Регионална библиотека

XXVI Национален фестивал на детската книга – първи ден

 
Начало

XXVI Национален фестивал на детската книга

/Сливен, 8-10 май 2024г./

Първи ден

 Двадесет
и шестото издание на Националния фестивал на детската книга – Сливен,
2024г., организиран от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен в
партньорство с Министерството на културата, Община – Сливен, Областна
администрация – Сливен, ИАБЧ, най-големите детски издателства и много
приятели и спомоществователи, се открива днес, 8 май, и ще продължи до 10
май 2024г., включително. Единственият форум в България посветен изцяло на
детската книга, на проблемите свързани с нейното издаване, разпространение и
четене ще премине под почетния патронаж на Министерството на културата на
РБългария. Председател на Организационния комитет на фестивала е кметът на
община Сливен – господин Стефан Радев.
Събитието се реализира с медийната подкрепа на БТА, БНТ и
БНР.

 Вече 26 години Фестивалът реализира много успешно няколко
основни цели – популяризира творчеството на съвременните български детски
автори, които творят както в страната, така и извън нейните граници, активно
съдейства за подобряване на взаимодействието между авторите, илюстраторите,
издателите и разпространителите на детски книги, предизвиква дебат и влияе
на издателските политики, налага нови модели за създаване на интерес към
книгите и четенето, чрез многобройни конкурси вдъхновява децата към
творчество, а Националната награда „Константин Константинов“ вече повече от
20 години е стимул за развитие на писането и публикуването за деца. И тази
година събитията от фестивалната програма са насочени към реализиране на
тези цели.

В трите фестивални дни писатели, илюстратори и издатели от
страната и чужбина в многобройни срещи ще покажат на малките читатели
най-добрите  постижения в приказния и реалния свят на детската литература.

  По традиция, Фестивалът бе открит с концерт на 8 май от
10:00ч. в празнично украсеното фоайе на Драматичен театър “Стефан Киров” –
гр. Сливен. Водещ ще бъде актьорът Христо Хр. Симеонов, а в спектакъла се
включиха и актьорите: Силвана Петрова и Андрей Иванов. В концерта за
откриването на фестивала  участваха: сладкогласните певици от детски хор
„Милка Стоева” – гр. Бургас с диригент Мариета Секлемова и от вокална група
„Славейче” при  ОУ „Христо Ботев” – Сливен; най-малките балерини от Балетна
школа „Пети па“-Сливен с художествен ръководител Петя Вънева; балерините от
балет „Тиара” към Военен клуб – гр. Айтос с ръководител Златина Колева;
талантливи музиканти от  НУМСИ „Проф.Панчо Владигеров“ – Бургас и
най-добрите танцови двойки от  Клуб по спортни танци „Сливен“  с художествен
ръководител Цанка Иванова.

Официалният старт на фестивала
беше даден от Стефан Радев – кмет на Община Сливен. В церемонията по
откриването се включиха и председателят на Общински съвет –Сливен Димитър
Митев, областният управител Чавда Божурски, зам.-кметът Пепа Чиликова,
членове на Организационния комитет на фестивала, гости и участници във
фестивалната програма от страната и чужбина.

 Програмата на първия ден от фестивала включва два спектакъла
и два концерта на открита сцена, откриване на четири изложби, премиери на
пет нови детски книги, кръгла маса с международно участие на тема:
„Литературният герой на съвременната детска и юношеска литература –
трансформации и послания“, литературен маратон по училища с писатели и
издателства – гости на Фестивала.

На специална пресконференция, от
12:00 ч., в РБ ”Сава Доброплодни”, журито за определяне носителите на
Националната награда „Константин Константинов” – за принос в детското
книгоиздаване обяви носителите на наградата в различните категории за
2024г.: за цялостен принос – Цвета Брестничка, за автор – Цвета Брестничка,
за илюстратор – Елена Жаблянова и наградата на детското жури в категория
„Автор” – Благой Д.Иванов. Наградата на детското жури е за Никола Райков..

Минути след откриването на фестивала, от 11:00ч., във фоайето
на първия етаж на ДТ „Стефан Киров” беше открита изложба „Театрални кукли на
любими литературни герои” с творби на участниците в XIII Национален конкурс
за изработване на театрални кукли на любими литературни герои – 2024. В
тазгодишното издание на конкурса се включиха над 200 деца и юноши на възраст
от 7 до 16 години от специализирани школи и училища от  цялата страна. От
сръчните им ръце оживяха над 210 кукли на любими герои на известни и обичани
от децата литературни герои.

По традиция част от проявите от фестивалната програма бяха
планирани за провеждане на открита сцена построена на площада пред сградата
на община Сливен.

И тази година централният площад и ларгото се превърнаха в
улица на приказките. В трите фестивални дни на откритата сцена пред община
Сливен ще бяха представени няколко спектакъла, които срещнаха деца и
възрастни с любимите им приказни герои. Приказният маратон започна в първия
ден на фестивала, в 12:00ч. Беше представен спектакълът „Умници юнаци” – по
приказки на Елин Пелин на ДКТ – гр. Стара Загора. /Драматизация и режисура:
Красимир Господинов; Сценография: Евелина Савицка; Музика: Георги Генов;
Участват: Росица Спасова, Тянка Радева, Яна Шереметова/.

От 16:30 ч. на Откритата
сцена се състоя спектакълът „Сливи за смет“ по мотиви от български народни
приказки на ДКТ – Бургас.
Режисьор: Петър Тодоров; Сценография: Ханна Шварц;
Музика: Десислава Минчева; Участва: Десислава Минчева.

