Регионална библиотека

В РEГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИГАТА „ЗИМНА БРЕЗА“ НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

На 11 ноември /понеделник/ 2024г., от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще бъде представена антологията „Зимна бреза“ на известния сливенски поет, писател и журналист Деньо Денев, издадена в навечерието на празника на Сливен-Димитровден.

Деньо Денев е роден през 1946г. в гр.Сливен. Завършил е ВХТИ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, с квалификация инженер-химик. Бил е учител, но е работил предимно като журналист. Още от ученическите си години се посвещава на литературата.

Автор е на над 30 книги с поезия, литературна критика и публицистика и на пиесите „Живи души“, „Зелена карта“, „Хиляда промила любов“ и др. Съставител е на антологията „Двеста български поети от XX век“. Публикувал е и много статии и литературни портрети за редица изтъкнати съвременни творци.

Редактирал е десетки книги на автори от цялата страна.

Негови творби са преведени на английски, немски, руски, гръцки, испански, иврит, украински и др. езици. През 2011г. издателство „Аксентс пъблишинг“ в Лексингтън, Кентъки /САЩ/ издава двуезично издание с негови стихове.

Повече от 30 години е художествен ръководител на литературния клуб „Йордан Йовков“ при Военен клуб – Сливен. Представил е над двадесет млади автори /ученици и студенти/ със стихове, разкази, приказки и рисунки в централната преса.

Творчеството на Д.Денев е високо оценено от авторитетни писатели и критици, сред които проф. Иван Цветков, Петър Тонков, Здравко Недков, проф. Светлозар Игов, Панко Анчев, Иван Гранитски, проф. Йордан Калайков, Минко Бенчев и др.

Деньо Денев е дългогодишен член на СБП и на Българския П.Е.Н. – център.

Носител е на националните литературни награди за поезия „Атанас Далчев“ (2004г.), ”Дамян Дамянов“ (2012г.) и “Милош Зяпков“ (2013г.), както и на Наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” на Община Сливен за 2013г.

На литературната вечер творчески портрет на Деньо Денев ще представи ямболският поет Тенко Тенев. Свои размисли и оценки за книгата „Зимна бреза“ ще споделят проф. Йордан Калайков и още петима утвърдени сливенски автори.

Ще прозвучат и стихове на поета от новата му книга в изпълнение на актьора Вангел Апостолов.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Р.Петрова-Василева

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“-СЛИВЕН

В навечерието на празника на Сливен – Димитровден в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ постъпиха няколко ценни дарения от книги и албуми.

Над 40 книги на съвременни български и чужди автори и издания по популярна психология, излезли от печат през 2023 и 2024г., дариха на библиотеката областният управител Чавдар Божурски и неговата съпруга Юлия Божурска – член на Обществения съвет на институцията. Това е поредно тяхно дарение, което заслужава благодарност и адмирации.

Писателят Васил Славов, син на именития сливенец Атанас Славов, подари на библиотеката по няколко екземпляра от най-новите си книги: стихосбирките „Ахав“, „Ням“, „Следверие“ и автобиографичния си роман „Строфи на кръвта“, както и излезлия само преди дни роман „Американски Триптих“ на неговата съпруга Людмила Калоянова.

При гостуването си в Сливен, по повод откриване на авторската изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“, художникът Петър Станимиров подари на библиотеката две уникални издания с негови илюстрации: “61 портрета“ – албум с портрети на популярни световноизвестни писатели, музиканти, художници и др. творци рисувани от него за различни български и чужди издания и книгата „Героична България“, в която са включени портрети на 70 значими личности от българската история.

В навечерието на празника на Сливен дарение направи и бившата зам.-областна управителка на Сливенска област – Димитринка Петкова, която подари на библиотеката юбилейното издание на „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, по повод 200г. от излизането му и „История на България“ – ценно енциклопедично издание за деца и юноши с автор проф. Пламен Павлов. Дареното издание на „Рибния буквар“ се отличава с това, че паралелно до оригиналните текстове на д-р Петър Берон е добавен и осъвремененият текст на проф. д-р Лилия Илиева, така че читателят може да проследи и сравни ред по ред написаното. Книгата предлага множество бележки под линия. Подготвен е и изцяло нов предговор по случай юбилея, който е дело на доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център към БАН.

