Категория: Uncategorized

Начало

26 – 28 СЕПТЕМВРИ – ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

По
традиция, всяка година, в началото на учебната година Регионална библиотека
„Сава Доброплодни” – Сливен организира Дни на отворените врати. В програмата
са включени различни инициативи представящи възможностите на библиотеката за
подпомагане процеса на образование и самообразование на учениците: екскурзии
в библиотеката, демонстрации на възможностите за ползване чрез Интернет на
пълнотекстови електронни бази данни чрез новата платформа на Електронния
каталог на библиотеката, нови книги и помагала в помощ на обучението по
различни предмети за отделните класове. В програмата се включват прояви
адресирани и към другите категории читатели.

Ученици и
граждани,
изучаващи чужди езици,
ще могат да посетят Чуждоезиковия център на библиотеката.

Със специално
подготвена
презентация ще се представи богатия му книжен фонд и ще бъде отбелязан 26
септември – Европейския ден на езиците.

26
септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа на
6 декември 2001 година. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди
езици в Европа. Неговите основни цели са: да осведоми обществеността за
важността от изучаването на чужди езици и разнообрази обхвата на изучаваните
езици, за да повиши нивото на многоезичност и междукултурно разбирателство,
да популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа, да
насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст.

В дните на
отворени врати, с ученици от първи до четвърти клас от сливенските училища,
ще се провеждат забавни часове „Библиотеката – свят пълен с чудеса”.

Интересни
презентации и прожекции на филми са подготвени и за учениците, които се
интересуват от историята и културното и литературно наследство на нашия
град.

На всички
почитатели на хубавата българска книга библиотеката предлага среща с
писателката Здравка Евтимова на 28 септември /събота/, от 12:00ч.

Здравка
Евтимова е родена на 24.07.1959г. в гр. Перник. Завършва английска филология
във ВТУ

“Св.
св. Кирил и Методий"(1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис,
щата Мисури, САЩ. Редактор от ноември 2003 г. на българската секция на
списание "Muse Apprentice Guild" – Сан Диего, САЩ; от януари 2004 г. –
редактор за България на списание "Literature of the Avanteguard"/
Великобритания/, специализирано за кратка проза. Превела е на български език
над 25 романа от английски, американски и канадски автори, както и
произведения на български писатели на английски език.

Разкази
на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в 27
страни по света, между които САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Сърбия,
Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина,
Нова Зеландия, Република Южна Африка и др.

Член е
на СБП, на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд,
и на българския ПЕН-клуб.

В
България разказите ѝ са публикувани в сборниците: "Разкази срещу
тъга"(1985), "Разкази от сол"(1990), "Разкази за приятели"(1992), "Сълза за
десет цента" (1994), „Пернишки разкази” (2012), „Юлски разкази” (2017),
„Кръв от къртица” (2005), (2019), „Добрата страна на нещата” (2019). 

Автор е
и на романите: "В студената ти сянка, лейди", "На две крачки от мен"(1999),
"Линди"(1999), "За теб, за мен"(2003),(2019) "Четвъртък" (2003), „Божество
на предатели” публикуван като електронна книга през 2004 г. в САЩ,
„Арката”(2007), публикуван в САЩ през 2017г. със заглавие „В града на
радостта и мира”,  „В гръб” (2010), „Една и съща река”(2015), „Зелените очи
на вятъра”(2018).

Здравка
Евтимова е носител на множество национални и международни награди.

В дните на
отворени врати информационното обслужване във всички звена на библиотеката е
безплатно.   

Начало страница

Начало

Приключиха
мероприятията по програмата „Във вълшебния свят на приказките” в РБ ”Сава
Доброплодни”
 

От 18 до 28 март 2019г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
Сливен, за двадесета поредна година се проведоха Дни на приказките по
програмата „Във вълшебния свят на приказките“.

 По традиция и тази година в библиотеката отвори врати приказен театър,
който предложи на ученици от първи до четвърти клас от различни сливенски
училища незабравими приключения с герои от любими детски книги. Тази година
децата се срещнаха с героите на големите български писатели Станка Пенчева и
Йордан Радичков.

