Категория: Uncategorized

 
Начало

XXV
Национален фестивал на детската книга

/Сливен, 10-12 май
2023г./

Първи ден

 

Двадесет и петото издание на
Националния фестивал на детската книга – Сливен, 2023г., организиран от
Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен в партньорство с
Министерството на културата, Община – Сливен, Областна администрация –
Сливен, ДАБЧ, най-големите детски издателства и много приятели и
спомоществователи, се открива днес, 10 май, и ще продължи до 12 май 2023г.,
включително. Единственият форум в България посветен изцяло на детската
книга, на проблемите свързани с нейното издаване, разпространение и четене
преминава под почетния патронаж на Министерството на културата. Председател
на Организационния комитет на фестивала е кметът на община Сливен – Стефан
Радев. Събитието се реализира с медийната подкрепа на БТА, БНТ и БНР.

Вече 25 години Фестивалът реализира
много успешно няколко основни цели – популяризира творчеството на
съвременните български детски автори, които творят както в страната, така и
извън нейните граници, активно съдейства за подобряване на взаимодействието
между авторите, илюстраторите, издателите и разпространителите на детски
книги, предизвиква дебат и влияе на издателските политики, налага нови
модели за създаване на интерес към книгите и четенето, чрез многобройни
конкурси и пленери вдъхновява децата към творчество, а Националната награда
„Константин Константинов“ вече 20 години е стимул за развитие на писането и
публикуването за деца. И тази година събитията от фестивалната програма са
насочени към реализиране на тези цели.

В трите фестивални дни писатели,
илюстратори и издатели от страната и чужбина в многобройни срещи ще покажат
на малките читатели най-добрите  постижения в приказния и реалния свят на
детската литература.

По традиция, Фестивалът бе открит с
концерт на 10 май от 10.00ч. в празнично украсеното фоайе на Драматичен
театър “Стефан Киров” – гр. Сливен. Водещ на концерта бе актьорът Симеон
Владов, а в него със свои изпълнения се включиха: балет „Барби” – Сливен и
детският оркестър „Джуниър бенд“ – гр.Велико Търново.

Официалният старт на фестивала беше
даден от Стефан Радев – кмет на Община Сливен. В церемонията по откриването
се включиха и председателят на Общински съвет –Сливен Димитър Митев,
зам.-кметът Пепа Чиликова, членове на Организационния комитет на фестивала,
гости и участници във фестивалната програма от страната и чужбина.

Програмата на първия ден от фестивала
включва два спектакъла и два концерта на открита сцена, откриване на три
изложби, премиери на шест нови детски книги, кръгла маса с международно
участие на тема: „Феноменът Национален фестивал на детската книга – уникално
креативно пространство за деца и творци“, литературен маратон по училища с
писатели и издателства – гости на Фестивала.

Минути след откриването на фестивала,
от 11.00ч., на първия етаж на ДТ „Стефан Киров” беше открита изложба
„Театрални кукли на любими литературни герои” с творби на участниците в XII
Национален конкурс за изработване на театрални кукли на
любими литературни герои – 2023. В тазгодишното издание на конкурса се
включиха над 270 деца и юноши на възраст от 7 до 16 години от специализирани
школи и училища от  цялата страна. От сръчните им ръце оживяха над 300 кукли
на любими герои на известни и обичани от децата литературни герои.

От 11:00ч. на
открита сцена  се състоя концерт „Здравей, наш фестивал!“ с водещ Христо Хр.
Симеонов и участието на талантливи, малки певци, танцьори и музиканти от
Сливен и „Джуниър бенд“ от Велико Търново.

И тази година централният площад и
ларгото се превърна в улица на приказките. В трите фестивални дни на
откритата сцена пред община Сливен бяха представени няколко спектакъла,
които срещнаха деца и възрастни с любимите им приказни герои. Приказният
маратон започна в първия ден на фестивала, в
12:30ч.
 Представен бе спектакъла на ДКТ – гр. Русе: „Кой e по-хитър” /Режисура:
Дарин Петков;

Сценография: Цветана Коева;
Музика:
Иван Драголов; Участват: Деница Дончева и Мартин Маринов/.

От 16:30 ч. на
откритата сцена се състоя спектакъла „Оттук оттам“ на театър „Трио“ –
Бургас.

Театър „ТРИО” събира трима млади
актьори – Александра Илиева-Енева, Ивайло Енев и Женя Георгиева, които след
като завършват Националната академия за филмово и театрално изкуство
„Кр.Сарафов”- София започват своя творчески път в трупата на Държавен куклен
театър – Бургас. Обединени от стремежа си да експериментират в различни
театрални форми, в тях се заражда идеята да създадат частен куклен театър, в
който  спектаклите са изградени изцяло върху музика.

Дейността на театъра е насочена
главно към създаване и популяризиране на театрална продукция в България и
чужбина, организация на арт-събития за деца.

Участия в национални и международни
фестивали: XVI Международен театрален фестивал за деца и младежи – Бурса,
Турция (2011)., Международен театрален фестивал за деца и младежи „Забранено
за възрастни" – Смолян (2012-2013),  Международен ден на куклите в Измир” –
Измир, Турция (2012-2015), Летен фестивал – Букурещ, Румъния (2013, 2014,
2016, 2017), Международен куклен фестивал на открито "Дните на куклите" –
Бургас (2014 – 2016), XI Международен детски театрален фестивал – Анкара,
Турция (2015.), XI Международен детски и младежки театрален фестивал
"Ескишехир" – Ескишехир, Турция (2016), Международен куклен фестивал –
Истанбул, Турция (2014, 2015, 2016, 2017), V Музикален куклен фестивал –
Чилгок, Корея (2016), XVII Международен фестивал на сенките и куклите –
Бурса, Турция (2017), XX Международен театрален фестивал „Гъливер" – Галати,
Румъния (2017) и др..

 

В първия ден на фестивала, от 11:00ч.,
в РБ „Сава Доброплодни” ще се проведе майсторски клас по творческо писане
„Граматика на фантазията” с модератор Весела Фламбурари. В интересното и
провокативно занимание се включиха над 20 деца от Сливен, участници в
Националния литературен конкурс „От другата страна на вълшебното огледало” и
носители на призови места в конкурса.

На специална пресконференция, от 12:00
ч., в РБ ”Сава Доброплодни”, журито за определяне носителите на Националната
награда „Константин Константинов” – за принос в детското книгоиздаване обяви
носителите на наградата в различните категории за 2023г.: за цялостен принос
– Петър Станимиров, за автор – Цвета Брестничка, за илюстратор-Кирил Златков
и наградата на детското жури в категория „Автор” – Иво Сиромахов.

  Акцент в програмата на фестивала и
тази година бяха тенденциите в развитието на съвременната детска илюстрация.
Бяха представени няколко изложби. В галерия „Димитър Добрович” /бул. „Цар
Освободител” № 13/ от 11:30ч. беше открита изложба – илюстрации на Невена
Ангелова – носител на Националната награда „Константин Константинов”,
категория „Илюстратор” за 2022г. За изложбата е
издаден и каталог, в които е представена накратко биографията и творческите
постижения на Невена Ангелова и включените в експозицията илюстрации, което
прави ефекта на изложбата още по траен и значим, а художничката
по-разпознаваема, не само за специалистите от книжния сектор от България и
чужбина, но и за децата и техните родители.

