Категория: Uncategorized

Начало

Писателят Маргарит
Абаджиев представи новия си роман „Царят на татарите" в Регионална
библиотека
„Сава Доброплодни” – Сливен

 

След облекчаване на част от противоепидемичните мерки, РБ
„Сава Доброплодни” даде силен старт на програмата си за промоция на
съвременна българска литература с премиерата на 17.06.2021г. на излезлия
наскоро роман „Царят на татарите" на писателя със сливенски корени Маргарит
Абаджиев.

Романът съчетава детективска интрига на фона на заплетени
събития от първите години на българската история след Освобождението и е
базиран върху богат документален материал. Написването на книгата отнема на
писателя повече от две години.

Пред публиката М.Абаджиев обясни, защо е избрал това заглавие
на книгата си. Известен факт е, че с прозвището „цар на татарите” сръбската
преса нарича Стефан Стамболов – премиер на България в периода 1887-1894г.

„Въпреки че е наречен  „Царят на татарите”, този роман не е
за живота на Стамболов, а разглежда последиците от неговата гибел през
погледа на един млад македонец, Дамян Харитонов – главен герой в романа. –
подчерта Абаджиев. – Харитонов е родом от Битоля. Ветеран от българската
армия от Първата световна война… Стамболов е наричан „диктатор" и
„узурпатор" на властта, но една негова заслуга е безспорна – по времето на
неговата власт е установена българската държавност." – допълни авторът.

Убийството на министър-председателя Стефан Стамболов, дело на
македонски харамии, неочаквано осветлява главния герой Харитонов относно
интереси и сили, които подклаждат напрежението и предизвикват провокации и
кървави сблъсъци и се заиграват с темата за Македония. Техният фатален
заложник се оказва познатата му от детинство ВМРО.

„Всяка книга съдържа една значима истина. В „Царят на
татарите“ съм се стремял да изведа истината, че независимостта е по-важна от
свободата, защото свободният може да бъде сит, но не и независим. Това се
случва след Руско-турската война от 1878 г. и Учредителното събрание след
това. Докато независимият човек, дори и беден, може да натрупа богатство, но
никога на никой няма да дължи благодарност“ – подчерта писателят.

На въпрос какво го вдъхновява, М. Абаджиев отговори:
„Изпитвам огромна почит към българския език може би защото не съм филолог по
образование, а психолог. Всеки ден правя малки открития насред словата,
което много ме зарежда. Отделно от това ние имаме толкова богата и
разнообразна история, пълна с противоречиви личности и събития, че е грехота
да не се опитам да разработя сюжетите, които съм открил или съчинил. Имам
повече, отколкото бих могъл да напиша, но ще опитам. Докъдето стигна, както
стигна. А благодатни теми и образи – дал Бог.”

В края на срещата Маргарит Абаджиев раздаде много автографи.
За интереса към творчеството му е красноречив и факта, че всички изложени за
продажба книги /над 30/ бяха изкупени от присъстващите.

Писателят сподели, че в момента работи по нов роман, който ще
бъде посветен на неговата майка. В романа Абаджиев преплита семейна история
на рода на майка си, с нейната любов към народната песен и народната музика
съхранили ни като българи през вековете.

Начало страница

Начало

200 години от рождението на патрона на сливенската регионална
библиотека, бележития възрожденец Сава Доброплодни

На 3
декември 2020г. сливенската регионална библиотека отбелязва 200г. от
рождението на патрона си, Сава Доброплодни, като последна проява от
програмата посветена на 65-годишнината от създаването на културната
институция.

Сава
Илиев Доброплодни оставя трайна следа в културната история на България като
един от най-изтъкнатите възрожденски учители, плодовит книжовник, читалищен
и театрален деец, борец за духовна свобода, активен общественик. Роден е на
3 (15) декември 1820г. в гр. Сливен в семейството на  хаджи Илия Славов,
учил в гръцките и българските манастири на Света гора гръцки и славянски
език, стара и нова църковна музика и посвещава живота си на учителската
професия по двата езика, както и на църковното пеене. Майка му, хаджи
Трендафила, e получила манастирско образование и също учителства още от
младини. През 1805 г. родителите му откриват в дома си едно добре уредено
килийно училище. От тях Доброплодни наследява огромната любов към
учителската професия.