 Увлекателните разкази и приказки на Йордан Радичков са любими четива за
поколения български деца. Първата му детска книга е сборникът “Шарена
черга”. Следват историите с врабчета от книгата “Ние, врабчетата”, а за
сборника с приказки “Малки жабешки истории” през 1996г. Радичков е награден
с най-престижната международна награда за детска литература “Ханс Кристиан
Андерсен” и името му е вписано в Почетния списък на Международния съвет на
детската книга.

 Талантливата българска поетеса Станка Пенчева създаде за децата книгите:
“Мили бате” – писмата на дакелчето Джери до верния му приятел Мишо и
“Зелената Жози” – забавен разказ за малката жабка Жечка -певицата Жози,
която след куп перипетии става звезда.

 В Дните на приказките се включиха над 1000 деца от сливенските училища: НУ
„Васил Левски”, III ОУ „Д-р Иван Селимински”, V СУ „П. К. Яворов”, VII ОУ
„П. Хитов”, IX ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, X СУ“ Йордан Йовков“, XI СУ „К.
Константинов” и XII ОУ „Е. Багряна”. Представлението „Врабешки, жабешки и
кучешки истории” по произведенията на Станка Пенчева „Зелената Жози” и
„Мили, бате!”, и „Ние врабчетата” и „Малки жабешки истории” на Йордан
Радичков предизвика много емоции, всеобщо веселие и смях. След
представлението децата посещаваха Детския отдел на библиотеката и се
запознаваха с несметното му книжно богатство. За над 300 от тях това беше и
първо посещение в библиотеката. Жадни за нови приключения в приказния свят,
те получиха първата си читателска карта и вече са и регистрирани читатели на
Детския отдел.

 В рамките на програмата „Във вълшебния свят на приказките” в РБ ”Сава
Доброплодни” се проведоха и тържества „Аз съм вече грамотен” с първокласници
от НУ ”Васил Левски” и XII ОУ ”Елисавета Багряна”. Наложената от няколко
години традиция за провеждане в библиотеката на най-важния за
първокласниците празник, събра деца и родители и ги обедини около идеята, че
любовта към хубавата книга се изгражда от най-ранна детска възраст, че
любовта към четенето е в основата на успеха за цял живот.

 За организаторите на тези празници, от регионалната библиотека, остава
удовлетворението от свършеното и предизвикателството да увличат с нови
инициативи все повече деца в чудно пътешествие в царството на книгите.

Начало страница

Начало

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДИМИТРОВДЕН РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА

„САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ОРГАНИЗИРА ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА

НА АРХ. ГЕОРГИ КОЗАРОВ
 

Традиция
стана в навечерието на празника на Сливен – Димитровден, РБ „Сава
Доброплодни” да организира прояви, посветени на бележити сливенци, заемали
важно място в стопанския, обществения и културния живот на страната в
различни исторически периоди. На 24.10.3018г., от 17:30ч., в зала „Май” се
проведе творческа вечер „Един живот на „ползу роду”, посветена на Георги
Козаров – забележителен архитект, талантлив творец и публицист, управленец и
общественик.
 Георги
Козаров е известен архитект и строителен инженер от първата половина на
20-ти век, оставил ярки следи в историята на българската архитектура,
пионер в проучването и описанието на знакови архитектурни паметници
от българското минало, даровит и високоерудиран автор, откривател за
широката публика на „стопанските великани” на възрожденската епоха – майстор
Никола Фичев, Добри Желязков и х. Славчо х. Паскалев от Търново. Той е и
виден индустриалец, един от създателите на модерната керамична индустрия в
Бълхгария.
Роден е на 22
март 1872г. в гр.Сливен. Завършва Сливенската мъжка гимназия през 1890г. и
архитектура в Кралската политехника в Щутгарт /Германия/. След завършване на
висшето си образование работи в частни и държавни фирми в Германия и
придобива опит в областта на немската архитектура. След завръщането си в
Сливен, на 20 май 1897г. е назначен за градски инженер-архитект. Изготвя
плана на кв.”Клуцохор” и работи
по подобряване на градоустройствения план на града. Предлага трасе за
железопътна линия Сливен – Елена. Работи по каптиране минералните
води на Сливенските бани. През 1899г. е назначен на работа в Министерството
на обществените сгради, благоустройството и пътищата и се премества да живее
в София.

