Категория: Uncategorized

Начало

 

На 20 декември в библиотеките от Котленска община, област
Сливен тържествено бяха открити компютърни зали оборудвани по проект
„Глобални библиотеки-България” –

Iетап
 

В истински
празници на местната общност се превърнаха церемониите за официално
откриване на компютърните зали в библиотеките към НЧ”Анастас Кипиловски”-
с.Кипилово, НЧ”Пробуда” – с.Стрелци и в Общинска библиотека „П.Матеев”-
гр.Котел, проведени на 20 декември /Игнажден/.

В 13,00ч., в
присъствието на ученици и преподаватели от местното училище,  членове на
читалищното настоятелство, самодейци и граждани, официално бе открита
компютърната зала в библиотеката към НЧ”Анастас Кипиловски”- с.Кипилово.
Лентата бе прерязана от  Росица Петрова-Василева директор на РБ „Сава
Доброплодни” – Сливен и регионален координатор на проекта за Сливенска
област, кмета на с.Кипилово Дончо Коджаманов и председателя на читалището
Иванка Момчарова. Пред събралото се множество за целите на проект „Глобални
библиотеки – България” и значението му за местната общност говори Росица
Петрова.  Тържеството продължи с рецитал по стихове посветени на Кипилово,
изнесен от ученици от местното училище. Самодейките от певческата група към
читалището изпълниха песни от Котленския край.

 
 

В 15,00ч.
регионалният координатор на проекта за Сливенска област Росица
Петрова-Василева и кметът на с.Стрелци инж.Адем Адемов официално откриха
компютърната зала към библиотеката при НЧ”Пробуда”. В голямата зала на
читалището, пред събралите се над 250 жители на селото, за предимствата от
участието на читалищната библиотека в проект „Глобални библиотеки-България”
за местната общност говори Росица Петрова–Василева. След това тържеството
продължи с музикална програма с участието на деца от детската градина и
основното училище. И докато в голямата зала на читалището малките дечица
пееха и танцуваха, в компютърната зала техните каки и батковци заеха местата
пред компютрите. Сред първите  посетители на новооткритата зала бе и кметът
инж.Адем Азисов, който изказа задоволство от качеството на техниката,
софтуера и скоростта на Интернет.

 
 

В 16,30ч.
тържествено бе открита и компютърната зала в Общинска библиотека „П.Матеев”-
гр.Котел. Тържеството започна с изпълнение на ученици от Националното
училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев”. Лентата бе прерязана от
заместник кмета на Община Котел Веселина Русева и главния библиотекар Ваня
Тодорова. Пред гостите – представители на културните институти и училищата в
града, ученици и граждани бе представена интересна презентация за историята
на библиотеката, постиженията й в автоматизацията на основните библиотечни и
библиографски процеси и новите информационни услуги, които ще предлага
благодарение на участието си в проект „Глобални библиотеки-България”.

 

Начало страница

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Начало

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ БЕ ПРЕДСТАВЕНО НОВОТО
ИЗДАНИЕ НА ТРИЛОГИЯТА „ТЪТЕНИ“, „БУРЯТА“ И „И СТАНА ДЕН“ НА ЦОНЧО РОДЕВ

 

На 20 септември 2024г., от 11:00ч., във фоайето
на зала Сливен се състоя литературна среща под надслов „Нов живот за
епопеята на Сливен – трилогията „Тътени“, „Бурята“ и „И стана
ден“ на Цончо Родев“. Проявата бе организирана от община Сливен и
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ и бе посветена на преиздаването на
трилогията, реализирано по инициатива на кмета на община
Сливен, г-н Стефан Радев и с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура“
– Сливен.

На събитието присъстваха кметът на община Сливен, г-н Стефан Радев, Пепа
Чиликова – зам.-кмет „Хуманитарни дейности“, председателят на ОбС-Сливен
Димитър Митев, председателят на Постоянната комисия за образование, култура
и вероизповедания на ОбС и председател на общински фонд „Култура“ – Лидия
Димитрова, Веселина Тонева – зам.-председател на Комисията за образование,
култура и вероизповедания на ОбС-Сливен, директорът на РБ “Сава Доброплодни“
– д-р Росица Петрова-Василева, както и директори на училища и културни
институции, преподаватели, читалищни дейци, библиотекари, историци,
сливенски писатели, общественици и граждани.

Водещ на проявата бе актьорът Христо Симеонов
/младши/. В началото, в негово изпълнение, прозвучаха кратки текстове от
романа „Тътени“, които пренесоха публиката в Сливен, „райският Дамаск на
европейските владения“, отпреди два дека.

Като инициатор на идеята за преиздаване на
трилогията, кметът Стефан Радев говори за нейната значимост като
литературен паметник на нашия град и учебник по родолюбие. Тъй като скоро
след издаването и на последната част на трилогията и трите романа се
превръщат в библиографска рядкост, а интересът на читателите към тях не е
пресекнал и до днес, той сподели, че е приел като своя лична кауза тяхното
преиздаване и е горд, че я е реализирал.

С кратък литературен анализ трилогията бе
представена като широкомащабна картина на възрожденската история на
Сливен от 1820-та до 1878г., пречупена през върховите моменти на такава
сложна епоха като Българския XIX век и събудена за
нов живот, оживял за съвременните поколения в конкретни исторически лица и
събития.

В края на представянето бяха прочетени анкети,
проведени от екипа на РБ “Сава Доброплодни“, с читатели на различна възраст
и с различни професии за „вечния“ живот на романите от трилогията и
въздействието им върху всеки сливенец. Сред анкетираните бяха Желяз
Кондев-писател и издател, носител на наградата „Д-р Иван Селимински“,
литературният критик Димитър Бечев, Веселина Тонева и Веселина Симеонова –
преподаватели по БЕЛ, учителите Иванка Калайджиева и Ваня Пенчева, поетесата
Ники Комедвенска и др.

