Категория: Uncategorized

Начало

РЕГИОНАЛЕН КВАЛИФИКАЦИОНЕН СЕМИНАР НА ТЕМА «ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА КНИЖОВНОТО
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ» СЕ ПРОВЕДЕ В СЛИВЕН

 На 21.11.2014г., в хотелски комплекс «Дева»-Сливен, се проведе регионален
квалификационен семинар за библиотекари от Сливенска област на тема:
«Дигитализация
на книжовното културно наследство в българските библиотеки».
Семинарът
се организира от Регионална библиотека «Сава Доброплодни» и е финансиран от
Министерство на културата. В работата му се включиха над 60 библиотекари от
читалищни библиотеки от региона.

Обществените библиотеки са организации създадени, подкрепяни и финансирани
от обществото, за да предоставят знание, информация, култура и възможности
за образование. Те събират, съхраняват, обработват, организират и предлагат
за ползване
печатни издания и други материали. В историческото си развитие отделни
видове български библиотеки – националната, академичните, регионалните,
няколко големи читалищни библиотеки, се утвърждават като хранилища на
националната книжнина.

Днес
фондовете на тези библиотеки, обект на опазване според Закона за културното
наследство, са фатално застрашени от влиянието на времето. Киселинното
съдържание на хартията, върху която са създадени/до края на 19в./, ги прави
нетрайни и заплашва съдържанието на тези колекции от унищожение. Необходимо
е предприемането на спешни мерки за реставрация и дигитализиране на
същесртвуващите документи с цел запазване на оригиналите и осигуряване на
електронен достъп до тях за широк кръг ползватели.

В среда на постоянно повишаващи се изисквания към обслужването в българските
библиотеки и възможностите за по-лесен достъп до ресурсите им, основен техен
приоритет в близките 2-3 години е дигитализацията и осигуряването на онлайн
достъп до ценните им книжовни колекции.

Семинарът
бе открит от д-р Росица Петрова-Василева –директор на РБ

”Сава
Доброплодни”-
Сливен. Тя представи пленарен доклад на тема: „Опазване
на книжовното културно наследство в България – състояние и перспективи» и
презентация «Из опита на РБ ”Сава Доброплодни”- Сливен за дигитализация на
обекти на книжовното културно наследство».

В програмата бяха включени и презентациите: «Дигитализацията на обекти на
книжовното културно наследство в читалищната библиотека – стъпка по стъпка»
на д-р инж.Д.Василев/ТУ-София, ИПФ-Сливен/ и «Търсене, обработка,
каталогизация на местни ресурси и създаване на собствена пълнотекстова база
данни» на инж. Михаил Далакчиев, Галя Чолакова / РБ ”Сава
Доброплодни”-Сливен/.

Инж.
Недялка Стефанова от фирма СофтЛиб-София представи модулите за изграждане
на  Електронен каталог на книгите и Електронна картотека – продукти на фирма
СофтЛиб  като основа за споделяне на дигитализирани ресурси.

В края на семинара д-р Р.Петрова-Василева очерта основите цели на втория
етап от програма «Глобални библиотеки-България» /2015-2017г./ и подчерта, че
приоритет в работата на целевите библиотеки от региона ще бъде изграждането
на регионална автоматизирана мрежа за споделяне на ресурси обект на
книжовното културно наследство като към тази мрежа се очаква да се
присъединят и други библиотеки.

Начало страница

Начало

ДИРЕКТОРЪТ НА СЛИВЕНСКАТА РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА РОСИЦА ПЕТРОВА-ВАСИЛЕВА С НОВО
МЕЖДУНАРОДНО ОТЛИЧИЕ

 

         На  4 юни 2014г. в гр.
Нови Сад /Сърбия/, на специална церемония в рамките на петдесет и седмото
издание на Международния фестивал на литературата и изкуствата за деца „Змaeви
дече игре", директорът на Регионална библиотека „Сава Доброплодни”-Сливен
Росица Петрова-Василева бе отличена със специална награда на фестивала за
изключителен принос за развитие на детската литература и междукултурното
сътрудничество, която се връчва на известни политици, журналисти,
общественици и творци от различни страни. Росица Петрова е единственият
представител от България отличена с това високо отличие.