Освен в Сливен и София, арх.
Георги Козаров е дал своя отпечатък и в редица други български градове.
Близо четвърт век (1903 – 1927г.) е главен окръжен архитект на Велико
Търново. През 1910 – 1911г. по негов проект и под негово ръководство се
строи една от емблематичните сгради на В. Търново – Окръжната сметна палата.
През 1906г. построява в съдружие керамична фабрика до с. Калтинец
край Горна Оряховиц, която през годините постоянно се разширява и
модернизира и през 1934г. печели златен медал за високо качество на
Пловдивския панаир и работи успешно до национализацията през 1947г..
През 1909 – 1910г., по немски
проект и железобетонна технология, за пръв път приложена през 1900г. в
Мюнхен, ръководи строителството на мелницата с макаронената фабрика в
Балчик, която тогава е най-голямата у нас и една от най-модерните в цяла
Европа. През 1928г. като предприемач печели търга за строителството и сам
ръководи строежа на големия шосеен мост на р. Янтра при с. Раданово. През
1937г. е начело на представителната делегация на Българското
инженерно-архитектурно дружество на панаира в Лайпциг.

Арх.Козаров
е и изтъкнат организатор и дългогодишен активен деятел на туристическото
движение в България, един от учредителите и пръв председател на Българското
туристическо дружетво, пръв теретик на стопанския туризъм в България.

Георги Козаров е автор и
най-значителните изследвания посветени на „стопанските великани” на
Българското възраждане – майстор Никола Фичев, Добри Желязков и х. Славчо х.
Паскалев от Търново. Многобройните му публикации в тази област го превръщат
в един от първите изследователи на стопанската история на България.
Макар, че
напуска рано Сливен, любовта към родния град го съпътства през целия му
живот. През 1901г. Козаров става един от основателите и председателите на
Сливенската дружба в София. През годините продължава да развива широка
обществена дейност в полза на родния град. През 1902г. разработва
конкурсната програма за изграждане на паметника на Хаджи Димитър в Сливен.
Съдейства за написването и издаването на краеведския труд на своя
родственик, д-р Симеон Табаков, „Опит за история на град Сливен”. Описва
павилионите на текстилната фабрика на Добри Желязков и събира сведения за
неговия
живот и дейност. Изготвя план за икономическо и културно повдигане на града.
Като кмет на Сливен /в периода септември 1934- юни 1935г./ слага началото на
напояването на парцели от полето на юг от града, разширява ул.Цар
Освободител”,  изготвя се топографски план на района около Сливенските
минерални бани и обявява конкурс за постройки и паркове около тях и др.,
дарява заплатата си за благотворителни цели. В най-значимо събитие в
неговото кметуване се превръща откриването на 8 ноември 1934г. на паметника
на легендарния войвода Хаджи Димитър и бюстовете на заслужилите сливенци.

Арх.Георги
Козаров умира в дома си в София през 1953г., но неговото дело не е забравено
и днес.
Водещите на
вечерта, Йоана Димитрова, и актьорът Ивайло Абаджимаринов представиха
накратко най-важните моменти от житейския и творчески път на архитект
Козаров.
Специални гости
на творческата вечер бяха:  Иван Йотов – автор на книгата „Архитект Георги
Козаров. Човекът, туристът, творецът” и Георги Стоянов – внук на именития ни
съгражданин.
Иван Йотов
говори за трудностите при издирване на оригинални документи свързани с
дейността на Козаров, тъй като голяма част от неговия личен архив е изчезнал
след неговата смърт. Изказа специална благодарности на РБ”Сава Доброплодни”
и ДА-Сливен, които са помогнали при издирването на документите.
В края на
срещата бяха излъчени моменти от документалния филм за арх.Козаров, заснет
по книгата на Иван Йотов. Целият филм ще бъде прожектиран в РБ”Сава
Доброплодни” в навечерието на 1 ноември.

Начало страница

Начало

Рeгионална
библиотека  „Сава Доброплодни” се включва в Цифрова седмица 2018 (ALL
DIGITAL WEEK  2018)
с обучение “Първи стъпки в програмирането за деца с робота
Finch”
 

На 19 март 2018г. , в рамките на инициативите на
пан-европейската кампания ALL DIGITAL WEEK,  РБ “Сава Доброплодни“
организира обучение “Първи стъпки в програмирането за деца с робота Finch”.

