Регионална библиотека

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН СТАРТИРА ПРОГРАМАТА „КОЛЕДА В БИБЛИОТЕКАТА”- 2021 С ОБЯВЯВАНЕ НА КОНКУРС ЗА КОЛЕДНА КАРТИЧКА И ОРИГИНАЛНО КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ „КОЛЕДНА МАГИЯ”

Начало

РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН СТАРТИРА ПРОГРАМАТА „КОЛЕДА В
БИБЛИОТЕКАТА”- 2021 С ОБЯВЯВАНЕ  НА КОНКУРС ЗА КОЛЕДНА КАРТИЧКА И ОРИГИНАЛНО
КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ „КОЛЕДНА МАГИЯ”

 

След по-малко от месец  отново ще е Коледа – празникът, на който си
спомняме, че въпреки многото трудности в света около нас, доброто
съществува, защото Коледа е любовта, която носим в сърцата си, а коледният
дух е надеждата ни за едно по-добро бъдеще, изпълнено с обич, добротворство
и много щастливи моменти. Коледа ни кара да мечтаем за различен свят, да
копнеем за вълшебства, за чудеса, за приказна магия, а коледният дух прави
всичко да изглежда възможно.

За тринадесета поредна година, в навечерието на най-чакания,
на най-обичания от децата празник, Регионална библиотека „Сава Доброплодни”
организира Конкурс за коледна картичка и оригинално коледно пожелание
„Коледна магия“ – 2021, за да поощри децата и тийнейджърите да пресъздадат
коледната магия – светла, красива и съзидателна. За да се включат в
конкурса,

децата и тийнейджърите трябва да нарисуват коледна картичка.
Към нея да добавят своето оригинално пожелание за празника и да я донесат в
Детския отдел или да я изпратят по пощата на адреса на библиотеката
/гр.Сливен, ул. ”Никола Карев” 1, РБ ”Сава Доброплодни”/  до
10 декември 2021г.

Участие в конкурса могат да вземат деца и тийнейджъри на
възраст от 5 до 16 години.

Към творбите за конкурса, на допълнителен лист, всеки
участник трябва да добави и следната информация: три имена, възраст
(навършени години), училище, клас, адрес, телефон и e-mail за контакти.

Специално жури ще оцени изпратените творби.

В дните преди Коледа, изпратените за конкурса картички ще
бъдат показани на изложба във фоайето на библиотеката и виртуално в YouTube
канала на институцията.

Разбира се ще има и много награди, както за най-красивите
картички, така и за най-оригиналните коледни пожелания.

Наградите на отличените участници в двата раздела на конкурса
ще бъдат връчени на специална церемония на 17 декември /петък/ 2021г., от
10:00ч., в РБ „Сава Доброплодни”, в рамките на програмата „Коледа в
библиотеката”, при спазване на всички противоепидемични мерки.
Участниците, които не могат да присъстват на церемонията, ще получат
наградите си по пощата.

За повече информация:     044/623970
–  Детски отдел

044/622441; 0886090712 Р.Петрова-Василева

Начало страница

ОТ 22.03.2021. ДО 31.03.2021. ВКЛ. БИБЛИОТЕКАТА НЯМА ДА РАБОТИ С ЧИТАТЕЛИ.

Начало

 

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
ВЪВ ВРЪЗКА С
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕД  №РД-01-173/18.03.2021г. НА
МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ
МЕРКИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА И УКАЗАНИЯ НА МИНИСТЕРСТВО  НА КУЛТУРАТА,
СЧИТАНО ОТ 22.03.2021г. ДО 31.03.2021г. ВКЛ.
БИБЛИОТЕКАТА НЯМА ДА РАБОТИ С ЧИТАТЕЛИ.
 
За справки и
презаписвания на книги може да звъните на телефони: 044/624345/Заемни/;
044/625397; 044/623970 /Детски отдел/ или да изпратите съобщение на е-mail:reglibsliven@iradem.com
 

Начало страница

XII Национален фестивал на детската книга – втори ден

Начало

XXII
Национален фестивал на
детската книга

/Сливен,
23-25 септември
2020г./

Втори ден

Вторият ден на XXII
Национален фестивал на детската книга, 24 септември /четвъртък/,
отново бе е наситен с интересни прояви.

 От 9:00ч. в РБ ”Сава Доброплодни” беше открита кръгла маса с международно
участие на тема: „Времена, пространства и герои в съвременната детска
литература”.

Целта на форума е чрез анализ на
конкретни произведения от съвременната детска литература да се представи
многовалентността на пространството и времето, тяхната различна
интерпретация, така че да се въздейства на въображението и креативността на
детето, и как се насърчава детето читател да излезе извън концептуализацията
на пространството и времето като статично, да се разгледа и преходът между
пространствата и времето разчетен през кода на фантастичното и магичното или
през достиженията на технологиите, както и да се анализират
характеристиките на новия главен литературен герой. Ще бъдат представени 17
доклада на участници от България, Сърбия, Унгария, Чехия, Хърватска, Босна и
Херцеговина, Гърция, които вече са отпечатани в двуезичен сборник на
български и английски език с финансовата подкрепа на Министерство на
културата. За пръв път тази година, поради ограниченията породени от
увеличаване на заболеваемостта от коронавирус в част от страните, от които
има участници във форума и невъзможността те да пътуват до България, той ще
премине  в две сесии – първата – присъствена, в която докладите ще бъдат
представени от присъстващите участници, във втората сесия ще бъде с
видео-конферентна връзка и ще бъдат представени останалите 9 доклада.

