Skip to main content

Регионална библиотека

regional-lib-logo
Menu

Автор: Даниел Христов

Публикувано на

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 225г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН СЕЛИМИНСКИ СЕ ОТКРИВА В СЛИВЕН

На 12 декември 2024г., от 16:30 часа, в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен ще бъде открита документалната изложба „Един живот „на ползу роду“”, посветена на 225г. от рождението на сливенеца д-р Иван Селимински – една от най-значимите фигури на Българското възраждане – заслужил учител, изявен лекар, изключителен патриот, родолюбец и политически деятел, революционер демократ, самоотвержен борец за национално освобождение и църковна независимост, бележит общественик и дарител, проникновен учен-енциклопедист, един от основоположниците на българското природознание и на материалистичното направление в българската философска мисъл.

Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в партньорство с Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” – Велико Търново, Държавен архив – Сливен, Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” и др. Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина като в началото на следващата година ще бъде представен и документален филм за д-р Иван Селимински продуциран от РБ“Сава Доброплодни“.

В дванадесет табла и седем витрини с много снимки, книги, архивни и документални материали, се проследяват основни етапи от живота и делото на Иван Селимински. Представен е живота му в дати, неговото семейство, историята на рода му, годините на учение в родния град, в прочутата гръцка гимназия в Кидония /Мала Азия/, в Медицинския факултет на Университета в Атина, дипломирането му в Университета в Сиена /Италия/, участието му в Гръцкото въстание/1821-1823г./. Специално място е отделено на престоя му в Сливен /1825-1830г./ където открива първото двустепенно елино-българско училище, в което въвежда нови предмети и създава „тайно братство“ – първата революционна тайна организация за подготовката на българския народ за масово военно въстание срещу турската държава и освобождение. Акцент е поставен и на голямото преселение на сливенци след Руско-турската война през 1828-1829г., чийто главен организатор става той. Представена е дейността на Селимински в емиграция /1830-1839г./- учител в Букурещ, Руши де Веде, Нов Сливен, Плоещ и дейността му като общественик и като адвокат на българските изселници в тези градове. Проследено е обучението му по медицина в Атинския университет и дипломирането му в университета в Сиена /Италия/. От 1845 до 1866г., почти до края на живота си, Селимински работи като лекар в градовете Букурещ, Браила, Крайова, Калараш, Болград. В изложбата са включени няколко интересни писма и документи /на гръцки и румънски език/ свързани с обучението му по медицина и дейността му като лекар, част от които не са публикувани на български език, между които: Писмо на д-р Иван Селимински от Флоренция до неговия благодетел, сливенеца Антон Иванов в Брашов, от 1 дек.1844г., в което съобщава, че е доволен от заниманията си по медицина, но е затруднен материално и моли за финансова помощ; Писмо от Комитета на карантините в Букурещ от 1848г., до д-р Иван Селимински в Букурещ, с което той е назначен за лекар за бързо лечение във връзка със случаите на заболявания от холера в Букурещ; Писмо от Комитета на карантините от 1854г., до лекаря на Браилски окръг д-р Иван Селимински, с което му се разрешава да придружи българските бежанци до Рени, за да им оказва при нужда лекарска помощ; Писмо от Христо Мустаков от 1858г. до д-р Иван Селимински в Браила, в което му изпраща заповедта на Санитарния комитет в Букурещ за назначаването му за окръжен лекар в Калараш; Удостоверение от Медицинския съвет на Румъния, издадено на д-р Иван Селимински, според което, той, въз основа на дипломата си от 1845г., издадена от факултета в Сиена с титла, „доктор по медицина и хирургия“, има право да практикува медицина във всички предели на Влашкото княжество; Писмо от д-р Иван Селимински до Главната санитарна дирекция в Букурещ от 1865г., в което благодари на правителството и на Главната дирекция за предоставената му възможност да работи като лекар от 1848 до 1866г. и да изпълнява задълженията си с усърдие и моли да бъде освободен по здравословни причини; Свидетелство от кмета на Болград, от 13 дек.1865г. , издадено на д-р Иван Селимински, с което удостоверява, че по времето, когато е заемал длъжността главен лекар на Белградски окръг [от 1 август 1863г.] е работил с усърдие и без допълнително заплащане и навсякъде е оказвал необходимата медицинска помощ; Свидетелство, издадено от Околийското управление на Исмаилска околия, окръг Болградски, от 31 дек.1865г. на д-р Иван Селимински в Болград, за прилежната му и усърдна работа от август 1863г. до декември 1865г., когато е изпълнявал длъжността главен лекар на Болградски окръг и др. Голяма част от архивните документи са предоставени от Историческия архив на НБ „Св.св.Кирил и Методий“.