От 11:00ч. на Открита
сцена  се състоя концерт „Здравей, наш фестивал!“ с водещ: Христо Хр.
Симеонов. В програмата се включиха:
сладкогласните певици от детски хор „Милка Стоева” – гр. Бургас с диригент
Мариета Секлемова и от вокална група „Славейче” при  ОУ „Христо Ботев” –
Сливен; балерините от Балетна школа „Пети па“- Сливен с художествен
ръководител Петя Вънева, от  балет „Тиара” към Военен клуб – гр. Айтос с
ръководител Златина Колева и от  балет „Барби” към Военен клуб –  Сливен с
художествен ръководител Силвия Терзиева.

В първия ден на фестивала за талантливите малки поети,
писатели и художници бяха организирани два майсторски класа.

От 10:30ч., в РБ „Сава Доброплодни” се състоя майсторски клас
по творческо писане „Граматика на фантазията” с модератор Весела Фламбурари.
В интересното и провокативно занимание се включиха над 20 деца и юноши –
участници в тазгодишния Национален литературен конкурс на тема „Щастието е
възможно”.

  От 12:30ч. в – Общински детски комплекс-Сливен /ул. „П.
Славейков“8/ се проведе уъркшоп „Тайните на илюстрацията“ с деца от школи по
изобразително изкуство с модератор: Ралица Мануилова.

Акцент в програмата на фестивала и тази година бяха
тенденциите в развитието на съвременната детска илюстрация. Ще бъдат
представени няколко изложби. В първия ден на фестивала бяха открити три
изложби – илюстрации.

В галерия „Димитър Добрович” /бул. „Цар Освободител” № 13/ от
11:30ч. беше открита изложба – илюстрации на Кирил Златков – носител на
Националната награда „Константин Константинов”, категория „Илюстратор” за
2023г. изложбата бе открита от художника Борис Стоилов. За изложбата е
издаден и каталог, в които е представена накратко биографията и творческите
постижения на Кирил Златков и включените в експозицията илюстрации, което
прави ефекта на изложбата още по траен и значим, а художникът
по-разпознаваем, не само за специалистите от книжния сектор от България и
чужбина, но и за децата и техните родители.

Кирил Златков е роден през 1969г. в гр. Варна.
Завършил е специалност „Графика”  в Националната художествена академия –
София  през 1996г. Изявявал се е в различни области на визуалните
изкуства – графика, живопис, плакат, стенопис, графичен дизайн,
илюстрация, калиграфия и шрифт. Работил е и в областта на рекламата като
арт директор и творчески директор. Преподавал е шрифт и типография във
Варненския свободен университет.

Кирил Златков е художник, проникновен изследовател и
познавач на взаимодействията между образ и текст. Автор e и на десетки
плакати, страстно е отдаден на изкуството на книгата в неговите различни
превъплъщения: оформление, типография, илюстрация, шрифт и визуална
цялост.

През последните години фокус на дейността му са
книгите. Съвместно със Зорница
Христова създава картинните книги „Когато искам да мълча” /2015/ и
„История за краля и дъжда” /2019/. Той е не само художник на книги за
деца, а и оформител на корици на книги, комикси и др.

Сътрудничи с издателствата: „Точица“, „Факел Експрес“,
„Жанет 45“, „Аквариус“, Издателство за поезия „Да“, „Колибри“, „Лист“,
„Сиби“, „Валентин Траянов“ и др.

Има няколко самостоятелни изложби и много участия в
различни общи експозиции, биеналета и триеналета в страната и по света. 

Един от авторите е на инициативата "За българска
кирилица"(cyrillic.bg). Куратор е на изложбите „Нова българска
типография – 1” (2013) и „Нова българска типография – 2” (2019).

Носител е на множество награди, сред които: Награда за
български автор – Триенале на сценичния плакат, 2010г.; „Златен лъв”
2014г. за кн.„Даниил Хармс. Избрани произведения”. Издателство „Факел
експрес”;  „Хр. Г. Данов“ 2015г. за детска книга – за книгата „Когато
искам да мълча” – авт. Зорница Христова, изд. „Точица“; Наградата
„Златна четка“ 2017г. – за художествено оформление; Награда за български
автор на Международното триенале на сценичния плакат – София за плаката
му "Театърът – това съм аз";  Наградата „Христо
Г. Данов“ 2020г. в категория „Дизайн и оформление на книга“;
Националната награда „Константин Константинов“ 2023г. – за принос в
детското книгоиздаване, в категория „Илюстратор“, за художествено
оформление на книгата „Мишките отиват на опера“ с автор М. Донева /ИК
“Жанет 45“/; Голямата награда в конкурса „Шопен 200” и др.

В Къща „Миркович“ /ул.“Г. Миркович“ 10/ от 12:00ч. бе открита
изложба-илюстрации на Дешка Денева по книгата на Цоню Калчев „Пей ми, славею
чудесни!“ по проект на РБ „Петко Р. Славейков“ – гр. Велико Търново.

В изложбена зала „Май” /бул. „Цар Освободител” № 1/ от
13:00ч. беше открита изложба – илюстрации от V Международен студентски
конкурс на тема: „Из приказния свят на Йордан Радичков” и награждаване на
отличените участници. Конкурсът се организира за пета поредна година от РБ
”Сава Доброплодни” с подкрепата на НХА – София. В конкурса със свои творби
участват 27 студенти /с 54 творби/ от НХА-София, ВТУ-Велико Търново,
Художествената академия в гр.Сараево /Босна и Херцеговина/. Изложбата беше
открита от художника Петър Станимиров – член на журито за определяне на
носителите на наградите от конкурса и от д-р Росица Петрова-Василева –
организатор на Националния фестивал на детската книга и на студентския
конкурс за илюстрация. След откриването на изложбата се състоя и церемония
по награждаване на отличените участници: /I награда: Благовеста Нейчева /НХА
– София/; II награда – Габиела Земярска /НХА – София/; III награда – Samra
Dћebo /Academy of Fine Arts in Sarajevo, Department of Graphic design/; Осем
поощрения за: Йордан Хаджистойчев /London College of Contemporary Art
Graphic Design/; Елизавета Белова /НХА – София/; Йоанна Тодорова /НХА –
София/; Анна-Мария Здравкова Каменарова /НХА – София/; Теодор Мирчев /НХА –
София/; Марина Иванова /НХА – София/; Неда Атанасова /НХА – София/; Merjem
Jasavić /Academy of Fine Arts in Sarajevo, Department of Graphic design/.
Паричните средства за отличените на призовите места участници са осигурени
от Общински съвет-Сливен.