В края на събитието д-р Росица Петрова-Василева
подчерта, че Сливен е от малкото градове в България, който има толкова ценни
издания посветени на неговата история и значими личности – тритомната
история на гр.Сливен от д-р Симеон Табаков, трилогията на Цончо Родев,
монографията за д-р Иван Селимински на Михаил Арнаудов … Интересен факт е,
че макар и реализирани в различни периоди, издаването им е било подкрепяно
от обществеността и от местната власт и тази традиция се продължава и днес с
преиздаването на „Тътени“, „Бурята и „И стана ден“ на Цончо Родев.
„Младите хора днес, повече от всякога, се нуждаят от големите примери за
живота и делата на най-добрите синове и дъщери на нашия град от Възраждането
представени по блестящ начин в романите от трилогията. Тези книги
вечно ще стоплят сърцата на родолюбивите сливенци, поколение след
поколение, докато съществува Сливен, а нека не се съмняваме, това означава
вечно…“, подчерта тя, и пожела трилогията да
бъде преиздавана още много пъти през следващите години, за да стига и до
следващите поколения и те да се гордеят със своя град.

Начало страница

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА
„САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПОЛУЧИ ЦЕННО ДАРЕНИЕ ОТ КНИГИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА
СДРУЖЕНИЕ „ПЕРЛАТА НА СЛИВЕН“

На
27.05.2024г. Тодор Г. Георгиев и Стоян Д. Стоянов – членове на сдружение
„Перлата на Сливен“, посетиха РБ ”Сава Доброплодни” и дариха 15 уникални
монографични издания на издателство „Захарий Стоянов“ от поредицата „Дълг и
чест“: „Георги Стойков Раковски“, „Братя Миладинови“, „Генерал Георги
Вазов“, „Любомир Милетич“, „Екзарх Антим

I“,
„Разоренията на македонските българи /1878-1903/, „Бежанците от Македония и
техните братства в България“, „Бежанци и преселници от Беломорието и Егейска
Македония/1941-1949/ и др.

Дарението постъпва в библиотеката само дни след приключване на

XXVI

Национален фестивал на детската книга, който сдружението също подкрепи и е
израз на желанието на неговите членове да подпомагат инициативите на
културната институция и обогатяването на нейните фондове.

Начало страница

Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН
СТАРТИРАТ ИНИЦИАТИВИТЕ ОТ ПРОГРАМАТА
„КОЛЕДА В БИБЛИОТЕКАТА“-2023
 За
поредна година, в навечерието на коледните и новогодишни празници, от 7 до
22 декември 2023г. вкл., Регионална библиотека „Сава Доброплодни”- Сливен ще
предложи на своите малки и по-големи читатели и на сливенското гражданство
богата и разнообразна програма.

Програмата на тържествата „Коледа
в библиотеката“-2023 включва беседи, творчески работилници и ателиета за
ученици, представления за деца, изложба коледни картички от конкурса
„Коледна магия”-2023, церемония за награждаване на отличените участници в
конкурса на РБ “Сава Доброплодни“ за коледна картичка и оригинално коледно
пожелание, коледен концерт. Коледен подарък за почитателите на съвременната
българска художествена литература в града е премиерата на най-новата книга
на Здравка Евтимова „Луничави разкази“.

От 7 до 22 декември 2023г. мечтите
и желанията на сливенските деца и юноши ще събира Коледното дърво на
желанията в библиотеката. На огромна елха
във фоайето на библиотеката деца и юноши ще могат да окачат своите желания
за следващата година. В последния ден преди Коледа желанията ще бъдат
обобщени и веднага след коледните празници ще бъдат обявени. Така, ние
възрастните, ще можем да узнаем съкровените желания на децата и да помогнем
те да се изпълнят.

От 7 до 17.12.2023г., за деца на
възраст 9-10г., по график се организират
Творчески работилници „Да напишем заедно писмо до Дядо Коледа“/.
Коледа е времето на
най-съкровените детски желания и вярата, че те ще бъдат изпълнени от
обичания от всички Дядо Коледа. По време на заниманията децата ще развихрят
въображението си и заедно ще пишат писма до белобрадия старец, в които ще
обединят мечтите и надеждите си. Съчинените писма ще бъдат журирани от
специално жури, а класовете с най-оригиналните писма ще получат награди.

От 7 до 15 декември 2023г., по
предварително утвърден график, за ученици от 5-ти до 12-ти клас от различни
сливенски училища са организирани беседи и коледни ателиета посветени на
българската празнична традиция за Коледа и Нова година. От интересни
презентации, демонстрации и фолклорни възстановки учениците ще научат повече
за предстоящите празници, за тяхната символика и обредност, за особеностите
при празнуването им в различните области на страната и в Сливенския край.
Темите са свързани с коледните обредни хлябове и коледната трапеза, с
обичаите Игнажден, Коледуване и Сурваки, ще бъдат представени и коледни
песни и наричания, кукерски игри, маски и костюми на кукерите, ще се
организират работилници за изработване на автентични сурвакници.
Беседите и ателиетата се организират съвместно със самодейци от НЧ "Просвета
– 1925" – с.Мечкарево, НЧ „Пробуда – 1906“ – гр. Кермен, НЧ "Изгрев 1928" –
с.Драгоданово. НЧ "Светлина – 1928" – с. Самуилово, НЧ “Изгрев-1936” – с.
Глуфишево, НЧ "Звезда – 1928" – с. Старо село, НЧ "Пробуда-1938" – с.
Панаретовци.

От 7 до 20 декември 2023г. по
традиция в библиотеката отново ще отвори врати приказен театър като
децата на възраст 7 – 8г. /I и II клас/ ще
могат да посетят по график представлението „Дядо Коледа, не остарявай!” –
весела история за коледните премеждия на трудолюбивите и изобретателни
джуджета Джу, Джуджи и Джудейко, на баба Коледа, на добрия снежен човек г-н
Снежко и на любопитните врани от приказната гора за спасяването на Коледа за
децата по света. Представленията ще бъдат посетени и от деца от детските
градини „Мак“ и „Божур“.

На 22 декември 2023г., от 11:00
ч., на официална церемония ще бъдат наградени отличените участници в
конкурса за коледна картичка и оригинално коледно пожелание „Коледна
магия“-2023 организиран за петнадесета поредна година от РБ “Сава
Доброплодни“. Ще се проведе и коледен концерт. в който ще се
включат талантливи малки певци и танцьори от най-добрите школи в града. Ще
бъде открита и изложба с творбите на участниците в конкурса.

На 11.12.2023г. в библиотеката ще
се състои премиерата на най-новата книга – „Луничави разкази“ на Здравка
Евтимова, само няколко дни след излизането й от печат. Специален гост на
премиерата ще бъде писателят Христо Карастоянов, който ще бъде и водещ на
срещите.

