Регионална библиотека

Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен oбявява конкурс за коледна картичка „Коледна магия”

Начало

Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен

oбявява
конкурс за коледна картичка „Коледна магия”

 

Скъпи приятели,

Само след около месец отново ще е Коледа. Най-светлият, най-чаканият
празник! Магията на Коледа вече е около нас. Тя е във въздуха, по пъстрите
витрини на магазините, в отблясъка на играчките и лъскавите гирлянди
украсили елхите, в светналите от вълнение и надежда детски очи, очакващи да
зърнат в тъмнината шейната с елените на Дядо Коледа… Магията на Коледа
прави дните ни по-специални, вълшебни и неповторими. Усещате ли я, тя е
навсякъде…

Коледната магия – светла, красива и съзидателна, ви каним да пресъздадете в 
картичка за конкурса „Коледна магия”.

 Нарисувайте красива коледна картичка, напишете в нея своето оригинално
пожелание за празника и я донесете в Детския отдел на Регионална библиотека
„Сава Доброплодни”  до
12

декември 2012г.

Най-оригиналните картички, изработени от вас, ще бъдат представени на
специална изложба във фоайето на библиотеката в навечерието на Коледа.

Разбира се ще има и много награди, както за най-красивите картички, така и
за най-оригиналните коледни пожелания.

Наградите на отличените участници ще бъдат връчени на 21 декември, в рамките
на тържествата „Коледа в библиотеката”.

Участие в конкурса могат да вземат деца на възраст от 5 до 14 години.

Очакваме ви!

За допълнителна информация: тел.044/622441

044/623970 – Детски отдел

e-mail:reglibsliven@iradeum.com

Начало страница

Приключи седмицата на приказките в Регионална библиотека “Сава Доброплодни”

Начало

Приключи седмицата
на приказките в Регионална библиотека “Сава
Доброплодни”

От 12 до 19
март 2012г. в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” за тринадесета
поредна година се проведоха театрални представления по любими приказки под
мотото „Във вълшебния свят на приказките”.  

Тазгодишните спектакли бяха изградени върху
приказки на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин и бяха посветени
на 175г. от смъртта му. Малките зрители, първокласници и второкласници от
различни сливенски училища, преживяха вълнуващи мигове с героите от едни от
най-обичаните и популярни приказки на Пушкин – „Цар Салтан” и „Рибарят и
златната рибка”.  В енигматичната територия на желанията и фантазията децата
се срещаха и сприятеляваха с любимите си герои, съпреживяваха техните болки
и радости, подкрепяха ги, надсмиваха се над алчността, глупостта и
лицемерието…

На проведените 11 представления присъстваха
над 400 деца. След представленията те имаха възможност да разгледат Детския
отдел на библиотеката и да станат негови читатели.

Тази година спектаклите бяха реализирани със
съдействието на Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД.

Само след седмица, от 26 до 30 март,
библиотеката ще бъде домакин и на тържества за буквите на първокласници от
различни сливенски училища.

С организирането на станалите вече
традиционни в навечерието на Международния ден на детската книга /2април/
дни на приказките и тържества за буквите, ръководството на РБ”Сава
Доброплодни” цели приобщаването на все повече деца към книгата и четенето, и
приемане на библиотеката като място за знания и забавления.

Начало страница

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

РАБОТНА СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЦЕЛЕВИТЕ БИБЛИОТЕКИ ОТ СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ ПО ПРОГРАМА „ГЛОБАЛНИ БИБЛИОТЕКИ – БЪЛГАРИЯ” СЕ ПРОВЕДЕ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ”

Начало

РАБОТНА СРЕЩА С
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЦЕЛЕВИТЕ БИБЛИОТЕКИ ОТ СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ ПО ПРОГРАМА
„ГЛОБАЛНИ БИБЛИОТЕКИ – БЪЛГАРИЯ” СЕ ПРОВЕДЕ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ”
 На 30.09.2011г.
в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” се проведе работна среща с
представители на 24 –те целеви библиотеки от Сливенска област включени в
програма „Глобални библиотеки – България”- Етапи 2009 и 2010. Директорът на
РБ”Сава Доброплодни” Росица Петрова – регионален координатор на програмата
за Сливенска област запозна присъстващите с графиците и логистиката на
планираните обучения по програмата в периода 15 октомври – 30 декември
2011г. До края на годината в обучителната база в РБ”Сава Доброплодни” ще
бъдат проведени: две обучения по направление 1-„Информационни и
комуникационни технологии”, едно обучение по направление 2 – „Организация и
управление на работата в обществените библиотеки”, две обучения по
направление 3-„Услуги в модерната библиотека” и едно обучение по модул
„Застъпничество и управление на проектен цикъл”. В 6-те обучения ще се
включат над 60 библиотечни специалисти и читалищни служители от областта. На
срещата бяха обсъдени и формите за тримесечен отчет за дейността на целевите
библиотеки и бе представена инструкция за попълване и изпращане на
формулярите. Представен бе и график за проверка за готовност на библиотеките
от Етап 2011, както и сроковете за доставката, инсталацията и въвеждането в
експлоатация на компютърната и периферната техника в тях. До края на месец
ноември още 7 библиотеки от областта, благодарение на участието си в
програмата, ще се модернизират и ще започнат да предлагат съвременни
информационни услуги и достъп до колосални информационни ресурси.