 

Невена Ангелова в родена през 1974
г. в гр. Бургас. През 1999г. завършва специалност „Книга и печатна графика”
в Национална художествена академия – София.

Илюстратор и графичен дизайнер е на
десетки печатни издания за деца и възрастни. Работи и в областта на
арт-колажа и живописта. Има няколко самостоятелни изложби в България,
Холандия и Швейцария.

От 2008г. преподава дисциплината
Рисуване в Национална художествена академия – София.

Националната награда „Константин
Константинов”, в категория „Илюстратор” за 2022 г. получава за илюстрациите
към издадените през 2021г. книги „Какво е да си майка” /издателство „Жанет
45”/ и ”Кой припка за рибка. Кученцето Чарли” /Издателство „Ина”/.

В галерия „Май” /бул. „Цар Освободител”
№ 1/ от 13:00ч. беше открита изложба – илюстрации от
IV
Международен студентски конкурс на тема: „Из приказния свят на Константин
Константинов”, посветен на 20г. от учредяване на Националната награда за
принос в детското книгоиздаване на името на писателя и награждаване на
отличените участници. Конкурсът се организира за четвърта  поредна година от
РБ ”Сава Доброплодни” с подкрепата на НХА – София. В конкурса тази година
със свои творби се включиха студенти от НХА-София,
ВТУ “Св.св. Кирил и Методий“, Художествената академия в Сараево /БиХ/ и от
Художествения факултет на университета в гр.Печ /Унгария/.

Изложбата беше открита от Петър
Станимиров – член на журито за определяне на носителите на наградите от
конкурса. След откриването на изложбата се състоя и церемония по
награждаване на отличените участници: /I
награда: Йордан Хаджистойчев (London College of Contemporary Art Graphic
Design), II
награда: Mustafa Velagic (Academy
of Fine Arts in Sarajevo, Department of Graphic design);
III награда: Теодор Мирчев
(Национална художествена
академия – София);
Поощрения: Катя Стойчева (ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”); Hanna
Mujagić (Academy of Fine Arts in Sarajevo, Department of Graphic design);
Martina Reč (Academy of Fine Arts in Sarajevo, Department of Graphic
design); Елена Бачева (Национална художествена академия – София); Благовеста
Нейчева(Национална художествена академия – София)/.

 И в
трите дни на фестивала бяха включени премиери на интересни детски книги,
които ще се проведоха във фоайето на ДТ ”Стефан Киров” – Сливен и в ПТЦ
„Сините камъни“ – зала „Божур“.
В първия ден, от 11:30ч. в Драматичен театър „Ст. Киров”, /фоайе/, се
проведе премиерата на книгата „Чудният нов свят” на Марин Трошанов. /ИК
“Мармот“/

Марин
Трошанов е роден на 24 май 1984г. в гр.Бургас. Завършва магистратура по
Международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски” и втора, по Бизнес
администрация. в Университета в Шефилд /Англия/. През 2015г. е финалист в
конкурса Next Generation Leaders
за млади мениджъри и предприемачи в България.

В момента
работи в голяма IT
компания. Като блогър, писател и сценарист на свободна практика работи върху
различни фантастични и публицистични произведения. Заедно с художника П.
Станимиров създава комикса „Дамга” спечелил наградата за най-добър
традиционен комикс на Международен фестивал на комикса в гр.Белград (2012).

Издал е
трилогията фентъзи романи: „ЛАМЯ ЕООД” (2016), „ЛАМЯ ЕООД 2 – Освобождение”
(2017) и „ЛАМЯ ЕООД 3 – Сблъсък” (2019).

Автор е и
на поредица от детски книжки за Робота Чапек: „Роботът Чапек на планетата с
трите слънца” (2019). „Роботът Чапек и шпионската мисия на Пафуй Сянката”
(2019) и „Роботът Чапек и лабиринта на сърдитото лигаво чудовище” (2020).
През 2021г. излиза книгата му „Еми и Крадецът на сенки”. Най-новата му книга
е „Чудният нов свят”(2022г.).

Носител е
на Наградата „Перото” в категория „Детска литература” (2019) и на
Националната награда „К. Константинов” – за принос в детското книгоиздаване,
категория „Автор” (2020).

Детското жури определя писателя Марин Трошанов
за носител на наградата „Автор“ за 2022г. за книгата му „Еми и Крадецът на
сенки” (издадена от ИК „Сиела“, 2021).

 

От 11:30ч. в ПТЦ „Сините камъни“ – зала
„Божур“ ще се състоя премиерата на книгата „Приказки за чуруликане” на Нели
Маргаритова. /ИК “Софтпрес“/

Нели Маргаритова е родена на 19
април 1969г. в гр. Смолян. Завършила е УАСГ – гр. София, специалност
„Строително инженерство” и „Външна търговия и международно право” в УНСС –
гр.София. Работи като консултант, преводач и журналист на свободна практика
в редица печатни и електронни издания. .

Автор е на поредицата за деца „Тайни
и вълшебства на улица „Розмарин” №13: „Здравей, Рада!”(2012), „Лека нощ,
Рада!” (2012) и „Весела Коледа, Рада!”(2013), и на книгите „Славни
слънчогледови случки” (2013), „7 приказки зелени с крила, крачета и антени”
(2015), „Букви с меки лапки, капели и чорапки” (2018), „101 срички за
полезните привички” (2019) и „Чудни приказки за порастване” (2019). През
2022г. излиза най-новата ѝ книга „Приказки за чуруликане” /ИК “Софтпрес“/.

 

От 12.30 до 13.30ч. в ДТ ”Стефан
Киров”/ фоайе/ беше представена книгата „Ния и таласъмското съкровище“ на
Весела Фламбурари /ИК “Българска илюстрация“/.

Весела Фламбурари е родена през 1967
г. в град Добрич.

Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов’",
магистърска степен по „Актьорско майсторство за куклен театър", завършила в
класа на проф. Николина Георгиева, а по-късно и СУ „Климент Охридски",
магистърска преквалификационна степен по „Културология“ с научен ръководител
проф. Ивайло Знеполски.

В.Фламбурари е била автор и водещ на
детското неделно предаване „Тинтири-минтири” по програма “Хр. Ботев” на БНР
(1993-2000) и на тринадесет епизода „Приказчици” от телевизионната поредица
на БНТ „Лека нощ, деца!” (2008).