Здравка Евтимова е
една от най-популярните български писателки. Родена е в Перник.
Специализирала е художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Превела е повече от
25 романа от английски, американски и канадски автори на български език,
както и произведения на български писатели на английски език. Била е
редактор на българската секция на сп. „Muse Apprentice Guild“ – Сан Диего,
САЩ и редактор за България на сп. „Literature of the Avanteguard“ за кратка
проза, Великобритания.

Член е на Съюза на
българските писатели, на Лигата на писателите на Великобритания, област
Йоркшър-Хамбърсайд, и на Българския ПЕН-Център.

Автор е на няколко романа, на
стотици разкази, публикувани в отделни сборници, както и в литературни
списания и антологии в 27 страни по света, между които САЩ, Канада,
Великобритани, Австралия, Сърбия, Словакия, Германия, Франция, Китай,
Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина, Нова Зеландия, Република Южна Африка
и др. Разказът "Кръв от къртица" влезе в учебниците на американските
ученици.

Колекцията ѝ от награди е
забележителна. Открояват се признания в България – на СБП, на фонд
„Развитие“, двукратен носител е на наградата за проза „Златен ланец“ на
вестник „Труд“, носител на Националната литературна награда за български
роман на годината „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“ 2016 и много други.

Много са и световните ѝ
отличия – Специалната награда за разказ на немската фондация „Lege Artis
Verein“ (1999), наградата за проза на английското списание „The Text“
(2000), наградата на английското издателство „Skrev Press“ за сборника с
разкази „Bitter Sky“ (2003), награда в световния конкурс за къс разказ на
тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция, наградата за „Най-добър сборник с
разкази от утвърден автор“ от MAG Press, Калифорния, САЩ, номинация за
американската награда Pushcart, награда в конкурса за къс разказ от цял свят
на радио BBC, Лондон и много други.

 

Поради големия интерес към
литературното събитие в библиотеката ще се проведат две срещи със Здравка
Евтимова – с ученици от гимназиалния курс на ПМГ “Д. Чинтулов“ и втора среща
с други почитатели на нейното творчество.

И тази година, чрез богатата и
разнообразна програма на тържествата „Коледа в библиотеката” екипът на РБ
„Сава Доброплодни” цели да направи очакването на коледните празници
интересно и вълнуващо, както за децата и тийнейджърите, така и за всички
сливенци.

Начало страница

 
Начало

XXV Национален фестивал
на детската книга

/Сливен, 10-12 май 2023г./

Втори ден

 

Вторият ден на XXV
Национален фестивал на детската книга, 11 май /четвъртък/, отново
беше наситен с интересни прояви.

Проведоха се осем премиери на нови детски книги, литературeн
маратон по училища с писатели и издателства – гости на Фестивала, майсторски
клас по творческо писане с модератор Марин Трошанов, майсторски клас
„Изкуството на детската илюстрация – към новите му изразни възможности.
Иновации и тенденции“ с модератори: П. Станимиров, Б. Стоилов, Н. Ангелова,
М. Бочева, спектакъл „Момче и вятър“ по мотиви от български народни приказки
на ДКТ -гр. Бургас, карнавално шествие, тържествен концерт и връчване на
Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското
книгоиздаване за 2023г. в различните категории.

 От 9:00ч., във фоайето на ДТ ”Ст. Киров”, беше представена
книгата със стихове „Юху-буху-измислячус“ на Петя Кокудева. /ИК „Жанет –
45“/

Петя Кокудева е родена на 17.09.1982г. в гр. Смолян.
Завършила е Журналистика и  Творческо писане в СУ "Св. Климент Охридски".
Работи като репортер във вестник "168 часа" и Дарик радио, като съавтор на
предаване в радио НЕТ и сценарист за куклен театър. Понастоящем е копирайтър
в международна рекламна агенция. Интересите й са в сферата на детската
литература – занимава се с драматургия за куклен театър и води "Рубрика за
децата и въображенията" – "Граматика на фантазията".

Aвтор е на стихосбирката „Лулу"(2011), с която печели
Специалната награда на Националния конкурс за дебютна литература "Южна
пролет"(2012), “Поздрави от синята палатка“ (2019)  и на книгите за деца:
„Малки същества” (2014), „Питанки”(2016), “Лупо и Тумба”.Ч.1.и2(2018) и
„Юху-Буху-Измислячус!“(2022).

Носител е на Националната награда „Константин
Константинов" – за принос в детското книгоиздаване, категория „Автор“
(2017).

От 9:00ч. в ДПП „Сините камъни“-зала „Божур“ се състоя
премиерата на книгата „Дивите животни от града Ч.2.“ на Елена Павлова
/Издателство „Българска илюстрация“/.

Елена Павлова e
родена през 1974г. в гр. Варна. Завършила е Компютърни технологии. Работила
е в издателство „Мега”. В момента е писател на свободна практика  /на научна
фантастика, хорър, фентъзи, книги-игри/ и преводач.

Под псевдонимите: Лени Кинг, Ким Нюмън, Върджил Дриймънд,
Елайджа Джауит и Кристофър Макдоуел е издала над 25 книги-игри, както
няколко романа. Нейни творби са включени в различни сборници за фентъзи и
фантастика.

Съвместно с художника Петър Станимиров създават
четирилогия на фентъзи-приказката от поредицата „Пръстенът на нибелунга”/
„Рейнско злато” (2014), „Валкирия” (2015), „Зигфрид” (2016) и „Залезът на
боговете” (2017)/ по либретото на едноименната опера.

Автор е на книгите за деца и юноши „Камен и пиратите от
5г”, „Приключение в Долната земя: Коледари срещу хали“(2019), „Асен и
пътешествениците в 100 Българии“ (2020), „Катакомби и сдухотия“(2021),
Дивите животни от града Ч.1-2.“(2022).

Освен като автор, Е. Павлова е позната и като преводач,
основно в областта на фантастиката и фентъзито.

Носител е на над 20 литературни награди за къса проза,
фантастика и фентъзи и на Националната награда „Константин Константинов” за
принос в детското книгоиздаване, категория „Автор” за 2019г.

 Деца от ДГ “Божур“ – филиал и XII ОУ “Елисавета Багряна“ се
срещнаха с писателката Цвета Брестничка. Бяха представени книгите й „Истории
с крачета“ и „Меченцето Оги разглежда света“.