Начало страница

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Дни на приказките в Регионална библиотека”Сава Доброплодни”

Начало

 

 

 

 

 

 

Дни на приказките в Регионална библиотека

”Сава Доброплодни”

Oт 21 до 29 март, за дванадесетa година, РБ „Сава
Доброплодни“ организира за децата на Сливен театрални представления по
любими приказки.

Тазгодишните спектакли бяха посветени на 225г. от рождението
на световноизвестния приказник Вилхелм Грим и бяха посетени от над 350 деца.
Малките зрители на представленията, първокласници от различни сливенски
училища, преживяха вълнуващи мигове с героите от най-обичаните приказки на
Братя Грим. В енигматичната територия на желанията и фантазията те се
срещаха и се сприятеляваха с любимите си приказни герои, дори ставаха едни
от тях, съпреживяваха техните болки и радости, проявяваха храброст и
благородство, подкрепяха ги в битката им със злото, надсмиваха се над
алчността, глупостта и лицемерието… Всеки ден, по предварително уточнен
график, библиотеката бе домакин и на тържества за буквите на първокласниците
от II OУ”Христо Ботев”, НУ „Васил Левски“, V СОУ”П.Яворов” и IV ОУ”Д.Петров”.
След спектакъла, подготвен от библиотеката, децата представяха пред
родителите си, в стихове и песни, знанията си за буквите. В края на
тържествата първокласниците получаваха и първата си читателска карта, както
и свитък с молбата и съветите на книгата.

С организирането на станалите вече традиционни в навечерието
на Международния ден на детската книга /2 април/ Дни на приказките и
тържествата за буквите, ръководството на РБ”Сава Доброплодни” цели по
нетрадиционен и интересен за децата начин те да бъдат приобщени към книгата
и четенето, към библиотеката като място за знания и забавления.

Официално бяха открити обучителен център и компютъризирани работни места за потребители по Програма „Глобални библиотеки-България” – I етап

Начало

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В
Регионална библиотека „Сава Доброплодни”- Сливен официално бяха открити
обучителен център и компютъризирани работни места за потребители по Програма
„Глобални библиотеки-България” –
I
етап.

 

Нa
29.11.2010г. в
Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен официално бяха открити
обучителен център и компютъризирани работни места за потребители в
обслужващите звена на библиотеката по Програма „Глобални библиотеки –
България” –
I
етап. За изграждането им
библиотеката получи  24 настолни компютри, 1 преносим компютър, сървър,
мултимедиен проектор с екран, цветен лазерен принтер,  мултифункционално
устройство, 24
WEB
камери,
слушалки и др.

В програмата
по откриването бе включена презентация на Трендафил Меретев – ръководител на
програмата „Глобални библиотеки – България”, който представи накратко
проекта – неговият обхват, цели, етапи на реализация. На презентацията
присъстваха Огняна Главусанова – програмен директор от Програмата на ООН за
развитие, депутатът от ПГ на ГЕРБ от Сливенски избирателен район Десислава
Танева, областният управител на Сливенска област Марин Кавръков,
зам.областният управител Христо Карабекиров, зам.кметовете на община Сливен
– Радост Костова, на община Нова Загора –Галя Захариева, на община Котел –
Веселина Русева, представители на общинските администрации в градовете
Сливен, Котел, Нова Загора и Твърдица, общински съветници, директори на
училища, представители на медиите. След презентацията Трендафил Меретев
отговори на въпроси на журналисти и гости.

С кратко слово
към присъстващите се обърна и директорът на РБ”Сава Доброплодни” Росица
Петрова. В него тя подчерта, че чрез включването на библиотеката в
програмата „Глобални библиотеки-България” се прави още една важна крачка по
посока на нейната модернизация и утвърждаването й като основен научен и
информационен център на територията на региона
– посредник на
потребителите до колосални информационни ресурси. Припомнено бе, че
автоматизацията на основните библиотечни и информационни процеси в РБ”Сава
Доброплодни” започва през 1993г. През 1996г.  библиотеката първа от сродните
й институции в страната предоставя достъп до Интернет за потребители по
съвместен проект с Техническия университет в гр.Торнхейм /Норвегия/. През
1999г. в регионалната библиотека е реализиран мащабен проект по програма ФАР
за обучение на библиотечни специалисти от библиотеките от страната и на
потребители за работа с новите информационни технологии за електронно
документиране. След 2000г. библиотеката е основен обучителен център за
придобиване на компютърна грамотност за библиотекарите от Сливенска и
Ямболска области. По проекти финансирани от различни донорски организации се
реализират и курсове за компютърно обучение за потребители. От 2003г. до
2008г. по проект с Института за международно сътрудничество към Сдружението
на Германските университети /Хановер, Германия/ в библиотеката се провеждат
обучения за получаване на европейски компютърен паспорт „Х
pert”
и „X pert
master”.
Подчертано бе, че в РБ”Сава Доброплодни” достъпа на потребители до
съвременни информационни услуги и Интернет е обезпечаван
по най-добрия начин през последните години. В заключение бе посочено, че
включването на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в програмата
„Глобални библиотеки–България” ще подпомогне реализацията на една от
основните й дългосрочни цели – разширяване на  достъпа до информационните
масиви и информационните услуги на библиотеката, консултиране и обучение на
нейните потребители за ползване на информация в глобалната мрежа и като
крайна цел подпомагане приобщаването им към глобалното информационно
общество.  