         Наградата й бе връчена
от Душан Джурджев – директор на Международния център за детско книгоиздаване
и на Фестивала „Змaeви дече игре" /гр.Нови Сад,
Сърбия/.

Начало страница

Начало

 

Приключиха тържествата „Коледа в библиотеката”

в
РБ”Сава Доброплодни”

 

На 20
декември 2013г. в една от празнично украсените зали на РБ”Сава Доброплодни”
със специална церемония приключиха тържествата „Коледа в библиотеката”. Те
се проведоха от 2 до 20 декември и включваха   различни инициативи –
рождественски беседи, конкурс за коледна картичка „Коледна магия” и
литературен конкурс „Писмо до дядо Коледа”, приказен театър, в който децата
твориха коледни чудеса, впуснаха се в приказни приключения с палавото
коледно духче, писаха писма до Дядо Коледа.

Най-очаквана от многобройните участници в двата конкурса беше официалната
церемония на 20 декември за обявяване на резултатите и награждаването на
отличените участници в тях. Празнично украсената зала едва събра
победителите в различните възрастови групи и категории и техните

приятели. Церемонията бе открита с концерт от коледни песни в изпълнение на
малките таланти от Клуб за млади поп и рок изпълнители „Ритъм” при Детски
комплекс – гр. Сливен с ръководител Елена Пеева.

С
много усмивки, грейнали от щастие детски лица и бурни аплодисменти бе
съпътствано награждаването на отличените участници. Наградите бяха връчени
от директора на библиотеката д-р Росица Петрова–Василева. Тя поздрави всички
участници, изрази радостта си от многобройните им и талантливи творби и  им
пожела весели коледни празници, много

здраве, щастие, усмивки, сбъднати детски мечти и успехи в бъдещите конкурси
на библиотеката. Церемонията завърши с коледна песен по текст на Иван Вазов.

За
поредна година библиотекарите от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
Сливен направиха очакването на коледните празници интересно и вълнуващо за
децата и тийнейджърите от нашия град.

В
празничните инициативи на библиотеката посветени на Коледа се включиха над
2000 деца и юноши от всички сливенски училища, а в литературния конкурс
”Писмо до Дядо Коледа” имаше участници от цялата страна.

КОНКУРС ЗА КОЛЕДНА КАРТИЧКА „ КОЛЕДНА МАГИЯ”

         КАРТИЧКА:

 I

ВЪЗРАСТОВА ГРУПА /5-6 г./

I

НАГРАДА: Ивайла Дженева – 6 г., Школа по изобразителни изкуства “Млади
виртуози”

II
НАГРАДА: Мария – Екатерина Захариева, 6 г., Школа по изобразителни
изкуства “Млади виртуози”

III

НАГРАДА: Тихомир Петров – 6 г., Детски комплекс, Школа по изобразителни
изкуства

 III

НАГРАДА: Диян Сотиров – 6 г., Детски комплекс, Школа по изобразителни
изкуства

ПООЩРЕНИЕ: Ивка

Захариева – 4 г., Школа по изобразителни изкуства “Млади виртуози”

 

II
ВЪЗРАСТОВА ГРУПА /7 – 10 г./

I

НАГРАДА: Цветелина Симеонова – 8 г.,
III
ОУ
“Д-р Иван Селимински”

II
НАГРАДА: Валерия Танкова – 10 г., Детски комплекс, Школа по
изобразителни изкуства

II
НАГРАДА: Елина Пеева – 9 г., Детски комплекс, Школа по изобразителни
изкуства

III

НАГРАДА: Ванеса Арнаудова – 9 г.,
III
“в” кл. НУ “Васил Левски”

ПООЩРЕНИЕ:

Мария
Петрова – 9 г.,

III
“б”
кл.
XI
СОУ
“К. Константинов”

Лорен
Динев –

V
“а”
кл.