Цвета Брестничка е родена през 1963г. в гр. Чирпан.
Завършва Руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Живее и работи в
София. Председател е на Асоциация “Родители”. Един от учредителите на "Пълна
къща" – Клуб на многодетните родители към Асоциация "Родители".

Автор е на една поетичната книга, на книгите за 
пътешествия: „Богове, маймуни, хора“/2013/, „Пътешествие надолу с
главата“/2014/ и "В къщата на Пау Ама"/2019/ и на 14 книги с приказки в
стихове за деца. През 2022г. издателство „ФЮТ“ издава детските й книги
„Приказка за малката лопатка“/2022/, “Истории с крачета“/2022/ и “Меченцето
Оги разглежда света“/2022/.

Носител е на награда „Перото“ в категория „Детска
литература“ за книгата “Небивалици с буквите от А до Я“ (Издателство „Фют“,
2020г.).

Носител на Националната награда „Константин Константинов“
за принос в детското книгоиздаване  в категория „автор“ за 2023г.

Един от акцентите в програмата на втория ден на фестивала е
премиерата на  книгата „Ах тази Киткат“ на унгарския писател Карой Мехеш.
/Проект на ИК „Хермес“ и НФДК – Сливен/, която се състоя от 10.00ч., в
Камерна зала на ДТ ”Стефан Киров“. Освен писателят, гости на срещата бяха
Тамаш Мислер –директор на Южнодунавската регионална библиотека в гр.Печ
/Унгария/, тамаш Харват-председател на Общински съвет –гр.Печ, Павлинка
Бонева – преводач, представител на Българското самоуправление в Унгария,
гости от Унгарския културен институт.

Карой Мехеш е роден на 20 февруари 1965г. в гр. Печ,
Унгария. Завършва основно училище в Печ, Гьор и Бенедиктинската гимназия в
Панонхалма / 1979-1983 г./. Завършва естетика в университета „Янус
Панониус“. През 1989г. е стипендиант в Университета на Индиана в Пенсилвания
(САЩ).  От 1991г. работи като журналист. От 1983г. и до днес негови стихове,
разкази, преводи и литературна критика са публикувани в много литературни
издания(Műhely, Jelenkor, Kortбrs, Hitel, Holmi, Forrбs, Бrgus, Eletьnk,
Alfцld, Pompeji, Somogy, Ъj Forrбs, Elet йs Irodalom, Mъlt йt Jцvő, Vigilia,
Nappali Хаз, Парнас). Автор е на книги с поезия и проза за възрастни.
Книгата „Ах тази Киткат“ е първата му детска книга.

Карой Мехеш е и един от най-известните унгарски експерти
по състезания от Формула 1, а също така е редовен сътрудник на няколко
автомобилни списания. През 1996г. получава стипендията Zsigmond Mуricz и
наградата Radnуti. Основател на Pйcs „Writer in Residence“ (2007–2010), след
това куратор на Pйcs Нrуprogram (2011).

От 10:00 ч. в ДПП „Сините камъни“-зала „Божур“ се проведе
премиерата на книгата „Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане
Кашкавале в царство Патладжания” на Иван Раденков. /ИК “Ентусиаст“/

Иван Раденков е роден през 1976г. Завършил е магистратура
по бизнес администрация в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
Работи като мениджър „Човешки ресурси”. Свири и композира детска музика с
групата си „Тролите”.

Автор е на детските книги: „Невероятните приключения на
Унки Марлюнки” (2012), „Унки пътешества в Космоса” (2013) и „Унки и
великаните” (2015) от поредицата „Книги за татковци”; на „Изчезналото
слънце” (2014) и „Пътешествие до края на света” (2015) от поредицата
„Истории от големия двор”, на книгата – мюзикъл „Котаракът Франт и
загадъчният остров“ (2018) и на „Вкусът на приключенията. 10 истории за
лакомници” (2019), „Велосипедисти край езерото Папийон” (2020). През 2021г.
излиза книгата му „Фалшив речник на смешните фрази”. Най-новата му книга е
„Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане Кашкавале в царство
Патладжания”(2023г.)
/ИК “Ентусиаст“/.

Носител е на Националната награда „Константин
Константинов” – за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор”
/2021/ и наградата на детското жури за най-добър автор и книга, връчени в
рамките на XXIII Национален фестивал на детската книга – Сливен, 2021.

 От 11:00ч. в Камерна зала на ДТ ”Стефан Киров” се състоя
премиерата на сборника „Искааам. Истории на пораснали деца“ с разкази на
носителите на Националната награда „Константин Константинов“ в категории „За
цялостен принос“ и „Автор“ за периода 2005-2022г. и с илюстрации на художниците, отличени с наградата в категория
„илюстратор“. Водещ на премиерата бе актьорът Симеон Владов.

Изданието е посветено на
25-годишния юбилей на Националния фестивал на
детската книга и на двадесетгодишнината от учредяването на Националната
награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване.
Наградата е учредена през 2004г. от Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“-Сливен, Министерството на културата, Национален център за
книгата към МК и Община Сливен и се връчва ежегодно, в дните на фестивала, в
четири категории. Нейни носители са най-ярките представители на съвременната
българска детска литература, както и едни от най-обичаните млади автори и
илюстратори, които с творчеството си определят нейния облик в новия век.

Сборникът „Искааам” е събрал 22 къде весели, къде
трагикомични случки от детството, разказани от писателите Георги
Константинов, Катя Воденичарова, Леда Милева, Марко Ганчев, Кина Къдрева,
Лиляна Стефанова, Панчо Панчев, Виктор Самуилов, Ангелина Жекова, Божана
Апостолова, Петя Александрова, Юлия Спиридонова-Юлка, Весела Фламбурари,
Анета Дучева Ферман, Никола Райков, Румен Иванчев, Петя Кокудева, Асен
Сираков, Елена Павлова, Марин Трошанов, Иван Раденков, Милен Хальов –
автори, удостоени с Националната награда „Константин Константинов”, връчвана
в рамките на Националния фестивал на детската книга, в категориите „за
цялостен принос” и „автор”.  

 Щастливо детство не означава непременно охолен живот, в
който всичките ти прищевки са задоволени. Част от включените в сборника
автори не са имали детство, изпълнено с материално благополучие. Но са имали
мечти, в малките им сърца е горяла жаждата за приключения, копнежът по
вълшебни светове, любопитството към околния природен свят, дори и към
най-малката тревичка, неосъзнатият стремеж към творчество. И в своите
пленителни, забавни, безхитростни истории,  написани специално за сборника
„Искааам!”, те с днешната си мъдрост отправят именно това послание.