В изложбата е представена и обществената дейност и огромното творчество на Иван Селимински. /мемоари, доклади, статии, речи, писма/. Представени са и трудовете на най-известните биографи на Селимински и на изследванията върху неговото творчество.

Акцент в изложбата е „Духовното завещание“ на д-р Иван Селимински. Според завещанието имуществото му се състои от една къща в Браила, покъщнина, книги, хирургически инструменти, ръкописи и пари – налични и в записи. Средствата от продажбата на имота и наличните средства разпорежда да се внесат в банка и част от ежегодната лихва да се използва за създаване на фонд за образованието на бедни българчета в европейски университети. Изрично посочва, че ежегодно трябва да се избират по 3 младежи, като един от стипендиантите трябва да бъде сливенец. Така, със завещаните средства през годините много български младежи учат в Чехия, Франция и Германия. В изложбата е представен протокол от 1884г. от Протоколната книга на Сливенската митрополия /из фондовете на ДА-Сливен/, касаещ избор на стипендиант от Сливен според завещанието.

Селимински поставя като условие с част от дарените средства ръкописите му да бъдат преведени от гръцки на български език, да се отпечатат и да се раздадат безплатно на всички училища в България. Това желание на Селимински е изпълнено от Министерството на народното просвещение доста по-късно. От 1904 до 1907г. излизат първите 6 книги, а от 1928г. до 1932г. останалите 8 книги от издадената в 14 тома „Библиотека д-р Иван Селимински“, които съдържат всички мемоари, писма, статии, студии и ръкописи, написани от него и съхранени в архива му.

Специално място е отделено място и на паметта и почитта към делото на великия българин. Представени са паметниците на Селимински, изследвания и художествени материали посветени на неговия живот и дело

В изложбата е включен и портрет на Селимински нарисуван от художника Петър Станимиров, от колекцията „Бележити възрожденски от Сливенския край“ – собственост на РБ“Сава Доброплодни“- Сливен.

На откриването на изложбата ще бъде представен и био-библиографският указател „Иван Селимински“ издаден от РБ “Сава Доброплодни“, със съставители д-р Росица Петрова-Василева и Росица Иванов и научен консултант проф. дфн Иванка Янкова, издаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Указателят обхваща периода от 1861г. до 2024г. вкл. и представя 972 публикации от и за Иван Селимински на български и чужди езици. Той е единственото библиографско издание, което в такава максимална пълнота отразява целия живот и многостранна дейност на Селимински и осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното движение, в борбата за църковна независимост, представя педагогическите, философските и научните му възгледи и неговите социални и политически убеждения. Указателят ще бъде ценно помагало за изследователите за нов прочит на неговото дело, на неговите мисли, идеи, възгледи и начинания, на неговото творчество.

Изложбата може да бъде посетена до 18.12.2024г. вкл.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

Публикувано на

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ СЛИВЕН БЕ ПРЕДСТАВЕНА НОВАТА КНИГА – „ЗИМНА БРЕЗА“

НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

При голям интерес, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ бе представена книгата „Зимна бреза“ на известния сливенски поет, писател и журналист Деньо Денев. На събитието присъстваха сливенски творци, журналисти, приятели и почитатели на поезията му.

Книгата „Зимна бреза“ е антологичен сборник, който съдържа стихотворения, миниатюри и фрагменти (от съприкосновения с поезията на български и световни автори). За заглавието на книгата Деньо Денев споделя, че то „ повтаря заглавие на стихотворение от книгата. Това е концептуално стихотворение,…зимната бреза е един много хубав образ, който отъждествявам с душата си. Тя се явява концепция за живота, любовта и надеждата.“

Литературната вечер започна с рецитал по стихове от книгата в изпълнение на Вангел Апостолов актьор в ДКТ-Сливен.