 Няколко бяха премиерите на нови книги включени в програмата на
втория ден от фестивала.

От 9:20ч., във фоайето на ДТ ”Стефан Киров”, беше представен един
уникален проект на Фирма ADCOM, ИК „Таралеж” и
Печатница „Симолини’94” ООД – Приказката на Вилхелм Хауф „Младият
англичанин” разказана с илюстрациите на Борис Стоилов.

От 10.00ч. отново във фоайето на ДТ ”Стефан Киров”, беше представена книгата
 „Шантавия до шия” на Радостина Николова.

Радостина Николова е родена на 19 януари 1986г. в гр. Варна. Завършила е
НХГ „К. Преславски”, специалност „Изобразително изкуство”, Английска
филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и магистратури по
журналистика в НБУ и творческо писане в СУ.

Работила е като редактор в различни печатни и онлайн медии, сред които
списанията Joy, Hello и Rozali. Има над 500 публикации в различни сфери и
интервюта с български и чуждестранни известни личности.

Автор е на книгите за деца: поредицата „Приключенията на мотовете”: кн.1.„Здравей,
ново утре” (2013), кн.2. „Mукс отвръща на удара” (2014), кн.3.„Спасяването
на хълцащата принцеса” (2015), кн.4. „Вълшебникът се смее последен” (2019);
„Първата беля на Мукс” (2014) и „Принцеса Пагу не може да заспи”(2014) от
поредицата „Приказки от света на мотовете”; „Оцвети мотовете” (2014),
„Мотовете оцветяват” (2014), „Моите красиви рога” (2016),
„Кико без крила”(2018) и „Шантавия до шия”(2019).
Носител е
на наградата „Бисерче вълшебно” за 2014г. и 2017г.

 От 11.00ч. във фоайето на ДТ ”Стефан Киров”, се състоя премиерата на
книгата „Вкусът на приключенията” на Иван Раденков.

Иван Раденков е роден  през 1976г. Завършил е
магистратура по бизнес администрация в Софийски университет „Св. Климент
Охридски”. Работи като мениджър „Човешки ресурси”. Свири и композира детска
музика с групата си „Тролите”.

Автор е на детските книги: „Невероятните приключения на Унки Марлюнки”
(2012), „Унки пътешества в Космоса” (2013) и „Унки и великаните” (2015) от
поредицата „Книги за татковци”; на „Изчезналото слънце” (2014) и
„Пътешествие до края на света” (2015) от поредицата „Истории от големия
двор”, на книгата – мюзикъл „Котаракът Франт и загадъчният остров“ (2018) и
на „Вкусът на приключенията. 10 истории за
лакомници” (2019).

Посланик на детската книга за 2017г.

 От 12.00ч. във фоайето на ДТ ”Стефан
Киров”, беше представена книгата „Уана. Една морска история” на Лили
Спасова.

Лили Спасова е родена
на 29.08.1969 г. в гр.София. Завършила е Библиотекознание и библиография в
ДБИ-София  и Библиотечно – информационни науки, Психология на развитието,
образованието и културата и магистратура по културна политика
в

СУ „Св. Климент Охридски”.
Седемнадесет години е работила като библиотекар. От 2009г. е главен експерт
в ДАБЧ .

В продължение на пет
години е автор на детските списания „Арти” и „Ния балеринка”. Работила е и
като водещ на предаването за деца „Пъстри приказалки” към Радио продукция
„Роса”.  

Автор е на три книги за
възрастни и на книгите за деца: „Една приказна история” (2007), „Приказките
на Дара” (2009), „Ментолчо”(2019) и „Уана. Една морска история”(2020).
Съвместно с д-р Лилия Старева е съставител на поредицата  „Българската
народна мъдрост по света”, в 8 тома.
Нейни
творби са публикувани в периодичния печат в България и Сърбия, а също и в
електронни медии.
 От
19.00 до 13.00ч., в различни сливенски училища,
ще се състои истински литературен маратон  – издателствата „Жанет
45”, „Кибеа”, „Мармот” и „Таралеж” ще представят най-новите си книги.

 От 10:30 до 12:30ч. в РБ ”Сава Доброплодни” със
съдействието на фирма ADCOM се проведе майсторски
клас за студенти от НХА – „В света на илюстрацията и комикса с новите
технологии” – Модератори: Петър Станимиров, Борис Стоилов, проф. Виктор
Паунов. В края на майсторския клас Лада Василева-президент на фирма „ADCOM”
подари 10 таблета на Wacom Intuos Bluetooth Small Black за оборудване на
графичен кабинет за обучение с тези технологии.

Провеждането на демонстрациите и обучението ще стане със съдействието на
фирма ADCOM. Фирмата е доставчик на решения за
широкоформатен печат, графичен дизайн, предпечат, дигитален печат,
управление на цвета, базирани на водещи в света производители на скенери,
широкоформатни принтери, режещи плотери, дигитални преси, таблети,
калибратори, софтуер и др. За провеждането на майсторския клас ADCOM
предоставя таблетите на Wacom. Участниците в събитието ще имат възможност да
нарисуват илюстрация, под ръководството на модераторите,
който ще презентират на живо професионална работа на таблета. Участниците и
гостите на събитието /изявени художници, фотографи, издатели, специалисти в
областта на графичната реклама/ ще имат възможност да се запознаят с
най-високия клас графичен дисплей таблет на Wacom – Cintiq Pro 24, още 10
таблета от различни серии, сред които и иновативния Wacom Intuos Pro Paper
Edition, който позволява на потребителя да рисува върху лист хартия, но
същевременно, да използва всичките предимства на графична програма.

