална награда за принос в българския комикс „Александър Денков“/2015/; Наградата „Перото“- за илюстрация /2019/ и мн. други.

Чрез прецизната техника на реалистичния портрет художникът Петър Станимиров е постигнал неповторима индивидуалност и изразителност на рисунъка. Поради отдалечеността на времето, в което тези бележити личности за живели и оскъдните описания за голяма част от тях запазени в документални материали, портретите са рисувани по стари снимки, което допринася не само за максималната точност, но и за живото и одухотворено присъствие на образите.

Поради големия брой гости изложбата бе открита в двора на библиотеката. В началото на тържеството прозвучаха възрожденски песни в изпълнение на цигуларя Владимир Кондев.

Актьорът Христо Симеонов/младши/ представи с кратки слова най-ярките монети от живота и делата на възрожденците, включени в изложбата.

За изложбата говори и художникът Петър Станимиров, който не скри вълнението си от гостуването си в Сливен, градът, в който са се родили толкова забележителни личности, имената и делата на които трябва да се знаят и помнят. Станимиров подчерта, че идеята за изложбата портрети и за включените в нея възрожденци е на директора на сливенската регионална библиотека д-р Росица Петрова-Василева и сподели, че вече обсъждат с нея, с кои личности ще продължи да се обогатява експозицията. Посочи, че портретите е нарисувал в много кратък срок, за да бъдат експонирани за празника на града.

Изложбата бе открита от кмета на община Сливен – Стефан Радев, който подчерта, че е горд че Сливен и Сливенския край са дали много значими личности, заемали важно място в борбата за свобода и независимост, в стопанския, обществения и културния живот на страната през Възраждането. Чрез портретите, включени в изложбата „Бележити възрожденци от Сливенския край“, младите сливенци ще познават образите им и ще преоткрият дълбокия смисъл на делата им.

Изложбата ще бъде експонирана до 11.11.2024г. След закриването й, колекцията портрети ще се влее във фондовете на РБ “Сава Доброплодни“ – духовния храм на Сливен.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

Публикувано на

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ СЕ ОТКРИВА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

На 21 октомври от 16:00 часа в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен ще бъде открита изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“ на известния български художник Петър Станимиров.

Традиция стана в навечерието на Димитровден – празника на Сливен, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” да организира прояви, посветени на бележити личности от Сливен и Сливенския край, заемали важно място в борбата за свобода и независимост, в стопанския, обществения и културния живот на страната в различни исторически периоди. Защото днес, повече от всякога е нужно отново и отново да преоткриваме дълбокия смисъл на делата им, ако искаме да запазим онова благородно сияние, което е осветявало пътя ни като народност и нация през вековете.

Чрез изложбата портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“ на художника Петър Станимиров ще бъде отдадена заслужена почит на едни от най-значимите фигури на Българското възраждане. В експозицията са включени портрети на: Георги С.Раковски, д-р Петър Берон, Добри Желязков, Добри Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, д-р Георги Миркович.

Портретите на възрожденците, включени в изложбата, са символи на национална чест и гордост. Чрез прецизната техника на реалистичния портрет на художника Петър Станимиров е постигната неповторима индивидуалност и изразителност на рисунъка. Поради отдалечеността на времето, в което тези бележити личности за живели и оскъдните описания за голяма част от тях запазени в документални материали, портретите са рисувани по стари снимки, което допринася не само за максималната точност, но и за живото и одухотворено присъствие на образите.

Освен портретите, в шест витрини със снимки, документални материали и книги, са представени живота и делото на личностите, включени в изложбата.

След закриване на изложбата колекцията портрети ще се влее във фондовете на РБ “Сава Доброплодни“ – духовния храм на Сливен.

Събитието е част от програмата за отбелязване на празника на Сливен – Димитровден.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

Публикувано на

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ АВТОБИОГРАФИЧНИЯ РОМАН „СТРОФИ НА КРЪВТА“ И СТИХОСБИРКАТА „АХАВ“ НА ВАСИЛ СЛАВОВ

На 15 октомври 2024г. (вторник), от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен, се състоя вълнуваща среща с писателя Васил Славов и бяха представени две негови книги – автобиографичния роман „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“. Сред гостите на събитието бе и Лидия Димитрова-председател на Постоянната комисия за образование, култура и вероизповедания при ОбС-Сливен. Водещ на срещата бе режисьорът Христо Симеонов Костадинов.

Като преход към представянето на автобиографичния роман „Строфи на кръвта“ на Васил Славов, в началото на вечерта бе излъчен кратък откъс от видеозапис на честването на 80-годишнината на Атанас Славов, в който той представя, в специфичния си стил, историята на рода Славови и неговата лична житейска история.

След емоционалното начало, водещият представи накратко живота и творческия път на писателя Васил Славов. Изтъкнато бе, че Васил Славов е невероятен творец, който според литературната критика се утвърди в българската поезия през последните десетилетия с отстояване на дръзкия си и специфичен стил, с експериментаторските си умения да борави с поетическото слово и с нюансите на многопластовата метафоричност. А неговите белетристични книги респектират с динамиката на изказа и внушенията, с ерудитските препратки и позовавания, с острото светоусещане за справедливост и жажда за човечност, за красота и хармония. Подчертано бе, че той е автор, който се вглежда дълбоко в човешката душа и разплита сложния гоблен на човешкото съществуване, предлагайки на читателите поглед към по-дълбокия смисъл на живота.