Автор на оригиналната идея и съставител на книгата е д-р
Росица Петрова-Василева – директор на РБ “Сава Доброплодни“ – Сливен и
организатор на фестивала. Особено важен е самият замисъл за сборник с
подобни разкази /такъв до момента не е излизал в България/ – едно уникално
като идея и великолепно, и в съдържателно, и в полиграфическо отношение
издание.

Трябва да се отбележи и „визуалната” страна на сборника.
Своя талантлив дял в него имат изявените художници: Ралица Мануилова, Петър
Станимиров, Костадин Костадинов, Силвия Калоянова, Мая Бочева, Виктор
Паунов, Невена Ангелова – носители на Националната награда „Константин
Константинов” в категория „илюстратор”, наложили се и като едни от
най-добрите майстори – илюстратори на детска литература. Те са предложили
талантлива интерпретация на литературните текстове – всеки в характерния си,
разпознаваем художествен маниер. Илюстрирали са ги буквално, но и
метафорично, жизнерадостно вписвайки в тях своето усещане за красивия свят
на детството. Безспорен е приносът на Петър Станимиров и Борис Стоилов за
цялостното художествено оформление на сборника. Изданието е реализирано с
финансовата подкрепа на Министерство на културата.

От 12:00ч. в камерна зала на ДТ „Ст. Киров” се състоя
премиерата на романа „В мен” на Милен Хальов. / 2022г./. В представянето се
включиха и балерини от балет „Грация“-Сливен и актьори от ученическия театър
„Класика“ към ГПЗЕ – Сливен.

Милен Хальов е роден в гр. Русе през 1988г. Завършва
Национално училище по изкуствата „Проф. В. Стоянов” – Русе и специалност
„Анимационна режисура” в НАТФИЗ. Дипломният му филм „Трафик” е представен на
множество фестивали у нас и в чужбина. Преподавал е „Анимационно кино” в
частен Софийски колеж и „Рисуване” в най-старото столично училище – 127 СУ
„Иван Н. Денкоглу”. От 2016г. преподава в частно училище.

Вдъхновен от учениците и своето детство, през 2019г.
издава дебютния си роман „Кало Змея”. През 2020г. излиза неговото
продължение „Кало Змея 2: Чудовища като мен”, а през 2021г. е издадена
третата част от поредицата –  „Кало Змея 3. Герои от кал”. Най-новата му
книга е романът „В мен“ издадена в края на 2022г.

Носител е на Националната награда „Константин
Константинов” – за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор”
/2022/ и наградата на детското жури за най-добър автор и книга /2020/.

От 13:00ч. във фоайето на Драматичен театър „Ст. Киров” беше
представена книгата „Приказно пътешествие“ на Иво Сиромахов. /ИК „Сиела“,
2022г./

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971г. в гр. София.
През 1990г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през
1996г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност „Театрална режисура”. Работил е
като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска
армия“. От 2000г. е отговорен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“,
където се изявява и като водещ и актьор. През 2013г. участва като актьор в
комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.    Пише книги и пиеси за
възрастни.

Автор е и на книгите за деца: „Малки приказки”/2016/ и
„Приказки от планината”/2018/, „12 принцеси“/2020/ и „Приказно
пътешествие“/2022/.

Носител е на Наградата за дебют в областта на изкуствата“
(1995), Наградата за най-продавана книга „Цветето на Хеликон“ (2014),
Наградата на Народна библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив) – „Любим автор на
Пловдив“ (2014г.) и Наградата „Златно перо“ за принос към българската
култура и изкуство (2021г.). Носител на наградата на детското жури в
категория „автор“ на Националната награда „Константин Константинов“ за
2023г.

През втория фестивален ден от 9:00ч., отново в Регионална
библиотека „Сава Доброплодни“, се проведе майсторски клас по творческо
писане /проза/ „Граматика на фантазията” с модератор Марин Трошанов. В
интересното и провокативно занимание се включиха над 30 деца и юноши
отличени с призови места в Националния литературен конкурс „От другата
страна на вълшебното огледало” от Сливен и страната.

От 9:30ч. в компютърната зала на Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ се проведе майсторски клас „Изкуството на детската илюстрация –
към новите му изразни възможности. Иновации и тенденции” за студенти от НХА
и ученици от Националната гимназия по изобразително изкуство-Сливен, с
модератори: Петър Станимиров, Борис Стоилов, Невена Ангелова и Мая Бочева.
Провеждането на демонстрациите и обучението стана със съдействието на фирма
ADСOM.

От 11.30ч. на Открита сцена /бул. „Цар Освободител” №1/ се
състоя спектакълът „Момче и вятър“ по мотиви от български народни приказки
на ДКТ -гр. Бургас.

В маратона по училища: Иванка Могилска гостува на XСУ
„Йордан Йовков“, Мая Бочева и Никола Райков в IIIОУ
„Д-р Иван Селимински“, ИК“Мармот“ в XI
СУ“К.Константинов“, M.Трошанов и ИК „Кибеа“ в
IV ОУ, ИК“Ентусиаст“ и Иван Раденков в V
СУ“П.К.Яворов“ Лили Русанова и ИК“Пан“ в ЦДГ „Божур“, Цвета
Брестничка в XII ОУ „Елисавета Багряна“.

В карнавалното дефиле с приказни герои,
което по традиция се организира в късния следобед на втория ден от
фестивала, се включиха над 700 участници: гвардейци от СУ “Хр. Ботев“-Айтос,
четири мажоретни състава, деца от различни сливенски училища, деца и
родители от детските градини, както и деца-гости на фестивала. Специално
жури определи над 30 носители на наградите за най-оригинален карнавален
костюм. Наградите бяха връчени на откритата сцена на площада пред общината.
Водещ на събитието бе актьорът Ангел Попов.