IV
ОУ
“Димитър Петров”

Руслана Йорданова – 8г.,

II
“б” кл., НУ „Васил Левски”

 

III

ВЪЗРАСТОВА ГРУПА /11 – 14 г./

I

НАГРАДА: Йоана Михова –
VIII
“б”
кл. ХГ “Дамян Дамянов”

II
НАГРАДА: Николай Пасков – 12 г., Школа по изобразителни изкуства “Млади
виртуози”

II
НАГРАДА: Катерина Трайкова – 12 г.,

XII
ОУ
“Елисавета Багряна”

III

НАГРАДА: Марианна Кирилова – 11 г., Школа по изобразителни изкуства
“Млади виртуози”

ПООЩРЕНИЕ:

Сара
Атанасова –

VI
“а”
кл. ХГ “Дамян Дамянов”

Габриела Емилова –

V
“б”
кл.

XI
СОУ
“К. Константинов”

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА: Полина Русева –
VI
кл.,
Детски комплекс,  Кръжок “Фитодизайн”

 

ОРИГИНАЛНО КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ:

I
НАГРАДА: Александър Конгаров – 8 г.,

II
“в”
кл. НУ “Васил Левски”

II

НАГРАДА: Стоян Стоянов Иванов, 10 г., НУ „Васил Левски”

III
НАГРАДА: Росен Стойков – 11 г.,
V
“б”
кл.

XII
ОУ
“Елисавета Багряна”

ПООЩРЕНИЕ:

Виктор
– Синан Бъчваров – 8 г.,
II
“а” кл., НУ “Васил Левски”

Стефания Стефанова Данчева, 7 г.,
I
„б”
кл.

III
ОУ

 

 ЛИТЕРАТУРЕН
КОНКУРС „ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА”

I
група

I
награда –
Радина
Иванова Хараламбова -9 г., – гр. Карнобат

 

II
награда –
Жулиен
Атанасов Шайков- 9 г., – гр. Сливен

 

III
награда –
Ивани
Ангелова Гуркова -9 г.,- гр. Карнобат

 

Поощрителна награда

Кирил
Георгиев Димитров -8 г., гр. Елхово

 

Поощрителна награда

Симона
Димитрова Гръкова – 8г., – гр. Бургас

 

II
група

I
награда
–
Мариета Иванова Чонова -11 г., – гр. Карлово,

 

II
награда
–
Ванесса Христова Терзиева -12 г.,- Сливен

 

III
награда
– Владимир Минчев Димитров -11 г., – гр. Карнобат

 

Поощрителна награда

Ралица
Пламенова Жекова –12 г., –  гр. Сливен

 

Поощрителна награда

Румен
Мариянов Гатев -11 г.,-  гр. Севлиево

 

 III

ГРУПА

I
награда

Деметра Орлинова Куздова

-15
г.,
– гр.

Шумен      

 

 

II
награда

Мартина Диянова Друмева – 15

г.,
– гр.
Сливен

 

III
награда

Мария Атанасова Радева
-15
г.,
– гр.

Сливен 

 

III
награда

Маргарита Атанасова Змийчарова – 15 г., 
– гр. Бургас 
 

Начало страница

Начало

УНИКАЛНО ИЗДАНИЕ
ПОСТЪПИ ВЪВ ФОНДА НА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

На
9
май, през третия
ден от Националния фестивал на детската книга, издателят Дамян Яков направи
ценно дарение на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
книгата
„Царството на славяните” от Мавро Орбини
в превод на български език.
Консултанти на изданието са проф. 
д-р Надежда Драгова и проф. Джузепе
Дел`Агата.

        
Книгата е отпечатана през
1601г. в град Пезаро на италиански език и оригиналното й заглавие, в духа на
тогавашните традиции, е „Царството на славяните, днес неправилно наричани
скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от
Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи
славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа,
Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето
на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на
царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия,
Рашка и България."