Сава
Доброплодни започва своето образование в училището на баща си. От малък той
е любознателен, ученолюбив и прилежен ученик, има приятен глас и е
ръкоположен от Адрианополския митрополит за "анагност". След Руско –
турската война от 1828 / 1829 г. семейството му се преселва в Плоещ
(Влашко), където през 1833 г. баща му умира от холера и семейството е
принудено да се завърне в Сливен. Тук Сава продължава образованието си в
"елинското" училище на Гаврил Кръстевич.

През
1835 г. сливенският търговец Хаджи Георги хаджи Канев изпраща Сава
Доброплодни в Цариград, в семейството на своя съдружник – гърка Челеби
Стратаки Пастурмаджооглу, със сина на когото се учат при йеромонах Теофил. В
този дом Доброплодни се запознава с Г. С. Раковски и по негово настояване се
обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в
Куручешменското училище. На молбите му откликват Хаджи Георги Хаджи Канев и
Добри Желязков Фабрикаджията, които отпускат средствата, необходими му за
учението в това прочуто училище.

В
Куручешменското училище учи шест години като разширява познанията си по
гръцка граматика, превежда свободно гръцките класици, усвоява новогръцкия
език, придобива много знания. Заради знанията си по класическа литература
получава и името "Евкарпидис" (Доброплодни). През юни 1842 г. завършва с
отличие учението си и приема поканата на котленските първенци да стане
учител в техния град. В Котел Доброплодни пристига на 29 юни 1842г. и
веднага разгръща широка дейност: преподава, води преписки с изтъкнати
учители, среща се с видни дейци. Научил, че в църквата тайно се пази ръкопис
на Паисиевата "История", намира време да го препише. Става известен в цялата
страна и при него идват да се учат много будни младежи. В Котел учителства 5
години.

През
1847г. С. Доброплодни е назначен за учител и църковен певец в Шумен. През
1849 /1950г. в града е изградено и класно училище. "Полугимназия", на което
през 1852г. е назначен за директор.

Интересен момент в биографията на Доброплодни е учителстването му в
Карловачката гимназия /Сремски Карловци/ от м.октомври 1853 до юли 1855г.,
където преподава гръцки език. Престоят му в Сремски Карловци е твърде
полезен за него. Тук той научава добре сръбски език, учи немски и латински.
Среща се и общува със сръбския патриарх и други образовани и културни хора.
В гимназията усвоява педагогически знания и опит, които използва в
по-нататъшната си педагогическа дейност в България.

След
завършването на учебната 1854 / 55 г. Сава Доброплодни се завръща в България
и се установява отново в Шумен. Тук той на дело прилага педагогическия опит
натрупан в Карловачката гимназия, свързан с организацията на учебното дело.
Преустройва училищата в Шумен по образец на сръбските в Карловац и на
другите славянски в Австрия. Основава полугимназия и девическо класно
училище. Организира честване деня на Кирил и Методий като всенароден празник
на българската писменост и славянската култура.

Грижите
за училищата изцяло запълват времето на Доброплодни, но още след връщането
си от Австрия, той преценява, че е дошло време в Шумен да бъде открито "едно
казино", което да отрази стремежа на шуменци към приобщаване с ценности на
общочовешката цивилизация. Така на 29 юни 1856 г. в града се ражда третото
поред, след Свищов и Лом, българско читалище, на което става първи
председател. Наскоро след основаването на читалището у младите читалищни
дейци се явява желанието да си имат и свой театър. Идеята бързо се
осъществява. На 15 август 1856г., в едно малко и неудобно салонче, се играе
комедията на Доброплодни "Михал". В този ден се ражда Българският национален
театър.

През
1859г. Сава Доброплодни се връща в родния си град. В Сливен той системно и
настойчиво осъществява редица културно – просветни и общополезни начинания.
Реорганизира училищата и създава едно централно училище – Сливенско –
Клуцохорска полугимназия. През същата година отваря и едно от първите по
българските земи неделно училище за възрастни. Изнася всяка неделя след
черква подходящи лекции на морално – етични теми. Още през 1859 г.
реорганизира и училищната библиотека. За пръв път през 1860г. т. нар.
Гимназиална библиотека става обществено достъпна и отваря вратите си за
гражданството. По негово предложение на 19 декември 1860г. в Сливен се
открива и читалище /дн.читалище „Зора”/. За съжаление, опитите му да стане
проводник на европейския бит и култура / музика, танци, облекло/ в града
среща яростната съпротива на сливенското чорбаджийство. Затова напуска
Сливен и постъпва на работа като учител във Варна.