Всички издания ще бъдат на разположение на читателите в залите за свободен достъп, в отдел “Краезнание“ и в читалните на библиотеката.  

За повече информация: тел.044/622441,

0886090712 д-р Р.Петрова-Василева

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ БЕ ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

На 21 октомври 2024г., от 16:00 часа, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен тържествено бе открита експонираната в централното фоайе изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“. Гости на събитието бяха кметът на община Сливен – Стефан Радев, областният управител Чавдар Божурски, зам.-кметът на община Сливен Пепа Чиликова, председателят на постоянната комисия за образование, култура и вероизповедания Лидия Димитрова, директори на училища, дейци на културата, ученици, граждани. Водещ на откриването бе актьорът Христо Симеонов /младши/

Изложбата се организира по повод Димитровден и е част от програмата на общината за отбелязване на празника на града. Тя е посветена на 10 видни възрожденци от Сливен и Сливенския край – просветители, книжовници, стопански дейци и борци за свобода и църковна независимост, чийто светъл духовен образ трябва да остане съхранен вечно жив в сърцата на потомците. В експозицията са включени портрети на: Георги С. Раковски, д-р Петър Берон, Добри Желязков, Добри Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, д-р Георги Миркович. Освен портретите, в шест витрини със снимки, документални материали и книги, са представени интересни моменти от живота на възрожденците, както и техни значими трудове. Портретите са дело на известния български художник, издател и автор Петър Станимиров.

Петър Станимиров е завършил Приложна графика в НХА – София. Работил е като художник в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. От 1989 до 1994г. е съсобственик на издателство „Плеяда”. През 1995г. основава издателство „Мега”. От 2000 до 2011г. е арт директор в „Хемимонт Геймс – студио”. Илюстрирал е над 30 детски книги на съвременни български автори, както и стотици книги, енциклопедични издания и корици на книги на редица български и чужди автори за възрастни за български и чужди издателства, нарисувал е над 20 комикса. Автор е и на една книга за възрастни, на четири детски книги и на комикс новелата „Пръстенът на нибелунга“. Участвал е в над 40 общи и самостоятелни изложби за илюстрация и комикс в България и чужбина.

Носител е на редица награди, между които: Национална награда „Константин Константинов” – за принос в детското книгоиздаване, категория „Илюстратор” /2012/ и за цялостен принос/2023/; Награда за най-добър класически комикс – X Международен салон на комикса-Белград/2012/; Национална награда за принос в българския комикс „Александър Денков“/2015/; Наградата „Перото“- за илюстрация /2019/ и мн. други.

Чрез прецизната техника на реалистичния портрет художникът Петър Станимиров е постигнал неповторима индивидуалност и изразителност на рисунъка. Поради отдалечеността на времето, в което тези бележити личности за живели и оскъдните описания за голяма част от тях запазени в документални материали, портретите са рисувани по стари снимки, което допринася не само за максималната точност, но и за живото и одухотворено присъствие на образите.

Поради големия брой гости изложбата бе открита в двора на библиотеката. В началото на тържеството прозвучаха възрожденски песни в изпълнение на цигуларя Владимир Кондев.

Актьорът Христо Симеонов/младши/ представи с кратки слова най-ярките монети от живота и делата на възрожденците, включени в изложбата.

За изложбата говори и художникът Петър Станимиров, който не скри вълнението си от гостуването си в Сливен, градът, в който са се родили толкова забележителни личности, имената и делата на които трябва да се знаят и помнят. Станимиров подчерта, че идеята за изложбата портрети и за включените в нея възрожденци е на директора на сливенската регионална библиотека д-р Росица Петрова-Василева и сподели, че вече обсъждат с нея, с кои личности ще продължи да се обогатява експозицията. Посочи, че портретите е нарисувал в много кратък срок, за да бъдат експонирани за празника на града.

Изложбата бе открита от кмета на община Сливен – Стефан Радев, който подчерта, че е горд че Сливен и Сливенския край са дали много значими личности, заемали важно място в борбата за свобода и независимост, в стопанския, обществения и културния живот на страната през Възраждането. Чрез портретите, включени в изложбата „Бележити възрожденци от Сливенския край“, младите сливенци ще познават образите им и ще преоткрият дълбокия смисъл на делата им.