        
Всеки, който от край до край е
прочел „Царството на славяните", е омагьосан от многоликия текст. Читателите
му са неизброими: още в оригинал на италиански език книгата се е очаквала
във всички манастири на Млетската конгрегация на бенедиктинците, където брат
Мавро е намирал подслон по пътя си до библиотеки и архиви; в дворците на
италианската аристокрация, отключила доверчиво библиотеките си заради
авторитета на дубровнишкия изгнаник-меценат; а и от лично книголюбие,
събудено от авантюристичния авторов замисъл – историята му да представи като
едно царство славяните от Източна и Югоизточна Европа.

         Много скоро книгата на
Мавро Орбини е била преведена и на латински. Така се подрежда на
библиотечните рафтове на езика, официален за тогавашната европейска наука, и
въздействието й вече може да се разпознае: през XVII в. върху френската
византинистика и балканистика; през XVIII в. върху протестантите-пиетисти в
Саксония (Йена и Хале), в Австрия (Пожон, дн. Братислава)…

        
На руски език през 1722г. е
отпечатан компендиумът „Книга историография", което я прави достъпна и за
православната интелигенция. Грамотни южни славяни пешком изминават
няколкодневни разстояния, докато достигнат там, където са чули, че я има.

        
В наше време – на
сърбохърватски език е преведена в откъси, с биография на писателя и със
строго научни коментари: „Кральевство словена", 1968 (Франьо Баришич,
Радован Самарджич и Сима Чиркович). И на български език – също откъси – в
отделна книга „Царството на славянните", 1983 (Божан Христов, Тодор Сарафов
и Надежда Драгова) с факсимилно приложение от руското издание 1722 г. –
раздела за българската история, ползван от първите български историци.
Съществува и пълно хърватско издание/1999/; превод Снежана Хусич, уводна
студия от Франьо Шаниек.

        
В началото на книгата си Орбини
поставя описанието на Скандинавия – люлка на славяните според него и според
мнозина средновековни историци, които той цитира. Този раздел, озаглавен „Произход
на славяните и преуспяване на тяхното царство", преобладава в композицията и
е една трета от книгата. В него най-последователно е изразено силното
Орбиниево славянофилство. Нещо библейско, вечно, неотменно има в описания
многовековен път на славянските народи, винаги проправян чрез бляскави
победи – от Скандинавия към Азия, към цяла Европа и Африка.

        
И същественото: тук наистина за
първи път са назовани всички славяни и е осветлена историческата им диря на
Стария материк – при това не само на големите народи: руси, поляци, чехи,
словаци, българи, сърби, хървати, но и на малките – северните сърби (днес
наричани лужишки) и словенците, за които накратко (на четири страници) е
разказано за битките им и за покръстването им.

        
Най-голямо възхищение заслужава
внушението на Орбини, че сърцевината на славянското единство е общото
славянско писмо. Дадени са в образци двете славянски азбуки – глаголическата
и кирилската, както и наименования на буквите. Тази публикация тогава
изиграва ролята на учебник по славянска грамотност.

        
Отделил внимание на всички
славяни, в следващия си разказ Орбини съсредоточава вниманието си само върху
Балканите, за което предупреждава и в заглавието на книгата.

        
Преди Мавро Орбини в
европейската книжнина не съществува цялостен образ за България. Орбини пръв
написва историята й! Тя обхваща 77 страници (397-474) визуално изградена,
последователно проследена и осмислена като образцова държавност. Така Regno
Bulgaria в първата година на XVII век заема авторитетното си място в
модерната всемирна история.

        
Орбини разглежда накратко
езическото време, защото иска по-дълго да занимава читателите си с
боголюбиви и благородни дела.    
Историческите сведения
за легендарния Сверопил/Светопелек извлича от старобългарското житие на
княза Покръстител Борис-Михаил (днес изгубено); от славянското пространно
житие на Климент Охридски (също незапазено до нас); от много познати ни
тогавашни творби. Посвещава документирани страници на държавната и
църковно-строителна дейност на княза Покръстител Борис-Михаил. Проследява с
ярки епизоди и съдбата на наследилите го синове.