 От 11:30ч. на откритата сцена на бул. „Цар Освободител”
№1 започна представление на Театър „Трио“ –  „Повече от магия”.
Сценарий и режисура: Христина Арсенова Сценография: Емелияна Тотева.
Участват: Александра Илиева-Енева, Ивайло Енев.
Театър
„ТРИО” събира трима млади актьори – Александра Илиева-Енева, Ивайло Енев и
Женя Георгиева, които след като завършват Националната академия за филмово и
театрално изкуство „Кр.Сарафов”- София започват своя творчески път в трупата
на Държавен куклен театър – Бургас. Обединени от стремежа си да
експериментират в различни театрални форми, в тях се заражда идеята да
създадат частен куклен театър, в който  спектаклите са изградени изцяло
върху музика.

Дейността на театъра е насочена главно към създаване и популяризиране на
театрална продукция в България и чужбина, организация на арт-събития за
деца.

Участия в национални и международни фестивали: XVI Международен театрален
фестивал за деца и младежи – Бурса, Турция (2011)., Международен театрален
фестивал за деца и младежи „Забранено за възрастни" – Смолян (2012-2013),
Международен ден на куклите в Измир” – Измир, Турция (2012-2015), Летен
фестивал – Букурещ, Румъния (2013, 2014, 2016, 2017), Международен куклен
фестивал на открито "Дните на куклите" – Бургас (2014 – 2016), XI
Международен детски театрален фестивал – Анкара, Турция (2015.), XI
Международен детски и младежки театрален фестивал "Ескишехир" – Ескишехир,
Турция (2016), Международен куклен фестивал – Истанбул, Турция (2014, 2015,
2016, 2017), V Музикален куклен фестивал – Чилгок, Корея (2016), XVII
Международен фестивал на сенките и куклите – Бурса, Турция (2017), XX
Международен театрален фестивал „Гъливер" – Галати, Румъния (2017) и др.

От 13.00 ч. отново на открита сцена на
бул. „Цар Освободител” №1 започна
„Приказно пътешествие  с  DANON”. Със специалното участие на актьорите
Мариета Ангелова, Даниела Тенева и
Даниел Русев.

От 15.00ч. на бул. „Цар Освободител”, до сградата на НТС се проведе
Творческа работилница: „Маска и грим за карнавала любим”.

С много радостно настроение и усмихнати детски лица премина дефилето с
приказни герои. Въпреки ограниченията за броя на участниците наложени от
противоепидемичните мерки, в карнавала се включиха много деца от НУ”Васил
Левски”, ОУ”Д-р Иван Селимински”, ОУ” Димитър Петров”, СУ”П.К.Яворов”,
СУ”Йордан Йовков”, СУ”К.Константинов” и ОУ”Елисавета Багряна”, съпровождани
от своите родители. Дефилето беше съпроводено от актьорите от „Fireter –
театър на огъня и сенките” и от театър „Мариета и Марионета”. Специално жури
определи носителите на наградите за най-оригинален карнавален костюм, а
наградите бяха връчени на откритата сцена от д-р Мариана Марчева –
председател на журито и г-жа Луизина Савкова от МК.

„Fireter – театър на огъня и сенките“.

Началото на театъра е поставено през
февруари 2009г., когато група ентусиасти, които се занимават години наред с
жонглиране и различни видове акробатика решават да направят нова формация.
Ръководител на трупата става Пламен Иванов.

Театърът на огъня и сенките е
специализиран в огнено шоу, шоу на кокили, жонглиране с огън, огнени
инсталации, живи статуи и разнообразна шоу програма. "Fireter" се стреми да
промени типичната представа за перформанса, театър, шоу, парти и дори
реклама. С представленията си кара зрителите да се почувстват част от свят,
изтъкан от красотата на огъня, светлината, сенките и тяхната възможност за
безкрайни превъплъщения в различни лица, форми и състояния.

Театърът на огъня и сенките постига
това, използвайки различни средства като танц и жонглиране с различни огнени
инструменти, шоу с кокили, уникални костюми, маски, марионетки, живи статуи,
светлинни ефекти, сенки, паравани и други разнообразни експериментални
похвати и пърформанси.

Интерпретацията на съвременни и
класически творби по нетрадиционен начин, както и мъдростта, съхранена в
легендите, свещените обреди и ритуали на древни култури, е в основата на
вдъхновението на екипа.

Театърът участва в много фестивали в
Румъния, Украйна, Гърция, Македония, Русия, Турция, Германия, Белгия и др.,
а в последните две години и на изданията на най-големия фестивал в Европа –
„Глостънбъри фест” в Англия.