И в трите дни на фестивала са включени премиери на интересни
детски книги, които се състояха в ДТ ”Стефан Киров” – Сливен в
административната сграда на Природен парк „Сините камъни“.

В първия ден, от 11:30ч. в Драматичен театър „Ст. Киров”,
/фоайе/, се проведе премиерата на книгата „Изобретенията на мечока Дърабъра”
на Петя Кокудева. /ИК “Мармот“/

ПЕТЯ КОКУДЕВА

Петя Кокудева е родена
на 17.09.1982г. в гр. Смолян. Завършила е Журналистика и  Творческо писане в
СУ "Св. Климент Охридски". Работи като репортер във вестник "168 часа" и
Дарик радио, като съавтор на предаване в радио НЕТ и сценарист за куклен
театър, копирайтър в международна рекламна агенция. Интересите ѝ са в
сферата на детската литература – занимава се с драматургия за куклен театър
и води "Рубрика за децата и въображенията" – "Граматика на фантазията".

Aвтор е на стихосбирката „Лулу"(2011), с която печели
Специалната награда на Националния конкурс за дебютна литература "Южна
пролет"(2012), “Поздрави от синята палатка“ (2019)  и на книгите за деца:
„Малки същества” (2014), „Питанки”(2016), “Лупо и Тумба”.Ч.1.,Ч.2(2018) и
„Юху-Буху-Измислячус!“(2022). Най-новите ѝ книги са „Изобретенията на мечока
Дърабъра“ (2023) и „Патагонци, тролове и още мои роднини“ (2024).

Книги и отделни произведения на Петя Кокудева са преведени
на няколко езика: „Лупо и Тумба“ е издадена на немски в eta Verlag (2018) и
на унгарски през 2020 година. Отделни нейни текстове излизат в издания и
антологии на македонски, руски, сръбски, чешки и английски език.

Петя Кокудева е носител на 4 национални награди за
литература, между които и Националната награда „Константин Константинов" –
за принос в детското книгоиздаване, категория „Автор“ (2017).

 От 12:30 до 13:30ч. в ДТ
”Стефан Киров“ се състоя премиерата на книгата „Злато от Загрей“ на Весела
Фламбурари /2024, ИК “Кибеа“/.

 ВЕСЕЛА ФЛАМБУРАРИ

Весела Фламбурари е
родена през 1967г. в г. Добрич. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов’“,
магистърска степен по „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на
проф. Николина Георгиева, а по-късно и СУ „Климент Охридски“, магистърска
степен по „Културология“ с научен ръководител проф. Ивайло Знеполски.

В. Фламбурари е била автор и водещ на детското неделно
предаване „Тинтири-минтири” по програма “Хр. Ботев” на БНР (1993-2000) и на
тринадесет епизода „Приказчици” от телевизионната поредица на БНТ „Лека нощ,
деца!” (2008).

Автор е на детските книги: „Приказки за мъничета” (1999);
фантазийния роман „Приказки от Горната земя”: кн. 1. „Мина, магиите и бялата
стъкленица” (2005) и кн.2. „Мина и магията за предсказание” (2006);
„Приказчици” (2006); „Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка
Метличина.” (2009); „Приказки за театър” (2009); „Приказчици, приказчици”
(2010);  „Коледни приказчици” (2010); „Майска нощ с феята – Кандилка”
(2012). В периода 2015-2017г. излизат преработените и допълнени: кн.1.
„Мина, магиите и бялата стъкленица” (2015), кн.2. „Мина и магията за
предсказване” (2016) и кн. 3. „Мина и тайната на магиите” (2017) от
фантазийната трилогия  „Приказки от Горната земя”; „Майстори на феи” (2017);
„Ния и таласъмското съкровище“, кн. 1 от поредицата „Приказки от Мъгливия
остров“ (2022); „Майска нощ с феята-кандилка“, кн. 2 от поредицата „Приказки
от Мъгливия остров“ (2023); „Мина, магиите и бялата стъкленица“, трето
преработено и допълнено издание (2023); „Злато от Загрей“ (2024).

Нейни книги са преведени на английски, сръбски, унгарски и
хърватски език.

Член е на Съюза на българските писатели.

Весела Фламбурари е носител на  Националната награда за
детска литература „Петя Караколева“ (2010), Националната награда „Константин
Константинов“ за принос в детското книгоиздаване, в категория „Автор“
(2011), Наградата „Мaлкият принц” на фестивала „Везаний мост“, Босна и
Херцеговина (2012), на Националната награда „Най-добър детски
фантаст“/България/ (2014), Награда от Национален клуб за фентъзи, фантастика
и хорър (2020), Международна награда като съавтор в Songs of peace, the
World’s biggest anthology (2020), Български автор на годината на Национален
фентъзи клуб Цитаделата (2024) и др.

 От 13:30ч. в ДТ ”Стефан Киров“
– Камерна зала се състоя премиерата на книгата „Арменски приказки“ на Силва
Налбантян – Хачерян. /ИК “Емас“/.

 СИЛВА НАЛБАНТЯН-ХАЧЕРЯН

  Силва Налбантян-Хачерян
е родена през 1967г. в гр. Пловдив. Завършила е ПУ „Св. Паисий Хилендарски“
с магистърска степен по Педагогика. В родния си град работи като учител в ОУ
„Виктория и Крикор Тютюнджиян“,  а след като се премества да живее в София
преподава в ОУ „Уилям Сароян“. Дълги години е хоноруван преподавател в СУ
„Св. Климент Охридски“ по различни специалности, включително и в
спец.„Арменистика“. От 2001г. работи в Министерството на културата.
Понастоящем е директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски
програми и регионални дейности“. Доктор е по Теория на възпитанието и доктор
на науките  по Фолклористика.