След емоционалното начало, ямболският поет Тенко Тенев представи кратък творчески портрет на Деньо Денев. В словото си той акцентира на разноликата поезия на Д. Денев, на темите и мотивите, на творческите му постижения, на поетичния му език и образност.

Помолени от организаторите на вечерта от РБ “Сава Доброплодни“, свои размисли и оценки за книгата „Зимна бреза“ споделиха проф. Йордан Калайков, поетесите Валя Димитрова и Катрин Федина, поетът Бисер Бойчев.

С чувство на признателност и благодарност към Деньо Денев се обърнаха Соня Келеведжиева, Иванка Калайджиева, Димитринка Петкова и др. поети и почитатели на творчеството му

Много емоционален бе разговора на Деньо Денев с публиката. Повече от час той отговаря на въпросите на присъстващите свързани с трудния избор да пишеш поезия в днешно време, за новите теми и идеи, които го вълнуват и откъде черпи вдъхновение за стиховете си, за общуването и контактите си със сливенските поети и писатели и колко е важно поезията да бъде споделена.

В края на вечерта гостите имаха възможност да получат автограф от поета върху страниците на новата му книга „Зимна бреза“.

За повече информация: 044/622441;

0886090712

Публикувано на

В РEГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИГАТА „ЗИМНА БРЕЗА“ НА ПОЕТА ДЕНЬО ДЕНЕВ

На 11 ноември /понеделник/ 2024г., от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще бъде представена антологията „Зимна бреза“ на известния сливенски поет, писател и журналист Деньо Денев, издадена в навечерието на празника на Сливен-Димитровден.

Деньо Денев е роден през 1946г. в гр.Сливен. Завършил е ВХТИ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, с квалификация инженер-химик. Бил е учител, но е работил предимно като журналист. Още от ученическите си години се посвещава на литературата.

Автор е на над 30 книги с поезия, литературна критика и публицистика и на пиесите „Живи души“, „Зелена карта“, „Хиляда промила любов“ и др. Съставител е на антологията „Двеста български поети от XX век“. Публикувал е и много статии и литературни портрети за редица изтъкнати съвременни творци.

Редактирал е десетки книги на автори от цялата страна.

Негови творби са преведени на английски, немски, руски, гръцки, испански, иврит, украински и др. езици. През 2011г. издателство „Аксентс пъблишинг“ в Лексингтън, Кентъки /САЩ/ издава двуезично издание с негови стихове.

Повече от 30 години е художествен ръководител на литературния клуб „Йордан Йовков“ при Военен клуб – Сливен. Представил е над двадесет млади автори /ученици и студенти/ със стихове, разкази, приказки и рисунки в централната преса.

Творчеството на Д.Денев е високо оценено от авторитетни писатели и критици, сред които проф. Иван Цветков, Петър Тонков, Здравко Недков, проф. Светлозар Игов, Панко Анчев, Иван Гранитски, проф. Йордан Калайков, Минко Бенчев и др.

Деньо Денев е дългогодишен член на СБП и на Българския П.Е.Н. – център.

Носител е на националните литературни награди за поезия „Атанас Далчев“ (2004г.), ”Дамян Дамянов“ (2012г.) и “Милош Зяпков“ (2013г.), както и на Наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” на Община Сливен за 2013г.

На литературната вечер творчески портрет на Деньо Денев ще представи ямболският поет Тенко Тенев. Свои размисли и оценки за книгата „Зимна бреза“ ще споделят проф. Йордан Калайков и още петима утвърдени сливенски автори.

Ще прозвучат и стихове на поета от новата му книга в изпълнение на актьора Вангел Апостолов.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Р.Петрова-Василева

Публикувано на

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“-СЛИВЕН

В навечерието на празника на Сливен – Димитровден в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ постъпиха няколко ценни дарения от книги и албуми.

Над 40 книги на съвременни български и чужди автори и издания по популярна психология, излезли от печат през 2023 и 2024г., дариха на библиотеката областният управител Чавдар Божурски и неговата съпруга Юлия Божурска – член на Обществения съвет на институцията. Това е поредно тяхно дарение, което заслужава благодарност и адмирации.

Писателят Васил Славов, син на именития сливенец Атанас Славов, подари на библиотеката по няколко екземпляра от най-новите си книги: стихосбирките „Ахав“, „Ням“, „Следверие“ и автобиографичния си роман „Строфи на кръвта“, както и излезлия само преди дни роман „Американски Триптих“ на неговата съпруга Людмила Калоянова.