 В 17.30ч., на голямата сцена в Драматичен театър „Стефан Киров” се
състоя тържествен концерт-спектакъл със специалното участие на актрисата
Алекс Сърчаджиева и млади актьори, музиканти, певци и танцьори от градовете
Бургас, Сливен и Пловдив. Иван Едрев, Станислав Илиев, Oлга Дойкова,
Богомила Цекова, Ивайло Нинчев, Цвета Миленкова, Евгения Белева, Габриела
Йорданова, танцьорите от клуб по спортни танци „Бургас 1975” и балет „Барби”
– Сливен бяха звездните участници в концерта. На концерта бе връчена и
Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското
книгоиздаване за 2020г., която се определя като една от най-престижните
литературни награди в България и е стимул за развитие на писането и
публикуването за деца. Наградите в различните категории бяха връчени на: в
категория „автор” – на Марин Трошанов, в категория „Издателство” – на ИК „Кибея”,
в категория „Илюстратор” на Катина Пеева. Наградата на детското жури бе
връчена на Милен Хальов.

 

Начало страница

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПРЕДСТАВИ КНИЖНАТА ПРОДУКЦИЯ НА СЛИВЕНСКИТЕ АВТОРИ ЗА 2019 ГОДИНА

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ПРЕДСТАВИ КНИЖНАТА
ПРОДУКЦИЯ НА СЛИВЕНСКИТЕ АВТОРИ ЗА 2019 ГОДИНА

 

Над
четиридесет книги на автори от Сливен и региона, издадени през 2019г. бяха
представени на 31 януари 2020г.  в Регионална библиотека „Сава Доброплодни”,
в рамките на първия за годината Петъчен литературен салон.

Голямо беше жанровото разнообразие на включените в
представянето книги. В раздел „Поезия”, поетът Тенко Тенев представи 11
книги като специално място бе отделено на  сборника с
любовна
лирика на Станка Пенчева „С очите на новородена”, издаден по повод 90г. от
рождението
й. В представянето бяха включени и стихосбирките: „Листа от вятър” на Деньо
Денев, „Докато гледат очите” на Камен Васевски, „След дъжда” на
Бисер Бойчев, „Неми думи” и „Прозорец от спомени” на Кети Бозукова,
„Стихотворения” на Росен Славилов и др.

В
обзора на книгите в раздел „Проза” литературният критик Димитър Бечев
представени 11 книги,
сред
които: романите „Отвъд бялата черта” на Гиника Събева-Лумбарева и „Влахос”
на Николай Янков и Елена Щерева; книгата с есета и портрети „Аз съм
българка” на Петя Александрова, спомените на Николай Калайков „За Сливен
откровено и носталгично”, сборникът „Литературен пъзел” на Христина Димова,
антологията
„Живот с усмивка и една въздишка” на Николай Домусчиев и др.

Седемнадесет бяха представените книги в раздел ”отраслова
литература”, включващи изследвания за историята, бита и традициите на
Сливенския край, архивистика, родови изследвания, сборници с доклади от
научни форуми, литературоведски
и изкуствоведски изследвания, спомени, интервюта, библиографски издания,
каталози на изложби, между които:
„ Родът на Джагаровите” на Стефан

Джагаров,
„Житие
и страдания грешнаго Методия” на проф. Методий Григоров, том втори и трети
на сборника „Сливенци. Старите родове”        , книгата на Атанас Скатов
„Над 8000м. Лхотце и Еверест на един дъх + Денали – дневникът на един
веган”, алманахът „Нашето медицинско поколение” на д-р Мария Тодорова,
 изследването „Да рисуваш красота” на Атанас Цонков, посветена на живота и
делото на живописеца Христо Тодоров, „Художникът Александър Петров” на
Величка Димитрова и др.

Представени бяха и няколко издания на  РБ „Сава Доброплодни”:
био-библиографски указател „Станка Пенчева” – посветен на 90г. от рождението
на поетесата, със съставители д-р Р.Петрова-Василева, Галя Чолакова и Росица
Иванова; сборникът с доклади „Фантазия и хумор в съвременната детска
литература” под съставителството на д-р Р.Петрова-Василева; каталогът „Мая
Бочева. Изложба илюстрации”.

В
новата рубрика на прегледа, „Другият прочит”, писателят Любомир Котев
представи своя поглед върху
романа
„Градът на слънчевия небосклон” на Стефан Чолаков, сборника  с драми „Пътеки
на вятъра” от Соня Келеведжиева и върху втора част на преработеното и
допълнено издание „Предишна памет”: Спомени за писатели” на Камен Васевски.

В края на вечерта беше прочетен поздравителен адрес към
сливенските автори и организаторите на литературното събитие от РБ ”Сава
Доброплодни”,

и бяха връчени цветя изпратени от министъра на земеделието,
храните и горите

Десислава Танева.
Събитието беше уважено и от Димитринка Петкова – зам.областен управител.

Прегледът на годишната книжна продукция на сливенските автори
се провежда от сливенската регионална библиотека вече повече от двадесет
години като целта на превърналото се в традиция литературно събитие е да се
отбележат като литературен факт издадените през изминалата година книги, да
се акцентира върху творческите постижения на представените автори и новото и
различното, което те предлагат на своите читатели, да се анализират
тенденциите в книгоиздаването в региона и не на последно място да се
провокира интереса на читателите към новоиздадените книги

Начало страница

26 – 28 СЕПТЕМВРИ – ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

Начало

26 – 28 СЕПТЕМВРИ – ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

По
традиция, всяка година, в началото на учебната година Регионална библиотека
„Сава Доброплодни” – Сливен организира Дни на отворените врати. В програмата
са включени различни инициативи представящи възможностите на библиотеката за
подпомагане процеса на образование и самообразование на учениците: екскурзии
в библиотеката, демонстрации на възможностите за ползване чрез Интернет на
пълнотекстови електронни бази данни чрез новата платформа на Електронния
каталог на библиотеката, нови книги и помагала в помощ на обучението по
различни предмети за отделните класове. В програмата се включват прояви
адресирани и към другите категории читатели.