Обучителният
център бе открит чрез традиционно прерязване на трикольорна лента от
депутатката Десислава Танева, ръководителя на програмата Трендафил Меретев и
зам.кмета на Сливенска община Радост Костова.

След
официалното откриване бяха представени новите информационните услуги, които
библиотеката предлага на своите потребители.   

Начало страница

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

В СЛИВЕН БЕ ПОДПИСАНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ и ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА “Б.П.ХАЖДЕУ“ – ГР.КИШЕНЕВ, МОЛДОВА

Начало

В СЛИВЕН БЕ ПОДПИСАНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ и ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА “Б.П.ХАЖДЕУ“
– ГР.КИШЕНЕВ, МОЛДОВА

На 27.08.2024г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“
– Сливен бе подписано споразумение за сътрудничество между Градска
библиотека „Б.П.Хаждеу“ и филиалната й библиотека за българска култура и
литература „Христо Ботев“ – гр.Кишинев и сливенската регионална библиотека.
Подписите си под документа положиха директорите на двете институции д-р
Росица Петрова – Василева и Анжела Олареску.

На церемонията присъстваха известният учен и изследовател д-р
Николай Куртев – представител на българското самоуправление в Република
Молдова, Нина Топалова-секретар на Българска община–гр.Кишинев, Република
Молдова и Мария Тодорова – представител на
българската общност в гр.Тараклия.

Споразумението за сътрудничество предвижда реализиране на
широко културно, научно и професионално сътрудничество, съвместна
изследователска дейност по значими теми, организиране на научни форуми с
международно участие, реализация на съвместни програми за четене,
представяне на автори от двете страни, обогатяване на фондовете на
библиотеката в гр.Кишинев с книги на български автори.

Начало страница

XXVI Национален фестивал на детската книга – първи ден

 
Начало

XXVI Национален фестивал на детската книга

/Сливен, 8-10 май 2024г./

Първи ден

 Двадесет
и шестото издание на Националния фестивал на детската книга – Сливен,
2024г., организиран от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен в
партньорство с Министерството на културата, Община – Сливен, Областна
администрация – Сливен, ИАБЧ, най-големите детски издателства и много
приятели и спомоществователи, се открива днес, 8 май, и ще продължи до 10
май 2024г., включително. Единственият форум в България посветен изцяло на
детската книга, на проблемите свързани с нейното издаване, разпространение и
четене ще премине под почетния патронаж на Министерството на културата на
РБългария. Председател на Организационния комитет на фестивала е кметът на
община Сливен – господин Стефан Радев.
Събитието се реализира с медийната подкрепа на БТА, БНТ и
БНР.

 Вече 26 години Фестивалът реализира много успешно няколко
основни цели – популяризира творчеството на съвременните български детски
автори, които творят както в страната, така и извън нейните граници, активно
съдейства за подобряване на взаимодействието между авторите, илюстраторите,
издателите и разпространителите на детски книги, предизвиква дебат и влияе
на издателските политики, налага нови модели за създаване на интерес към
книгите и четенето, чрез многобройни конкурси вдъхновява децата към
творчество, а Националната награда „Константин Константинов“ вече повече от
20 години е стимул за развитие на писането и публикуването за деца. И тази
година събитията от фестивалната програма са насочени към реализиране на
тези цели.

В трите фестивални дни писатели, илюстратори и издатели от
страната и чужбина в многобройни срещи ще покажат на малките читатели
най-добрите  постижения в приказния и реалния свят на детската литература.

  По традиция, Фестивалът бе открит с концерт на 8 май от
10:00ч. в празнично украсеното фоайе на Драматичен театър “Стефан Киров” –
гр. Сливен. Водещ ще бъде актьорът Христо Хр. Симеонов, а в спектакъла се
включиха и актьорите: Силвана Петрова и Андрей Иванов. В концерта за
откриването на фестивала  участваха: сладкогласните певици от детски хор
„Милка Стоева” – гр. Бургас с диригент Мариета Секлемова и от вокална група
„Славейче” при  ОУ „Христо Ботев” – Сливен; най-малките балерини от Балетна
школа „Пети па“-Сливен с художествен ръководител Петя Вънева; балерините от
балет „Тиара” към Военен клуб – гр. Айтос с ръководител Златина Колева;
талантливи музиканти от  НУМСИ „Проф.Панчо Владигеров“ – Бургас и
най-добрите танцови двойки от  Клуб по спортни танци „Сливен“  с художествен
ръководител Цанка Иванова.

Официалният старт на фестивала
беше даден от Стефан Радев – кмет на Община Сливен. В церемонията по
откриването се включиха и председателят на Общински съвет –Сливен Димитър
Митев, областният управител Чавда Божурски, зам.-кметът Пепа Чиликова,
членове на Организационния комитет на фестивала, гости и участници във
фестивалната програма от страната и чужбина.