При гостуването си в Сливен, по повод откриване на авторската изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“, художникът Петър Станимиров подари на библиотеката две уникални издания с негови илюстрации: “61 портрета“ – албум с портрети на популярни световноизвестни писатели, музиканти, художници и др. творци рисувани от него за различни български и чужди издания и книгата „Героична България“, в която са включени портрети на 70 значими личности от българската история.

В навечерието на празника на Сливен дарение направи и бившата зам.-областна управителка на Сливенска област – Димитринка Петкова, която подари на библиотеката юбилейното издание на „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, по повод 200г. от излизането му и „История на България“ – ценно енциклопедично издание за деца и юноши с автор проф. Пламен Павлов. Дареното издание на „Рибния буквар“ се отличава с това, че паралелно до оригиналните текстове на д-р Петър Берон е добавен и осъвремененият текст на проф. д-р Лилия Илиева, така че читателят може да проследи и сравни ред по ред написаното. Книгата предлага множество бележки под линия. Подготвен е и изцяло нов предговор по случай юбилея, който е дело на доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център към БАН.

Всички издания ще бъдат на разположение на читателите в залите за свободен достъп, в отдел “Краезнание“ и в читалните на библиотеката.  

За повече информация: тел.044/622441,

0886090712 д-р Р.Петрова-Василева

Публикувано на

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ БЕ ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

На 21 октомври 2024г., от 16:00 часа, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен тържествено бе открита експонираната в централното фоайе изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“. Гости на събитието бяха кметът на община Сливен – Стефан Радев, областният управител Чавдар Божурски, зам.-кметът на община Сливен Пепа Чиликова, председателят на постоянната комисия за образование, култура и вероизповедания Лидия Димитрова, директори на училища, дейци на културата, ученици, граждани. Водещ на откриването бе актьорът Христо Симеонов /младши/

Изложбата се организира по повод Димитровден и е част от програмата на общината за отбелязване на празника на града. Тя е посветена на 10 видни възрожденци от Сливен и Сливенския край – просветители, книжовници, стопански дейци и борци за свобода и църковна независимост, чийто светъл духовен образ трябва да остане съхранен вечно жив в сърцата на потомците. В експозицията са включени портрети на: Георги С. Раковски, д-р Петър Берон, Добри Желязков, Добри Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, д-р Георги Миркович. Освен портретите, в шест витрини със снимки, документални материали и книги, са представени интересни моменти от живота на възрожденците, както и техни значими трудове. Портретите са дело на известния български художник, издател и автор Петър Станимиров.

Петър Станимиров е завършил Приложна графика в НХА – София. Работил е като художник в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. От 1989 до 1994г. е съсобственик на издателство „Плеяда”. През 1995г. основава издателство „Мега”. От 2000 до 2011г. е арт директор в „Хемимонт Геймс – студио”. Илюстрирал е над 30 детски книги на съвременни български автори, както и стотици книги, енциклопедични издания и корици на книги на редица български и чужди автори за възрастни за български и чужди издателства, нарисувал е над 20 комикса. Автор е и на една книга за възрастни, на четири детски книги и на комикс новелата „Пръстенът на нибелунга“. Участвал е в над 40 общи и самостоятелни изложби за илюстрация и комикс в България и чужбина.

Носител е на редица награди, между които: Национална награда „Константин Константинов” – за принос в детското книгоиздаване, категория „Илюстратор” /2012/ и за цялостен принос/2023/; Награда за най-добър класически комикс – X Международен салон на комикса-Белград/2012/; Национална награда за принос в българския комикс „Александър Денков“/2015/; Наградата „Перото“- за илюстрация /2019/ и мн. други.

Чрез прецизната техника на реалистичния портрет художникът Петър Станимиров е постигнал неповторима индивидуалност и изразителност на рисунъка. Поради отдалечеността на времето, в което тези бележити личности за живели и оскъдните описания за голяма част от тях запазени в документални материали, портретите са рисувани по стари снимки, което допринася не само за максималната точност, но и за живото и одухотворено присъствие на образите.

Поради големия брой гости изложбата бе открита в двора на библиотеката. В началото на тържеството прозвучаха възрожденски песни в изпълнение на цигуларя Владимир Кондев.