Във
Варна учителства две учебни години /1862 / 63г. и 1863 / 64г./  . Там също
урежда класно училище и активно участва в обществения живот на града.

Следващите години, Доброплодни последователно е  учител в Тулча/1864 – 1870
и в Силистра /1870-1872/, където на 1 септември 1870г. основава читалище. В
началото на 1872г. под негово ръководство в Силистра се създава и театрално
дружество. Тук взема и живо участие в борбата на силистренци за църковното
им освобождение. Избран е за делегат на Силистренската епархия за Народния
църковен събор в Цариград за избиране на екзарх и членове на екзархийския
съвет.

От
1872г. С. Доброплодни е учител в Кюстенджа, където разширява учебната
програма на училището, въвежда и някои класни дисциплини, по негово
инициатива се създава читалището в града. Тук написва няколко позорищни
игри, между които и драмата "Светослав", които под негово ръководство са
представени за пръв път на сцена. През 1875 г. отново е поканен за главен
учител и певец в Тулча за три учебни години. Там дочаква Освобождението.

От 1878
до 1881 г. Доброплодни е член и председател на Окръжния управителен съвет
във Варна, а след това – инспектор на Разградски учебен окръг – до 1885 г.

Сава
Доброплодни е и плодовит книжовник. Знанията му се отличават с присъщата за
съвремието му многостранност: в областта на филологията, на естествените
науки, на педагогията. За нуждите на образователното дело той съставя и
отпечатва: "Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието" (1846)-
определяна като първото ръководство по здравеопазване у нас, издадена
повторно в съкратен вид под заглавие "Кратко здравословие …" (1865) ,
"Водител за взаимните училища" (1852)
– първото систематично педагогическо съчинение на български език,
"Писменик" (1853)
./ – първото ръководство по стилистика в историята на новата българска
литература,
"Училищни таблици" (1857), "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни
таблици" (1860), "Нов буквар за приготовление към звучната метода" (1866),
"Неделни апостоли и евангелия" (1866)-
първото тълкование на евангелските текстове на новобългарски език.
Възрожденската преса от 1857, 1860 и 1875 г. съобщава и за други подготвени
за издаване негови учебници. През 1893 г. излиза неговата последна книга
"Кратка автобиография"- съдържаща твърде ценен материал за изучаване на
големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското
възраждане, както и на публикации свързани с неговия живот и дело. В
областта на драматургията, освен комедията "Михал" (1853,
с която се поставя началото на българската драма),
написва и превежда още пиесите: "Тримата ефрейтори" – комедия в 1 действие,
"Прошенописецът" – комедия в 1 действие; драмата "Двамата взводни
командири"; "Нещичко" – монолог в една сцена; "Вяра и любов" или "Велислав и
Слава" – драма в 3 действия.

С.
Доброплодни получава заслужено признание за дейността си още приживе. На 6
юли 1884г. е признат за почетен член на Българското книжовно дружество. На
18 май 1889г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.

Умира
на 19 април 1894г. в София.

За
съжаление, поради въведените извънредни противоепидемични мерки в страната
за ограничаване разпространението на короновируса, част от подготвените от
библиотеката прояви включени в програмата на честването на годишнината от
рождението на Доброплодни няма да могат да се посетят до 21 декември, а
други ще се реализират след отпадане на извънредните мерки.