Кампанията
ALL DIGITAL WEEK се провежда от 2010г. Това е ежегодна
кампания за повишаване на цифровата грамотност и използването на цифровите
технологии и се провежда от центрове за компетентност, библиотеки, училища и
неправителствени организации в цяла Европа. Всяка година в рамките на
Цифровата седмица над 100 000 европейски граждани участват в събития за
запознаване с цифровата трансформация и нейните последици. Тази година
Цифровата седмица се провежда от 19 до 25 март и има за цел да запознае
гражданите с инструменти и подходи за повишаване на техните цифрови умения и
да им помогне да бъдат по-адаптивни по отношение на техните работни умения.

Регионална
библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и регионалните библиотеки в 13
български града /Варна, Бургас, Габрово, Русе, София, Стара Загора,
Силистра, Добрич, Пазарджик, Смолян, Враца, Търговище и Разград/ се включват
в инициативите организирани в рамките на Цифровата седмица 2018 с поредица
от безплатни семинари и други събития и дейности, които се организират със
съдействието на Фондация „Глобални библиотеки-България”
– национален координатор на събитието в България.

В обучението “Първи стъпки в програмирането за деца с робота
Finch”
в РБ ”Сава Доброплодни” се включиха ученици от
трети клас на СУ ”Пейо Яворов”. 
С кратка презентация пред тях беше представена историята на програмирането и
програмните езици и възможностите за програмиране с робота Финч. Учениците
се запознаха с програмния език Snap! за управление на робота. Той e подходящ
за обучение на
деца
от 7 до 12г. Snap! позволява лесно да е усвоят принципите на визуалното
програмиране чрез работа с изображения, звуци и рисуване, дава свобода за
моделиране на различни обекти от околната среда като по този начин обогатява
културата на децата и развива творческото мислене и уменията за комуникация.

В практическото обучение, чрез забавни задачи с герои от
популярни анимационни филми, децата усвоиха някои от основните принципи за
работа с програмния език и изпълниха успешно няколко задачи.

 В края на обучението участниците получиха сертификат за
успешно преминато първо ниво по програмиране, генериран от програмата.

Компютърните  науки вече  докосват почти всяка научна
дисциплина и са важна част от повечето нови технологии.  Обучението с робота
Финч може да мотивира учениците да се насочат към компютърните науки, да
осъзнаят, че това е област, която ще им даде възможност за бъдещо
професионално развитие. Затова и РБ “Сава Доброплодни“ приема
като мисия работата си в тази насока.

Начало страница

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” ПРЕДСТАВЯ РОМАНА НА
НЕДА АНТОНОВА „ПЪРВИЯТ СЛЕД БОГА. ЛЮБОВТА И СМЪРТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

 На 23 октомври /понеделник/ 2017г., от 17:00ч., в зала
„Май”, в рамките на програмата за празника на Сливен – Димитровден,
Регионална библиотека „Сава Доброплодни” организира среща с писателката Неда
Антонова и представяне на романа й „Първият след бога. Любовта и смъртта на
Васил Левски”.

Неда Антонова е завършила Институт за култура в гр.Санкт
Петербург /Русия/. Работила е като журналист, редактор в художествената
редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец", писател в групата
на военните писатели и композитори при МНО. Основател е на сп."Отечество".
Член е на СБП от 1983 г.

Автор е на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогията
исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо
мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогията за юноши: "Обичам те,
вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички"; на романите: "Три кита в
аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола",
"Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса", „Вино и ”; на
повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята",
"Гълъб за сърдечни послания","Звезда от последна величина","Асен, убиецът на
Иванко" (2011). Трилогията „Възкресение”: „Царица Елеонора Българска”(
2013), „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица” – роман в две
части (2014), „Неговата любима. Ботев и Венета” (2015)  са едни от
най-четените книги на съвременни български писатели. На нестихващ интерес се
радва и последният ѝ роман "Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил
Левски" (2017).

"Първият след Бога" е един необикновен прочит на живота на
Васил Левски и на много факти, които век и половина съзнателно се
премълчават. Това е книга за обречената любов на Васил Кунчев към жената,
която е близо до него до последния му дъх на бесилото. Обречена, защото той
вече е бил венчан за мечтата си – да види народа си свободен.
Повествованието се води на три нива: едното  е от името на момичето, влюбено
в Левски, другото е от името на Хаджи Иванчо Пенчович – член на комисията по
процеса на Левски, а третото – от името на един фалшификатор, вербуван във 
френски затвор.