 Автор е на сборниците с разкази „Отломки“ (2015) и
„Белене на ябълки“(2023), на монографиите „Нематериално културно наследство
– политики и практики за неговото опазване“ (2019), „Културни институции и
интеркултурно възпитание” (2009), „Възпитателни възможности на културните
институции за интеграция на етническите общности в Република България“ на
английски език (2008), на редица студии, статии и есета, публикувани в
научни и популярни издания у нас и в чужбина. Сценарист е на документални
филми в областта на опазване на нематериалното културно наследство.

Познаваща отлично арменския фолклор, бит и култура, тя ги
популяризира като е съставител, автор и преводач на четири книги с арменски
народни приказки (2005, 2006, 2023), две от които двуезични (на български и
арменски език).

 От 14:30ч. в ДТ ”Стефан Киров”- Фоайе, бе представена
книгата „Бягство към вкъщи“ на Габриела Георгиева. /ИК “Така започна
всичко“/.

 ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА

Габриела Георгиева е родена на 21.04.1996г. в гр. София.
Завършила е Психология в Нов български университет /2022./. Работила е като
преподавател по английски език и психология в престижни заведения като
Britanica, Advance, Европейски център по невронауки, Darbi College и др. В
момента е ресурсен учител в Британското училище в София.  За нея
детско-юношеското развитие е както професия, така и мисия. Тя активно работи
с деца със СОП и поведенчески трудности. Мечтае да създава литература, която
да служи за основа на диалог за емоциите и да бъде крачка към достигане на
по-добро самоосъзнаване, както за децата, така и за възрастните, които
работят с тях.

Дебютът й в детската литература е романът й „Завръщане към
вкъщи“/2023/ издаден от ИК “Така започна всичко“.

В първия фестивален ден, от 15:30ч., в Камерна зала на ДТ
“Ст.Киров“ се състоя още една премиера – на книгата на Петя Кокудева
„Патагонци, тролове и още мои роднини“ на /ИК „Жанет 45“/ – книга за
екзотични пътувания и уникални приключения в далечни и непознати за
европееца места и порядки, адресирана към тийнейджърите и младежите.

Важен момент в програмата на фестивала бе провеждането на
кръгла маса с международно участие по проблемите на детската книга. От
14:00 до 17:30ч. в РБ „Сава Доброплодни”
се проведе форумът, който тази година е на тема: „Литературният герой
на съвременната детска и юношеска литература – трансформации и послания“. В
нея със свои доклади се включиха 17 участници – литературни критици,
университетски преподаватели, издатели, автори, преводачи и библиотечни
специалисти от България, Гърция, Чехия, Унгария, Сърбия и Турция. Целта на
форума е чрез преглед на конкретни произведения от съвременната детска и
юношеска литература да се очертаят тенденциите  свързани с трансформациите
на литературните герои и да се анализират моделите на поведение, които
закодираните в тях послания изпращат; да се изследват различните образи,
техните характеристики, ценностната система на персонажите;  да се откроят
новите „стойностни” послания от тенденциозните, сензационни и дори опасни на
моменти залитания в изкуството, които в днешния глобален свят твърде лесно
достигат до младия читател. Докладите са издадени в двуезичен сборник – на
български и английски език, с финансовата подкрепа на Министерство на
културата.

Наситеният с прояви първи ден на XXVI Национален фестивал на
детската книга завърши с концерт „И мечтите си чудесни – да превърнем в
песни!”, който бе планиран oт 17:30ч., на Откритата сцена на бул.”Цар
Освободител”1, с водещ актьорът Христо Хр. Симеонов, но поради
преваляванията от дъжд се проведе във фоайето на ДТ
“Ст.Киров“. В концерта със свои изпълнения се включиха:
гайдарят Неделин Желев (13г.) от Национално училище за фолклорно
изкуство – гр. Котел; балерините от балет „Тиара” към Военен клуб – гр.Айтос
с ръководител Златина Колева; малките танцьори от Детско-юношески фолклорен
ансамбъл „Шевица“ – гр. Карлово с ръководител Николай Кичов; мародните
певици Стефания Георгиева (12г.) и Елия Андреева (11г.) от ОУ „Елисавета
Багряна“ – гр. Сливен и фолклорната група при Общински детски комплекс –
Сливен с художествен ръководител Маруся Дакева; танцьорите от:
Детско-юношески ансамбъл „Тракийче“ при Общински детски комплекс – Сливен с
ръководител Виолина Попова;  танцов състав към СУ „Константин Константинов“
с ръководител Магдалена Луканова;  фолклорен състав „Детелина“ към ОУ
„Елисавета Багряна“ с ръководител Славка Калчева; Детски фолклорен ансамбъл
„Шарено коланче“ към Фолклорна танцова школа „Сините камъни“ при ОУ „Хр.
Ботев” и НЧ „Хаджи Димитър – 1937” с художествен ръководител Станка Иванова
и на представителен танцов състав „Бисерче“ към Военен клуб – Сливен с
ръководител Магдалена Луканова.

Начало страница

Книгата „Затвори“ или българщината“ – трета част от трилогията „Записки върху записките“ на писателя Любомир Котев беше представена в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен

Начало

Книгата „Затвори“ или българщината“ – трета част от
трилогията „Записки върху записките“ на писателя Любомир Котев
беше представена в Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ – Сливен

 

На 8. 11. 2023г. /сряда/, от 17:00ч., в РБ „Сава Доброплодни“
писателят Любомир Котев, един от най-добрите изследователи и познавачи на
живота, делото
и личността на Захарий Стоянов, представи книгата си „Затвори“ или
българщината“ – част трета от трилогията „Записки върху записките“
/най-сериозното изследване върху великата творба на летописеца на Априлското
въстание/.