По повод
на годишнината от рождението на С.Доброплодни в централното фоайе на
библиотеката е експонирана документалната изложба „Един живот на „полза роду“
посветена на живота и делото на бележития възрожденец.
В изложбата са представени интересни документи, снимки, писма, както и
първите издания на неговите книги: „Игиономия, сиреч правила, за да си
вардим здравието“/Цариград, 1846г./; „Водител за взаимните училища“/Земун,
1852г./ – първото систематично педагогическо съчинение на български език;
„Писмовник“ (Писменник) /Земун, 1853г./ – първото ръководство по стилистика
в историята на новата българска литература; „Михал. Комедия на четири
действия“ /Земун, 1853г./ – с която се поставя началото на българската
драма; „Неделни апостоли и евангелия ..“. /Болград, 1866г. / –
първото
тълкование на евангелските текстове на новобългарски език; „Кратка
автобиография“/С., 1893г./ – съдържаща твърде ценен материал за изучаване на
големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското
възраждане, както и на публикации свързани с неговия живот и дело. Специално
място е отделено на възстановената от документален филм за Сливен от
началото на
XXв.
снимка на родната къща на Доброплодни, разрушена преди повече от 70 години.
Изложбата ще бъде експонирана до средата на м.януари 2921г. и ще може да
бъде посетена след отпадане на извънредните противоепидемични мерки на 21
декември 2020г.

След
отпадане на извънредните противоепидемични мерки предстои провеждането и на
научна сесия на тема: „Сава Доброплодни – живот и дело. Нови изследвания“,
която трябваше да се проведе на 3 и 4 декември 2020г., с участието на научни
работници и изследователи от СУ ”Св.Климент Охридски”, УНИБИТ, ВТУ
”Св.Св.Кирил и Методий”, ПУ „П. Хилендарски, ШУ ”К. Преславски” и др. като
докладите ще бъдат издадени в сборник.

Работи се
и по документален филм за Сава Доброплодни, премиерата на който ще се състои
в началото на следващата година, когато отпаднат ограниченията за
организиране на културни събития

За
да изразят преклонението си пред личността и делото на Сава Доброплодни,
днес, 3 декември. служителите на регионалната библиотека поднесоха   цветя
на неговия бюст в пантеона на възрожденците при паметника на Хаджи Димитър.

Заслугите
на Сава Доброплодни за просветното и културното издигане на българския народ
са неизброими. Такава личност не бива да потъва в забрава. Затова
сливенската регионална библиотека ще продължи да инициира прояви за
изследване и популяризиране на неговия живот и дело.

Начало страница

Начало

КОНКУРС ЗА РИСУНКА НА ТЕМА:

„БИБЛИОТЕКАТА – МОЯТ ОСТРОВ НА
СЪКРОВИЩАТА”

 

През
2020г. Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – гр. Сливен празнува 65г.
от създаването си. По повод на юбилея, организаторите на честването обявяват
конкурс за рисунка на тема: „Библиотеката – моят остров на съкровищата”.

В конкурса могат да участват деца и юноши на
възраст от 7 до 18 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години,
11 – 14 години, 15 – 18 години. Всеки участник има право да представи  до
две рисунки с размер 35
/ 50 см, рисувани с акварелни или
темперни бои.

Компетентно жури ще оцени творбите.

Рисунките на участниците не се връщат. Те ще
бъдат включени в изложба, която ще бъде открита в рамките на програмата за
отбелязване юбилея на библиотеката. На специална церемония ще бъдат връчени
наградите на отличените участници.

Към всяка рисунка на отделен лист да бъдат
отпечатани следните данни на участника: име и фамилия, възраст/навършени
години/,  адрес, училище/школа/, клас, е-mail
и телефон за контакти. Рисунките за
конкурса могат да бъдат донесени лично или да се изпращат на адреса на
библиотеката:           

8800 гр. Сливен

ул. “Никола Карев” № 1

Регионална библиотека “Сава Доброплодни”

 Краен срок за изпращане на творбите: 10
април 2020г.      

        
 

За повече информация: тел.044/62 53 97
;
62 24 41;
GSM 0886090712

e-mail:

reglibsliven@iradeum.com

Начало страница

Начало

С ВЪЛНУВАЩА ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР  И В СОФИЯ БЕ ОТБЕЛЯЗАНА 
90-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТЕСАТА СТАНКА ПЕНЧЕВА

 

На 3 декември 2019г., в галерия „Кредо” /ул.”Славянска”2/ се
проведе литературна вечер „В къща от думи”, посветена на 90- годишнината от
рождението на поетесата Станка Пенчева, организирана от ИК „Жанет 45” и
Регионална библиотека „Сава Доброплодни”-Сливен. Въпреки лошото време,
залата се оказа тясна да побере всички гости – писатели, литературни
критици, журналисти, университетски преподаватели, приятели на поетесата и
нейното семейство и сливенци, живеещи в София..