 Програмата на първия ден от фестивала включва два спектакъла
и два концерта на открита сцена, откриване на четири изложби, премиери на
пет нови детски книги, кръгла маса с международно участие на тема:
„Литературният герой на съвременната детска и юношеска литература –
трансформации и послания“, литературен маратон по училища с писатели и
издателства – гости на Фестивала.

На специална пресконференция, от
12:00 ч., в РБ ”Сава Доброплодни”, журито за определяне носителите на
Националната награда „Константин Константинов” – за принос в детското
книгоиздаване обяви носителите на наградата в различните категории за
2024г.: за цялостен принос – Цвета Брестничка, за автор – Цвета Брестничка,
за илюстратор – Елена Жаблянова и наградата на детското жури в категория
„Автор” – Благой Д.Иванов. Наградата на детското жури е за Никола Райков..

Минути след откриването на фестивала, от 11:00ч., във фоайето
на първия етаж на ДТ „Стефан Киров” беше открита изложба „Театрални кукли на
любими литературни герои” с творби на участниците в XIII Национален конкурс
за изработване на театрални кукли на любими литературни герои – 2024. В
тазгодишното издание на конкурса се включиха над 200 деца и юноши на възраст
от 7 до 16 години от специализирани школи и училища от  цялата страна. От
сръчните им ръце оживяха над 210 кукли на любими герои на известни и обичани
от децата литературни герои.

По традиция част от проявите от фестивалната програма бяха
планирани за провеждане на открита сцена построена на площада пред сградата
на община Сливен.

И тази година централният площад и ларгото се превърнаха в
улица на приказките. В трите фестивални дни на откритата сцена пред община
Сливен ще бяха представени няколко спектакъла, които срещнаха деца и
възрастни с любимите им приказни герои. Приказният маратон започна в първия
ден на фестивала, в 12:00ч. Беше представен спектакълът „Умници юнаци” – по
приказки на Елин Пелин на ДКТ – гр. Стара Загора. /Драматизация и режисура:
Красимир Господинов; Сценография: Евелина Савицка; Музика: Георги Генов;
Участват: Росица Спасова, Тянка Радева, Яна Шереметова/.

От 16:30 ч. на Откритата
сцена се състоя спектакълът „Сливи за смет“ по мотиви от български народни
приказки на ДКТ – Бургас.
Режисьор: Петър Тодоров; Сценография: Ханна Шварц;
Музика: Десислава Минчева; Участва: Десислава Минчева.

От 11:00ч. на Открита
сцена  се състоя концерт „Здравей, наш фестивал!“ с водещ: Христо Хр.
Симеонов. В програмата се включиха:
сладкогласните певици от детски хор „Милка Стоева” – гр. Бургас с диригент
Мариета Секлемова и от вокална група „Славейче” при  ОУ „Христо Ботев” –
Сливен; балерините от Балетна школа „Пети па“- Сливен с художествен
ръководител Петя Вънева, от  балет „Тиара” към Военен клуб – гр. Айтос с
ръководител Златина Колева и от  балет „Барби” към Военен клуб –  Сливен с
художествен ръководител Силвия Терзиева.

В първия ден на фестивала за талантливите малки поети,
писатели и художници бяха организирани два майсторски класа.

От 10:30ч., в РБ „Сава Доброплодни” се състоя майсторски клас
по творческо писане „Граматика на фантазията” с модератор Весела Фламбурари.
В интересното и провокативно занимание се включиха над 20 деца и юноши –
участници в тазгодишния Национален литературен конкурс на тема „Щастието е
възможно”.

  От 12:30ч. в – Общински детски комплекс-Сливен /ул. „П.
Славейков“8/ се проведе уъркшоп „Тайните на илюстрацията“ с деца от школи по
изобразително изкуство с модератор: Ралица Мануилова.

Акцент в програмата на фестивала и тази година бяха
тенденциите в развитието на съвременната детска илюстрация. Ще бъдат
представени няколко изложби. В първия ден на фестивала бяха открити три
изложби – илюстрации.

В галерия „Димитър Добрович” /бул. „Цар Освободител” № 13/ от
11:30ч. беше открита изложба – илюстрации на Кирил Златков – носител на
Националната награда „Константин Константинов”, категория „Илюстратор” за
2023г. изложбата бе открита от художника Борис Стоилов. За изложбата е
издаден и каталог, в които е представена накратко биографията и творческите
постижения на Кирил Златков и включените в експозицията илюстрации, което
прави ефекта на изложбата още по траен и значим, а художникът
по-разпознаваем, не само за специалистите от книжния сектор от България и
чужбина, но и за децата и техните родители.

Кирил Златков е роден през 1969г. в гр. Варна.
Завършил е специалност „Графика”  в Националната художествена академия –
София  през 1996г. Изявявал се е в различни области на визуалните
изкуства – графика, живопис, плакат, стенопис, графичен дизайн,
илюстрация, калиграфия и шрифт. Работил е и в областта на рекламата като
арт директор и творчески директор. Преподавал е шрифт и типография във
Варненския свободен университет.

Кирил Златков е художник, проникновен изследовател и
познавач на взаимодействията между образ и текст. Автор e и на десетки
плакати, страстно е отдаден на изкуството на книгата в неговите различни
превъплъщения: оформление, типография, илюстрация, шрифт и визуална
цялост.