Според Любомир Котев, Захарий Стоянов е най-значимият
български народопсихолог и с написването на трилогията „Записки върху
записките”  стремежът му е бил да открои именно този принос на Летописеца.
Проследявайки живота и делото на един от най-видните български
националреволюционери, участник в големите български въстания, 
осъществител на Съединението и вдъхновен строител на нова България, Л.
Котев  представя истинския мащаб на тази изключителна личност и успява да
разсее наслоените през годините тенденции, обезценяващи житейския му подвиг.
Освен това писателят показва и доказва, че Захарий Стоянов е най-значимият
български журналист в историята на журналистиката ни изобщо, както и един от
най-значимите ни белетристи.

В третата книга от поредицата "Записки върху записките" Л.
Котев продължава разсъжденията си за жанровата спецификация на "Записки по
българските въстания", като поставя акцент върху българския национален
характер.

Начало страница

БАБА МАРТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

Начало

БАБА МАРТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” –
СЛИВЕН

 Днес,
първи март, още от началото на работния ден, Баба Марта – весела и засмяна,
посрещаше читателите на РБ „Сава Доброплодни” с ръчно изработени мартеници и
с благопожелания за здраве и берекет.

Обичаят на 1 март да се закичват с мартеници деца и възрастни
идва от древни времена. Народното предание гласи, че белият цвят носи
дълголетие, а червеният прогонва болестите. И в
миналото
и днес в първомартенската утрин всяка къща осъмва празнично накичена с
красиви мартеници.

Фоайето на  РБ „Сава Доброплодни” беше озарено от  уникална
изложба на мартенички изработени от децата на Сливен. Специално място в нея
беше отделено и на уникални автентични мартеници създадени от сръчните ръце
на бившата
служителка
на библиотеката Пенка Саръмова.

Над 100 ученици от различни училища посетиха по график и
организираната от Детския отдел работилница на Баба Марта и се запознаха с
легенди и предания за появяването на мартеницата – този най-български символ
за здраве, плодородие и благополучие, за обичаите на този ден в различните
краища на България, за символиката на цветовете и предметите вплетени в нея.

Освен
майсторство в изработването на мартенички,
децата участници в работилниците
демонстрираха и много познания за празника като изпълниха и  песни и
стихотворения написани от популярни и обичани български творци

Специално занимание бе организирано за учениците
от 1 б клас на  СОУ „П. К. Яворов“. Те се срещнаха с внучката на Баба

Марта
– Мартеничка Къдравелка и се забавляваха с нейните истории. Всички заедно усукаха
бели и червени конци и създадоха красиви мартеници, които да подарят на
своите близки
и приятели.

Посещенията на децата в библиотеката завършваха с благослов и
пожелание към колектива на библиотеката за много здраве и успехи.

Начало страница

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“ – СЛИВЕН

        Начало

ЦЕННИ ДАРЕНИЯ ОТ
КНИГИ ПОСТЪПИХА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРПОЛОДНИ“-СЛИВЕН

В навечерието на празника
на Сливен – Димитровден в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ постъпиха
две дарения от книги и албуми  – от Градска галерия „Възраждане“ – гр.
Пловдив и от Нов български университет – гр. София.

Дарението от галерия
„Възраждане“ включва 21 книги, каталози и албуми, между които: луксозният
албум „Пътят на художниците”- в две части, посветен на творчеството на
съвременни български художници, както и луксозните двуезични албуми:
„Двадесет години галерия „Възраждане“ – включващ илюстрации на 75 български
творци и „Декадата на галерия „Възраждане“ – с 204 илюстрации и 50
фотографии. В албумите е представено творчеството на утвърдени художници,
между които: Георги Чапкънов, живописците Димитър Манолов, Димитър Лалев и
Георги Йорданов, големият български график Владимир Генадиев, Григор
Ангелов, Огнян Недков, Иван Чакъров, Димитър Чонов, Светла Косева, Емилия
Арабаджиева и др. Дарението включва и биографични книги на Красимира
Алексиева  – уредник на галерията.

Галерия
„Възраждане“ е създадена през 1995г. като в нея се показва само съвременно
фигуративно изкуство като се представят както утвърдени художници, така и 
млади творци. Експонират се творби основно в стиловете реализъм,
фотореализъм, символизъм, сюрреализъм и др. Търсят се автори, които създават
нова фигуралика, особено на тялото. От 2001 г. галерията връчва наградата
„Арт Медия“, за арт-журналистик, включваща диплом и графика на доц. Владимир
Генадиев.

 Поредното
дарение за сливенската регионална библиотека от Нов български университет –
София включва над 100 монографии, албуми, справочни издания, учебници за ВУЗ
и сборници с документални материали от областите: философия, социология,
културология, религия, психология, археология, египтология, политология,
етнография, право, математика, литературознание, мениджмънт, архитектура,
изкуствознание, международен бизнес, история, както и съвременна българска
проза.

Автори на изданията са
известни учени и преподаватели в НБУ: Богдан Богданов, Иван Богданов, Сергей
Игнатов, Пламен Бочков, Иван Вутов, Виолета Дечева, Йордан Евтимов, Пламен
Цветков, Тома Томов, Ясен Захариев, Анита Касабова, Георг Краев, Евгени
Дайнов, Соня Хинкова, Светла Янева, Божидар Данев, Светла Христова,
Екатерина Михайлова, Райна Николова, Пламен Рилски и др.

Дарението включва и
две ценни издания за известния сливенски художник Димитър Добрович:
монографията на Ружа Маринска „Романтикът Димитър Добрович (1816-1905) = The
romanticist Dimitar Dobrovich (1816-1905)“ и сборникът с доклади
„Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество:
16-17 ноември 2016, София“

Изданията ще бъдат на разположение на читателите в залите за свободен
достъп, в отдел „Изкуство“ и в читалните на библиотеката.  