Изложбата ще бъде експонирана до 11.11.2024г. След закриването й, колекцията портрети ще се влее във фондовете на РБ “Сава Доброплодни“ – духовния храм на Сливен.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ СЕ ОТКРИВА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

На 21 октомври от 16:00 часа в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен ще бъде открита изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“ на известния български художник Петър Станимиров.

Традиция стана в навечерието на Димитровден – празника на Сливен, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” да организира прояви, посветени на бележити личности от Сливен и Сливенския край, заемали важно място в борбата за свобода и независимост, в стопанския, обществения и културния живот на страната в различни исторически периоди. Защото днес, повече от всякога е нужно отново и отново да преоткриваме дълбокия смисъл на делата им, ако искаме да запазим онова благородно сияние, което е осветявало пътя ни като народност и нация през вековете.

Чрез изложбата портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“ на художника Петър Станимиров ще бъде отдадена заслужена почит на едни от най-значимите фигури на Българското възраждане. В експозицията са включени портрети на: Георги С.Раковски, д-р Петър Берон, Добри Желязков, Добри Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, д-р Георги Миркович.

Портретите на възрожденците, включени в изложбата, са символи на национална чест и гордост. Чрез прецизната техника на реалистичния портрет на художника Петър Станимиров е постигната неповторима индивидуалност и изразителност на рисунъка. Поради отдалечеността на времето, в което тези бележити личности за живели и оскъдните описания за голяма част от тях запазени в документални материали, портретите са рисувани по стари снимки, което допринася не само за максималната точност, но и за живото и одухотворено присъствие на образите.

Освен портретите, в шест витрини със снимки, документални материали и книги, са представени живота и делото на личностите, включени в изложбата.

След закриване на изложбата колекцията портрети ще се влее във фондовете на РБ “Сава Доброплодни“ – духовния храм на Сливен.

Събитието е част от програмата за отбелязване на празника на Сливен – Димитровден.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ АВТОБИОГРАФИЧНИЯ РОМАН „СТРОФИ НА КРЪВТА“ И СТИХОСБИРКАТА „АХАВ“ НА ВАСИЛ СЛАВОВ

На 15 октомври 2024г. (вторник), от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен, се състоя вълнуваща среща с писателя Васил Славов и бяха представени две негови книги – автобиографичния роман „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“. Сред гостите на събитието бе и Лидия Димитрова-председател на Постоянната комисия за образование, култура и вероизповедания при ОбС-Сливен. Водещ на срещата бе режисьорът Христо Симеонов Костадинов.

Като преход към представянето на автобиографичния роман „Строфи на кръвта“ на Васил Славов, в началото на вечерта бе излъчен кратък откъс от видеозапис на честването на 80-годишнината на Атанас Славов, в който той представя, в специфичния си стил, историята на рода Славови и неговата лична житейска история.

След емоционалното начало, водещият представи накратко живота и творческия път на писателя Васил Славов. Изтъкнато бе, че Васил Славов е невероятен творец, който според литературната критика се утвърди в българската поезия през последните десетилетия с отстояване на дръзкия си и специфичен стил, с експериментаторските си умения да борави с поетическото слово и с нюансите на многопластовата метафоричност. А неговите белетристични книги респектират с динамиката на изказа и внушенията, с ерудитските препратки и позовавания, с острото светоусещане за справедливост и жажда за човечност, за красота и хармония. Подчертано бе, че той е автор, който се вглежда дълбоко в човешката душа и разплита сложния гоблен на човешкото съществуване, предлагайки на читателите поглед към по-дълбокия смисъл на живота.

Представени бяха накратко и двете книги на Васил Славов романът „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“.

За романа си „Строфи на кръвта“ Васил Славов подчерта, че го е написал като дълг към семейството, към историята на рода Славови, с който се гордее и иска да е негов достоен наследник. „Този роман е провокиран от стремежа за диалог с Атанас Славов, който през 1983-та година реализира в Париж книгата „С трева обрасли“. Четиридесет години след това аз се опитвам да направя диалог с баща си. В тези „Строфи на кръвта“ се пренасят хора, герои, тъжни хора, загубени вече хора от близкото минало и акцентът ми беше търсене на тези три поколения, в моя род, в моята фамилия, три поколения емигранти“, каза за романа си Васил Славов.