През последните години фокус на дейността му са
книгите. Съвместно със Зорница
Христова създава картинните книги „Когато искам да мълча” /2015/ и
„История за краля и дъжда” /2019/. Той е не само художник на книги за
деца, а и оформител на корици на книги, комикси и др.

Сътрудничи с издателствата: „Точица“, „Факел Експрес“,
„Жанет 45“, „Аквариус“, Издателство за поезия „Да“, „Колибри“, „Лист“,
„Сиби“, „Валентин Траянов“ и др.

Има няколко самостоятелни изложби и много участия в
различни общи експозиции, биеналета и триеналета в страната и по света. 

Един от авторите е на инициативата "За българска
кирилица"(cyrillic.bg). Куратор е на изложбите „Нова българска
типография – 1” (2013) и „Нова българска типография – 2” (2019).

Носител е на множество награди, сред които: Награда за
български автор – Триенале на сценичния плакат, 2010г.; „Златен лъв”
2014г. за кн.„Даниил Хармс. Избрани произведения”. Издателство „Факел
експрес”;  „Хр. Г. Данов“ 2015г. за детска книга – за книгата „Когато
искам да мълча” – авт. Зорница Христова, изд. „Точица“; Наградата
„Златна четка“ 2017г. – за художествено оформление; Награда за български
автор на Международното триенале на сценичния плакат – София за плаката
му "Театърът – това съм аз";  Наградата „Христо
Г. Данов“ 2020г. в категория „Дизайн и оформление на книга“;
Националната награда „Константин Константинов“ 2023г. – за принос в
детското книгоиздаване, в категория „Илюстратор“, за художествено
оформление на книгата „Мишките отиват на опера“ с автор М. Донева /ИК
“Жанет 45“/; Голямата награда в конкурса „Шопен 200” и др.

В Къща „Миркович“ /ул.“Г. Миркович“ 10/ от 12:00ч. бе открита
изложба-илюстрации на Дешка Денева по книгата на Цоню Калчев „Пей ми, славею
чудесни!“ по проект на РБ „Петко Р. Славейков“ – гр. Велико Търново.

В изложбена зала „Май” /бул. „Цар Освободител” № 1/ от
13:00ч. беше открита изложба – илюстрации от V Международен студентски
конкурс на тема: „Из приказния свят на Йордан Радичков” и награждаване на
отличените участници. Конкурсът се организира за пета поредна година от РБ
”Сава Доброплодни” с подкрепата на НХА – София. В конкурса със свои творби
участват 27 студенти /с 54 творби/ от НХА-София, ВТУ-Велико Търново,
Художествената академия в гр.Сараево /Босна и Херцеговина/. Изложбата беше
открита от художника Петър Станимиров – член на журито за определяне на
носителите на наградите от конкурса и от д-р Росица Петрова-Василева –
организатор на Националния фестивал на детската книга и на студентския
конкурс за илюстрация. След откриването на изложбата се състоя и церемония
по награждаване на отличените участници: /I награда: Благовеста Нейчева /НХА
– София/; II награда – Габиела Земярска /НХА – София/; III награда – Samra
Dћebo /Academy of Fine Arts in Sarajevo, Department of Graphic design/; Осем
поощрения за: Йордан Хаджистойчев /London College of Contemporary Art
Graphic Design/; Елизавета Белова /НХА – София/; Йоанна Тодорова /НХА –
София/; Анна-Мария Здравкова Каменарова /НХА – София/; Теодор Мирчев /НХА –
София/; Марина Иванова /НХА – София/; Неда Атанасова /НХА – София/; Merjem
Jasavić /Academy of Fine Arts in Sarajevo, Department of Graphic design/.
Паричните средства за отличените на призовите места участници са осигурени
от Общински съвет-Сливен.

И в трите дни на фестивала са включени премиери на интересни
детски книги, които се състояха в ДТ ”Стефан Киров” – Сливен в
административната сграда на Природен парк „Сините камъни“.

В първия ден, от 11:30ч. в Драматичен театър „Ст. Киров”,
/фоайе/, се проведе премиерата на книгата „Изобретенията на мечока Дърабъра”
на Петя Кокудева. /ИК “Мармот“/

ПЕТЯ КОКУДЕВА

Петя Кокудева е родена
на 17.09.1982г. в гр. Смолян. Завършила е Журналистика и  Творческо писане в
СУ "Св. Климент Охридски". Работи като репортер във вестник "168 часа" и
Дарик радио, като съавтор на предаване в радио НЕТ и сценарист за куклен
театър, копирайтър в международна рекламна агенция. Интересите ѝ са в
сферата на детската литература – занимава се с драматургия за куклен театър
и води "Рубрика за децата и въображенията" – "Граматика на фантазията".

Aвтор е на стихосбирката „Лулу"(2011), с която печели
Специалната награда на Националния конкурс за дебютна литература "Южна
пролет"(2012), “Поздрави от синята палатка“ (2019)  и на книгите за деца:
„Малки същества” (2014), „Питанки”(2016), “Лупо и Тумба”.Ч.1.,Ч.2(2018) и
„Юху-Буху-Измислячус!“(2022). Най-новите ѝ книги са „Изобретенията на мечока
Дърабъра“ (2023) и „Патагонци, тролове и още мои роднини“ (2024).