Вечерта бе открита с изпълнение на флейта на пиеса на
композитора Марин Големинов от дванадесетгодишната Белослава Бочева –
носителка на много награди от детски и младежки музикални конкурси.

С емоционално слово издателката Божана Апостолова представи
любовната поезия на Станка Пенчева, а поетът и литературен критик Марин
Бодаков говори за излязлата по повод на юбилея стихосбирка с любовна лирика
на поетесата „С очите на новородена”.

 Директорът на сливенската регионална библиотека, Росица
Петрова –Василева, представи накратко библиографията за Станка Пенчева
издадена в навечерието на юбилейното честване в Сливен, в която е разкрито
аналитично огромното  поетично и белетристично творчество на поетесата на
български и чужди езици, както и нейната преводаческа дейност, което ще бъде
основа за бъдещи изследвания.

Към организаторите на вечерта и гостите с топли думи се
обърна и дъщерята на поетесата – Радина Цачева. Тя благодари на всички, че
са запазили жив спомена за майка й и нейното творчество.

Емоционален завършек на вечерта бе излъчването на
документалния филм „Станка Пенчева – сливенка докрай” създаден по идея и
сценарий на Росица Петрова–Василева и продуциран от РБ ”Сава Доброплодни”.
 И тук филмът бе приет много добре от публиката.

В края на вечерта бе прочетен поздравителен адрес и бяха
връчени цветя от Десислава Танева – министър на земеделието, храните и
горите, която като истинска сливенка подкрепи и тази инициатива на сливенска
културна институция  в столицата.

Филмът за Станка Пенчева ще бъде представен и в Пловдив на
честване по повод годишнината от рождението на поетесата, което ще се
проведе на 10 декември в културен център “Тракарт”.

Начало страница

Начало

Директорът на
РБ ”сава Доброплодни” бе гост на 62-ТО издание на
МЕЖДУНАРОДНИЯ ФЕСТИВАЛ НА
ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВАТА ЗА ДЕЦА „ЗМАЕВИ ДЕЧЕ ИГРЕ"- НОВИ САД, СЪРБИЯ.

 От 3 до 10 юни 2019г. в гр. Нови
Сад /Сърбия/ се проведе шестдесет и второто издание на Международния
фестивал на литературата и изкуствата за деца „Змaeви дече игре". В неговата
програма като специалeн гост от България взе участие д-р Росица Петрова –
Василева – директор на РБ "Сава Доброплодни"-Сливен. Посещението бе
организирано по покана на Душица Маринович
– директор на Международния център за детско книгоиздаване и Международния
фестивал на литературата и изкуствата „Змaeви дече игре" /гр.Нови Сад,
Сърбия/ и Деян Алексич – член на Управителния съвет на Фестивала.

На специална среща с директора Душица Маринович са обсъдени предстоящи
прояви организирани от двата фестивала в гр.Сливен и гр.Нови Сад през 2020г.
Към Росица Петрова е отправено предложение Националният фестивал на детската
книга и РБ ”Сава Доброплодни” до м.септември 2019г. да предложат проява,
която да бъде включена в програмата на фестивала „Змаеви дече игре” през
2021г., в рамките на официалната програма „Нови Сад – Европейска столица на
културата, 2021г.”

При посещението си в Нови Сад Р.Петрова се срещна и с проф. Лющанович, член
на Управителния съвет на
Международния фестивал на литературата и изкуствата за деца „Змaeви дече
игре", който е дал много висока оценка на тазгодишния научен форум проведен
в рамките на XXI издание на Националния фестивал на детската книга и е
предложил тя да бъде съставител и научен редактор на 1 брой на списание
„Детинство” с материали посветени на съвременната българска детска
литература. Материалите ще бъдат отпечатани на сръбски език като броят
трябва да бъде отпечатан в навечерието на 63-то издание на фестивала „Змаеви
дече игре”, 2020г. и да бъде представен в програмата.

Начало страница

Начало

„ВИНОТО
– ВДЪХНОВЕНИЕ ИЛИ ОПИЯНЕНИЕ” – ИЗЛОЖБА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

 С първия
ден на месец февруари започва цикъл от три последователни дни, наречени
Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1-ви февруари почитаме паметта на мъченик
Трифон, славен като светец и лечител, пазител на лозята и виното. В народния
празничен календар празникът се обозначава с името Трифон Зарезан или
Трифоновден и се свързва с обичая по почетното зарязване на лозята. Тези дни
се свързват с лозята, виното, плодордието и благоденствието. Наричани са още
вълшебни, тъй като на тях молитвите на всеки, който се е помолил за една
добра година, изпълнена с много късмет и любов, ще бъдат чути.