За поетичната си книга „Ахав“ Васил Славов сподели, че: „Ахав“ е метафора за търсенията и преследванията ни, за преборванията и загубите, през които всички ние преминахме и преминаваме, за да останем накрая – умити в сълзите на залезите на тези прекосени океани – на една килната палуба, осъзнали невидностите на сънищата и уязвимостта на мечтанията си“.

След представянето Васил Славов отговори на много въпроси: за това как се е наложил като автор, защо предпочитаният му жанр за писане е поезията, дали баща му Атанас Славов е подпомагал със съвети и критика творческите му търсения, какъв е бил подтика да напише романа „Строфи на кръвта“ и останало ли е нещо недоизказано в него и др. Сподели и някои моменти от срещите и общуването си с баща си.

Емоционален завършек на срещата бяха разказите на приятели на Атанас Славов /Веселина Седларска, Желяз Кондев, Деньо Денев и др./ за срещите си с него и за високата оценка, която е давал за творчеството на сина си Васил Славов.

 В края на срещата почитателите на творчеството на Васил Славов и приятелите на неговия баща получиха автографи и споделиха свои мисли за новите му книги и колко е важно да поддържа жива връзката си със Сливен.

 За повече информация: 044/622441; 0886090712

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН И ИК „КНИГОМАНИЯ“ ПРЕДСТАВИ МАРИЯ ЛАЛЕВА И НОВИЯ Ѝ РОМАН „ПЪТИЩА ОТ ОГЪН“

На 11. 10. 2024г. /петък/, от 17:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“ – Сливен, при много голям интерес, се състоя премиера на най-новата книга на Мария Лалева – „Пътища от огън“, излязла на книжния пазар само преди няколко дни. В препълнената зала, над 100 почитатели на творчеството на Мария Лалева имаха възможност да се срещнат с нея, да споделят защо харесват нейните книги, защо очакват с нетърпение всяка следваща нейна творба и да получат отговори на въпроси, които разказаните от авторката истории са породили у тях. Специални гости на събитието бяха Пепа Чиликова – зам.-кмет на община Сливен и народният представител Татяна Султанова.

Водещ на представянето на „Пътища от огън“ беше младата актриса Мария Манолова. В началото, в нейно изпълнение прозвучаха подбрани текстове от романа.

След чудесното въведение към романа водещата представи Мария Лалева с кратка визитка. В нея тя бе определена като невероятен творец – ерудиран и талантлив разказвач с непрекъсващо желание за писане, лиричен и чувствен поет, автор, който се вглежда дълбоко в човешката душа и разплита сложния гоблен на човешкото съществуване, предлагайки на читателите поглед към по-дълбокия смисъл на живота. Подчертан бе големия читателски интерес към нейните романи „Живот в скалите“(2018) и „Пасиансът на архангелите“(2021), които след издаването си, стават бестселъри и години наред са водещи в класациите за най-продавани книги на българския книжен пазар.

Най-новата книга на М.Лалева – „Пътища от огън“, бе определена като книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.

Изтъкнато бе, че големият успех на авторката е, че във време на разделение и омраза, романът й провокира читателите да открият лимитите на собствената си чувствителност и толерантност към другите.

След краткия анонс Мария Лалева отговори на редица на въпроси на публиката свързани с творческия й път, с работата й по романите „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“, изборът на теми и герои и целите, които си поставя водена от нейното светоусещане и ценности, които иска да предаде. Отговори и на въпроса на какво се дължи според нея популярността на нейните романи. Подробно се спря и на романа „Пътища от огън“ като го определи по-скоро като роман за любовта. Главният герой в романа преживява драматични обрати, среща противоречиви хора, които преобръщат съдбата му и го предизвикват да преосмисли собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Авторката акцентира и на други герои от романа като подчерта, че романът всъщност е опит да покаже, че не бива всички бежанци да се поставят под общия знаменател на ‚лошите“, че те не са аморфна маса, без имена, лица и съдби, че трябва да им се даде правото да бъдат човешки същества, които заслужават толерантност, уважение и любов.