Книги и отделни произведения на Петя Кокудева са преведени
на няколко езика: „Лупо и Тумба“ е издадена на немски в eta Verlag (2018) и
на унгарски през 2020 година. Отделни нейни текстове излизат в издания и
антологии на македонски, руски, сръбски, чешки и английски език.

Петя Кокудева е носител на 4 национални награди за
литература, между които и Националната награда „Константин Константинов" –
за принос в детското книгоиздаване, категория „Автор“ (2017).

 От 12:30 до 13:30ч. в ДТ
”Стефан Киров“ се състоя премиерата на книгата „Злато от Загрей“ на Весела
Фламбурари /2024, ИК “Кибеа“/.

 ВЕСЕЛА ФЛАМБУРАРИ

Весела Фламбурари е
родена през 1967г. в г. Добрич. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов’“,
магистърска степен по „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на
проф. Николина Георгиева, а по-късно и СУ „Климент Охридски“, магистърска
степен по „Културология“ с научен ръководител проф. Ивайло Знеполски.

В. Фламбурари е била автор и водещ на детското неделно
предаване „Тинтири-минтири” по програма “Хр. Ботев” на БНР (1993-2000) и на
тринадесет епизода „Приказчици” от телевизионната поредица на БНТ „Лека нощ,
деца!” (2008).

Автор е на детските книги: „Приказки за мъничета” (1999);
фантазийния роман „Приказки от Горната земя”: кн. 1. „Мина, магиите и бялата
стъкленица” (2005) и кн.2. „Мина и магията за предсказание” (2006);
„Приказчици” (2006); „Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка
Метличина.” (2009); „Приказки за театър” (2009); „Приказчици, приказчици”
(2010);  „Коледни приказчици” (2010); „Майска нощ с феята – Кандилка”
(2012). В периода 2015-2017г. излизат преработените и допълнени: кн.1.
„Мина, магиите и бялата стъкленица” (2015), кн.2. „Мина и магията за
предсказване” (2016) и кн. 3. „Мина и тайната на магиите” (2017) от
фантазийната трилогия  „Приказки от Горната земя”; „Майстори на феи” (2017);
„Ния и таласъмското съкровище“, кн. 1 от поредицата „Приказки от Мъгливия
остров“ (2022); „Майска нощ с феята-кандилка“, кн. 2 от поредицата „Приказки
от Мъгливия остров“ (2023); „Мина, магиите и бялата стъкленица“, трето
преработено и допълнено издание (2023); „Злато от Загрей“ (2024).

Нейни книги са преведени на английски, сръбски, унгарски и
хърватски език.

Член е на Съюза на българските писатели.

Весела Фламбурари е носител на  Националната награда за
детска литература „Петя Караколева“ (2010), Националната награда „Константин
Константинов“ за принос в детското книгоиздаване, в категория „Автор“
(2011), Наградата „Мaлкият принц” на фестивала „Везаний мост“, Босна и
Херцеговина (2012), на Националната награда „Най-добър детски
фантаст“/България/ (2014), Награда от Национален клуб за фентъзи, фантастика
и хорър (2020), Международна награда като съавтор в Songs of peace, the
World’s biggest anthology (2020), Български автор на годината на Национален
фентъзи клуб Цитаделата (2024) и др.

 От 13:30ч. в ДТ ”Стефан Киров“
– Камерна зала се състоя премиерата на книгата „Арменски приказки“ на Силва
Налбантян – Хачерян. /ИК “Емас“/.

 СИЛВА НАЛБАНТЯН-ХАЧЕРЯН

  Силва Налбантян-Хачерян
е родена през 1967г. в гр. Пловдив. Завършила е ПУ „Св. Паисий Хилендарски“
с магистърска степен по Педагогика. В родния си град работи като учител в ОУ
„Виктория и Крикор Тютюнджиян“,  а след като се премества да живее в София
преподава в ОУ „Уилям Сароян“. Дълги години е хоноруван преподавател в СУ
„Св. Климент Охридски“ по различни специалности, включително и в
спец.„Арменистика“. От 2001г. работи в Министерството на културата.
Понастоящем е директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски
програми и регионални дейности“. Доктор е по Теория на възпитанието и доктор
на науките  по Фолклористика.

 Автор е на сборниците с разкази „Отломки“ (2015) и
„Белене на ябълки“(2023), на монографиите „Нематериално културно наследство
– политики и практики за неговото опазване“ (2019), „Културни институции и
интеркултурно възпитание” (2009), „Възпитателни възможности на културните
институции за интеграция на етническите общности в Република България“ на
английски език (2008), на редица студии, статии и есета, публикувани в
научни и популярни издания у нас и в чужбина. Сценарист е на документални
филми в областта на опазване на нематериалното културно наследство.

Познаваща отлично арменския фолклор, бит и култура, тя ги
популяризира като е съставител, автор и преводач на четири книги с арменски
народни приказки (2005, 2006, 2023), две от които двуезични (на български и
арменски език).

 От 14:30ч. в ДТ ”Стефан Киров”- Фоайе, бе представена
книгата „Бягство към вкъщи“ на Габриела Георгиева. /ИК “Така започна
всичко“/.

 ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА

Габриела Георгиева е родена на 21.04.1996г. в гр. София.
Завършила е Психология в Нов български университет /2022./. Работила е като
преподавател по английски език и психология в престижни заведения като
Britanica, Advance, Европейски център по невронауки, Darbi College и др. В
момента е ресурсен учител в Британското училище в София.  За нея
детско-юношеското развитие е както професия, така и мисия. Тя активно работи
с деца със СОП и поведенчески трудности. Мечтае да създава литература, която
да служи за основа на диалог за емоциите и да бъде крачка към достигане на
по-добро самоосъзнаване, както за децата, така и за възрастните, които
работят с тях.

Дебютът й в детската литература е романът й „Завръщане към
вкъщи“/2023/ издаден от ИК “Така започна всичко“.

В първия фестивален ден, от 15:30ч., в Камерна зала на ДТ
“Ст.Киров“ се състоя още една премиера – на книгата на Петя Кокудева
„Патагонци, тролове и още мои роднини“ на /ИК „Жанет 45“/ – книга за
екзотични пътувания и уникални приключения в далечни и непознати за
европееца места и порядки, адресирана към тийнейджърите и младежите.

Важен момент в програмата на фестивала бе провеждането на
кръгла маса с международно участие по проблемите на детската книга. От
14:00 до 17:30ч. в РБ „Сава Доброплодни”
се проведе форумът, който тази година е на тема: „Литературният герой
на съвременната детска и юношеска литература – трансформации и послания“. В
нея със свои доклади се включиха 17 участници – литературни критици,
университетски преподаватели, издатели, автори, преводачи и библиотечни
специалисти от България, Гърция, Чехия, Унгария, Сърбия и Турция. Целта на
форума е чрез преглед на конкретни произведения от съвременната детска и
юношеска литература да се очертаят тенденциите  свързани с трансформациите
на литературните герои и да се анализират моделите на поведение, които
закодираните в тях послания изпращат; да се изследват различните образи,
техните характеристики, ценностната система на персонажите;  да се откроят
новите „стойностни” послания от тенденциозните, сензационни и дори опасни на
моменти залитания в изкуството, които в днешния глобален свят твърде лесно
достигат до младия читател. Докладите са издадени в двуезичен сборник – на
български и английски език, с финансовата подкрепа на Министерство на
културата.

Наситеният с прояви първи ден на XXVI Национален фестивал на
детската книга завърши с концерт „И мечтите си чудесни – да превърнем в
песни!”, който бе планиран oт 17:30ч., на Откритата сцена на бул.”Цар
Освободител”1, с водещ актьорът Христо Хр. Симеонов, но поради
преваляванията от дъжд се проведе във фоайето на ДТ
“Ст.Киров“. В концерта със свои изпълнения се включиха:
гайдарят Неделин Желев (13г.) от Национално училище за фолклорно
изкуство – гр. Котел; балерините от балет „Тиара” към Военен клуб – гр.Айтос
с ръководител Златина Колева; малките танцьори от Детско-юношески фолклорен
ансамбъл „Шевица“ – гр. Карлово с ръководител Николай Кичов; мародните
певици Стефания Георгиева (12г.) и Елия Андреева (11г.) от ОУ „Елисавета
Багряна“ – гр. Сливен и фолклорната група при Общински детски комплекс –
Сливен с художествен ръководител Маруся Дакева; танцьорите от:
Детско-юношески ансамбъл „Тракийче“ при Общински детски комплекс – Сливен с
ръководител Виолина Попова;  танцов състав към СУ „Константин Константинов“
с ръководител Магдалена Луканова;  фолклорен състав „Детелина“ към ОУ
„Елисавета Багряна“ с ръководител Славка Калчева; Детски фолклорен ансамбъл
„Шарено коланче“ към Фолклорна танцова школа „Сините камъни“ при ОУ „Хр.
Ботев” и НЧ „Хаджи Димитър – 1937” с художествен ръководител Станка Иванова
и на представителен танцов състав „Бисерче“ към Военен клуб – Сливен с
ръководител Магдалена Луканова.

Начало страница

Книгата „Затвори“ или българщината“ – трета част от трилогията „Записки върху записките“ на писателя Любомир Котев беше представена в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен

Начало

Книгата „Затвори“ или българщината“ – трета част от
трилогията „Записки върху записките“ на писателя Любомир Котев
беше представена в Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ – Сливен

 

На 8. 11. 2023г. /сряда/, от 17:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“
писателят Любомир Котев, един от най-добрите изследователи и познавачи на
живота, делото
и личността на Захарий Стоянов, представи книгата си „Затвори“ или
българщината“ – част трета от трилогията „Записки върху записките“
/най-сериозното изследване върху великата творба на летописеца на Априлското
въстание/.

Според Любомир Котев, Захарий Стоянов е най-значимият
български народопсихолог и с написването на трилогията „Записки върху
записките”  стремежът му е бил да открои именно този принос на Летописеца.
Проследявайки живота и делото на един от най-видните български
националреволюционери, участник в големите български въстания, 
осъществител на Съединението и вдъхновен строител на нова България, Л.
Котев  представя истинския мащаб на тази изключителна личност и успява да
разсее наслоените през годините тенденции, обезценяващи житейския му подвиг.
Освен това писателят показва и доказва, че Захарий Стоянов е най-значимият
български журналист в историята на журналистиката ни изобщо, както и един от
най-значимите ни белетристи.