На тези
празници е посветена и художествено-документалната изложба „Виното –
вдъхновение или опиянение”, експонирана в централното фоайе на Регионална
библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен. В експозоцията са включени книги,
статии, копия от документи посветени на историята на виното от древността до
наши дни, както и интересни материали около винопроизводството в Сливенския
край. Любопитна част от изложбата са листови графики и репродукции на
картини от световноизвестни и български художници по темата /Караваджо,
Джото, Рембранд, Винсент ван Гог, Диего Веласкес, Ю.Валкенберг,
Ив.Мърквичка, Чудомир и др. Всеки посетител ще получи и свитък със
стихотворение от български поет посветено на виното като вдъхновение.  

Изложбата
може да бъде посетена до 14 февруари 2019г.

Начало страница

Начало

 

XX

Национален фестивал на детската книга

/Сливен,
8-10 май 2018г./

Трети ден

 Третият, последен ден на XX
Национален фестивал на детската книга започнa
с пресконференция с носителите на Националната награда „Константин
Константинов” – за принос в детското книгоиздаване за 2018г. От 9.00ч., в
пресцентърa
на Фестивала в ДТ „Стефан Киров”, представители на национални и регионални
медии се срещнаха с носителите на наградите: Божана Апостолова-Пейкова – в
категория „За цялостен принос”, Асен Сираков – в категория  „Автор” и Мая
Бочева – в категория „Илюстратор”,
да научат за техните първи реакции след
награждаването им.

Националната награда „Константин Константинов” за принос в
детското книгоиздаване е учредена през 2004г. от Министерство на културата,
Община Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни”. Наградата се
присъжда ежегодно, в рамките на Националния фестивал на детската книга, за
принос в книгоиздаването за деца през предходната година. Включва малка
пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма
награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор.
Първият носител на наградата за цялостен принос е поетът Валери Петров, a за
издателство – ИК ”ФЮТ”.

От 10.30ч. на откритата сцена на фестивала, на бул. „Цар
Освободител”1, започна представлението „Вълкът и седемте козлета“ на
театрална къща „Мариета и Марионета”.

От 10,30ч. в Драматичен театър „Стефан Киров” – фоайе, се
проведе Официална  церемония по награждаване на участниците в Националния
литературен конкурс на тема: „Чудо до поискване” и Националния пленер за
детска рисунка на тема: „Един ден изпълнен с вълшебства”.

В Националния литературен конкурс се включиха над 840 деца
и юноши на възраст от 7 до 18 години от страната и от българските общности в
чужбина със специално написани за конкурса приказка, разказ или
стихотворение. В трите възрастови групи са наградени 31
млади творци.  Имената на победителите са публикувани и на интернет –
сайта на фестивала

http://childbookfest.iradeum.com. Творбите на отличените в конкурса
участници са издадени в сборник.  

В Националния пленер за детска рисунка се включиха над 300
деца от цялата страна на възраст от 7 до 15г., разделени в три възрастови
групи. Жури, с председател известния български художник
Борис Стоилов, отличи 18 участника.
Наградите за двата конкурса са осигурени от РБ “Сава Доброплодни“ и
спомоществователи на фестивала. Организаторите на фестивала са осигурили и
специални награди /таблети/ за победителите във втора
и трета възрастова група на литературния конкурс – раздели „поезия“ и
„проза“ и в пленера за детска рисунка.

 В
заключителния концерт на XX–то
издание на Националния фестивал на детската книга взеха участие ВИГ
„Усмивки” – гр. Стара Загора, детска вокална група „Славейче” при ІІ ОУ
„Христо Ботев” – Сливен и балет „Барби" към Военен клуб -Сливен.