        
Като дисонанс на славословията
прозвучава укорът към Царство България в края на текста –
поучително-критичният извод тук е финал към цялата българска история. В
полето на страницата са изнесени кратки указания – „глоси", от които
последната е: „Обърни внимание какво носят гражданските несъгласия!" А
пространният текст го обяснява: „Тук наистина имаме отличен пример какво
могат да донесат разногласията и гражданските войни. Защото българите (според
Биондо, Сабелик и Платина) били най-могъщият народ, който можел да победи
турската сила. И докато те живеели в съгласие, нито само един техен враг,
нито дори всичките им врагове заедно, не успявали да ги надвият. Но след
като по вина на техните царе се разделили, царството им, което някога било
процъфтяващо, напълно се разпаднало."

        
Пред всяка отделна история
Орбини отпечатва ГЕРБА на описваното кралство, княжество, деспотство или
град-република. Позлатените stemmi върху портите и хоругвите на
далматинските патриции, както и на славянските католически епископии, са
доказателство, че благородничеството и у древните славяни се е доказвало с
герб. Окуражава го и самият Бароний, който съобщава в книгата си, че
българите са имали като знак на царския си печат лъвско изображение. Това
лъвско изображение – короновано, експонирано в медальон, Орбини поставя в
началото на историческата глава за Царство България. Гербът доказва, че
царството е било и монолитно, и непобедимо!

        
Защо Историята на Мавро Орбини
е толкова важна за българската история?

        
През 1722г. книгата е преведена
на руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър
Велики. Книгата бързо бива отнесена на Балканите, където руският й превод я
прави достъпна за многочислената вече славянска интелигенция. Комплектувана
е в библиотеката на архиепископията в Сремски Карловци (тогавашна Австрия).
Там, в 1761г. я прочита първият национален български историк – йеромонах
Паисий Хилендарски. В усилието си да напише българска история той е събрал
историческо градиво от достъпните му гръцки и руски книги, от архивите и
приписки по книги в манастири и църкви. Затруднява се, че данните му са
фрагментарни и му липсва скелет да ги слепи, да попълни своите автентични
бележки. В редица случаи е нужно да му бъде подсказан и непрекъснат сюжет -събитията
да изпъкнат в мащабна визия. Руското издание му ги подава. В малкото дни,
определени му от манастирската управа за пребиваване в Сремски Карловци, той
си преписва българския раздел и когато се завръща в Атон, още на следващата
година – 1762, завършва книгата си „История славянобългарска" – манифест на
модерно национално осъзнаване.

        
Историята на Паисий в ръкопис
достига до много читатели, но и до много доброволни преписвачи. Те заедно
формират духовното движение на историзма през Българското възраждане. Шест
десетилетия по-късно монаси-таксидиоти от Рилския манастир на св. Иван я
прекомпозират. Възприемат част от нея (преобладаващата), но я сглобяват с
още други фрагменти – не механично, а концептуално – като актуално за
средата на XIX век историческо знание. Христаки Павлович, учител в Свищов (на
Дунав), предишен рилски възпитаник, редактира достигналия до него рилски
текст, възприема новото заглавие „Царственик" и отпечатва историята в Будим
в 1844 г. Това е първото печатно издание от Паисиевата история, а не
намираме името му за автор. „Царственик или история болгарская, която учи от
где са болгаре произошли, като са кралевствали, като са царствовали и като
царство свое погубили и под иго подпаднали. Из Мавробира Латинскаго, Барония,
Йоанна Зонаря, Буефира Фрацузскаго, Теофана Греческаго, светаго Евтимия
Тернов-скаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана."