Актьорът Христо Симеонов/младши/ представи с кратки слова най-ярките монети от живота и делата на възрожденците, включени в изложбата.

За изложбата говори и художникът Петър Станимиров, който не скри вълнението си от гостуването си в Сливен, градът, в който са се родили толкова забележителни личности, имената и делата на които трябва да се знаят и помнят. Станимиров подчерта, че идеята за изложбата портрети и за включените в нея възрожденци е на директора на сливенската регионална библиотека д-р Росица Петрова-Василева и сподели, че вече обсъждат с нея, с кои личности ще продължи да се обогатява експозицията. Посочи, че портретите е нарисувал в много кратък срок, за да бъдат експонирани за празника на града.

Изложбата бе открита от кмета на община Сливен – Стефан Радев, който подчерта, че е горд че Сливен и Сливенския край са дали много значими личности, заемали важно място в борбата за свобода и независимост, в стопанския, обществения и културния живот на страната през Възраждането. Чрез портретите, включени в изложбата „Бележити възрожденци от Сливенския край“, младите сливенци ще познават образите им и ще преоткрият дълбокия смисъл на делата им.

Изложбата ще бъде експонирана до 11.11.2024г. След закриването й, колекцията портрети ще се влее във фондовете на РБ “Сава Доброплодни“ – духовния храм на Сливен.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

Публикувано на

ИЗЛОЖБА ПОРТРЕТИ „БЕЛЕЖИТИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“ НА ХУДОЖНИКА ПЕТЪР СТАНИМИРОВ СЕ ОТКРИВА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН

На 21 октомври от 16:00 часа в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен ще бъде открита изложба портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“ на известния български художник Петър Станимиров.

Традиция стана в навечерието на Димитровден – празника на Сливен, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” да организира прояви, посветени на бележити личности от Сливен и Сливенския край, заемали важно място в борбата за свобода и независимост, в стопанския, обществения и културния живот на страната в различни исторически периоди. Защото днес, повече от всякога е нужно отново и отново да преоткриваме дълбокия смисъл на делата им, ако искаме да запазим онова благородно сияние, което е осветявало пътя ни като народност и нация през вековете.

Чрез изложбата портрети „Бележити възрожденци от Сливенския край“ на художника Петър Станимиров ще бъде отдадена заслужена почит на едни от най-значимите фигури на Българското възраждане. В експозицията са включени портрети на: Георги С.Раковски, д-р Петър Берон, Добри Желязков, Добри Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, д-р Георги Миркович.

Портретите на възрожденците, включени в изложбата, са символи на национална чест и гордост. Чрез прецизната техника на реалистичния портрет на художника Петър Станимиров е постигната неповторима индивидуалност и изразителност на рисунъка. Поради отдалечеността на времето, в което тези бележити личности за живели и оскъдните описания за голяма част от тях запазени в документални материали, портретите са рисувани по стари снимки, което допринася не само за максималната точност, но и за живото и одухотворено присъствие на образите.

Освен портретите, в шест витрини със снимки, документални материали и книги, са представени живота и делото на личностите, включени в изложбата.

След закриване на изложбата колекцията портрети ще се влее във фондовете на РБ “Сава Доброплодни“ – духовния храм на Сливен.

Събитието е част от програмата за отбелязване на празника на Сливен – Димитровден.

За повече информация: тел. 044/62 24 41

0886090712 д-р Р. Петрова-Василева

Публикувано на

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ АВТОБИОГРАФИЧНИЯ РОМАН „СТРОФИ НА КРЪВТА“ И СТИХОСБИРКАТА „АХАВ“ НА ВАСИЛ СЛАВОВ

На 15 октомври 2024г. (вторник), от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен, се състоя вълнуваща среща с писателя Васил Славов и бяха представени две негови книги – автобиографичния роман „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“. Сред гостите на събитието бе и Лидия Димитрова-председател на Постоянната комисия за образование, култура и вероизповедания при ОбС-Сливен. Водещ на срещата бе режисьорът Христо Симеонов Костадинов.

Като преход към представянето на автобиографичния роман „Строфи на кръвта“ на Васил Славов, в началото на вечерта бе излъчен кратък откъс от видеозапис на честването на 80-годишнината на Атанас Славов, в който той представя, в специфичния си стил, историята на рода Славови и неговата лична житейска история.