Ученици и
граждани,
изучаващи чужди езици,
ще могат да посетят Чуждоезиковия център на библиотеката.

Със специално
подготвена
презентация ще се представи богатия му книжен фонд и ще бъде отбелязан 26
септември – Европейския ден на езиците.

26
септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа на
6 декември 2001 година. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди
езици в Европа. Неговите основни цели са: да осведоми обществеността за
важността от изучаването на чужди езици и разнообрази обхвата на изучаваните
езици, за да повиши нивото на многоезичност и междукултурно разбирателство,
да популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа, да
насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст.

В дните на
отворени врати, с ученици от първи до четвърти клас от сливенските училища,
ще се провеждат забавни часове „Библиотеката – свят пълен с чудеса”.

Интересни
презентации и прожекции на филми са подготвени и за учениците, които се
интересуват от историята и културното и литературно наследство на нашия
град.

На всички
почитатели на хубавата българска книга библиотеката предлага среща с
писателката Здравка Евтимова на 28 септември /събота/, от 12:00ч.

Здравка
Евтимова е родена на 24.07.1959г. в гр. Перник. Завършва английска филология
във ВТУ

“Св.
св. Кирил и Методий"(1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис,
щата Мисури, САЩ. Редактор от ноември 2003 г. на българската секция на
списание "Muse Apprentice Guild" – Сан Диего, САЩ; от януари 2004 г. –
редактор за България на списание "Literature of the Avanteguard"/
Великобритания/, специализирано за кратка проза. Превела е на български език
над 25 романа от английски, американски и канадски автори, както и
произведения на български писатели на английски език.

Разкази
на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в 27
страни по света, между които САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Сърбия,
Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина,
Нова Зеландия, Република Южна Африка и др.

Член е
на СБП, на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд,
и на българския ПЕН-клуб.

В
България разказите ѝ са публикувани в сборниците: "Разкази срещу
тъга"(1985), "Разкази от сол"(1990), "Разкази за приятели"(1992), "Сълза за
десет цента" (1994), „Пернишки разкази” (2012), „Юлски разкази” (2017),
„Кръв от къртица” (2005), (2019), „Добрата страна на нещата” (2019). 

Автор е
и на романите: "В студената ти сянка, лейди", "На две крачки от мен"(1999),
"Линди"(1999), "За теб, за мен"(2003),(2019) "Четвъртък" (2003), „Божество
на предатели” публикуван като електронна книга през 2004 г. в САЩ,
„Арката”(2007), публикуван в САЩ през 2017г. със заглавие „В града на
радостта и мира”,  „В гръб” (2010), „Една и съща река”(2015), „Зелените очи
на вятъра”(2018).

Здравка
Евтимова е носител на множество национални и международни награди.

В дните на
отворени врати информационното обслужване във всички звена на библиотеката е
безплатно.   

Начало страница

Приключиха мероприятията по програмата „Във вълшебния свят на приказките” в РБ ”Сава Доброплодни”

Начало

Приключиха
мероприятията по програмата „Във вълшебния свят на приказките” в РБ ”Сава
Доброплодни”
 

От 18 до 28 март 2019г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
Сливен, за двадесета поредна година се проведоха Дни на приказките по
програмата „Във вълшебния свят на приказките“.

 По традиция и тази година в библиотеката отвори врати приказен театър,
който предложи на ученици от първи до четвърти клас от различни сливенски
училища незабравими приключения с герои от любими детски книги. Тази година
децата се срещнаха с героите на големите български писатели Станка Пенчева и
Йордан Радичков.

 Увлекателните разкази и приказки на Йордан Радичков са любими четива за
поколения български деца. Първата му детска книга е сборникът “Шарена
черга”. Следват историите с врабчета от книгата “Ние, врабчетата”, а за
сборника с приказки “Малки жабешки истории” през 1996г. Радичков е награден
с най-престижната международна награда за детска литература “Ханс Кристиан
Андерсен” и името му е вписано в Почетния списък на Международния съвет на
детската книга.

 Талантливата българска поетеса Станка Пенчева създаде за децата книгите:
“Мили бате” – писмата на дакелчето Джери до верния му приятел Мишо и
“Зелената Жози” – забавен разказ за малката жабка Жечка -певицата Жози,
която след куп перипетии става звезда.

 В Дните на приказките се включиха над 1000 деца от сливенските училища: НУ
„Васил Левски”, III ОУ „Д-р Иван Селимински”, V СУ „П. К. Яворов”, VII ОУ
„П. Хитов”, IX ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, X СУ“ Йордан Йовков“, XI СУ „К.
Константинов” и XII ОУ „Е. Багряна”. Представлението „Врабешки, жабешки и
кучешки истории” по произведенията на Станка Пенчева „Зелената Жози” и
„Мили, бате!”, и „Ние врабчетата” и „Малки жабешки истории” на Йордан
Радичков предизвика много емоции, всеобщо веселие и смях. След
представлението децата посещаваха Детския отдел на библиотеката и се
запознаваха с несметното му книжно богатство. За над 300 от тях това беше и
първо посещение в библиотеката. Жадни за нови приключения в приказния свят,
те получиха първата си читателска карта и вече са и регистрирани читатели на
Детския отдел.