         Ние сме особено радостни, че тази
уникална книга ще бъде достъпна за читателите на Регионална библиотека „Сава
Доброплодни”     вече на български език.
 

Начало страница

Начало

Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен

oбявява
конкурс за коледна картичка „Коледна магия”

 

Скъпи приятели,

Само след около месец отново ще е Коледа. Най-светлият, най-чаканият
празник! Магията на Коледа вече е около нас. Тя е във въздуха, по пъстрите
витрини на магазините, в отблясъка на играчките и лъскавите гирлянди
украсили елхите, в светналите от вълнение и надежда детски очи, очакващи да
зърнат в тъмнината шейната с елените на Дядо Коледа… Магията на Коледа
прави дните ни по-специални, вълшебни и неповторими. Усещате ли я, тя е
навсякъде…

Коледната магия – светла, красива и съзидателна, ви каним да пресъздадете в 
картичка за конкурса „Коледна магия”.

 Нарисувайте красива коледна картичка, напишете в нея своето оригинално
пожелание за празника и я донесете в Детския отдел на Регионална библиотека
„Сава Доброплодни”  до
12

декември 2012г.

Най-оригиналните картички, изработени от вас, ще бъдат представени на
специална изложба във фоайето на библиотеката в навечерието на Коледа.

Разбира се ще има и много награди, както за най-красивите картички, така и
за най-оригиналните коледни пожелания.

Наградите на отличените участници ще бъдат връчени на 21 декември, в рамките
на тържествата „Коледа в библиотеката”.

Участие в конкурса могат да вземат деца на възраст от 5 до 14 години.

Очакваме ви!

За допълнителна информация: тел.044/622441

044/623970 – Детски отдел

e-mail:reglibsliven@iradeum.com

Начало страница

Начало

Приключи седмицата
на приказките в Регионална библиотека “Сава
Доброплодни”

От 12 до 19
март 2012г. в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” за тринадесета
поредна година се проведоха театрални представления по любими приказки под
мотото „Във вълшебния свят на приказките”.  

Тазгодишните спектакли бяха изградени върху
приказки на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин и бяха посветени
на 175г. от смъртта му. Малките зрители, първокласници и второкласници от
различни сливенски училища, преживяха вълнуващи мигове с героите от едни от
най-обичаните и популярни приказки на Пушкин – „Цар Салтан” и „Рибарят и
златната рибка”.  В енигматичната територия на желанията и фантазията децата
се срещаха и сприятеляваха с любимите си герои, съпреживяваха техните болки
и радости, подкрепяха ги, надсмиваха се над алчността, глупостта и
лицемерието…

На проведените 11 представления присъстваха
над 400 деца. След представленията те имаха възможност да разгледат Детския
отдел на библиотеката и да станат негови читатели.

Тази година спектаклите бяха реализирани със
съдействието на Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД.

Само след седмица, от 26 до 30 март,
библиотеката ще бъде домакин и на тържества за буквите на първокласници от
различни сливенски училища.

С организирането на станалите вече
традиционни в навечерието на Международния ден на детската книга /2април/
дни на приказките и тържества за буквите, ръководството на РБ”Сава
Доброплодни” цели приобщаването на все повече деца към книгата и четенето, и
приемане на библиотеката като място за знания и забавления.