Автор е на детските книги: „Приказки
за мъничета” (2000); фантазийния роман „Приказки от Горната земя”: кн. 1.
„Мина, магиите и бялата стъкленица” (2005) и кн.2. „Мина и магията за
предсказание” (2006); „Приказчици” (2006); „Миличко мое тефтерче!
Съчиненията на малката мишка Метличина.” (2009); „Приказки за театър”
(2009); „Приказчици, приказчици” (2010); „Коледни приказчици” (2010);
„Майска нощ с феята – Кандилка” (2012). В периода 2015-2017г. излизат
преработените и допълнени: кн.1. „Мина, магиите и бялата стъкленица”(2015),
кн.2. „Мина и магията за предсказване”(2016) и кн.3. „Мина и тайната на
магиите” (2017) от фантазийната трилогия  „Приказки от Горната земя”,
„Майстори на феи”(2017). Най-новата ѝ детска книга е „Ния и таласъмското
съкровище", ИК „Българска илюстрация" (2022 г.).

През 2011 г. е удостоена с
Националната награда за детско книгоиздаване „Константин Константинов“ в
категория „Автор“ за
детските книги „Приказчици, приказчици” и „Коледни приказчици”, излезли през
2010г. /ИК „Проф. Петко Венедиков“/. Носител е и на наградата „Мaлкият
принц”, Босна и Херцеговина(2012), на Националната награда „Най-добър детски
фантаст“ (2015), на Международна награда като съавтор в Songs of peace, the
World’s biggest anthology (2020) и др. 

 

От 12.30ч. в ПТЦ „Сините камъни“ – зала
„Божур“ ще се състоя премиерата на книгата „Шарени сапунени балони“ на
Иванка Могилска. /ИК “Жанет 45“/.

Иванка Могилска е родена на 5 юни
1981 година. Завършва
режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и връзки с
обществеността в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор
е на две стихосбирки, два романа и сборник с разкази за възрастни.

През 2022 г. ИК“Жанет 45“ издава
първата й детска книга „Шарени сапунени балони“.

 

От 13.30ч. в ДТ ”Стефан Киров”- Камерна
зала, беше представена книгата „Дракончето Ринти и орденът на кралете“ на
Доника Ризова. /ИК “МАРМОТ“/.

Доника Ризова е родена на 8 юли
1975г. в гр. Дупница. Завършила е магистратура "Връзки с обществеността" в
Софийски университет "Св. Климент Охридски". Тя е популярен журналист,
комуникационен експерт и травъл блогър.

Започва кариерата си като репортер в
„Дарик радио“ и по-късно става главен редактор, отговарящ за развитието на
радиото в Северозападна България. Тя е автор и собственик на травъл сайта
lifeofdonika.com и PR агенция PR Code.

През 2021г. издателство „Мармот”
издава дебютната й детска книга "Дракончето Ринти". През септември 2022г. 
излиза втората част от поредицата вдъхновена от живота на семейството на
остров Майорка – „Дракончето Ринти и орденът на кралете“.

Носител е на множество награди, сред
които: „Златно перо” на Съюза на българските журналисти, наградата "Свети
Влас"  за телевизионна журналистика, наградата „Златно сърце“ за активната
си социална ангажираност и др.

Премиерата на книгата на Асен Сираков
„Чочо мозъка и вълшебният айфон“ на /ИК „Атея“/се проведе от 14:30ч. в
Драматичен театър „Ст. Киров”, фоайе.

Асен Сираков е роден е на 6 юли
1952г. в гр.София. Завършва Руска и Българска филология в СУ "Св. Климент
Охридски".

Асен Сираков е писател, езиковед,
публицист, преводач, драматург и журналист с над 1500 публикации в
периодичния печат. Автор и водещ на предаването "12+Пляс!" в БНР
/1993-1998/, водещ на "Нощен Хоризонт" и „12+3" в БНР, автор и водещ на
"Неделен магазин" и "Горе, Долу", журналист в „Панорама" по БНТ.

Автор е на 12 книги за възрастни:
стихосбирки, няколко романа и сборници с разкази; както и на музика:
авторски песни, естрадни песни, пиеси за пиано, концерт за пиано и оркестър.

Автор е и на книгите в рими за деца:
„Приказки за малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън" (2009), „Приказка за
малката слоница" (2016), „Приказка за една Плишимура, която дори не
приличаше на Плишимура"(2017) и „Приказка за Ежко Измишльоткин и къртицата
Софица"(2018). През 2021г. излиза поредицата му „Четвъртото неизвестно",
която включва книгите , „Хлона”, „Амалия”, „Ип и Мишо” и „Принцеса Натима”.
През 2022г. излиза новата му книга „Чочо мозъка и вълшебният айфон“.

Носител е на наградите: Голямата
награда "ПОКИ" за поезия (1992), "Журналист на годината" – Grand Prix
("Репортер 7", 1995), "Premios ondas" – Grand Prix в раздел "Радио"
(Барселона, 1995), "Златно перо" – за литература и публицистика (1996),
Национална награда „К. Константинов" – за принос в детското книгоиздаване,
категория „Автор" (2018).

 От 11:30 до 15:00ч. се състоя
Литературен маратон с писатели и издателства – гости на Фестивала по училища
/по отделна програма/. Писателят Георги Константинов гостува на учениците от
ПМГ“Д.Чинтулов“, издателство „Робертино“ представи книжната си продукция в
IX
ОУ“Св.св.Кирил и Методий“

  Важен момент в програмата на
фестивала е провеждането на кръгла маса с международно участие по проблемите
на детската книга. Форумът тази година бе на тема: „Феноменът Национален
фестивал на детската книга – уникално креативно пространство за деца и
творци“.

Целта на форума е в докладите на
участниците да се даде една своеобразна оценка, от дистанцията на времето,
на феномена Национален фестивал на детската книга, на неговите визия, цели,
задачи и творческата им реализация, на неговите постижения. Във форума със
свои доклади се включиха 20 автори, литературни критици, илюстратори и
издатели.

В 20-те доклади и съобщения включени в кръглата маса, и вече
издадени в сборник на български и английски език, част от участниците
представят от своя гледна точка значението на научните форуми провеждани в
рамките на фестивала за фокусиране на вниманието към актуалните проблеми на
съвременната литература за деца, при това от различните й аспекти, и
трасирането на новите посоки за нейното развитие. Открояват се положителните
тенденции в последните 25 години в книгоиздаването за деца и в детското
четене и как фестивалът е стимулирал в определена степен тези промени.
Анализира се необходимостта и важността на фестивала за всички участници в
процеса на създаване и разпространение на детската книга, неговата визия и
мисия, основните му проявления и постижения. Националният фестивал на
детската книга се определя като място за обмен на опит, идеи, мнения, място
за създаване на трайни контакти и пространство на трансгранично
сътрудничество, а също и като място за срещи на медиаторите на четенето и
децата. Представят се важността и значението на фестивала за различните
участници в процеса на създаване и разпространение на детската книга, като
се акцентира и на ролята на библиотеката като инициатор и организатор на
това уникално събитие. Според писателите – значението на фестивала е в това
да ги ориентира в новоиздадената литература, в интереса към ново съдържание
и нови жанрови форми, да им дава подтик за творчество, да обогатява личните
им познанства и в резултат на това да създават нови книги, а чрез срещите си
с децата да се ориентират в техните бързо променящи се читателски вкусове.
За издателите фестивалът е форум, на който се дискутират и се очертават
новите тенденции в издателските политики и място за среща с най-добрите
български детски автори и илюстратори. Специално място е отделено и на
грижата на фестивала за българските автори от живеещи в чужбина, за
популяризиране на тяхното творчество като част от българската култура,
независимо че е създавана извън националните граници. Националната награда
„К. Константинов”, връчвана вече двадесет години в рамките на фестивала, се
определя като една от най-престижните литературни награди и стимул за
развитие на писането и публикуването за деца и развитието на детската
илюстрация в България. В част от докладите се обръща специално внимание на
прилаганите във фестивалните прояви нови модерни форми  и изразни средства
за представяне на детската литература. Анализира се ролята на фестивала като
място за обмен на идеи и на творчески и издателски проекти, както и
създаването на качествен културен продукт /печатни издания – сборници с
литературни творби, сборници с доклади, двуезични антологии, ръководства и
помагала за анимирани четения, каталози; художествени изложби; изложби на
детски рисунки и на театрални кукли на литературни герои изработени от деца;
изложби на студенти илюстратори; детски спектакли и др./ получили широко
разпространение и представени на различни форуми в страната и чужбина. Много
от авторите подчертават, че със своето разнообразие и богатство на идеи и
инициативи фестивалът насърчава и развива креативността на децата,
вдъхновява ги за творчество и отдавна се е превърнал в люпилня и първа сцена
за изява на млади творци. Отчита се и международното значение на фестивала,
постигнатите реални резултати и сътрудничество.