След емоционалното начало, водещият представи накратко живота и творческия път на писателя Васил Славов. Изтъкнато бе, че Васил Славов е невероятен творец, който според литературната критика се утвърди в българската поезия през последните десетилетия с отстояване на дръзкия си и специфичен стил, с експериментаторските си умения да борави с поетическото слово и с нюансите на многопластовата метафоричност. А неговите белетристични книги респектират с динамиката на изказа и внушенията, с ерудитските препратки и позовавания, с острото светоусещане за справедливост и жажда за човечност, за красота и хармония. Подчертано бе, че той е автор, който се вглежда дълбоко в човешката душа и разплита сложния гоблен на човешкото съществуване, предлагайки на читателите поглед към по-дълбокия смисъл на живота.

Представени бяха накратко и двете книги на Васил Славов романът „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“.

За романа си „Строфи на кръвта“ Васил Славов подчерта, че го е написал като дълг към семейството, към историята на рода Славови, с който се гордее и иска да е негов достоен наследник. „Този роман е провокиран от стремежа за диалог с Атанас Славов, който през 1983-та година реализира в Париж книгата „С трева обрасли“. Четиридесет години след това аз се опитвам да направя диалог с баща си. В тези „Строфи на кръвта“ се пренасят хора, герои, тъжни хора, загубени вече хора от близкото минало и акцентът ми беше търсене на тези три поколения, в моя род, в моята фамилия, три поколения емигранти“, каза за романа си Васил Славов.

За поетичната си книга „Ахав“ Васил Славов сподели, че: „Ахав“ е метафора за търсенията и преследванията ни, за преборванията и загубите, през които всички ние преминахме и преминаваме, за да останем накрая – умити в сълзите на залезите на тези прекосени океани – на една килната палуба, осъзнали невидностите на сънищата и уязвимостта на мечтанията си“.

След представянето Васил Славов отговори на много въпроси: за това как се е наложил като автор, защо предпочитаният му жанр за писане е поезията, дали баща му Атанас Славов е подпомагал със съвети и критика творческите му търсения, какъв е бил подтика да напише романа „Строфи на кръвта“ и останало ли е нещо недоизказано в него и др. Сподели и някои моменти от срещите и общуването си с баща си.

Емоционален завършек на срещата бяха разказите на приятели на Атанас Славов /Веселина Седларска, Желяз Кондев, Деньо Денев и др./ за срещите си с него и за високата оценка, която е давал за творчеството на сина си Васил Славов.

 В края на срещата почитателите на творчеството на Васил Славов и приятелите на неговия баща получиха автографи и споделиха свои мисли за новите му книги и колко е важно да поддържа жива връзката си със Сливен.

 За повече информация: 044/622441; 0886090712

Публикувано на

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН И ИК „КНИГОМАНИЯ“ ПРЕДСТАВИ МАРИЯ ЛАЛЕВА И НОВИЯ Ѝ РОМАН „ПЪТИЩА ОТ ОГЪН“

На 11. 10. 2024г. /петък/, от 17:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“ – Сливен, при много голям интерес, се състоя премиера на най-новата книга на Мария Лалева – „Пътища от огън“, излязла на книжния пазар само преди няколко дни. В препълнената зала, над 100 почитатели на творчеството на Мария Лалева имаха възможност да се срещнат с нея, да споделят защо харесват нейните книги, защо очакват с нетърпение всяка следваща нейна творба и да получат отговори на въпроси, които разказаните от авторката истории са породили у тях. Специални гости на събитието бяха Пепа Чиликова – зам.-кмет на община Сливен и народният представител Татяна Султанова.

Водещ на представянето на „Пътища от огън“ беше младата актриса Мария Манолова. В началото, в нейно изпълнение прозвучаха подбрани текстове от романа.

След чудесното въведение към романа водещата представи Мария Лалева с кратка визитка. В нея тя бе определена като невероятен творец – ерудиран и талантлив разказвач с непрекъсващо желание за писане, лиричен и чувствен поет, автор, който се вглежда дълбоко в човешката душа и разплита сложния гоблен на човешкото съществуване, предлагайки на читателите поглед към по-дълбокия смисъл на живота. Подчертан бе големия читателски интерес към нейните романи „Живот в скалите“(2018) и „Пасиансът на архангелите“(2021), които след издаването си, стават бестселъри и години наред са водещи в класациите за най-продавани книги на българския книжен пазар.