Начало страница

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Начало

РАБОТНА СРЕЩА С
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЦЕЛЕВИТЕ БИБЛИОТЕКИ ОТ СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ ПО ПРОГРАМА
„ГЛОБАЛНИ БИБЛИОТЕКИ – БЪЛГАРИЯ” СЕ ПРОВЕДЕ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ”
 На 30.09.2011г.
в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” се проведе работна среща с
представители на 24 –те целеви библиотеки от Сливенска област включени в
програма „Глобални библиотеки – България”- Етапи 2009 и 2010. Директорът на
РБ”Сава Доброплодни” Росица Петрова – регионален координатор на програмата
за Сливенска област запозна присъстващите с графиците и логистиката на
планираните обучения по програмата в периода 15 октомври – 30 декември
2011г. До края на годината в обучителната база в РБ”Сава Доброплодни” ще
бъдат проведени: две обучения по направление 1-„Информационни и
комуникационни технологии”, едно обучение по направление 2 – „Организация и
управление на работата в обществените библиотеки”, две обучения по
направление 3-„Услуги в модерната библиотека” и едно обучение по модул
„Застъпничество и управление на проектен цикъл”. В 6-те обучения ще се
включат над 60 библиотечни специалисти и читалищни служители от областта. На
срещата бяха обсъдени и формите за тримесечен отчет за дейността на целевите
библиотеки и бе представена инструкция за попълване и изпращане на
формулярите. Представен бе и график за проверка за готовност на библиотеките
от Етап 2011, както и сроковете за доставката, инсталацията и въвеждането в
експлоатация на компютърната и периферната техника в тях. До края на месец
ноември още 7 библиотеки от областта, благодарение на участието си в
програмата, ще се модернизират и ще започнат да предлагат съвременни
информационни услуги и достъп до колосални информационни ресурси.

Начало страница

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Начало

 

 

 

 

 

 

Дни на приказките в Регионална библиотека

”Сава Доброплодни”

Oт 21 до 29 март, за дванадесетa година, РБ „Сава
Доброплодни“ организира за децата на Сливен театрални представления по
любими приказки.

Тазгодишните спектакли бяха посветени на 225г. от рождението
на световноизвестния приказник Вилхелм Грим и бяха посетени от над 350 деца.
Малките зрители на представленията, първокласници от различни сливенски
училища, преживяха вълнуващи мигове с героите от най-обичаните приказки на
Братя Грим. В енигматичната територия на желанията и фантазията те се
срещаха и се сприятеляваха с любимите си приказни герои, дори ставаха едни
от тях, съпреживяваха техните болки и радости, проявяваха храброст и
благородство, подкрепяха ги в битката им със злото, надсмиваха се над
алчността, глупостта и лицемерието… Всеки ден, по предварително уточнен
график, библиотеката бе домакин и на тържества за буквите на първокласниците
от II OУ”Христо Ботев”, НУ „Васил Левски“, V СОУ”П.Яворов” и IV ОУ”Д.Петров”.
След спектакъла, подготвен от библиотеката, децата представяха пред
родителите си, в стихове и песни, знанията си за буквите. В края на
тържествата първокласниците получаваха и първата си читателска карта, както
и свитък с молбата и съветите на книгата.

С организирането на станалите вече традиционни в навечерието
на Международния ден на детската книга /2 април/ Дни на приказките и
тържествата за буквите, ръководството на РБ”Сава Доброплодни” цели по
нетрадиционен и интересен за децата начин те да бъдат приобщени към книгата
и четенето, към библиотеката като място за знания и забавления.

Начало

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В
Регионална библиотека „Сава Доброплодни”- Сливен официално бяха открити
обучителен център и компютъризирани работни места за потребители по Програма
„Глобални библиотеки-България” –
I
етап.

 

Нa
29.11.2010г. в
Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен официално бяха открити
обучителен център и компютъризирани работни места за потребители в
обслужващите звена на библиотеката по Програма „Глобални библиотеки –
България” –
I
етап. За изграждането им
библиотеката получи  24 настолни компютри, 1 преносим компютър, сървър,
мултимедиен проектор с екран, цветен лазерен принтер,  мултифункционално
устройство, 24
WEB
камери,
слушалки и др.

В програмата
по откриването бе включена презентация на Трендафил Меретев – ръководител на
програмата „Глобални библиотеки – България”, който представи накратко
проекта – неговият обхват, цели, етапи на реализация. На презентацията
присъстваха Огняна Главусанова – програмен директор от Програмата на ООН за
развитие, депутатът от ПГ на ГЕРБ от Сливенски избирателен район Десислава
Танева, областният управител на Сливенска област Марин Кавръков,
зам.областният управител Христо Карабекиров, зам.кметовете на община Сливен
– Радост Костова, на община Нова Загора –Галя Захариева, на община Котел –
Веселина Русева, представители на общинските администрации в градовете
Сливен, Котел, Нова Загора и Твърдица, общински съветници, директори на
училища, представители на медиите. След презентацията Трендафил Меретев
отговори на въпроси на журналисти и гости.