Сборникът с доклади от научния форум е издаден с финансовата
подкрепа на Министерството на културата.

Наситеният с прояви първи ден на XXV
Национален фестивал на детската книга завърши с концерт „И мечтите си
чудесни – да превърнем в песни!”, oт 17.30ч., на откритата сцена на бул.”Цар
Освободител”
1, с водещ Христо Хр. Симеонов. В
концерта със свои изпълнения се включиха талантливи млади певци и музиканти,
младият гайдар Неделин Желев(13г.), балет „Барби” към Военен клуб –  Сливен,
балет „Грация” при Общински детски комплекс – Сливен, Детско-юношески
ансамбъл „Тракийче“ и детски хор при ансамбъла при Общински детски комплекс
– Сливен, танцов състав към СОУ „Константин Константинов“, фолклорен състав
„Детелина“ към ОУ „Елисавета Багряна, Детски фолклорен ансамбъл „Българче“
при II ОУ „Хр. Ботев” и НЧ „Хаджи Димитър – 1937”.

Начало страница

        Начало

ПРЕМИЕРА НА РОМАНА НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ
„ОБЪРКАНИ В СВОБОДАТА” И ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА ИЛЮСТРАЦИИ НА БОРИС СТОИЛОВ ПО
ДЕТСКАТА КНИГА НА ПИСАТЕЛЯ „ГОЛЯМАТА СТРАННА ГРАДИНА” В РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

 

На 18 ноември /петък/, от 17:00ч., в РБ „Сава
Доброплодни” ще се състои премиерата на излезлия само преди дни роман на
известния български писател акад. Владимир Зарев „Объркани в свободата”. Ще
бъде открита и изложба илюстрации на Борис Стоилов по детската книга на
писателя „Голямата странна градина“. И двете книги са издадени от ИК
„Хермес” – Пловдив.

Владимир Зарев е роден на 5 октомври
1947г. в София. Син е на известния литературен критик и теоретик акад.
Пантелей Зарев. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски“, специалност „Българска
филология“, през 1972г. От 1973г. е редактор и зав.отдел „Чужда литература“
в списанието за българска и преводна литература „Съвременник“, по-късно е
заместник главен редактор на списанието, а от 1999г. е негов главен
редактор.

Първият си разказ печата през 1965г. в
сп.„Пламък“. Сътрудничи редовно на периодичния печат с разкази, новели,
повести и стихове. Автор е на 19 книги, дванайсет от които са романи.
Дебютът му в литературата е  стихосбирката  „Ако това е времето“ /1969/.
Само две години по-късно излизат сборникът му с разкази „Неспокойни чувства“
/1971/, детската повест „Голямата странна градина“/1972/ и повестта „Така
хубаво, мъчително, безкрайно“/1972/. Сборникът „Дунавски новели“ се появява
през 1974г. През  1975 г. излиза първият му роман „Денят на нетърпението“
/1975, 1977/. През 1978 -1985г. излиза трилогията „Битието“/ 1978г./,
„Изходът“ /1983/ и „Изборът“/1985/, като третата част излиза в нова редакция
под заглавието „Законът“ през 2012г. През 1984г. излиза романът му
„Процесът“, а през 1987г. – криминалният му роман „Хрътката“, с
продължението „Хрътката срещу хрътката“/1990/. Посветеният на
Белоградчишкото въстание роман „Лето 1850“ е публикуван през 1988г.
Романите, които му носят най-голяма популярност са „Разруха“ /2003/,
„Светове“/2008/ и „Поп Богомил и съвършенството на страха“/2004/. Автор е и
на романите „Орлов мост“/2016/ и „Чудовището“/2019/.
Преди около месец ИК „Хермес“ преиздаде книгата му
за деца и възрастни „Голямата странна градина“.

Книгите на В. Зарев са преведени на
английски, немски, руски, украински, чешки, полски, румънски, унгарски,
холандски, турски, ирански и други езици. Последните му три романа излизат в
по няколко издания и значителни тиражи на немски език, а немската
литературна критика го сравнява с Балзак и дава изключително висока оценка
на безспорния му талант, актуалността и непреходността на романовата му
проза.

Владимир Зарев сътрудничи и във
филмопроизводството – през 1975г. пише сценария за филма „Този хубав живот“,
а по идея на романа му „Битието“, ТВ7 създава и пуска на екран през 2013г.
серийния филм „Дървото на живота“. По романа му „Разруха“ е създаден
сценарият на филма „Времето е наше“ /2018/.

Носител е на редица литературни отличия,
между които наградата за съвременен български роман на фонд „Развитие“/1996/
и наградите „Михалаки Георгиев“/1987/ „Иван Вазов“/1916/, „Елин Пелин“/2017/
и „Стоян Михайловски“/2020/. През 2022 г. е удостоен с награда „Перото“ за
цялостен принос към българския литературен контекст. Носител е и на
годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“/2017/ и  на орден „Стара
планина“-  първа степен /2018/.

 От 2021 г. е академик на БАН. Член е на
СБП и на СБЖ.

 Романът
„Объркани в свободата“ се състои от две напълно независими и привидно
несвързани помежду си сюжетни линии. Едната сюжетна линия се развива в
съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от ковид
пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално
съществуване. В тази част от книгата авторът разкрива психологическите
механизми, по които всепобедният вирус, всъщност несвободата, предизвикана
от страха, променя жестоко, съдбовно живота на едно семейство. Втората
сюжетна линия се развива в Средновековието, в началото на далечния
петнайсети век и засяга темата за исихазма – едно удивително духовно учение
в търсене на единение с Бог. Привидно тези две сюжетни линии изглеждат
несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата,
за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни.
Романът всъщност се случва от сблъсъка на тези две линии, на тези две
реалности, които сякаш взаимно се повлияват, обогатяват се и изграждат
философския смисъл на творбата.