Поради лошото време, планираната от 11:30ч., на откритата
сцена до базара за книги, забавната игра с награди ,,Кажи ми любимото си
стихотворение!”, се проведе в голямата зала на Драматичен театър „Стефан
Киров”. На сцената се изявиха и
възпитаници на
вокална група „Ритъмчета" от Клуб за млади поп и рок изпълнители „Ритъм" с
ръководител Елена Пеева и Клуб по спортни танци при Военен клуб – гр.
Сливен, възпитаници на Клуб по спортни танци „Туида” – гр. Сливен,
сладкогласните малки певци от ВИГ „Усмивки” – гр. Стара Загора и ДВГ
„Славейче” при II
ОУ „Хр. Ботев”.

Начало страница

Начало

 

В Регионална библиотека „Сава Доброплодни”

 беше
представена книгата

„Огледало за сънища” на Златина Бахова
 

На 15 декември /петък/ 2017г., от
17:00ч., в рамките на програмата „Коледа в библиотеката”, беше представен
романът „Огледало за сънища” на бургаската писателка Златина Бахова.

Златина Бахова е родена на 19 октомври 1968г. Завършила е
Софийски университет "Св. Климент Охридски" със специалности „Българска
филология” и „Журналистика”. През първите години след дипломирането си се
занимава с журналистика, работила е във вестник "Бургас днес" (сега е
"Компас") и телевизия "Скат". От 1998 г. и до днес работи като преподавател
по български език и литература последователно в СОУ"Димчо Дебелянов" –
гр.Бургас до 2014г., а от ноември 2014г. и в момента в СОУ "Любен Каравелов"
– гр.Несебър. Свои творби /разкази и стихотворения/ започва да публикува в
периодичния печат от  края на 90-те години. През 2015г. е избрана за участие
в литературния формат "Ръкописът" по БНТ по лиценз на италианския "Masterpiece"
и е един от 12-те финалисти. В предаването тя участва с ръкописа на романа
си „Огледало за сънища”, който излезе от печат през месец юли, тази година.
През лятото на 2017г. тя печели и друго литературно отличие: първа награда
за проза в Х Национален конкурс "От учителя с любов" с разказа "Прощъпулник". 

В романа „Огледало за сънища” се смесват фантазия и реалност,
спомени и сънища, пътешествия във времето и пространството, довели до
разкриването на две жестоки убийства. Разследването на тези убийства води
героите по цялата българска земя, от морето до западните покрайнини, за да
открият истината не само за причинените страдания и смърт, но и за една
голяма любов, преминала отвъд пределите на смъртта.

Романът беше представен от
литературния критик Димитър Бечев.

Начало страница

Начало

XIX XНационален фестивал на детската
книга

/Сливен, 9-11
май 2017г./

Трети ден

 

Третият, последен ден на XIX
Национален фестивал на детската книга започна по традиция с пресконференция
с носителите на Националната награда „Константин Константинов” – за принос в
детското книгоиздаване за 2017г. От 9.00ч., в
пресцентърa на Фестивала в ДТ „Стефан Киров”,
представители на национални и регионални медии имаха възможност лично да се
срещнат с носителите на наградите: Ангелина Жекова
– в категория „За цялостен принос”, Петя Кокудева – в категория „Автор” и
Дамян Дамянов – в категория „Илюстратор”, да
научат за техните първи реакции след награждаването им.

Националната награда „Константин
Константинов” за принос в детското книгоиздаване е учредена през 2004г. от
Министерство на културата, Община Сливен и Регионална библиотека „Сава
Доброплодни”. Наградата се присъжда ежегодно, в рамките на Националния
фестивал на детската книга, за принос в книгоиздаването за деца през
предходната година. Включва малка пластика, диплом и парична сума и се
връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за:
издателство, автор, илюстратор. Първият носител на наградата за цялостен
принос е поетът Валери Петров, a за издателство – ИК ”ФЮТ”.

От 10.00ч. на откритата сцена
на фестивала, на бул. „Цар Освободител”1, бе представен спектакълът „Мечо
Пух“ на театрална къща „Мариета и Марионета”.

От 10,30ч. в Драматичен театър
„Стефан Киров” – Голяма зала, се проведе Официална церемония по награждаване
на участниците в Националния литературен конкурс на тема: „В търсене на
талисман за щастие” и Националния пленер за детска рисунка на тема: „С
цветно хвърчило летях и свят чуден видях” и заключителен концерт.