В третата книга от поредицата "Записки върху записките" Л.
Котев продължава разсъжденията си за жанровата спецификация на "Записки по
българските въстания", като поставя акцент върху българския национален
характер.

Начало страница

БАБА МАРТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

Начало

БАБА МАРТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” –
СЛИВЕН

 Днес,
първи март, още от началото на работния ден, Баба Марта – весела и засмяна,
посрещаше читателите на РБ „Сава Доброплодни” с ръчно изработени мартеници и
с благопожелания за здраве и берекет.

Обичаят на 1 март да се закичват с мартеници деца и възрастни
идва от древни времена. Народното предание гласи, че белият цвят носи
дълголетие, а червеният прогонва болестите. И в
миналото
и днес в първомартенската утрин всяка къща осъмва празнично накичена с
красиви мартеници.

Фоайето на  РБ „Сава Доброплодни” беше озарено от  уникална
изложба на мартенички изработени от децата на Сливен. Специално място в нея
беше отделено и на уникални автентични мартеници създадени от сръчните ръце
на бившата
служителка
на библиотеката Пенка Саръмова.

Над 100 ученици от различни училища посетиха по график и
организираната от Детския отдел работилница на Баба Марта и се запознаха с
легенди и предания за появяването на мартеницата – този най-български символ
за здраве, плодородие и благополучие, за обичаите на този ден в различните
краища на България, за символиката на цветовете и предметите вплетени в нея.

Освен
майсторство в изработването на мартенички,
децата участници в работилниците
демонстрираха и много познания за празника като изпълниха и  песни и
стихотворения написани от популярни и обичани български творци

Специално занимание бе организирано за учениците
от 1 б клас на  СОУ „П. К. Яворов“. Те се срещнаха с внучката на Баба

Марта
– Мартеничка Къдравелка и се забавляваха с нейните истории. Всички заедно усукаха
бели и червени конци и създадоха красиви мартеници, които да подарят на
своите близки
и приятели.

Посещенията на децата в библиотеката завършваха с благослов и
пожелание към колектива на библиотеката за много здраве и успехи.

Начало страница

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“ – СЛИВЕН

        Начало

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ
КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“-СЛИВЕН

В навечерието на празника
на Сливен – Димитровден в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ постъпиха
две дарения от книги и албуми  – от Градска галерия „Възраждане“ – гр.
Пловдив и от Нов български университет – гр. София.

Дарението от галерия
„Възраждане“ включва 21 книги, каталози и албуми, между които: луксозният
албум „Пътят на художниците”- в две части, посветен на творчеството на
съвременни български художници, както и луксозните двуезични албуми:
„Двадесет години галерия „Възраждане“ – включващ илюстрации на 75 български
творци и „Декадата на галерия „Възраждане“ – с 204 илюстрации и 50
фотографии. В албумите е представено творчеството на утвърдени художници,
между които: Георги Чапкънов, живописците Димитър Манолов, Димитър Лалев и
Георги Йорданов, големият български график Владимир Генадиев, Григор
Ангелов, Огнян Недков, Иван Чакъров, Димитър Чонов, Светла Косева, Емилия
Арабаджиева и др. Дарението включва и биографични книги на Красимира
Алексиева  – уредник на галерията.

Галерия
„Възраждане“ е създадена през 1995г. като в нея се показва само съвременно
фигуративно изкуство като се представят както утвърдени художници, така и 
млади творци. Експонират се творби основно в стиловете реализъм,
фотореализъм, символизъм, сюрреализъм и др. Търсят се автори, които създават
нова фигуралика, особено на тялото. От 2001 г. галерията връчва наградата
„Арт Медия“, за арт-журналистик, включваща диплом и графика на доц. Владимир
Генадиев.

 Поредното
дарение за сливенската регионална библиотека от Нов български университет –
София включва над 100 монографии, албуми, справочни издания, учебници за ВУЗ
и сборници с документални материали от областите: философия, социология,
културология, религия, психология, археология, египтология, политология,
етнография, право, математика, литературознание, мениджмънт, архитектура,
изкуствознание, международен бизнес, история, както и съвременна българска
проза.

Автори на изданията са
известни учени и преподаватели в НБУ: Богдан Богданов, Иван Богданов, Сергей
Игнатов, Пламен Бочков, Иван Вутов, Виолета Дечева, Йордан Евтимов, Пламен
Цветков, Тома Томов, Ясен Захариев, Анита Касабова, Георг Краев, Евгени
Дайнов, Соня Хинкова, Светла Янева, Божидар Данев, Светла Христова,
Екатерина Михайлова, Райна Николова, Пламен Рилски и др.

Дарението включва и
две ценни издания за известния сливенски художник Димитър Добрович:
монографията на Ружа Маринска „Романтикът Димитър Добрович (1816-1905) = The
romanticist Dimitar Dobrovich (1816-1905)“ и сборникът с доклади
„Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество:
16-17 ноември 2016, София“

Изданията ще бъдат на разположение на читателите в залите за свободен
достъп, в отдел „Изкуство“ и в читалните на библиотеката.  

Начало страница