Тържественият концерт и церемонията по
връчването на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в
детското книгоиздаване, която се определя като една от най-престижните
литературни награди в България, се проведе на 11.05.2023г. в ДТ ”Ст. Киров”.
Водещи на събитието бяха  актьорите Елена Петрова и
Симеон Владов. Наградите в различните категории
бяха връчени:  в категория “за цялостен принос“ – на художника Петър
Станимировв от Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно
сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“  към Министерство
на културата, в категория „автор” – на писателката
Цвета Брестничка от кмета на община Сливен Стефан Радев, в категория
„Илюстратор” на художника Кирил Златков от председателя на ОбС-Сливен
Димитър Митев. За пета поредна година бе връчена награда на детското жури.
Наградата на детското жури бе връчена на писателя Иво Сиромахов от Росица
Петрова-Василева – директор на РБ ”Сава Доброплодни” и организатор на
фестивала. За наградите в различните категории са постъпили над 65 номинации
като наградите са присъдени след сериозна селекция. По повод юбилейното
издание на фестивала, директорът на РБ „Сава Доброплодни” Росица
Петрова-Василева връчи и награди за изключителен принос за
организацията и провеждането на фестивала на: Луизина Савкова – началник
отдел „Регионални дейности“ в МК и председател на Националното жури за
определяне носителите на Националната награда „К.Константинов“ в последните
10 години; Златина Пантелеева – директор на Националното училище за
музикални и сценични изкуства „Проф. Панчо Владигеров"  – гр.Бургас за
активното й съдействие през годините за представяне на млади творци във
фестивалната програма, Силвия Терзиева – художествен ръководител на балет
„Барби“ – Сливен за 25-годишното сътрудничество и участие в програмите на
всички издания на фестивала и Павлинка Бонева – преводач, представител на
Българското самоуправление в  Унгария
за  огромния й принос за приобщаване на унгарски
библиотечни специалисти и автори към идеите на фестивала от 2002г. и до
днес. По повод юбилея, Райна Манджукова-изпълнителен директор на ДАБЧ, връчи
на директора на РБ“Сава Доброплодни“- Росица Петрова-Василева почетен плакет
за цялостния й принос и заслуги в развитието и популяризирането на
българската детска книга и почетен плакет за РБ “Сава Доброплодни“ – за
принос в популяризирането на българската детска книга и култура.  Росица
Петрова бе отличена и с почетен знак на град Сливен за приноса й в
развитието на културния и обществен живот в града и съхраняване на
историческата му памет.

През годините фестивалът стана сцена за изява на много млади
дарования. Представители на поколенията малки и по-големи творци, станали
част от историята на фестивала, бяха представени на сцената на тържествения
концерт. В концерта се включиха над 70 млади певци, танцьори и музиканти от
Сливен, Бургас и Пловдив – носители на призови места в международни и
национални певчески, музикални и балетни конкурси. Изненада за присъстващите
бе появата на сцената на композитора Стефан Диомов, който години наред
подкрепя идеите на фестивала. В концерта взе участие и внукът на
композитора, малкият Божидар Неделчев.

Начало страница

        Начало

ПРЕМИЕРА НА РОМАНА НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ
„ОБЪРКАНИ В СВОБОДАТА” СЕ СЪСТОЯ  В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ”
– СЛИВЕН

 

На
18 ноември 2022г.
, в РБ „Сава Доброплодни”, при голям интерес се състои премиерата на
излезлия само преди дни роман на известния български писател акад. Владимир
Зарев „Объркани в свободата”. Открита бе и изложба илюстрации по
преиздадената от ИК “Хермес“ детска книга на писателя „Голямата странна
градина“, написана преди 50 години, като новото издание е илюстрирано от
един от най-значимите и талантливи съвременни български илюстратори –
художника Борис Стоилов.

Романът
„Объркани в свободата“ бе представен от Стойо Вартоломеев – управител на ИК
“Хермес“ и от години издател на книгите на писателя. Той сподели, че
издаването на романа и преиздаването на детската му книга е своеобразен
подарък на издателството по повод 75-годишния юбилей на писателя. Според
Вартоломеев романът „Объркани в свободата“ е четиво с пределна актуалност:
Ковид пандемията е нахлула мощно в
битието
на хаотично живеещите му герои. Наред с познати от предишните романи на
Зарев мотиви: за развращаващата сила на натрупаното набързо богатство, за
емоционалната нестабилност на героя-интелигент, е зададена  основната тема –
стремежа към съвършенство, безграничността на свободата, простотата на
действителното съществуване, смисъла на живота. Но в романа има и един втори
план. И точно той – ръкописът на
оставащ
неизвестен автор, дава стабилността и пластическата сила на цялото
повествование. Връщането в Средновековието, в началото на 15 век, духовната
извисеност на исихастите, техните духовни дирения хвърлят своя отблясък и
върху живота на съвременните хора, което прави романа много интересен за
съвременния читател. Вартоломеев разкри и как е бил провокиран да преиздаде
детската книга на В. Зарев „Голямата странна градина“, която според него е
“четиво и за деца и за възрастни“ като изтъкна, че за нейния добър прием от
днешния читател голяма заслуга имат
илюстрациите
на художника Борис Стоилов.

Публиката имаше възможност да чуе повече за
романа и от самия автор. В. Зарев сподели: “…Романът се състои от две
напълно независими и привидно несвързани помежду си сюжетни линии. Едната
сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и
несвободата, предизвикани от ковид пандемията, която ни отне различието и ни
потопи в нереалното виртуално съществуване.
В тази част от книгата  аз съм разкрил психологическите механизми, по които
всепобедният вирус, всъщност несвободата, предизвикана от страха, променя
жестоко, съдбовно живота на едно семейство. Втората сюжетна линия се развива
в Средновековието, в началото на далечния петнайсети век и засяга темата за
исихазма – едно удивително духовно учение в търсене на единение с
Бог…Романът „Объркани в свободата“ е навярно най-трудният ми, най-сложният
за написване роман. Книгата изискваше
огромни
познания по средновековна българска и византийска история, а също по
богословие. Аз съм християнин и наивно вярвах, че априори познавам
християнството, но се оказа, че то има невероятни философски дълбочини, бях
смаян от богатството на идеите, които използва православието в опита си да
познае и да „разкаже“ Бог, величието, несвършването и всеприсъствието на
Бог… Привидно двете сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги
обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката
свобода, която до голяма степен осмисля живота ни. Романът всъщност се
случва от
сблъсъка на тези две линии, на тези две реалности, които сякаш взаимно се
повлияват, обогатяват се и изграждат философския смисъл на творбата…“

Писателят отговори и на въпроси на публиката.
Сподели и възхищението си от съвременния художествен прочит на Борис Стоилов
на детската му книга „Голямата странна градина“ и благодарността си към ИК
“Хермес“, които са я върнали за нов живот.