С кратко слово
към присъстващите се обърна и директорът на РБ”Сава Доброплодни” Росица
Петрова. В него тя подчерта, че чрез включването на библиотеката в
програмата „Глобални библиотеки-България” се прави още една важна крачка по
посока на нейната модернизация и утвърждаването й като основен научен и
информационен център на територията на региона
– посредник на
потребителите до колосални информационни ресурси. Припомнено бе, че
автоматизацията на основните библиотечни и информационни процеси в РБ”Сава
Доброплодни” започва през 1993г. През 1996г.  библиотеката първа от сродните
й институции в страната предоставя достъп до Интернет за потребители по
съвместен проект с Техническия университет в гр.Торнхейм /Норвегия/. През
1999г. в регионалната библиотека е реализиран мащабен проект по програма ФАР
за обучение на библиотечни специалисти от библиотеките от страната и на
потребители за работа с новите информационни технологии за електронно
документиране. След 2000г. библиотеката е основен обучителен център за
придобиване на компютърна грамотност за библиотекарите от Сливенска и
Ямболска области. По проекти финансирани от различни донорски организации се
реализират и курсове за компютърно обучение за потребители. От 2003г. до
2008г. по проект с Института за международно сътрудничество към Сдружението
на Германските университети /Хановер, Германия/ в библиотеката се провеждат
обучения за получаване на европейски компютърен паспорт „Х
pert”
и „X pert
master”.
Подчертано бе, че в РБ”Сава Доброплодни” достъпа на потребители до
съвременни информационни услуги и Интернет е обезпечаван
по най-добрия начин през последните години. В заключение бе посочено, че
включването на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в програмата
„Глобални библиотеки–България” ще подпомогне реализацията на една от
основните й дългосрочни цели – разширяване на  достъпа до информационните
масиви и информационните услуги на библиотеката, консултиране и обучение на
нейните потребители за ползване на информация в глобалната мрежа и като
крайна цел подпомагане приобщаването им към глобалното информационно
общество.  

Обучителният
център бе открит чрез традиционно прерязване на трикольорна лента от
депутатката Десислава Танева, ръководителя на програмата Трендафил Меретев и
зам.кмета на Сливенска община Радост Костова.

След
официалното откриване бяха представени новите информационните услуги, които
библиотеката предлага на своите потребители.   

Начало страница

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Начало

В СЛИВЕН БЕ ПОДПИСАНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ и ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА “Б.П.ХАЖДЕУ“
– ГР.КИШЕНЕВ, МОЛДОВА

На 27.08.2024г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“
– Сливен бе подписано споразумение за сътрудничество между Градска
библиотека „Б.П.Хаждеу“ и филиалната й библиотека за българска култура и
литература „Христо Ботев“ – гр.Кишинев и сливенската регионална библиотека.
Подписите си под документа положиха директорите на двете институции д-р
Росица Петрова – Василева и Анжела Олареску.

На церемонията присъстваха известният учен и изследовател д-р
Николай Куртев – представител на българското самоуправление в Република
Молдова, Нина Топалова-секретар на Българска община–гр.Кишинев, Република
Молдова и Мария Тодорова – представител на
българската общност в гр.Тараклия.

Споразумението за сътрудничество предвижда реализиране на
широко културно, научно и професионално сътрудничество, съвместна
изследователска дейност по значими теми, организиране на научни форуми с
международно участие, реализация на съвместни програми за четене,
представяне на автори от двете страни, обогатяване на фондовете на
библиотеката в гр.Кишинев с книги на български автори.

Начало страница