Начало страница

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” ПОДАРИ НА ДЕЦАТА НА СЛИВЕН ЕДИН НЕЗАБРАВИМ ДЕТСКИ ПРАЗНИК

        Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” ПОДАРИ НА ДЕЦАТА НА
СЛИВЕН ЕДИН НЕЗАБРАВИМ

ДЕТСКИ ПРАЗНИК

На
първи юни, от 10:30ч. в украсения със стотици пъстри балони двор на РБ „Сава
Доброплодни” – Сливен се проведе весел първоюнски празник. За малките
палавници от библиотеката бяха подготвили забавни  приключения с клоуните
Коко и Боко, както и загадки и викторини с приказни герои. Децата отговаряха
на забавните въпроси на самия Котарак в чизми, който се появи на живо,
направо от приказката на Шарл Перо. От вълшебна приказна кутия се появяваха
една след друга театрални кукли на герои от детски книги, а публиката бързо
разпознаваше не само героя, а и книгата от която той идва, както и нейния
автор. Пинокио, Пипи Дългото чорапче, Лукчо, Малкият принц … – оживяваха
един след друг с техните образи и любими фрази.

 Много
настроение създадоха и многобройните танци по приказни мотиви на малките
балерини от балет „Барби” към Военен клуб Сливен с ръководител Силвия
Терзиева.

Шанс
да се изявят като рецитатори, разказвачи и певци имаха всички деца от
публиката, които изпълниха любими детски песни и стихотворения.

Организаторите на празника от Регионална библиотека „Сава Доброплодни”
подариха на всички деца, освен много настроение и усмивки и балони,
знаменца, книжки и други подаръци.

Начало страница

С ИЗЛОЖБАТА „СЛЕДОВНИКЪТ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ“ РБ “САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН СЕ ВКЛЮЧВА В ПРОГРАМАТА НА ТРЕТИТЕ ЧЕТЕНИЯ ПОСВЕТЕНИ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ В МЕДВЕН

Начало

С ИЗЛОЖБАТА „СЛЕДОВНИКЪТ НА ЗАХАРИ
СТОЯНОВ“ РБ “САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН СЕ ВКЛЮЧВА В ПРОГРАМАТА НА ТРЕТИТЕ
ЧЕТЕНИЯ ПОСВЕТЕНИ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ В МЕДВЕН

 

На 31 юли 2021г., в

НЧ
“Извор“ –
с.Медвен,
в рамките на програмата на Третите четения посветени на Захари Стоянов, ще
бъде открита документалната изложба „Следовникът на Захари Стоянов“
посветена на 85г. от рождението на писателя Стефан Чирпанлиев –
забележителен публицист, разказвач, литературен критик, театрал, журналист,
всеотдаен  изследовател на живота и делото на Захари Стоянов. Изложбата
съдържа снимки от личния архив на писателя, подарени на РБ “Сава Доброплодни“
при подготовката на библиографското издание за Захари Стоянов издадена през
1994г. под съставителството на Ст.Чирпанлиев и Росица Петрова-Василева.

Стефан Чирпанлиев
е роден на 18
март 1936 г. в гр. Ямбол. Завършил е строително инженерство във ВИАС – София
и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Защитил е докторска
дисертация в Института за литература при БАН. Специализирал е  театрознание
в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Член на СБП, СБЖ и Съюза на
учените в България. Дъл­гогодишен творчески секретар и председател на
Дружеството на писателите в гр.Ямбол.

Автор на 28 романи, повести,
стихове, произведения за деца и юноши, радиопиеси, критически и
публицистични материали помествани в централния и местен периодичен печат.

Негови творби са превеждани
на немски, полски, руски, украински, молдовски, сръбски, турски, френски и
др.езици.

Свързан родствено със Захари
Стоянов, Стефан Чирпанлиев посвещава над 35 години от живота си за
изследване на жизнения и творчески път на Летописеца на Априлското
въстание.. През 1978г. издава повестта „Медвенският размирник“, със сюжет от
детството на Джендо /Захари Стоянов/, която претърпява няколко издания и е
популярна и днес сред децата и младите читатели.

Големият принос на Стефан
Чирпанлиев е осветляването на неизвестни моменти от жизнения и творчески път
на Захари Стоянов, както и отстраняване на неточности от неговата биография.
С особена научна стойност се отличава монографичният му труд „Захари
Стоянов. Биография”, за който получава и докторско звание. Изследването се
определя от проф.Ефрем Каранфилов, рецензент на изданието, като
„най-хубавата и цялостна биография на Захари Стоянов“.

За многогодишната си изследователска дейност Стефан
Чирпанлиев пише:„…Много години от живота си посветих на голямата,
отговорна и сложна тема „Захари Стоянов”, може би и поради повика на кръвта.
…Нито за миг не съжалявам за тези години, работата ми върху изследването
на живота и творчеството на българския Тукидит винаги ме е въодушевявала и
окриляла. ….Винаги ми е пред очите написаното от незабравимата Захаринка
Стоянова /дъщерята на Захари Стоянов- б.а./ върху първия том на Захариевите
съчинения – 1965г.: „За спомен на Стефан – да продължи и занапред делото на
моя баща“. Това е един скъп завет, на който ще се старая да бъда верен до
края.”

И той наистина остава верен на този завет до кончината си на
 21
юни 2002 г.

Третите четения посветени на
Захари Стоянов се организират от Областна администрация – гр.Сливен, община
Котел, Исторически музей – гр.Котел, кметство –  с.Медвен и читалище „Извор
1882“ – с.Медвен. Сред участниците във форума ще бъдат проф.Пламен Павлов
/ВТУ ”Св.св.Кирил и Методий”/, проф.Захари Захариев – председател на
фондация „Славяни”, зам.-областната управителка Димитринка Петкова,
писателят Любомир Котев, музейни работници от Исторически музей – гр.Котел и
др.