 В рамките на програмата „Във вълшебния свят на приказките” в РБ ”Сава
Доброплодни” се проведоха и тържества „Аз съм вече грамотен” с първокласници
от НУ ”Васил Левски” и XII ОУ ”Елисавета Багряна”. Наложената от няколко
години традиция за провеждане в библиотеката на най-важния за
първокласниците празник, събра деца и родители и ги обедини около идеята, че
любовта към хубавата книга се изгражда от най-ранна детска възраст, че
любовта към четенето е в основата на успеха за цял живот.

 За организаторите на тези празници, от регионалната библиотека, остава
удовлетворението от свършеното и предизвикателството да увличат с нови
инициативи все повече деца в чудно пътешествие в царството на книгите.

Начало страница

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДИМИТРОВДЕН РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ОРГАНИЗИРА ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА НА АРХ. ГЕОРГИ КОЗАРОВ

Начало

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДИМИТРОВДЕН РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА

„САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ОРГАНИЗИРА ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА

НА АРХ. ГЕОРГИ КОЗАРОВ
 

Традиция
стана в навечерието на празника на Сливен – Димитровден, РБ „Сава
Доброплодни” да организира прояви, посветени на бележити сливенци, заемали
важно място в стопанския, обществения и културния живот на страната в
различни исторически периоди. На 24.10.3018г., от 17:30ч., в зала „Май” се
проведе творческа вечер „Един живот на „ползу роду”, посветена на Георги
Козаров – забележителен архитект, талантлив творец и публицист, управленец и
общественик.
 Георги
Козаров е известен архитект и строителен инженер от първата половина на
20-ти век, оставил ярки следи в историята на българската архитектура,
пионер в проучването и описанието на знакови архитектурни паметници
от българското минало, даровит и високоерудиран автор, откривател за
широката публика на „стопанските великани” на възрожденската епоха – майстор
Никола Фичев, Добри Желязков и х. Славчо х. Паскалев от Търново. Той е и
виден индустриалец, един от създателите на модерната керамична индустрия в
Бълхгария.
Роден е на 22
март 1872г. в гр.Сливен. Завършва Сливенската мъжка гимназия през 1890г. и
архитектура в Кралската политехника в Щутгарт /Германия/. След завършване на
висшето си образование работи в частни и държавни фирми в Германия и
придобива опит в областта на немската архитектура. След завръщането си в
Сливен, на 20 май 1897г. е назначен за градски инженер-архитект. Изготвя
плана на кв.”Клуцохор” и работи
по подобряване на градоустройствения план на града. Предлага трасе за
железопътна линия Сливен – Елена. Работи по каптиране минералните
води на Сливенските бани. През 1899г. е назначен на работа в Министерството
на обществените сгради, благоустройството и пътищата и се премества да живее
в София.

Освен в Сливен и София, арх.
Георги Козаров е дал своя отпечатък и в редица други български градове.
Близо четвърт век (1903 – 1927г.) е главен окръжен архитект на Велико
Търново. През 1910 – 1911г. по негов проект и под негово ръководство се
строи една от емблематичните сгради на В. Търново – Окръжната сметна палата.
През 1906г. построява в съдружие керамична фабрика до с. Калтинец
край Горна Оряховиц, която през годините постоянно се разширява и
модернизира и през 1934г. печели златен медал за високо качество на
Пловдивския панаир и работи успешно до национализацията през 1947г..
През 1909 – 1910г., по немски
проект и железобетонна технология, за пръв път приложена през 1900г. в
Мюнхен, ръководи строителството на мелницата с макаронената фабрика в
Балчик, която тогава е най-голямата у нас и една от най-модерните в цяла
Европа. През 1928г. като предприемач печели търга за строителството и сам
ръководи строежа на големия шосеен мост на р. Янтра при с. Раданово. През
1937г. е начело на представителната делегация на Българското
инженерно-архитектурно дружество на панаира в Лайпциг.

Арх.Козаров
е и изтъкнат организатор и дългогодишен активен деятел на туристическото
движение в България, един от учредителите и пръв председател на Българското
туристическо дружетво, пръв теретик на стопанския туризъм в България.

Георги Козаров е автор и
най-значителните изследвания посветени на „стопанските великани” на
Българското възраждане – майстор Никола Фичев, Добри Желязков и х. Славчо х.
Паскалев от Търново. Многобройните му публикации в тази област го превръщат
в един от първите изследователи на стопанската история на България.
Макар, че
напуска рано Сливен, любовта към родния град го съпътства през целия му
живот. През 1901г. Козаров става един от основателите и председателите на
Сливенската дружба в София. През годините продължава да развива широка
обществена дейност в полза на родния град. През 1902г. разработва
конкурсната програма за изграждане на паметника на Хаджи Димитър в Сливен.
Съдейства за написването и издаването на краеведския труд на своя
родственик, д-р Симеон Табаков, „Опит за история на град Сливен”. Описва
павилионите на текстилната фабрика на Добри Желязков и събира сведения за
неговия
живот и дейност. Изготвя план за икономическо и културно повдигане на града.
Като кмет на Сливен /в периода септември 1934- юни 1935г./ слага началото на
напояването на парцели от полето на юг от града, разширява ул.Цар
Освободител”,  изготвя се топографски план на района около Сливенските
минерални бани и обявява конкурс за постройки и паркове около тях и др.,
дарява заплатата си за благотворителни цели. В най-значимо събитие в
неговото кметуване се превръща откриването на 8 ноември 1934г. на паметника
на легендарния войвода Хаджи Димитър и бюстовете на заслужилите сливенци.