За романа си Зарев споделя: “ …Дълбинният
смисъл на романа засяга моята любима тема за властта, нейното всепроникващо
влияние над всеки от нас и разбира се – за свободата. Отдавна вярвам, че
съвършенството, ако то е постижимо, може да се сравни и да се опише
единствено с абсолютната свобода. Възможно ли е в затвора, в затвора на
високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата – питах се аз, –
дори в затвора на нашите страсти, желания, надежди и илюзии, човек да изпита
усещане за съвършенство и за неизмерима свобода? Този въпрос e заседнал в
съзнанието ми, преследва ме и ме измъчва от години… Дълбоко ме интересува
още възможно ли е да бъдем истински свободни, ако доброволно се откажем от
свободата си, както ни принуди да постъпим със себе си смъртоносният ковид
вирус. Същата болезнена и трудно разрешима дилема преживява монахът, моят
герой от историческото повествование в романа….“

Романът „Объркани в свободата“ ще
бъде представен от Стойо Вартоломеев – управител на ИК “Хермес“. След
премиерата в централното фоайе на библиотеката ще бъде открита Изложба
илюстрации на художника Борис Стоилов към детската книга на Владимир Зарев
„Голямата странна градина”.  

Начало страница

        Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА
„САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН
СТАРТИРА ДЕТСКА ТВОРЧЕСКА РАБОТИЛНИЦА
„ЛЯТО В БИБЛИОТЕКАТА – 2022”

Лятната ваканция е времето, което всички деца чакат с нетърпение.
За децата ваканцията е време за игри и забавления, за творчески
експерименти, за срещи с нови приятели, за приключения и приятни
изживявания. Но и време, в което те обичат да четат, да се срещат с чудния и
магичен свят на словото, на красивото, художествено слово. Когато четат,
безграничната детска фантазия ги пренася в миналото и в бъдещето, в различни
кътчета по света, в неизследвани космически пространства, в нови
неподозирани простори на общуване… Децата обагрят със собствени чувства и
значения, със свои душевни изживявания фантазният свят от прочетеното, те
съпреживяват живота на героите от книгите и стават  неизмерно по-смели,
отзивчиви и добри.

За да направи ваканцията на малките си читатели весела, забавна и
неповторима, след едногодишно прекъсване заради пандемичната обстановка в
страната, за двадесет и пета година Регионална библиотека „Сава Доброплодни”
– Сливен организира творческа работилница „Лято в библиотеката”. По традиция
Лятната работилница се провежда през месец юли, всеки работен ден от 9:00 до
12:00ч. Тази година инициативата ще стартира на 4 юли и ще продължи до 29
юли 2022г. включително. В нея могат да се включат деца на възраст от 7 до
10г. – читатели на библиотеката.

В рамките на програмата,
всеки ден от 9.00 до 10.30 ч., ще се провежда забавен „час по четене”, в
който ще се четат откъси от книги на популярни и обичани български и чужди
детски автори, а от 10.30 ч. до 12.00 ч., децата могат да се включат в
тематично занимание по избор.

В организираните тематични занимания, чрез интересни презентации, разкази,
беседи, прожекции на филми, образователни игри, децата ще научат любопитни
факти за историята на библиотеките; ще проследят възникването и развитието
на книгоиздаването – от глинените плочки и папирусите до печатната книга; ще
се впуснат във вълнуващи пътешествия в историята на нашия град Сливен от
древността до наши дни и ще се запознаят с неговите герои и символи, както и
с природните феномени, и с растителния и животинския свят под лазурното небе
на Сините камъни. Ще се организират и екскурзии и посещения на музеи,
паметници и природни обекти.

Чрез литературно пътешествие посветено на най-известните поети и писатели
родени в Сливен, по забавен и интересен начин децата ще се запознаят с
живота и творчеството на Добри Чинтулов, Константин Константинов, Елисавета
Багряна, Станка Пенчева и др.  

И тази година в тематичните занимания не са пропуснати любопитни за децата
теми като: „Чудеса и вълшебства – и аз искам да стана вълшебник", „Рицарите
– герои на честта и благородството”, „Всички пирати на борда”, „Светът на
динозаврите”, „Какво знаем за птиците?”, „Пътешествие в подводния свят“, „Да
полетим в Космоса – пътешествие из космическите пространства”,
„Историята на оригами” и др.За да се поощри креативността на децата ще бъде
организиран и „Щаб за забавни идеи”.

Всички знаем, че децата обичат кукли. Особено момичетата. Затова в
програмата са включени и занимания посветени на историята и изработването на
театрални кукли. В единствения в България „Музей на театралните кукли на
любими литературни герои изработени от деца”, който се намира в
библиотеката, малчуганите ще могат да се запознаят със завидната колекция от
над 2000 експоната и да се включат в изработването на кукли, каквито
въображението им роди.  С тях ще се представят и театрални представления, в
които актьори ще бъдат децата.

В предвидените в програмата практически занимания децата ще рисуват,
апликират, моделират, ще съчиняват свои приказки, ще пеят, ще танцуват, ще
усвоят и редица практически умения за изработване на оригами, маски,
амулети, карти на съкровища, книгоразделители, картички, къщички за птици и
др. За творческите задачи по рисуване с децата ще работи и
аниматор-художник.

Вълнуващ момент за участниците в детската работилница ще бъдат и
организираните срещи със съвременни български детски писатели – приятели на
библиотеката и на Националния фестивал на детската книга.

По традиция лятната творческа работилница ще приключи на 29 юли със
специално тържество – Ден на талантите и бал с приказни герои.

Записванията на децата за включване в творческата работилница се извършват в
Детския отдел на библиотеката до запълване на планираните места.

Начало страница

Начало

ДОКЛАДИТЕ ОТ КРЪГЛА МАСА”ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ – ДИПЛОМАТЪТ НА
БАЛКАНИТЕ“ ЩЕ БЪДАТ ПРЕДСТАВЕНИ НА ЮТУБ КАНАЛА НА РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