Книгата ще бъде представена от писателя Румен Леонидов.
Избрани текстове от романа ще бъдат прочетени от актьора Христо Симеонов.
 

Начало страница

Начало

РОМАНЪТ „ОРЛОВ МОСТ“ НА ПИСАТЕЛЯ ВЛАДИМИР ЗАРЕВ БЕ
ПРЕДСТАВЕН В РБ „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН В РАМКИТЕ НА НАЦИОНАЛНОТО
ЛИТЕРАТУРНО ТУРНЕ НА ИК“ХЕРМЕС“

На 18 ноември /петък/ 2016г.,
в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” бе представен последния роман на
писателя Владимир Зарев „Орлов мост“. Събитието бе част от програмата на
Националното литературно турне на ИК“Хермес“ в Сливен посветено на 25–годишнина
от създаването на издателството.

По
повод на
годишнината ИК
„Хермес“ дарява книги от български автори на стойност 25 000 лева на читалищни
библиотеки
в 5 български региона
/ Велико Търново, Русе,
Благоевград,
Сливен и Пловдив/ като във всеки от избраните градове издателството
представя и по един автор.

В Сливен, на церемония в РБ „Сава
Доброплодни“,
управителят
на ИК“Хермес“
– Стойо Вартоломеев, дари 600 книги от
знакови
български
автори като

Георги Божинов, Георги Мишев, Марко Ганчев, Иван Теофилов, Недялко Славов,

Емил
Андреев, Димо Райков и др.,
издадени от издателството,
на обща стойност
6000 лева
разпределени на
25 читалищни
библиотеки от региона.
Специално
дарение от книги на издателството получи и РБ“Сава Доброплодни“. Директорът
на регионалната библиотека, д-р Росица Петрова-Василева, благодари за
дарението и припомни заслугите на Ст.Вартоломеев за провеждането на всички
издания на Националния фестивал на детската книга, както и подкрепата му за
откриването на новия Детски отдел на библиотеката през 2009г.

Специален гост на тържеството
бе писателят Владимир Зарев, който раздаде автографи на последния си роман
„Орлов мост“ издаден от ИК „Хермес“. Събитието бе уважено и от г-жа
П.Чиликова – зам.кмет „Хуманитарни дейности” на община Сливен.

Като
част от програмата на гостуването на издателство „Хермес“ в Сливен в РБ“Сава
Доброплодни“ бе организиран щанд с книги на издателството.

От 17:00ч., в рамките на
Петъчния литературен салон, в библиотеката бе представен романът на Владимир
Зарев „Орлов мост“.

Срещата бе открита с откъс от
романа, отразяващ най-ярко протестите, в изпълнение на актьора Ивайло
Абаджимаринов.
Представена бе и кратка литературна визитка на Вл.Зарев допълнена от
управителя на ИК“Хермес“ –Стойо Вартоломеев.

Много бяха въпросите на
публиката към писателя свързани с романа. Според Зарев романът не е
политически, а по-скоро романтичен. Той разказа как е възникнала идеята за
написването му – като свидетел на протестите е познавал лично голяма част от
протестиращите и тезите, около които те се обединявали, затова си поставил
за цел да ги представи безпристрастно в романа. Но  описаните събития са
само фон на една красива и романтична любовна история.

Част
от въпросите към писателя бяха свързани с процесите в най-новата история на
България намерили място и в други негови книги: за
механизмите, чрез които бе
ограбен, унизен и обезсмислен трудът на няколко поколения българи.

Писателят отговори на въпроси
и за  епичната семейна сага „Битието", „Изходът" и „Законът", както и за
романите „Лето 1850" и „Поп Богомил и съвършенството на страха".

В края на продължилата близо
два часа среща В.Зарев раздаде автографи на многобройните си почитатели.