Арх.Георги
Козаров умира в дома си в София през 1953г., но неговото дело не е забравено
и днес.
Водещите на
вечерта, Йоана Димитрова, и актьорът Ивайло Абаджимаринов представиха
накратко най-важните моменти от житейския и творчески път на архитект
Козаров.
Специални гости
на творческата вечер бяха:  Иван Йотов – автор на книгата „Архитект Георги
Козаров. Човекът, туристът, творецът” и Георги Стоянов – внук на именития ни
съгражданин.
Иван Йотов
говори за трудностите при издирване на оригинални документи свързани с
дейността на Козаров, тъй като голяма част от неговия личен архив е изчезнал
след неговата смърт. Изказа специална благодарности на РБ”Сава Доброплодни”
и ДА-Сливен, които са помогнали при издирването на документите.
В края на
срещата бяха излъчени моменти от документалния филм за арх.Козаров, заснет
по книгата на Иван Йотов. Целият филм ще бъде прожектиран в РБ”Сава
Доброплодни” в навечерието на 1 ноември.

Начало страница

Рeгионална библиотека „Сава Доброплодни” се включва в Цифрова седмица 2018 (ALL DIGITAL WEEK 2018) с обучение “Първи стъпки в програмирането за деца с робота Finch”

Начало

Рeгионална
библиотека  „Сава Доброплодни” се включва в Цифрова седмица 2018 (ALL
DIGITAL WEEK  2018)
с обучение “Първи стъпки в програмирането за деца с робота
Finch”
 

На 19 март 2018г. , в рамките на инициативите на
пан-европейската кампания ALL DIGITAL WEEK,  РБ “Сава Доброплодни“
организира обучение “Първи стъпки в програмирането за деца с робота Finch”.

Кампанията
ALL DIGITAL WEEK се провежда от 2010г. Това е ежегодна
кампания за повишаване на цифровата грамотност и използването на цифровите
технологии и се провежда от центрове за компетентност, библиотеки, училища и
неправителствени организации в цяла Европа. Всяка година в рамките на
Цифровата седмица над 100 000 европейски граждани участват в събития за
запознаване с цифровата трансформация и нейните последици. Тази година
Цифровата седмица се провежда от 19 до 25 март и има за цел да запознае
гражданите с инструменти и подходи за повишаване на техните цифрови умения и
да им помогне да бъдат по-адаптивни по отношение на техните работни умения.

Регионална
библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и регионалните библиотеки в 13
български града /Варна, Бургас, Габрово, Русе, София, Стара Загора,
Силистра, Добрич, Пазарджик, Смолян, Враца, Търговище и Разград/ се включват
в инициативите организирани в рамките на Цифровата седмица 2018 с поредица
от безплатни семинари и други събития и дейности, които се организират със
съдействието на Фондация „Глобални библиотеки-България”
– национален координатор на събитието в България.

В обучението “Първи стъпки в програмирането за деца с робота
Finch”
в РБ ”Сава Доброплодни” се включиха ученици от
трети клас на СУ ”Пейо Яворов”. 
С кратка презентация пред тях беше представена историята на програмирането и
програмните езици и възможностите за програмиране с робота Финч. Учениците
се запознаха с програмния език Snap! за управление на робота. Той e подходящ
за обучение на
деца
от 7 до 12г. Snap! позволява лесно да е усвоят принципите на визуалното
програмиране чрез работа с изображения, звуци и рисуване, дава свобода за
моделиране на различни обекти от околната среда като по този начин обогатява
културата на децата и развива творческото мислене и уменията за комуникация.

В практическото обучение, чрез забавни задачи с герои от
популярни анимационни филми, децата усвоиха някои от основните принципи за
работа с програмния език и изпълниха успешно няколко задачи.

 В края на обучението участниците получиха сертификат за
успешно преминато първо ниво по програмиране, генериран от програмата.

Компютърните  науки вече  докосват почти всяка научна
дисциплина и са важна част от повечето нови технологии.  Обучението с робота
Финч може да мотивира учениците да се насочат към компютърните науки, да
осъзнаят, че това е област, която ще им даде възможност за бъдещо
професионално развитие. Затова и РБ “Сава Доброплодни“ приема
като мисия работата си в тази насока.

Начало страница

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” ПРЕДСТАВЯ РОМАНА НА НЕДА АНТОНОВА „ПЪРВИЯТ СЛЕД БОГА. ЛЮБОВТА И СМЪРТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” ПРЕДСТАВЯ РОМАНА НА
НЕДА АНТОНОВА „ПЪРВИЯТ СЛЕД БОГА. ЛЮБОВТА И СМЪРТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

 На 23 октомври /понеделник/ 2017г., от 17:00ч., в зала
„Май”, в рамките на програмата за празника на Сливен – Димитровден,
Регионална библиотека „Сава Доброплодни” организира среща с писателката Неда
Антонова и представяне на романа й „Първият след бога. Любовта и смъртта на
Васил Левски”.

Неда Антонова е завършила Институт за култура в гр.Санкт
Петербург /Русия/. Работила е като журналист, редактор в художествената
редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец", писател в групата
на военните писатели и композитори при МНО. Основател е на сп."Отечество".
Член е на СБП от 1983 г.