В Националния литературен
конкурс се включиха над 830 деца и юноши на възраст от 7 до 18 години от
страната и от българските общности в чужбина със специално написани за
конкурса приказка, разказ или стихотворение. В трите възрастови групи са
наградени 37 млади творци.
Имената на победителите са публикувани и на интернет – сайта на фестивала

http://childbookfest.iradeum.com. Творбите на
отличените в конкурса участници са издадени в сборник.

В Националния пленер за
детска рисунка се включиха над 250 деца от цялата страна на възраст от 7 до
15г., разделени в три възрастови групи. Жури, с председател известния
български художник Борис Стоилов,
отличи 18 участника.

Наградите за двата конкурса
бяха осигурени от РБ “Сава Доброплодни“ и спомоществователи на фестивала.
Организаторите на фестивала са осигурили и специални награди/таблети/ за
победителите във втора и трета възрастова група на литературния конкурс –
раздели „поезия“ и „проза“ и в пленера за детска рисунка.

Наградите на
отличените участници в Националния литературен конкурс бяха връчени от
Милена Чолакова – директор на дирекция ОКВ в община Сливен и д-р Мариана
Марчева и двете членове на Организационния комитет на XIX Национален
фестивал на детската книга.

Наградите на
отличените участници в Националния пленер за детска рисунка бяха връчени от
Росица Петрова – Василева – директор на РБ“Сава Доброплодни“ и организатор
на фестивала.

В заключителния концерт на XIX–то
издание на Националния фестивал на детската книга взеха участие Вокална
формация към детски хор „Милка Стоева” – гр. Бургас, детска вокална група „Славейче”
при ІІ ОУ „Христо Ботев” – Сливен и балет „Барби" към Военен клуб -Сливен.

Фестивалът по
традиция бе закрит от детска вокална група „Славейче“  с изпълнение на химна
на фестивала по текст на П.Александрова и музика на Х.Агасян.

От 11:00ч., на откритата сцена
на бул.“Цар Освободител“1, до базара за книги, се проведе забавната игра с
награди ,,Кажи ми любимото си стихотворение!”. Малки и по-големи любители на
римуваното слово се включиха в своеобразен маратон като рецитираха стихове
на най-добрите български поети и поетеси. За
доброто настроение на многобройната публика се погрижиха певците от
вокална група „Ритъмчета" от Клуб за млади поп и рок изпълнители „Ритъм"
с ръководител Елена Пеева и малките танцьори от Клуб по спортни танци при
Военен клуб – гр. Сливен.

Начало страница

Начало

ЛЮБОВНАТА ПОЕЗИЯ НА КАТЯ КРЕМЗЕР В ПЕТЪЧНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН САЛОН НА РБ „САВА
ДОБРОПЛОДНИ”

 На

30
септември Регионална библиотека „Сава Доброплодни” откри своя Петъчен
литературен салон с премиера на стихосбирката „Обичам те, любов” на
поетесата Катя Кремзер. Премиерата на книгата беше посрещната с голям
интерес от сливенската публика. В залата присъстваха поети и творци от
Сливен, почитатели на поезията от всички възрасти.

„Обичам те, любов” е първата поетична книга на Катя Кремзер, но стиховете ѝ
са добре познати и обичани вече в над 20 групи за поезия във Фейсбук.
Интересна и любопитна е житейската и творческа съдба на авторката. Родена е
в София, но от тринадесет години живее и работи през повечето време във
Виена. Нейната първа любов е музиката и оперното пеене, но завършва
Техническия университет, специалност „Радио и телевизионна техника” и
магистърска степен по електроника. Пише стихове още в гимназията, но започва
да публикува в социалните мрежи търсейки съмишленици. И не че не уважава
книгата в нейната обичайна форма, просто смята, че днес, не всяка, издадена
поезия заслужава да види бял свят. Затова пък всички присъстващи тази вечер
останаха очароване от нейните стихове за любовта. Те прозвучаха още в самото
начало на представянето и предизвикаха силни емоции у присъстващите.
Литературният критик Димитър Бечев представи своя поглед върху поетичния
свят на Катя Кремзер. Последва непринуден разговор между поетесата и нейните
почитатели.  Вечерта завърши с много цветя за Катя Кремзер и обещания за
бъдещи срещи. Авторката благодари на организаторите и домакините на
премиерата – Регионална библиотека „Сава Доброплодни” и раздаде автографи.

Начало страница