След края на срещата, повече от час почитателите на творчеството на Мария Лалева получаваха автографи и имаха възможност да споделят с нея лични оценки за книгите й.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Р.Петрова-Василева

С ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР, В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ОТБЕЛЯЗАН СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МУЗИКАТА И ПОЕЗИЯТА

На 1 октомври /вторник/ 2024г., от 17:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“ – Сливен ще се състои музикално-поетична вечер под надслов „Поезията и музиката – врата към душата“, посветена на Световния ден на музиката и поезията.

Международният ден на музиката се отбелязва за първи път през 1974г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО. През 1980г., по повод 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел, 1 октомври е обявен за празник и на българските певци и музиканти.

През 1999г., същата дата – 1 октомври е приета от ЮНЕСКО за Световен ден на поезията. Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и както пише в декларацията на ЮНЕСКО, “да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия”.

В събитието ще вземат участие над 20 сливенски поети от различни поколения, които ще представят пред публиката по три свои стихотворения и ще превърнат вечерта в истински празник на поезията.

За повече информация: 044/622441; 0886090712

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН ОТЛИЧИ НАЙ-ЧЕТЯЩИТЕ ДЕЦА ЗА ЛЯТО- 2024

На 30 септември 2024г. /понеделник/, от 11:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“-Сливен, на специална церемония бяха наградени най-активните читатели на Детския отдел през лятната ваканция. Бяха отличени и училищата с най-много регистрирани като читатели в библиотеката техни възпитаници.

И тази година, с цел поощряване на детското четене през летните ваканционни дни, Детският отдел на библиотеката покани децата от всички сливенски училища, на възраст от 7 до 14г., да се включат в надпреварата за най-активен читател. Много деца приеха поканата като истинско предизвикателство като регистрираните нови читатели на Детския отдел ставаха все повече и повече, а най-верните му почитатели го посещаваха все по-често. За всички тях пътешествието в необятния свят на книгите на български и чужди автори, останали извън „досадните и задължителни” училищни списъци за лятно четене, се превърна в едно от най-вълнуващите преживявания през лятната ваканция.

На церемонията бяха наградени най-активните малки читатели – 17 ученици от различни сливенски училища, прочели най-много книги през лятната ваканция. Със специални награди бяха отличени и  училищата с най-много регистрирани читатели от началото на годината до 15 септември 2024г. /ОУ „Д-р Иван Селимински“, ОУ “Елисавета Багряна“, СУ“Константин Константинов“, НУ “Васил Левски“, ОУ “Д.Петров“, СУ “П.K.Яворов“, ОУ “Христо Ботев“/. Наградите бяха връчени от директора на регионалната библиотека, д-р Р.Петрова-Василева.

Децата от Вокална група „Славейче“ при II ОУ „Христо Ботев“, с ръководител Нина Стойчева, поздравиха отличените читатели и със своите изпълнения им подариха много настроение и усмивки.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Росица Петрова-Василева

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ БЕ ПРЕДСТАВЕНО НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ТРИЛОГИЯТА „ТЪТЕНИ“, „БУРЯТА“ И „И СТАНА ДЕН“ НА ЦОНЧО РОДЕВ

На 20 септември 2024г., от 11:00ч., във фоайето на зала Сливен се състоя литературна среща под надслов „Нов живот за епопеята на Сливен – трилогията „Тътени“, „Бурята“ и „И стана ден“ на Цончо Родев“. Проявата бе организирана от община Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ и бе посветена на преиздаването на трилогията, реализирано по инициатива на кмета на община Сливен, г-н Стефан Радев и с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура“ – Сливен.

На събитието присъстваха кметът на община Сливен, г-н Стефан Радев, Пепа Чиликова – зам.-кмет „Хуманитарни дейности“, председателят на ОбС-Сливен Димитър Митев, председателят на Постоянната комисия за образование, култура и вероизповедания на ОбС и председател на общински фонд „Култура“ – Лидия Димитрова, Веселина Тонева – зам.-председател на Комисията за образование, култура и вероизповедания на ОбС-Сливен, директорът на РБ “Сава Доброплодни“ – д-р Росица Петрова-Василева, както и директори на училища и културни институции, преподаватели, читалищни дейци, библиотекари, историци, сливенски писатели, общественици и граждани.