Автор е на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогията
исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо
мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогията за юноши: "Обичам те,
вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички"; на романите: "Три кита в
аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола",
"Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса", „Вино и ”; на
повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята",
"Гълъб за сърдечни послания","Звезда от последна величина","Асен, убиецът на
Иванко" (2011). Трилогията „Възкресение”: „Царица Елеонора Българска”(
2013), „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица” – роман в две
части (2014), „Неговата любима. Ботев и Венета” (2015)  са едни от
най-четените книги на съвременни български писатели. На нестихващ интерес се
радва и последният ѝ роман "Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил
Левски" (2017).

"Първият след Бога" е един необикновен прочит на живота на
Васил Левски и на много факти, които век и половина съзнателно се
премълчават. Това е книга за обречената любов на Васил Кунчев към жената,
която е близо до него до последния му дъх на бесилото. Обречена, защото той
вече е бил венчан за мечтата си – да види народа си свободен.
Повествованието се води на три нива: едното  е от името на момичето, влюбено
в Левски, другото е от името на Хаджи Иванчо Пенчович – член на комисията по
процеса на Левски, а третото – от името на един фалшификатор, вербуван във 
френски затвор.

Книгата ще бъде представена от писателя Румен Леонидов.
Избрани текстове от романа ще бъдат прочетени от актьора Христо Симеонов.
 

Начало страница

РОМАНЪТ „ОРЛОВ МОСТ“ НА ПИСАТЕЛЯ ВЛАДИМИР ЗАРЕВ БЕ ПРЕДСТАВЕН В РБ „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН В РАМКИТЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ЛИТЕРАТУРНО ТУРНЕ НА ИК“ХЕРМЕС“

Начало

РОМАНЪТ „ОРЛОВ МОСТ“ НА ПИСАТЕЛЯ ВЛАДИМИР ЗАРЕВ БЕ
ПРЕДСТАВЕН В РБ „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН В РАМКИТЕ НА НАЦИОНАЛНОТО
ЛИТЕРАТУРНО ТУРНЕ НА ИК“ХЕРМЕС“

На 18 ноември /петък/ 2016г.,
в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” бе представен последния роман на
писателя Владимир Зарев „Орлов мост“. Събитието бе част от програмата на
Националното литературно турне на ИК“Хермес“ в Сливен посветено на 25–годишнина
от създаването на издателството.

По
повод на
годишнината ИК
„Хермес“ дарява книги от български автори на стойност 25 000 лева на читалищни
библиотеки
в 5 български региона
/ Велико Търново, Русе,
Благоевград,
Сливен и Пловдив/ като във всеки от избраните градове издателството
представя и по един автор.

В Сливен, на церемония в РБ „Сава
Доброплодни“,
управителят
на ИК“Хермес“
– Стойо Вартоломеев, дари 600 книги от
знакови
български
автори като

Георги Божинов, Георги Мишев, Марко Ганчев, Иван Теофилов, Недялко Славов,

Емил
Андреев, Димо Райков и др.,
издадени от издателството,
на обща стойност
6000 лева
разпределени на
25 читалищни
библиотеки от региона.
Специално
дарение от книги на издателството получи и РБ“Сава Доброплодни“. Директорът
на регионалната библиотека, д-р Росица Петрова-Василева, благодари за
дарението и припомни заслугите на Ст.Вартоломеев за провеждането на всички
издания на Националния фестивал на детската книга, както и подкрепата му за
откриването на новия Детски отдел на библиотеката през 2009г.

Специален гост на тържеството
бе писателят Владимир Зарев, който раздаде автографи на последния си роман
„Орлов мост“ издаден от ИК „Хермес“. Събитието бе уважено и от г-жа
П.Чиликова – зам.кмет „Хуманитарни дейности” на община Сливен.

Като
част от програмата на гостуването на издателство „Хермес“ в Сливен в РБ“Сава
Доброплодни“ бе организиран щанд с книги на издателството.

От 17:00ч., в рамките на
Петъчния литературен салон, в библиотеката бе представен романът на Владимир
Зарев „Орлов мост“.

Срещата бе открита с откъс от
романа, отразяващ най-ярко протестите, в изпълнение на актьора Ивайло
Абаджимаринов.
Представена бе и кратка литературна визитка на Вл.Зарев допълнена от
управителя на ИК“Хермес“ –Стойо Вартоломеев.

Много бяха въпросите на
публиката към писателя свързани с романа. Според Зарев романът не е
политически, а по-скоро романтичен. Той разказа как е възникнала идеята за
написването му – като свидетел на протестите е познавал лично голяма част от
протестиращите и тезите, около които те се обединявали, затова си поставил
за цел да ги представи безпристрастно в романа. Но  описаните събития са
само фон на една красива и романтична любовна история.

Част
от въпросите към писателя бяха свързани с процесите в най-новата история на
България намерили място и в други негови книги: за
механизмите, чрез които бе
ограбен, унизен и обезсмислен трудът на няколко поколения българи.

Писателят отговори на въпроси
и за  епичната семейна сага „Битието", „Изходът" и „Законът", както и за
романите „Лето 1850" и „Поп Богомил и съвършенството на страха".

В края на продължилата близо
два часа среща В.Зарев раздаде автографи на многобройните си почитатели.

Начало страница