Най-новата книга на М.Лалева – „Пътища от огън“, бе определена като книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.

Изтъкнато бе, че големият успех на авторката е, че във време на разделение и омраза, романът й провокира читателите да открият лимитите на собствената си чувствителност и толерантност към другите.

След краткия анонс Мария Лалева отговори на редица на въпроси на публиката свързани с творческия й път, с работата й по романите „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“, изборът на теми и герои и целите, които си поставя водена от нейното светоусещане и ценности, които иска да предаде. Отговори и на въпроса на какво се дължи според нея популярността на нейните романи. Подробно се спря и на романа „Пътища от огън“ като го определи по-скоро като роман за любовта. Главният герой в романа преживява драматични обрати, среща противоречиви хора, които преобръщат съдбата му и го предизвикват да преосмисли собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Авторката акцентира и на други герои от романа като подчерта, че романът всъщност е опит да покаже, че не бива всички бежанци да се поставят под общия знаменател на ‚лошите“, че те не са аморфна маса, без имена, лица и съдби, че трябва да им се даде правото да бъдат човешки същества, които заслужават толерантност, уважение и любов.

След края на срещата, повече от час почитателите на творчеството на Мария Лалева получаваха автографи и имаха възможност да споделят с нея лични оценки за книгите й.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Р.Петрова-Василева

Публикувано на

С ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР, В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ОТБЕЛЯЗАН СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МУЗИКАТА И ПОЕЗИЯТА

На 1 октомври /вторник/ 2024г., от 17:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“ – Сливен ще се състои музикално-поетична вечер под надслов „Поезията и музиката – врата към душата“, посветена на Световния ден на музиката и поезията.

Международният ден на музиката се отбелязва за първи път през 1974г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО. През 1980г., по повод 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел, 1 октомври е обявен за празник и на българските певци и музиканти.

През 1999г., същата дата – 1 октомври е приета от ЮНЕСКО за Световен ден на поезията. Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и както пише в декларацията на ЮНЕСКО, “да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия”.

В събитието ще вземат участие над 20 сливенски поети от различни поколения, които ще представят пред публиката по три свои стихотворения и ще превърнат вечерта в истински празник на поезията.

За повече информация: 044/622441; 0886090712

Публикувано на

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ – СЛИВЕН ОТЛИЧИ НАЙ-ЧЕТЯЩИТЕ ДЕЦА ЗА ЛЯТО- 2024

На 30 септември 2024г. /понеделник/, от 11:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“-Сливен, на специална церемония бяха наградени най-активните читатели на Детския отдел през лятната ваканция. Бяха отличени и училищата с най-много регистрирани като читатели в библиотеката техни възпитаници.

И тази година, с цел поощряване на детското четене през летните ваканционни дни, Детският отдел на библиотеката покани децата от всички сливенски училища, на възраст от 7 до 14г., да се включат в надпреварата за най-активен читател. Много деца приеха поканата като истинско предизвикателство като регистрираните нови читатели на Детския отдел ставаха все повече и повече, а най-верните му почитатели го посещаваха все по-често. За всички тях пътешествието в необятния свят на книгите на български и чужди автори, останали извън „досадните и задължителни” училищни списъци за лятно четене, се превърна в едно от най-вълнуващите преживявания през лятната ваканция.

На церемонията бяха наградени най-активните малки читатели – 17 ученици от различни сливенски училища, прочели най-много книги през лятната ваканция. Със специални награди бяха отличени и  училищата с най-много регистрирани читатели от началото на годината до 15 септември 2024г. /ОУ „Д-р Иван Селимински“, ОУ “Елисавета Багряна“, СУ“Константин Константинов“, НУ “Васил Левски“, ОУ “Д.Петров“, СУ “П.K.Яворов“, ОУ “Христо Ботев“/. Наградите бяха връчени от директора на регионалната библиотека, д-р Р.Петрова-Василева.

Децата от Вокална група „Славейче“ при II ОУ „Христо Ботев“, с ръководител Нина Стойчева, поздравиха отличените читатели и със своите изпълнения им подариха много настроение и усмивки.

За повече информация: 044/622441;

0886090712 д–р Росица Петрова-Василева