Блестящ анализ на „Объркани в свободата“
направи поетесата Виолета Калайджиева. В емоционалното си слово тя акцентира
на основните теми в романа за властта, свободата и вярата, на дълбокия
психологизъм, на оригиналното преплитане на двете сюжетни линии на
повествованието, на философския смисъл на романа.

В
края на премиерата директорът на регионалната библиотека, д-р Росица Петрова
– Василева, изненада Владимир Зарев с вълнуващ подарък – снимка от премиера
на романа му „Разрухата“ в библиотеката от 2006г., на която той е в
компанията на Атанас Славов, с когото го е свързвало искрено приятелство.

След премиерата, в централното фоайе на
библиотеката бе открита Изложба илюстрации на художника Борис Стоилов към
детската книга на Владимир Зарев „Голямата странна градина”, която ще бъде
експонирана до 28 ноември. Илюстрациите са рамкирани и могат да бъдат
закупени в библиотеката като чудесен коледен подарък.

Повече
от час Владимир Зарев раздаваше автографи на почитателите си. Издателят
Стойо Вартоломеев сподели, че е щастлив от интереса на сливенската публика
към романа и детската книга на писателя като е приятно изненадан не само от
големия брой присъстващи на събитието, но и от продадените  само за час
рекорден брой книги  – над 60.

От името на кмета на община Сливен, Стефан
Радев, бяха връчени цветя на гостите.

Начало страница

        Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ПРЕДСТАВЯ КНИГАТА
„ЙЕРУСАЛИМСКИ ИМПРЕСИИ“ НА РАЙНА ДОРМИШКОВА

На
07.07.2022г., от 17:00ч. в зала „Май“ ще бъде представена книгата
„Йерусалимски импресии” на Райна Дормишкова, издание на издателство „Захарий
Стоянов“. Събитието се организира от Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“.

Райна Дормишкова е дипломат и журналист.
Завършила е театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“- София. Работила е като
драматург в пернишкия драматичен театър „Боян Дановски“, Специализирала е в
Израел, Великобритания и Белгия. След демократичните промени е част от
медийния екип на КТ „Подкрепа“

– 
директор на пресцентъра, а по-късно и председател на Съюза на журналистите в
България „Подкрепа“. От 2003 д0 2008г. е консул и културно аташе в
посолството на България в Тел Авив. От 2008 д0 2011г. е началник отдел
„Връзки с обществеността“ и ръководител на пресцентъра на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството; работила е в пресофиса на
Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС, била е главен
редактор на сп. „Градът“, а от 2019г. работи в международния отдел на Съвета
за  електронни медии (СЕМ).

Йерусалим е град, чиято хроника е Библията, град където хилядолетия  наред
човек устремено търси връзка с Бога.
Самият въздух в
белокаменния град е пропит с аромата на хилядолетията! Многоетажните здания
съседстват с древни монументални гробници; електропроводите и водопроводните
тръби са проточени по хилядолетните аквадукти от времето на Първия и Втори
Храм; скоростните магистрали пресичат пътеките, прекарани от библейските
пророци. И над целия този привиден хаос спокойно и мъдро се издигат
светините на вечния Йерусалим, пренебрегващи суетата и динамиката на
делника.

Книгата „Йерусалимски импресии” е импресивно пътешествие на авторката Райна
Дормишкова в Светите земи. Тя е надникване зад вековните стени на Йерусалим
– града, където се е зародила религията на половината свят и съчетава минало
и святост по неповторим начин. Книгата е разказ за историята и събитията
свързани с
едни от
най-важните символи на трите основни монотеистични религии: християнската
– с Храма на Божи Гроб на Голгота и лобното място на Исус Христос; еврейската
– със Стената на плача – мястото на разрушения преди почти два века
Втори Храм на Господа, и мюсюлманската
– с огромната Омарова джамия със златен купол, откъдето пророкът
Мохамед се е възнесъл към небето.

Книгата е не само пътепис за светините на този пленителен и мистичен град,
но и разказ за атмосферата и хората в него, за пулсиращия му ритъм. Всеки от
разказите е посветен на конкретно събитие и място. Описани са
и вселенски
празненства, подчинени на някоя от трите религии, привличащи богомолци и
туристи от цял свят. Емоционални са разказите свързани с християнските празници
Цветница, Великден, Рождество Христово и разбира се с чудото – падане на
Благодатния огън, които носят най-мощния заряд на духовността.

Представянето на „Йерусалимски импресии“ ще започне с прожекция на кратък
документален филм за светите места във вечния град. За основните моменти в
книгата и любовта ѝ към това уникално и свято място ще говори
Райна Дормишкова.

Най-впечатляващите текстове от книгата посветени на духа, историята и
библейските сказания за Йерусалим, ще бъдат прочетени от актьора Симеон
Владов.

Начало страница

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“-СЛИВЕН ИЗДАДЕ БИО-БИБЛИОГРАФСКИ
УКАЗАТЕЛ “ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ“ ПОСВЕТЕН НА 200 Г.ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
БЕЛЕЖИТИЯ КОТЛЕНЕЦ

 В
годината на отбелязвaне на 200г. от рождението на Георги Стойков Раковски –
една от най-значимите и мащабни фигури на Българското възраждане –
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен издаде уникално
библиографско издание посветено на неговия живот и епохално дело.

Георги Раковски е изключителен патриот и родолюбец, бележит публицист и
общественик, вдъхновен поет и писател, проникновен учен, историк и етнограф,
тактичен политик и дипломат, самоотвержен революционер и идеолог на
националноосвободителното движение на България, начертал пътя към свободата
на отечеството, дошла само десет години след неговата смърт. Наред с
участието му във всички етапи на освободителното движение, за краткия си
живот, /Раковски живее само 46 години/, завещава и колосално по обем
творчество – книги, периодични издания, публицистика, огромно документално и
епистоларно наследство, което и до днес не е проучено достатъчно обективно.

Цялата необхватна и многопосочна дейност на Раковски, всичките му прояви на
политическото и книжовното поприще са израз на една силна страст, която сам
той определя като дълбока любов към родината.