Начало страница

Начало

XVIII
Национален фестивал на детската книга

/Сливен,
9-11 май 2016г./

Трети ден

Третият, последен ден на XVIII Национален фестивал
на детската книга започна с пресконференция с носителите на Националната
награда „Константин Константинов” – за принос в детското книгоиздаване за
2016г. От 9.00ч., в пресцентърa
на Фестивала в ДТ „Стефан Киров”, представители на национални и регионални
медии имаха възможност лично да се срещнат с носителите на наградите:
ВЕЛИЧКА НАСТРАДИНОВА – в категория „За цялостен принос”, РУМЕН ИВАНЧЕВ – в
категория  „Автор”, СИЛВИЯ КАЛОЯНОВА – в категория „Илюстратор” и ИЗДАТЕЛСКА
КЪЩА „КРЪГОЗОР” – в категория „Издателство”, да
научат за техните първи реакции след награждаването им.

Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското
книгоиздаване е учредена през 2004г. от Министерство на културата, Община
Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни”. Наградата се присъжда
ежегодно, в рамките на Националния фестивал на детската книга, за принос в
книгоиздаването за деца през предходната година. Включва малка пластика,
диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за
цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор. Първият
носител на наградата за цялостен принос е поетът Валери Петров, a за
издателство – ИК ”ФЮТ”.

От 10.00ч. на откритата сцена на фестивала, на бул. „Цар Освободител” 1,
започна представлението „Котаракът в чизми“ на театрална къща „Мариета и
Марионета”.

Театрална къща „Мариета и Марионета”е създадена през 1992г. Днес „Мариета
и Марионета” е пъстро ветрило от творчески индивидуалности: актьори и
кукловоди, клоуни и мимове, режисьори и сценаристи, музиканти и художници,
костюмиери и кукломайстори.

В биографията на Театрална къща „Мариета и Марионета” присъстват 29
театрални турнета във Франция (1991-2014г.); международни участия във
Франкофонския проект „Караваната на десетте думи” (La Caravane des dix mots)
в 35 франкофонски държави по света (2008–2014г.).

Участия в национални и международни фестивали: Фестивал «Аполония» –
гр.Созопол (2000г.), Фестивал ”Приказки и легенди от Албие”, Ле-з-Албие,
Савоя, Франция (2004г.), Куклено-театрален фестивал “Двама са малко, трима
са много”- гр. Пловдив (2005г.), Осми Национален фестивал на детската книга
– гр. Сливен (2006г.), Девети Национален фестивал на детската книга-гр.
Сливен (2007г.), Международен фестивал Рио Локо в Тулуза, Франция (2008г.),
съвместно с ДКТ „Георги Митев” –
гр.Ямбол, Международен фестивал в Авиньон, Франция (2009,
2010г.),Фестивал „Източен вятър”, Ла Розиер, Франция (2009-2010г.),
Международен фестивал за куклен театър във Форж Лес О, Франция (2010г.),
Шестнадесети Национален фестивал на детската книга – гр.Сливен (2014).

 От 10,30ч. в Драматичен театър „Стефан Киров” – Голяма зала, се проведе
Официална  церемония по награждаване на участниците в Националния
литературен конкурс на тема: „Тайната на един продавач на мечти” и
Националния пленер за детска рисунка на тема: „Приключение в огледалния свят”.

В националния литературния конкурс се включиха над 800 деца и юноши на
възраст от 7 до 18 години от страната и от българските общности в чужбина
със специално написани за конкурса приказка, разказ или стихотворение. В
трите възрастови групи са наградени 45 млади
творци.  Имената на победителите са публикувани и на интернет – сайта на
фестивала

http://childbookfest.iradeum.com. Творбите на отличените в конкурса
участници са издадени в сборник.  

В Националния пленер за детска рисунка се включиха над 280 деца от цялата
страна на възраст от 7 до 15г., разделени в три възрастови групи. Жури в
състав: Петър Станимиров, Борис Стоилов и Христо Тотев отличи 18 участника.

Наградите на отличените участници в националния литературен конкурс бяха
връчени от Димитър Митев – председател на ОбС-Сливен/категория ‚Поезия“/ и
Бисерка Михалева – началник на РИО на МОН –Сливен и двамата членове на
Организационния комитет на XVIII Национален
фестивал на детската книга.

Наградите на отличените участници в Националния пленер за детска рисунка
бяха връчени от В. Пенчева – директор на III ОУ
“Д-р Ив.Селимински“  и В.Христова – директор на XII
ОУ “Е.Багряна“- гр.Сливен – членове на Организационния комитет на
фестивала.

Наградените участници бяха приветствани и от Р.Петрова-Василева – директор
на РБ“С.Доброплодни“ и организатор на фестивала.