Водещ на проявата бе актьорът Христо Симеонов /младши/. В началото, в негово изпълнение, прозвучаха кратки текстове от романа „Тътени“, които пренесоха публиката в Сливен, „райският Дамаск на европейските владения“, отпреди два дека.

Като инициатор на идеята за преиздаване на трилогията, кметът Стефан Радев говори за нейната значимост като литературен паметник на нашия град и учебник по родолюбие. Тъй като скоро след издаването и на последната част на трилогията и трите романа се превръщат в библиографска рядкост, а интересът на читателите към тях не е пресекнал и до днес, той сподели, че е приел като своя лична кауза тяхното преиздаване и е горд, че я е реализирал.

С кратък литературен анализ трилогията бе представена като широкомащабна картина на възрожденската история на Сливен от 1820-та до 1878г., пречупена през върховите моменти на такава сложна епоха като Българския XIX век и събудена за нов живот, оживял за съвременните поколения в конкретни исторически лица и събития.

В края на представянето бяха прочетени анкети, проведени от екипа на РБ “Сава Доброплодни“, с читатели на различна възраст и с различни професии за „вечния“ живот на романите от трилогията и въздействието им върху всеки сливенец. Сред анкетираните бяха Желяз Кондев-писател и издател, носител на наградата „Д-р Иван Селимински“, литературният критик Димитър Бечев, Веселина Тонева и Веселина Симеонова – преподаватели по БЕЛ, учителите Иванка Калайджиева и Ваня Пенчева, поетесата Ники Комедвенска и др.

В края на събитието д-р Росица Петрова-Василева подчерта, че Сливен е от малкото градове в България, който има толкова ценни издания посветени на неговата история и значими личности – тритомната история на гр.Сливен от д-р Симеон Табаков, трилогията на Цончо Родев, монографията за д-р Иван Селимински на Михаил Арнаудов … Интересен факт е, че макар и реализирани в различни периоди, издаването им е било подкрепяно от обществеността и от местната власт и тази традиция се продължава и днес с преиздаването на „Тътени“, „Бурята и „И стана ден“ на Цончо Родев. „Младите хора днес, повече от всякога, се нуждаят от големите примери за живота и делата на най-добрите синове и дъщери на нашия град от Възраждането представени по блестящ начин в романите от трилогията. Тези книги вечно ще стоплят сърцата на родолюбивите сливенци, поколение след поколение, докато съществува Сливен, а нека не се съмняваме, това означава вечно…“, подчерта тя, и пожела трилогията да бъде преиздавана още много пъти през следващите години, за да стига и до следващите поколения и те да се гордеят със своя град.

За повече информация: 044/622441; 0886090712

На специална церемония в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“- Сливен ще бъдат обявени резултатите от конкурса „Читател на годината“  – 2023

На 10.01.2024г. /сряда/, от 12:00ч., в Централното фоайе на РБ „Сава Доброплодни“-Сливен, на специална церемония ще бъдат обявени номинациите и носителя на приза „Читател на 2023 година“ на библиотеката.

Конкурсът „Читател на годината” се провежда за девета поредна година и има за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и подпомагане процеса на изграждане на читателски навици. Броят на четящите хора от различни възрасти се увеличава значително и библиотеката заема все по-важно място в техния живот, задоволявайки търсения от всякакво естество: духовно, естетическо, научно, професионално.  

По регламент на конкурса всяко обслужващо звено номинира между своите читатели кандидати за приза на базата на най-много заети книги и посещения за годината. За 2023г. са номинирани 14 читатели с най-много заемания от: Детски отдел, Чуждоезиков център и двете зали за свободен достъп. От номинираните се излъчва и носителят на приза „Читател на годината“ на библиотеката.

Всички номинирани читатели ще бъдат отличени с грамота и ще получат годишна читателска карта за 2024г. За носителя на приза и за номинираните участващи в надпреварата, ръководството на библиотеката е предвидило и допълнителни награди.

 

 

За повече информация: 044/622441; 0886090712

Д–р Росица Петрова-Василева