Поради
ковид ограниченията породени от разпространението на вируса в Сливенска
област и заповедта за отмяна на културните събития включени в рамките на
програмата за празника на Сливен – Димитровден, Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ отменя провеждането на 19.10.2021г. на две събития посветени на
200г. от рождението на видния котленец Георги Стойков Раковски, който с
епохалното си дело на мислител, изключителен родолюбец, изтъкнат
революционер и духовен водач, политик и дипломат, поет, публицист, историк,
етнограф и фолклорист е една от най-значимите и мащабни личности на
Българското Възраждане и учител по патриотизъм за поколения българи:
кръглата маса „Георги Стойков Раковски – дипломатът на Балканите” и
възпоменателната вечер „Аз като българин си изпълних народная си
длъжност…“ с включена премиера на едноименния документален филм продуциран
от културната институция, и на първото най-пълно библиографско издание за
Г.С.Раковски реализирано от нейните специалисти. И двете събития са
организирани с подкрепата на община Сливен и бяха планирани като достоен
завършек на програмата на общината за отбелязване на значимата годишнина на
този бележит българин, която стартира на 14 април с документалната изложба
„Аз съм бил винаги българин…”, организирана от РБ библиотека „Сава
Доброплодни“ в партньорство с Националната библиотека „Св.св.Кирил и
Методий”-София, РБ библиотека „Петко Рачов Славейков” – Велико Търново и
Исторически музей – Котел, като част от Националната програма за
честванията.
Поради
ограниченията свързани с пандемичната обстановка, кръглата маса на тема:
”Георги Стойков Раковски – дипломатът на Балканите” няма да се проведе в
традиционен формат, но за да стигнат до повече хора, по инициатива на
организаторите, част от докладите ще бъдат представени във вид на
видеозаписи на ютуб канала на библиотеката (https://www.youtube.com/watch?v=6D5orfqsUIo).
В електронен формат докладите ще бъдат излъчвани и пред ученици, след
отпадане на ограниченията през м.ноември и м.декември. На нова дата ще бъдат
представени и 43-минутния документален филм „Аз като българин си изпълних
народная си длъжност…“, създаден по сценарий на д-р Росица
Петрова-Василева, режисьор Христо Симеонов и продуциран от РБ ”Сава
Доброплодни” и първото най-пълно библиографско издание за Г.С.Раковски,
включващо 2705 материали излезли в периода 1856-2021г., реализирано от д-р
Р.Петрова-Василева, Галя Чолакова и Росица Иванова от културната институция,
под научната редакция на проф. д-р на ист. науки Иванка Янкова.
За повече
информация: тел. 044/62 24 41
0886090712 д-р
Р. Петрова-Василева
YouTube канал
на библиотеката:

https://www.youtube.com/channel/UCd3OaCJnim_DaMIB7X0_gnQ
YouTube
линк за кръглата маса на тема: ”Георги Стойков
Раковски – дипломатът на Балканите”:

Начало страница

        Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН БЕ
ПРЕДСТАВЕНА КНИЖНАТА ПРОДУКЦИЯ НА СЛИВЕНСКИТЕ АВТОРИ ЗА 2020 ГОДИНА

 Над четиридесет книги на автори от Сливен и региона, издадени
през 2020г., бяха представени на 5 февруари 2021г. в Регионална библиотека
„Сава Доброплодни”, в рамките на първия за годината Петъчен литературен
салон. Въпреки големия интерес към събитието, бяха наложени ограничения за
публиката свързани с противоепидемичните мерки и то премина при 30% заетост
на местата в залата.

Голямо е жанровото разнообразие на включените в представянето
книги. В радел „Поезия” бяха представени 11 книги с поезия, между които
най-новите стихосбирки на Валентина Димитрова, Кети Бозукова, Диляна
Даскалова, Диана Иванова, Яна Стефанова, Катрин Федина, поемата на Васил Чапразов „Сънувам гълъби”, както и три книги със стихове, поеми и епиграми
на Щилиян Щилиянов.

В раздел „Проза” бяха представени 15 книги – романи, разкази,
повести, спомени, драми, есета, новели, пътеписи като специално място бе
отделено на  романите „Корени” на Василен Васевски и „Жадни води” на Соня
Келеведжиева.

Единадесет бяха представените книги в раздел ”Отраслова
литература”, включващи изследвания за историята, бита и традициите на
Сливенския край, архивистика, родови изследвания, биографии,
сборници с
доклади от научни форуми, литературоведски и изкуствоведски изследвания,
спомени, интервюта, библиографски издания, каталози на изложби, между които:
„Родът на Джагаровите” на Стефан Джагаров; биографичната книга „Ей така…За
актьора Тодор Близнаков” на Пенка Близнакова; сборникът с интервюта
„Библиотеката в моя живот” със съставител д-р Р.Петрова-Василева, сборникът
„Ичера – завинаги в сърцето” със съставител Соня Келеведжиева  и др.

Представени бяха и няколко издания на  РБ „Сава Доброплодни”:
био-библиографски указател „Дамян Дамянов” – посветен на 85г. от рождението
на поета; сборник с доклади от кръгла маса с международно участие „Времена,
пространства и герои в съвременната детска литература”;  „Неразказани
истории на един ловец на приключения” – сборник с наградени творби от
Национален литературен конкурс проведен в рамките на

XXII
НФДК – Сливен,2020  и каталога „Виктор Паунов. Изложба илюстрации”.

В рубриката „Другият прочит” със свои критични бележки се
включиха писателят Любомир Котев и поетът Деньо Денев. Любомир Котев
представи своя поглед върху романите „Корени” на Василен Васевски и „Жадни
води” на Соня Келеведжиева, както и анализ на стихосбирките „Огнище и клада”
и „Послеслов към зората” на Валентина Димитрова, и „Като птица закъсняла” на
Яна Стефанова. Поетът Деньо Денев представи своите критични бележки за
романа „Жадни води” на Соня Келеведжиева.

Прегледът на годишната книжна продукция на сливенските автори
се провежда от библиотеката вече повече от двадесет години като целта на
превърналото се в традиция литературно събитие е да се отбележат като
литературен факт издадените през изминалата година книги, да се акцентира
върху творческите постижения на представените автори и новото и различното,
което те предлагат на своите читатели, да се анализират тенденциите в
книгоиздаването в региона и не на последно място да се провокира интереса на
читателите към новоиздадените книги.

Продукцията на сливенските автори по традиция бе представена
от Тенко Тенев – поет, председател на
Дружеството на писателите в гр. Ямбол
/за раздел „поезия”/ и от литературния критик Димитър Бечев – директор на
Регионална библиотека „Г. С. Раковски” – гр. Ямбол /за раздел „проза”/.

Специален гост на събитието бе Димитринка Петкова –
зам.областен управител.
 

Начало страница

Начало

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ОТ РЕДКИ И ЦЕННИ ИЗДАНИЯ, ПРЕДСТАВЯЩА
НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ Е ОТКРИТА В
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ”-СЛИВЕН

На 24 май честваме Деня на славянската просвета и култура 
–  празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността,
просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към
усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. На този ден 
отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на
славянската писменост. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите,
които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки
народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за
формиране на българския народ и за неговия просперитет, то и за всички
славянски народи, защото служат на великата общочовешка идея за равенство на
всички в духовната област.

В
навечерието на този най-светъл български национален празник, в централното
фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни”- Сливен е открита
документална изложба  включваща над 120 ценни издания от нейните фондове,
чрез които се проследяват най-важните моменти в развитието на българската
книжовност от създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и
Методий през 855г. и разпространението й сред славянските народи, през
книжовното дело на техните ученици и развитието й през вековете до наши дни.