В заключителния концерт на XVIII–то издание на
Националния фестивал на детската книга взеха участие: Вокална формация към
детски хор „Милка Стоева” – гр. Бургас,
възпитаници на Клуб за млади поп и рок изпълнители „Ритъм” при Детски
комплекс – Сливен, детска вокална група „Славейче” при ІІ ОУ „Христо Ботев”
– Сливен, клуб по спортни танци „Туида“.

Фестивалът по традиция бе закрит от детска вокална група „Славейче“  с
изпълнение на химна на фестивала по текст на П.Александрова и музика на
Х.Агасян.

Детският хор „Милка Стоева” – гр. Бургас е създаден през 1947г. от
известния педагог, композитор и диригент Борис Ибришимов. Със своята богата
творческа биография, бургаският детски хор се нарежда сред най-добрите
български хорове в страната. През годините хорът прераства в хорова школа,
възпитала и създала много известни музиканти, певци и ценители на музиката.
Огромен дял за високото ниво, за големите международни отличия и активен
културен живот на състава има дългогодишният диригент и ръководител на хора
– Милка Стоева, заради което през 2003 г. детският хор приема нейното име.

Бургаският детски хор има важен дял и основен  творчески ангажимент при
подготовката и реализацията на първия по рода си в България Национален
конкурс за детска песен “Сладкопойна чучулига”. Провеждан ежегодно от 1980
г. до днес, в него, чрез изпълненията  на малките бургаски певци, са
представени над 400 нови песни  за деца от български композитори.

Хорът е носител на много международни отличия и награди от престижни 
хорови конкурси и фестивали. Осъществени са множество концертни турнета в
Сърбия, Русия, Чехия, Унгария, Полша, Италия, Германия, Франция, Белгия,
Холандия, Швеция, Гърция, Турция.

От 11:00ч. на откритата сцена на бул.“Цае Освободител“ 1 започна забавна
игра с награди ,,Кажи ми любимото си стихотворение!”. Малки и по-големи
любители на римуваното слово се включиха в своеобразен маратон като
рецитираха стихове на най-добрите български поети и поетеси.
За доброто настроение на многобройната публика се погрижиха
малките певци от Клуб за млади поп и рок изпълнители „Ритъм” при
Детски комплекс – Сливен и танцови двойки от Клуб по спортни танци „Сливен”
– гр. Сливен.

Клуб по спортни танци „Сливен” – гр.Сливен има състезатели
във всички възрастови групи от 9 до 19 години. Двойките са многократни
носители на Купа „Сливен”, Купа „Габрово”, Купа „България” и др. На
международния подиум значими успехи са постигнали в Чехия, Германия, Австрия,
Македония, Молдова и Германия. Клуб „Сливен” – гр. Сливен е дългогодишен
организатор на Държавни първенства и национални турнири и единствено в
страната – отборно първенство.

Клубът за млади поп и рок изпълнители „Ритъм” при Детски комплекс
– Сливен, с вокален педагог Елена Пеева е създаден през 1991г. В него се
обучават деца и младежи от 5 до 25 години. Негови членове са носители на
много награди от национални конкурси. Имат участия в телевизионни предавания.
От 2004г. клуб „Ритъм” е инициатор и един от основните организатори на
ежегодно провеждащия се в града Национален фестивал за млади изпълнители на
популярна музика „Цветен камертон”.

Начало страница

Начало

КОЛЕДА В БИБЛИОТЕКАТА

 

В навечерието на Коледа РБ „Сава Доброплодни“ – Сливен по традиция
организира поредица от инициативи: Конкурс за коледна картичка и оригинално
коледно пожелание „Коледна магия“, Литературен конкурс „Писмо до Дядо
Коледа”,  изложби,  представления, забавни срещи с добрия старец Дядо
Коледа.

 

Скъпи деца,

За да се включите в Конкурса
за коледна картичка “Коледна магия“, нарисувайте красива коледна
картичка. В нея напишете своето оригинално пожелание за празника и я
донесете в Детския отдел на РБ „Сава Доброплодни” до 10 декември 2015 г.

Специално жури ще оцени вашите творби.

Най-оригиналните картички ще бъдат показани на изложба във фоайето на
библиотеката в навечерието на Коледа.