 Изложбата посветена на Стефан
Чирпанлиев ще бъде открита от директора на РБ ”Сава Доброплодни” – д-р
Росица Петрова-Василева.

Начало страница

НА СПЕЦИАЛНА ЦЕРЕМОНИЯ РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН ОБЯВИ „ЧИТАТЕЛ НА БИБЛИОТЕКАТА ЗА 2020 ГОДИНА“

Начало

НА СПЕЦИАЛНА ЦЕРЕМОНИЯ РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“- СЛИВЕН
ОБЯВИ „ЧИТАТЕЛ НА БИБЛИОТЕКАТА ЗА 2020 ГОДИНА“ 

 На 14.01.2021г. /четвъртък/, в 12:00ч., в
Централното фоайе на РБ  „Сава Доброплодни“-Сливен, на специална церемония
бяха обявени номинациите и носителя на приза „Читател на годината“  на
библиотеката за 2020г.

Конкурсът
„Читател на годината” се провежда за пета поредна година и има за цел
насърчаване на четенето сред всички възрасти и подпомагане процеса на
изграждане на читателски навици сред децата и тийнейджърите. След селекция
за конкурса за 2020г. са номинирани 10 читатели с най-много заемания от:
Детски отдел, Чуждоезиков център и двете зали за свободен достъп.

От номинираните е излъчен  носителят на приза „Читател на годината -2020” и
това е Анастасия Георгиева Костова –  на 27
години, филолог, заела над 140 книги през изминалата година. За читател на
годината на Детски отдел е определен Пламен Антонов Тачев на 10г.,
ученик в НУ”Васил Левски”, а негови подгласници са Натали Тихомирова
Тенева на 10г. от СУ”Константин Константинов” и Антонио Цветанов
Русинов на 12г. от ПМГ”Д.Чинтулов”. Читател на годината на Зала за
свободен достъп №2 е Йорданка Иванова Георгиева – Шутова – на 34
години, служител в НОИ, заела 132 книги през 2020 г., а нейна подгласничка е
Джесика Цветанова Бозукова на 16 години,
ученичка в ПГПЗЕ „Захарий Стоянов”. Читател на годината на Зала за свободен
достъп №1 е Габриела Стоянова Иванова на 20г., студентка в
СУ”Св.Климент Охридски”, а нейни подгласници са студентът Василен
Емилов Георгиев и маг.фармацевтът Ваня Момчева Петкова. Читател на годината
на Чуждоезиковия център е Даниела Иванова Христова – на 32 години,
служител във Фонд „Земеделие”,

Номинираните и отличени читатели бяха приветствани от директора на РБ ”Сава
Доброплодни”, д-рРосица Петрова-Василева, която им връчи и грамоти,
безплатни годишни читателски карти и сувенири и подаръци.

Церемонията се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.

Начало страница

НА 23 АПРИЛ РВ „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ОТБЕЛЯЗВА 100Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАЛЕРИ ПЕТРОВ И СВЕТОВНИЯ ДЕН НА КНИГАТА И АВТОРСКОТО ПРАВО С ОНЛАЙН ПРЕДСТАВЯНЕ НА СПЕКТАКЪЛА „МОРСКО СИНЬО” ПО ПРИКАЗКАТА „ПУК” НА ПИСАТЕЛЯ НА ДЕТСКИ ПРИКАЗЕН ТЕАТЪР КЪМ БИБЛИОТЕКАТА

Начало

 НА 23 АПРИЛ РВ
„САВА ДОБРОПЛОДНИ” –СЛИВЕН  ОТБЕЛЯЗВА 100Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАЛЕРИ ПЕТРОВ И
СВЕТОВНИЯ ДЕН НА КНИГАТА И АВТОРСКОТО ПРАВО С ОНЛАЙН ПРЕДСТАВЯНЕ НА
 СПЕКТАКЪЛА  „МОРСКО  СИНЬО”  ПО ПРИКАЗКАТА „ПУК”  НА ПИСАТЕЛЯ НА ДЕТСКИ
 ПРИКАЗЕН ТЕАТЪР  КЪМ БИБЛИОТЕКАТА

 

На 23 април отбелязваме световния ден на книгата и авторското право. Денят е
избран като символична почит към двама от най-значимите представители на
световната литература – на 23 април в една и съща година (1616 г.) са
починали Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир. Любопитен факт е, че
първоначалната идея за отбелязване на този ден произхожда от Каталуния. През
1926 г. крал Алфонс XIII подписва декрет за честване на Ден на испанската
книга, за който след известно обсъждане се предлага датата на смъртта на
Сервантес. Години по-късно, на 15 ноември 1995 г. на 28-та сесия на ЮНЕСКО,
23 април е провъзгласен за Световен ден на книгата и авторското право. С
отбелязването на този ден светът отдава почит на книгите, като най-важното и
значимо средство за съхранение и разпространение на знанието.

Всяка година, на 23 април, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен
организира различни прояви за създаване на интерес към  книгата и четенето.
За съжаление, поради извънредното положение, те не могат да се реализират на
място в библиотеката. Голяма част от проявите тази година бяха посветени и
на 100г. от рождението на писателя Валери Петров (22 април 1920 – 27 август
2014).

Валери Петров е определян като „писател на всички възрасти”. Но в голяма
част от творбите му – стихотворения, поеми, сценарии, пиеси, освен значими
проблеми, важни социални и нравствено-философски идеи, присъства и детският
свят, гледната точка на детето. За него проникването в детското съзнание,
„вживяването” в невръстната психика е нещо като начин на съществуване.
Затова и творчеството му за деца е любимо за поколения български деца и е
получило признание и в чужбина. За детската си книга „Пет приказки” е вписан
в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Той е и  първият
носител на Националната награда „Константин Константинов”- за цялостен
принос в детското книгоиздаване /2004/,връчвана в рамките на Националния
фестивал на детската книга организиран от РБ ”Сава Доброплодни”- Сливен.За
съжаление поради …

За да  приобщи към празника своите малки и по-големи читатели  и да отбележи
100г. от рождението на Валери Петров,  библиотеката излъчва на

You Tube канала си спектакъла „Морско
синьо“ – по приказката „Пук“ на писателя с участието на малките актьори от
Детския приказен театър към библиотека, представен на сцената на ДКТ-Сливен
в рамките на програмата  на XVII Национален
фестивал на детската книга –Сливен, май 2015г.