Целта на библиографския указател е чрез способите на научната библиография
да представи в максимална пълнота  публикациите от и за Георги
С.Раковски, за да бъдат подпомогнати днешните и бъдещите изследователи у нас
и в чужбина в оценката им, от дистанцията на времето, на огромното му и
забележително дело, както и да се отстранят някои фактологически неточности.
Съставители на изданието са д-р Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова и
Росица Иванова, а научен редактор – проф.д-р на ист. науки Иванка Янкова.
Указателят е плод на няколкомесечен издирвателски труд и обхваща периода от
1856г. до м.юли 2021г. вкл. като на 480 страници са представени 2725
публикации, кратка хронология на жизнения и творчески път на Г. Раковски,
както и система от показалци, подпомагащи търсенето.

Цялото многообразно творчество на Г.Раковски е систематизирано в два основни
дяла. Първият дял разкрива произведенията на Георги С. Раковски на български
и чужди езици, негови публикации в сборници, антологии и периодични
издания, произведенията на които е съавтор и преводач, както и периодичните
издания, на които е издател и редактор. Вторият дял представя книги и
публикации за Георги Стойков Раковски в сборници, антологии и периодични
издания – на български и чужди езици.

Публикациите във всички раздели са представени хронологично по година на
отпечатването им, а във всяка година – азбучно, по редна дума – презимето на
автора или първата дума на заглавието. Особена ценност за изданието са
кратките анотации към публикациите, които дават сведения за съдържанието на
материалите, обяснения за споменати лица и събития и др.

Освен всички основни библиографски източници, съставителите на изданието са
прегледали и огромен брой прикнижни и пристатийни библиографии,
библиографски цитирания под линия, документални източници и др. Максимална
част от материалите от и за Раковски, както и публикациите му
във вестниците и списанията, на които е издател и редактор, са описани „де
визу“. Голяма заслуга на съставителите на изданието е аналитично разкриване
на публикации на Г.Раковски в сборници, антологии и периодични издания в
други страни, за които липсва информация в Националната библиография на
България.

Особено ценни за изследователите на живота и многостранната дейност на
Георги С.Раковски са приложените в края на библиографския указател 
показалци. Съдържанието е разкрито чрез: Азбучен показалец на книгите
на Георги Раковски на български език, Тематичен показалец на
публикациите на български език за Георги С. Раковски, Именен показалец,
Географски показалец, Показалец на периодичните издания на български език, в
които са публикувани материали от Георги С. Раковски, Показалец на
периодичните издания на български език, в които са публикувани материали за
Георги С.Раковски.

Наред с многото професионални достойнства на био-библиографския указател „Георги
С. Раковски” е важно да се подчертае, че той е и единственото
научно-спомагателно библиографско издание, което в такава пълнота отразява
целия живот и многостранна дейност на Г. Раковски. Указателят ще бъде ценно
помагало за изследователите за нов прочит на неговото необхватно дело, на
неговите мисли, идеи и начинания, на неговото верую, на което остава верен
до сетния си дъх и което прави спомена за него дълговечен.

Начало страница

        Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА  „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН СТАРТИРА
СЕДМИЦА НА ЛЮБОВТА

От 10 до 16 февруари 2021г. в Регионална библиотека „Сава
Доброплодни” – Сливен ще се проведе станалата вече традиционна Седмица на
любовта, посветена на празника на влюбените – Св.Валентин. Макар и да се
определя като привнесен в България, днес той е един от най-обичаните от
младите хора, а и от всички влюбени  празник.

В програмата на Седмицата на любовта са включени презентации
и дискусии за тийнейджъри на тема:  „На крилете на вдъхновението любов”,
изложба проследяваща историята на картичките „валентинки“ с образци от  19 и
20 в., творческа работилница за изработване на картички за празника,
анкета“Какво е за нас любовта“.

Любовта като вдъхновение в творчеството на велики световни
композитори, художници и писатели е основната тема в презентацията, която
представя любовните истории на италианския бароков композитор Антонио
Вивалди и създаването на неговите  цигулкови концерти  „Четирите
годишни времена“, на  художника-символист Густав Климт автор на знаменитата 
картина „Целувката”, на
руския поет Александър
Сергеевич Пушкин и още на много велики български и световни творци,  създали
шедьоври вдъхновени и посветени на най-възвишеното човешко чувство.

Груповите посещения на ученици ще се извършват по
предварително уговорен график при спазване на всички противоепидемични
мерки.

Начало страница

Начало

СТАРТИРА  ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТ ЗА РЕМОНТ НА ФАСАДИ И
ПОКРИВ И ПОДМЯНА НА ФАСАДНА ДОГРАМА НА СГРАДАТА НА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА
„САВА ДОБРОПЛОДНИ”

Проектът за ремонт на фасади, покрив и подмяна на фасадна
дограма. на сградата на регионалната библиотека е на стойност 177 409 лева.
Изготвен е от директора на регионалната библиотека, д-р Р.Петрова-Василева,
с привлечен от нея екип от строителни специалисти. Проектът е одобрен за
финансиране по програма „Красива България“ – 2020  към Министерството на
труда и социалната политика и  се съфинансира от бюджета на Община Сливен.
Всички предвидени дейности са предварително съгласувани с НИНКН към
Министерството на културата. Строително-ремонтните работи трябва да
 приключат до края на месец септември 2020г.

Сградата на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ е единен
комплекс от три взаимно свързани сгради.

Най-старата сграда е  архитектурно-художествен паметник на
културата. Построена е в началото на ХХ в. (1910-1916), като семейна къща на
сливенския фабрикант Георги Русчев. Сградата е в стил късен сецесион, с
архитектурни обеми, оформени с богата пластична декорация. Представителната
украса на фасадите й отговаря на декорацията на интериора.
От 1955г. в сградата е преустроена за библиотека.

В началото на 70-те години на XX в. към къщата е пристроен
двуетажен обем в югозападна посока за нуждите на библиотеката. Новият обем е
свързан със стария, както във височина така и по третиране на фасадните
плоскости. За непрофесионално око пристройката изглежда като изградена в
епохата на оригинала.

През 2009г. завършва строителството на второто разширение на
библиотеката. Проектът за пристройка-разширение на библиотеката е изготвен
по задание на Община Сливен, съгласувано с НИПК, и предлага едно съвременно
решение, касаещо ценен паметник на културата. Новата сграда е ситуирана в
двора на библиотеката, като основният подход към нея е от изток. Тя е
триетажна с две подземни нива. Свързана е със съществуващата сграда
посредством топла връзка.

Последните консервационно-реставрационни мероприятия по
оригиналната сграда-паметник и първата пристройка са извършени през
2003-2004г. отново в рамките на проект „Красива България“.

Начало страница