Разбира се ще има и много награди, както за най-красивите картички, така и
за най-оригиналните коледни пожелания.

Участие в конкурса могат да вземат деца на възраст от 5 до 14 години.

 

Скъпи приятели,

Ако вярвате в коледния дух и чудесата, ви каним да се
включите и в литературния конкурс
„Писмо до Дядо Коледа”.

         Напишете писмо до белобрадия старец, но не за да
му поискате подарък, защото често най-скъпите подаръци нямат форма и цвят,
те не са лъскави пакети с панделки. В писмата си напишете за своите желания,
мечти и стремежи, за своите най-съкровени тайни… И вярвайте, добрият
старец ще ги сбъдне!

         В конкурса
могат да участват деца и юноши на възраст от 7 до19 години, разделени в три
възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 19 години. Всеки
участник има право да представи 1 литературна творба с обем до 2 страници.

         Компетентно жури ще оцени творбите.

         Ще бъдат раздадени много награди.

         Журито ще оценява творби само в печатен вид или
изпратени на e-mail.

         Краен срок за изпращане на писмата е
10.12.2015 г.

         Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите
имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за
контакти, изпратете на адрес:

8800 гр. Сливен

ул. “Никола Карев” № 1

Регионална библиотека “Сава Доброплодни”

за конкурса „Писмо до Дядо
Коледа”

или на e-mail: reglibsliven@iradeum.com

Наградите на отличените участници в двата конкурса ще бъдат връчени на
специална церемония на 18 декември /петък/ от 10:00ч. в РБ”Сава
Доброплодни”.

 

Скъпи малки и по-големи приятели на РБ”Сава Доброплодни”, очакваме
отново да се включите с желание и ентусиазъм в конкурсите и другите прояви
от програмата „Коледа в библиотеката”.

 
За повече
информация: 044/622441; 0886090712 – д-р Р. Петрова-Василева
                   044/623970 – 
Детски отдел
 

Начало страница

Начало

В
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” БЕШЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИЖНАТА ПРОДУКЦИЯ
НА СЛИВЕНСКИТЕ АВТОРИ ЗА 2014г.

         

Над

40
книги на автори от Сливен и региона, издадени през 2014
г., бяха представени на

30
януари 2015г. от 17:00 ч. в Регионална библиотека „Сава Доброплодни”.
Превърналото се в традиция събитие очаквано предизвиква интереса както на
сливенските автори, така също и

на
многобройните им читатели и почитатели. И през 2014г. най-голям е броят на 
новите книги в разделите поезия и художествена проза, но интерес
представляват и изследвания в областта на документалистиката, историята на
родния край, литературознанието, изкуството и музиката.

        
Продукцията на сливенските автори пак по традиция беше представена от  Тенко
Тенев – поет, председател на Дружеството на писателите в гр. Ямбол и
литературният критик Димитър Бечев – директор на Регионална библиотека  „Г.
С. Раковски” – гр. Ямбол. 

Начало страница

Начало

ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА
„САВА ДОБРОПЛОДНИ’ – СЛИВЕН, Д-Р Р.ПЕТРОВА–ВАСИЛЕВА, ВЗЕ УЧАСТИЕ С ДОКЛАД В
КРЪГЛА МАСА С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ПОСВЕТЕНА НА ЧЕТЕНЕТО В НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ

На
18 септември 2014г. в Университета по библиотекознание и информационни
технологии/УНИБИТ/–гр.София се проведе кръгла маса с международно участие на
тема „Четенето в реална и електронна среда. Мотивация и опит на библиотеките
и образователните институции”. Кръглата маса се организира в партньорство с
Всерусийската държавна библиотека за чуждестранна литература ”М.И.Рудомино”
– гр.Москва /Русия/, в рамките на научно-изследователски проект „Формиране и
развитие на мотивация за четене в реална и електронна среда”. В кръглата
маса взеха участие с доклади 30 университетски преподаватели, научни
работници и библиотечни специалисти /по 15 от всяка страна/
Д-р
Росица Петрова – Василева се включи в научния форум, по покана на
организаторите, с доклад на тема: „Библиотеките на прехода между книжната и
дигиталната епоха. Е-книги в библиотеките”.

Докладите представени на кръглата маса са издадени в двуезичен сборник,
който ще бъде достъпен и за читателите на сливенската регионална библиотека.

Начало страница