 Значително място в изложбата е отделено на издания
разкриващи по-важни събития в живота на Кирил и Методий. Представена е
най-старата българска азбука – глаголицата, създадена около 855г. от
Константин-Кирил Философ, с която се слага началото на голямото
просветителско и книжовно дело на двамата братя, които превеждат от гръцки
на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги за популяризиране
на християнството и така полагат основите на старобългарския литературен
език. Представени са и издания разкриващи дейността на техните ученици
Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират
подкрепа за своето дело от българския цар Борис I, създават Охридската и
Преславската книжовни школи и в резултат на просветната им и книжовна
дейност България става основен център на славянската писменост.  Учениците
на Кирил и Методий създават по-лесни за изписване букви и тази азбука била
наречена кирилица в чест на Кирил. В изложбата са експонирани материали,
представящи фрагменти от книги писани на глаголица и кирилица и в по-късните
векове.

В
изложбата са включени и редки и ценни документи, в които е отразена и
оценката през вековете на великото дело на двамата братя и на техните
следовници. Посетителите могат да видят уникално фототипно издание на
прочутата „Хронография” на Константин Манасий, съвместно издание на гръцкото
издателство „Милитос” и Ватиканската апостолическа библиотека,  написана в
мерена реч, на гръцки език, през 12 век, първият исторически текст, преведен
на славянски език и днес важен източник за историята на българския народ от
появата му на Балканския полуостров, покръстването на българите,
книжовността, развитието на България като силна държава и борбата й да се
разшири в райони, които са принадлежали на Византийската империя.  Интерес
представлява и уникалното библиофилско фототипно издание на „Царството на
славяните” от  Мавро Орбини, оригинала на която е отпечатан през 1601г. в
град Пезаро на италиански език и оригиналното й заглавие, в духа на
тогавашните традиции, е „Царството на славяните, днес неправилно наричани
скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от
Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи
славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа,
Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето
на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на
царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия,
Рашка и България." Най-голямо възхищение заслужава внушението на Орбини, че
сърцевината на славянското единство е общото славянско писмо. Дадени са в
образци двете славянски азбуки – глаголическата и кирилската, както и
наименования на буквите. Тази публикация тогава изиграва ролята на учебник
по славянска грамотност. Интересното за тази книга е, че тя получава голямо
разпространение и много преводи като през 1722г. книгата е преведена на
руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър
Велики. Именно на руски език през 1761г. я прочита и първият национален
български историк – йеромонах Паисий Хилендарски и я ползва като изворов
материал при написване на „История славянобългарска”.

Сред
експонатите на изложбата може да се види и уникално фототипно издание на
първата печатна книга на ново6ългарски език – „Абагар”, издадена през 1651г.
от бъдещия католически епископ Филип Станиславов. Изданието съдържа
апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите
догми. В езика на „Абагар” се вмъкват някои новобългарски елементи. Книгата
била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи”, във вид на
свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено
послесловието на автора, който се нарича “епископ на Велика България”.

         В изложбата са включени различни издания на „История
славянобългарска” на Паисий Хилендарски,  „Житие и страдания грешного
Софрония” , „Мати Болгария” на Неофит Бозвели. Специално място е отделено на
възрожденската книжнина като са представени ценни старопечатни издания от
фонда на библиотеката, между които: „Буквар с различни поучения” /1824/ на
Петър Берон; „Балгарскитъ кншжницы или на кое словенско племе собственно
принадлежи кирилловската азбука?”/1841/ на Васил Априлов;  "Писменик" /1853/
и  "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици"/1860/ на Сава
Доброплодни; „Грамматика за новобългарскыя езыкъ”/1868/ на Ив.Момчилов,
 „Практично приготовление. Граматиката въ основните училища” на Г.Миркович,
„Грамматический способъ за изучаване 10-тъ части на ръчта по нагледенъ
кроежъ /приближително/” на Д. Кавалджиев;.”Изгубена Станка”/1867/ на Р.Блъсков,
религиозни издания  и др. Показани са  и старопечатни периодични издания.

В последния раздел на изложбата са представени монографични
изследвания за значението на делото на Кирил и Методий през вековете, както
и издания, чрез които се изразява почитта и преклонението пред тяхното дело
днес, между които и Химн на св.св.Кирил и Методий преведен на 21 езика.

Изложбата може да бъде посетена до 30.05.2020г.

Начало страница

Начало

КОЛЕДЕН ДАР ЗА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ОТ ФИРМА „АДКОМ”
И НЕЙНИТЕ ПАРТНЬОРИ

Броени
дни преди Коледа, в гр.Пловдив, пред представители на полиграфията,
книгоиздаването, рекламата, илюстрацията, архитектурата и културата, Фирма”Адком”
– компания с 28 годишна история, представител на повече от 23 световни
производители в областта на дигиталния печат, графичния дизайн и софтуер,
представи чрез един идеен продукт различния ъгъл от възможности, които
предоставя „Xerox”,
един от брандовете, чийто официален представител за страната е компанията.

Събитието се проведе под мотото „Под различен ъгъл се вижда различно” в
галерия „Arsenal
of art”

на известния българския художник и галерист Ангел Гешев. Водещи на
представянето бяха Лада Василева – управител на „Адком” и Мирослава
Цветанова – бизнес мениджър на Ксерокс България.

Гостите получиха като подарък от „Адком” и „Ксерокс България” бутиково
издание на „Приключенията на Барон Мюнхаузен“ с прекрасните илюстрации на
известния български илюстратор Борис Стоилов, умело прехвърлени върху
страниците на книга и съвършено напечатани и изпълнени от печатница „Симолини
94”, на единствената в България дигитална преса

„Xerox
Iridesse”,
която може да отпечата до шест цвята с едно минаване на листа, прецизно и с
металически ефект, чрез възможността за печат в злато, сребро, бяло и лак.

„Xerox Iridesse” е отличена с  наградата на Европейската асоциация за
дигитална преса за иновации в цифровото производство.

Специални гости на събитието бяха илюстраторът Борис Стоилов, собственикът
на печатница „Симолини 94” Николай Здравков и Росица Петрова-Василева,
директор на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен и организатор
на единствения в България Национален фестивал на детската книга..

В края на срещата, Лада Василева – управител на фирма „Адком” обяви
стартирането на инициатива за създаването на компютърен кабинет „Дигитална
графика“ към Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, в който децата и
тийнейджърите да погледнат от различен ъгъл на рисуването, с дарение на
графични таблети на лидера в този бранш „Wacom”.
Сред първите дарители, подкрепили инициативата на фирмата, са художниците
Борис Стоилов и Ангел Гешев, и собственикът на печатница „Симолини 94”
Николай Здравков.

Кабинетът към РБ”Сава Доброплодни” ще бъде открит за посетители в началото
на м.февруари 2020г.

Начало страница

Начало

В
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” -СЛИВЕН  СЕ СЪСТОЯ ПРЕМИЕРА НА
ДЕТСКИЯ РОМАН „СБОГОМ, ДНЕВНИКО!” НА ПИСАТЕЛЯ НЕНКО ГЕНОВ

 На
23 юли, от 11:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, в рамките на
програмата на  детската работилница „Лято в библиотеката”,  се състоя
премиерата на книгата „Сбогом, дневнико!” на младия писател Ненко Генов.
Интересната среща бе адресирана към малките читатели на библиотеката, които
сега формират своя читателски вкус и бе организирана със съдействието на ИК
”Хермес”.