По повод годишнината от рождението на писателя, Регионална библиотека „Сава
Доброплодни” организира в рамките на програмата на XXII Национален фестивал
на детската книга – Сливен, 2020г. и МЕЖДУНАРОДЕН СТУДЕНТСКИ КОНКУРС ЗА
ИЛЮСТРАЦИЯ НА ТЕМА: „ИЗ ПРИКАЗНИЯ СВЯТ НА ВАЛЕРИ ПЕТРОВ”, Над 90 творби на
студенти от художествените академии в София, Белград/Сърбия/, Сараево/Босна
и Херцеговина/, Бърно/Чехия/ са изпратени за участие.  С тях ще бъде
организирана и изложба в дните на фестивала, който ще се проведе след
приключване на извънредното положение и когато отпадне забраната за
организиране на масови културни събития.
 Линк
към You Tube
канала на библиотеката:

https://www.youtube.com/channel/UCd3OaCJnim_DaMIB7X0_gnQ
 Линк
към представлението „Морско синьо“ – по приказката „Пук“  на Валери
Петров в You Tube:

Начало страница

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА

Начало

Ръководството на  Регионална библиотека „Сава
Доброплодни” – Сливен  уведомява своите потребители, че на 13 и 14 декември
/петък и събота/ 2019г. библиотеката няма да работи с читатели поради
участие на библиотечния персонал  в  регионален семинар на тема:
„Дигитализация на книжовното наследство. Мрежи за споделяне на данни”.
 За
повече информация:тел.044/622441;  0886090712

Начало страница

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН И ИК”ХЕРМЕС” ПРЕДСТАВИХА РОМАНА „ЧУДОВИЩЕТО” НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН И ИК”ХЕРМЕС”
ПРЕДСТАВИХА РОМАНА „ЧУДОВИЩЕТО” НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ

На 28 юни /петък/ 2019 г., от 17:00ч., в зала „Май” /бул.”Цар
Освободител”1/, Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и ИК „Хермес”
организираха премиера на най-новия роман на писателя Владимир Зарев
„Чудовището”. Събитието бе организирано с медийната подкрепа на сайта „АЗ
ЧЕТА”.

Владимир
Зарев е роден на 05.10.1947г. в София. Син е на известния историк и
литературен критик акад. Пантелей Зарев. Завършил е българска филология в СУ
„Св. Климент Охридски“. От 1973 г. работи в списание
„Съвременник“,понастоящем  като  негов главен редактор.

Владимир Зарев е автор на романите:
„Денят на нетърпението“ (1975, 1977), „Процесът“(1984),
„Изборът“(1985),
„Хрътката“(1987),
„Хрътката срещу хрътката“ (1990), „Лето 1850“(1988, 2019), „Разруха“ (2003),
„Поп Богомил и съвършенството на страха“(2004), „Светове“ (2008),
„Орлов мост”(2015); на трилогия,
включваща романите:
„Битието“(1978),
„Изходът“(1983)
и „Законът“(2012);
както и на: „Дунавски новели“(1974,
2008), на
стихосбирката „Ако
това е времето“(1969),
на сборника с разкази
„Неспокойни
чувства“(1971) и на детската повест „Голямата странна градина“(1972).

През 2013г., по мотиви от „Битието“ е заснет култовият
телевизионен сериал „Дървото на живота“.

Творби
на Владимир Зарев са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция,
Хърватия, Сърбия, Германия и др. През 2006г. романът „Разруха“ става
бестселър в Германия и САЩ.  Наречен е от критиците „романът на промяната в
цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”.

През 2017г. В.Зарев е удостоен с държавната награда „Св.
Паисий Хилендарски“ – „за
изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и
духовни ценности”.

През март 2019 г. получава орден
„Стара
планина“ първа степен

„за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.

Романът „Чудовището“
бе
представен пред сливенската четяща публика от Стойо Вартоломеев – управител
на ИК ”Хермес” и редактор на изданието. Според него
„романът
е силно емоционален и мъдър…той
е
 роман
за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне”. 

Прозвучаха откъси от книгата в
изпълнение на актьора Ивайло Абаджимаринов, след което В.Зарев отговори на
много въпроси от публиката.

За
романа си Зарев каза: „Във всеки от нас дебне едно чудовище. „Чудовището” е
миналото на човека, старостта” и още: „Исках да напиша роман за старостта.
Но не мрънкав – че човек губи част от физическата си мощ, и това се отразява
на духовните му сили, а роман за величието на старостта. Защото възрастният
човек е невероятно свободен. Той престава да бъде режисьор, престава да
играе себе си и някой друг. Напуска ролите, които е играл. Затваря се,
завръща се в себе си – там е свободен. Като зрител наблюдава свободно и
красиво живота, който го отминава. В старостта миналото става все по-дълго,
а бъдещето – все по-късо. Но той вече е отгледал децата си, има емоционална
връзка, но те са някъде другаде и като възрастни отговарят за себе си.
Героят ми има свободата да преосмисли живота си, да намери духовни опори,
които да го примирят с това, което накрая сполетява всеки от нас…. Защо се
страхуваме от смъртта? Тя е неизвестност. Човек не се страхува от бъдещото
си отсъствие, а че това е неизвестност…”.

Премиерата на романа Владимир Зарев „Чудовището”  в  Сливен
бе част от националното литературно турне на ИК „Хермес”.

Начало страница