Представени бяха накратко и двете книги на Васил Славов романът „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“.

За романа си „Строфи на кръвта“ Васил Славов подчерта, че го е написал като дълг към семейството, към историята на рода Славови, с който се гордее и иска да е негов достоен наследник. „Този роман е провокиран от стремежа за диалог с Атанас Славов, който през 1983-та година реализира в Париж книгата „С трева обрасли“. Четиридесет години след това аз се опитвам да направя диалог с баща си. В тези „Строфи на кръвта“ се пренасят хора, герои, тъжни хора, загубени вече хора от близкото минало и акцентът ми беше търсене на тези три поколения, в моя род, в моята фамилия, три поколения емигранти“, каза за романа си Васил Славов.

За поетичната си книга „Ахав“ Васил Славов сподели, че: „Ахав“ е метафора за търсенията и преследванията ни, за преборванията и загубите, през които всички ние преминахме и преминаваме, за да останем накрая – умити в сълзите на залезите на тези прекосени океани – на една килната палуба, осъзнали невидностите на сънищата и уязвимостта на мечтанията си“.

След представянето Васил Славов отговори на много въпроси: за това как се е наложил като автор, защо предпочитаният му жанр за писане е поезията, дали баща му Атанас Славов е подпомагал със съвети и критика творческите му търсения, какъв е бил подтика да напише романа „Строфи на кръвта“ и останало ли е нещо недоизказано в него и др. Сподели и някои моменти от срещите и общуването си с баща си.

Емоционален завършек на срещата бяха разказите на приятели на Атанас Славов /Веселина Седларска, Желяз Кондев, Деньо Денев и др./ за срещите си с него и за високата оценка, която е давал за творчеството на сина си Васил Славов.

 В края на срещата почитателите на творчеството на Васил Славов и приятелите на неговия баща получиха автографи и споделиха свои мисли за новите му книги и колко е важно да поддържа жива връзката си със Сливен.

 За повече информация: 044/622441; 0886090712

Публикувано на

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН И ИК „КНИГОМАНИЯ“ ПРЕДСТАВИ МАРИЯ ЛАЛЕВА И НОВИЯ Ѝ РОМАН „ПЪТИЩА ОТ ОГЪН“

На 11. 10. 2024г. /петък/, от 17:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“ – Сливен, при много голям интерес, се състоя премиера на най-новата книга на Мария Лалева – „Пътища от огън“, излязла на книжния пазар само преди няколко дни. В препълнената зала, над 100 почитатели на творчеството на Мария Лалева имаха възможност да се срещнат с нея, да споделят защо харесват нейните книги, защо очакват с нетърпение всяка следваща нейна творба и да получат отговори на въпроси, които разказаните от авторката истории са породили у тях. Специални гости на събитието бяха Пепа Чиликова – зам.-кмет на община Сливен и народният представител Татяна Султанова.

Водещ на представянето на „Пътища от огън“ беше младата актриса Мария Манолова. В началото, в нейно изпълнение прозвучаха подбрани текстове от романа.

След чудесното въведение към романа водещата представи Мария Лалева с кратка визитка. В нея тя бе определена като невероятен творец – ерудиран и талантлив разказвач с непрекъсващо желание за писане, лиричен и чувствен поет, автор, който се вглежда дълбоко в човешката душа и разплита сложния гоблен на човешкото съществуване, предлагайки на читателите поглед към по-дълбокия смисъл на живота. Подчертан бе големия читателски интерес към нейните романи „Живот в скалите“(2018) и „Пасиансът на архангелите“(2021), които след издаването си, стават бестселъри и години наред са водещи в класациите за най-продавани книги на българския книжен пазар.

Най-новата книга на М.Лалева – „Пътища от огън“, бе определена като книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.

Изтъкнато бе, че големият успех на авторката е, че във време на разделение и омраза, романът й провокира читателите да открият лимитите на собствената си чувствителност и толерантност към другите.

След краткия анонс Мария Лалева отговори на редица на въпроси на публиката свързани с творческия й път, с работата й по романите „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“, изборът на теми и герои и целите, които си поставя водена от нейното светоусещане и ценности, които иска да предаде. Отговори и на въпроса на какво се дължи според нея популярността на нейните романи. Подробно се спря и на романа „Пътища от огън“ като го определи по-скоро като роман за любовта. Главният герой в романа преживява драматични обрати, среща противоречиви хора, които преобръщат съдбата му и го предизвикват да преосмисли собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Авторката акцентира и на други герои от романа като подчерта, че романът всъщност е опит да покаже, че не бива всички бежанци да се поставят под общия знаменател на ‚лошите“, че те не са аморфна маса, без имена, лица и съдби, че трябва да им се даде правото да бъдат човешки същества, които заслужават толерантност, уважение и любов.

След края на срещата, повече от час почитателите на творчеството на Мария Лалева получаваха автографи и имаха възможност да споделят с нея лични оценки за книгите й.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Р.Петрова-Василева