Писателят Ненко Генов е на 32 години. Роден е и е израснал в Пловдив, а от
2011г. живее в Полша. Завършил е

Aнглийска
филология в Пловдивския  университет „П.Хилендарски” и магистратура
 „Филмово и телевизионно изкуство” в НБУ.

Негови
публикации – статии, разкази, сценарии, са отпечатани в редица печатни и
електронни издания, между които списанията „Фентъзи Фактор”, „Екран”,
„Кино”  и  др. 

В
България е реализирал няколко късометражни филма като сценарист и режисьор,
близо пет години е работил в национална телевизия.  Автор е и на три
сценария за детски театрални постановки, които  са  поставени  на  сцена  в 
Полша.  Едната от тях, „Принцесата на пиратите”,  е част от най-мащабната
благотворителна кампания в Полша – Wielka Orkiestra Świątecznej Pomocy
(Големият оркестър на коледната благотворителност). В момента работи върху
адаптирането на сценария като книга за деца. Създател е и на краткия комикс
„Orchis” (или „B-612”), който е издаден като част от комикс антологии в
Полша и Чехия. От 2016г. публикува анотации на книги в социалните мрежи и е
част от екипа на блога „Книжни Криле”.

Романът,
„Сбогом, дневнико!”, е съвременна история за неволите на един български
петокласник, който започва годината в ново училище, но губи скъпия си
телефон още в първия ден. Да се живее без телефон в днешно време е направо
немислимо, а ако родителите му научат, че го е носил на училище, въпреки
забраната, последиците ще бъдат катастрофални. Затова героят и неговият
най-добър приятел Дончо се отправят по следите на телефона, за който
подозират, че е бил откраднат. По време на разследването се случват куп
интересни случки, зараждат се нови отношения. А междувременно авторът на
дневника разбира някои истини за важните неща в живота и открива нови
приятели… без дори да рови за целта в Гугъл!

Романът е
написан на езика на днешните деца и разкрива тяхното ежедневие. По един лек,
непосредствен и интересен начин книгата засяга темите за семейството,
приятелството, лоялността, признаването на собствените грешки, както и
трудностите в това да си нито много малък, нито много голям.

На
премиерата на книгата присъства и екип на издателство „Хермес”, което
реализира този интересен издателски проект. Издателството подготвя за печат
и втора детска книга на автора, ко      ято ще бъде представена в Сливен
през м. май 2020 г., в рамките на програмата на

XXII
издание на
Националния фестивал на детската книга.

Залата в
Регионална библиотека „Сава Доброплодни” се оказа тясна да побере децата,
дошли на представянето на романа „Сбогом, дневнико!” Те споделиха мнения за
героите и техните забавни приключения, зададоха много въпроси на автора,
получиха автограф.

На всяко
дете, присъствало на срещата, издателство „Хермес” подари рекламни материали
и графична рисунка за оцветяване от интересен момент от книгата.

Начало страница

Начало

ЗА ДВАДЕСЕТА ПОРЕДНА
ГОДИНА –

ПРОГРАМАТА „ВЪВ ВЪЛШЕБНИЯ СВЯТ НА ПРИКАЗКИТЕ” НА

РБ „САВА
ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

 

От 18
до 28
март
2019г.,
в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен, за двадесета
поредна година се

осъществява

програмата „Във вълшебния свят на приказките“.

По традиция в библиотеката отворя
врати приказен театър, който предлага
на ученици от първи до четвърти клас от различни сливенски училища
незабравими приключения с любими детски книги.

Тази година децата се срещат
с героите
на големите български писатели Станка Пенчева и Йордан Радичков.
Представлението „Врабешки, жабешки и кучешки истории” подготвено от
библиотекарите по техни произведения ще предизвика всеобщо веселие, смях и
весели емоции. „Защо трябва наука, Драги ми господине?”, „Ще стане ли
световноизвестна певица жабката Жечка?” или „Може ли дакелът Джери да се
влюби?” са все въпроси, на които малките зрители ще търсят отговор.

След представлението децата
ще

посещават
Детския отдел на библиотеката.

През
следващите две седмици библиотеката ще бъде домакин и на първокласниците от

XII
ОУ
„Елисавета Багряна” и ОУ „Васил Левски”, които заедно със своите родители и
учители ще отпразнуват тържествата „Аз съм вече грамотен”. Заедно с
подаръците си за празника малките ученици ще получат и своите първи
читателски карти.
 

Начало страница

Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ” БЯХА ПРОВЕДЕНИ ТРИ ОБУЧЕНИЯ НА БИБЛИОТЕКАРИ ОТ СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ
ПО ПРОЕКТ „РАЗВИТИЕ КАПАЦИТЕТА НА ОБУЧИТЕЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ИЗГРАДЕНИ ПО
ПРОГРАМА ГЛОБАЛНИ БИБЛИОТЕКИ – БЪЛГАРИЯ”
В компютърния
обучителен център на РБ ”Сава Доброплодни” – Сливен, изграден по програма „Глобални
библиотеки – България”, бяха проведени три обучения на библиотекари от
Сливенска област по направленията „Информационни и комуникационни технологии
– надграждащо” и „Добавяне на електронно съдържание. Уикипедия“.
Обученията са
организирани в изпълнение на договор на Фондация „Глобални библиотеки –
България“ /ФГББ/ с Министерството на културата по проект „Развитие
капацитета на обучителните центрове изградени по програма „Глобални
библиотеки – България“.
В проведените 3
курса са обучени 30 библиотекари от областта – представители на целевите
библиотеки от програмата. Обученията се провеждат от висококвалифицирани
специалисти по методика, учебен план и помагала специално разработени за
избраните теми.

В
курсовете за надграждащо обучение по „Информационни и комуникационни
технологии”, с преподавател гл. ас. д-р Д.Василев /ТУ – София, ИПФ -Сливен/,
библиотекарите бяха обучени за работа с дигитални облачни инструменти за
съхраняване на файлове, обработка на документи и презентации в облака,
създаване на дигитални облачни библиотечни колекции.

В
курса „Добавяне на електронно съдържание Уикипедия“, с преподавател доц. д-р
Вася Атанасова /БАН/, участниците се запознаха с технологията за публикуване
на статии в Уикипедия, отразяване на информация в социалните мрежи, писане
на материали за блогове, проверяване на т. нар. „фалшиви новини“ и др.
Проведени бяха практически занимания за усвояване на нови медийни практики,
които библиотекарите да приложат в работата си.
С организираните
обучения Фондация „Глобални библиотеки-България” подкрепя дейността на
обучителните центрове изградени по програма „Глобални библиотеки-България“
за постигане на устойчивост в две посоки – системни обучения за библиотечни
специалисти за придобиване на по-задълбочени знания и практически умения по
различни направления от библиотечната и информационна дейност и от друга –
за налагането на обучителните центрове като място за неформални обучения на
гражданите, чрез изграждането на партньорства с други сродни организации и
институции.

Начало страница