Регионална библиотека

С ХУДОЖЕСТВЕНО-ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА И ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР С ПРЕМИЕРА НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „ЖИВОТЪТ, КОЙТО ИСКАХ ДА БЪДЕ ПОЕМА“, В СЛИВЕН БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАНА 130-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

Начало

С ХУДОЖЕСТВЕНО-ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА И ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР С
ПРЕМИЕРА НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „ЖИВОТЪТ, КОЙТО ИСКАХ ДА БЪДЕ ПОЕМА“, В
СЛИВЕН  БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАНА 130-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

На 24 октомври 2023г., в гр.Сливен, с откриването на
художествено-документална изложба и творческа вечер с премиера на
документалния филм „Животът, който исках да бъде поема“,
посветени
на живота и творчеството на Елисавета Багряна, тържествено беше отбелязана
130-годишнината от рождението на голямата българска поетеса. Проявите бяха
организирани от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ с подкрепата на
община Сливен и са част от официалната програма за отбелязване на празника
на града – Димитровден. Специални гости на събитията бяха министърът на
културата Кръстю
Кръстев, и Амелия Гешева –зам.-министър на културата

Събитията посветени на годишнината на поетесата са не само
признание към нейния поетичен талант и огромното й творчество, получило
широко разпространение и извън пределите на България, но и на любовта й към
Сливен, който тя наричаше свой „роден“ град. Темата Сливен е намерила израз
във нейни великолепни творби, които ще вълнуват и идните поколения и ще ги
карат да се гордеят с родния град

Художествено-документалната
изложба „Елисавета Багряна – вечно търсеща и винаги вярна на себе си“ се
организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен в
партньорство с Национална библиотека “Св.св. Кирил и Методий“ – София,
Софийска градска художествена галерия – София, Регионална библиотека
„П.Р.Славейков“ – Велико Търново, Държавен архив – Сливен и др. организации
и представя ръкописи, оригинални документи, писма, снимки, първи публикации
в периодичния печат и книги на поетесата, графични рисунки,
както и портрета на Елисавета Багряна на художника Марин Подмолов, от фонда
на СГХГ-София. Изложбата беше открита в 16:00ч., в централното фоайе на
сградата на регионалната библиотека от Пепа Чиликова – заместник-кмет на
община Сливен. Директорът на библиотеката, д-р Росица Петрова-Василева,
 представи най-интересните документи в експозицията и съобщи за интересно
дарение от документи, писма и снимки от личния архив на поетесата
получено в културната институция от съпругата на биографа на Багряна –
проф.Иван Сарандев. Гости на събитието бяха проф. дфн Иванка Янкова
/УниБИТ-София/, доц. д-р Калина Иванова-директор на РБ“П.Р.Славейков“ –
Велико Търново, г-р Иван Александров – ОбС-гр.Велико Търново, Ваня Койчева –
началник на ДА-Сливен, Марина Иванова експерт от Исторически архив към
НБКМ-София, историци, библиотечни специалисти и др.

От 17:30ч., в препълнената зала „Сливен“, 130-годишнината от
рождението на Багряна
беше отбелязана с творческа вечер и се състоя премиерата на документалния
филм „Животът, който исках да бъде поема“. Вечерта беше организира от
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ с подкрепата на община Сливен.

Филмът „Животът, който исках да бъде поема“ е по идея и
сценарий на д-р Росица Петрова – Василева, – директор на РБ “Сава
Доброплодни“-Сливен и режисьора Христо Симеонов, с участието на актьорите
Елена Петрова и Христо Христов Симеонов и е продуциран от РБ „Сава
Доброплодни“. Снимките за филма са реализирани със съдействието на фонд „13
века България“. Сценарият е
изграден
върху много автентични документални материали, спомени и интервюта на
поетесата и дава друг, непредубеден поглед върху нейния живот и дело.
След премиерата на филма прозвучаха и
любими класически произведения на поетесата в изпълнение на квартет
„ГеоМарЧаЛо“ и песни по нейни текстове изпълнени от Богомила Цекова.

         В края на вечерта, с вълнуващо слово към
присъстващите в залата се обърна министърът на културата Кръстю Кръстев:
„Страшно съм развълнуван и щастлив, че има град, има хора, които
засвидетелстват своята любов към българската култура, към великите си
творци и Сливен наистина е щастлив град, че има такива творци като Елисавета
Багряна. Толкова красиви неща бяха показани тази вечер, толкова красиви
думи, написани от тази велика жена, от тази велика българка, от тази
световна поетеса, с която се гордеем всички, гордее се цяла България, бяха
припомнени“.

 Министър Кръстю Кръстев поздрави ръководството и екипа на
регионалната библиотека, благодарение на които, сливенската публика се
докосва до един пълен, истински и жив портрет на Елисавета Багряна. И
добави: „Сливен е истински и жив град и има още много какво да даде на
българската култура“. Министърът пожела на жителите и творците на града в
навечерието на неговия празник – Димитровден, много здраве и творческо
вдъхновение.

По
време на визитата си министърът на културата К.Кръстев и
А.Гешева-зам.-министър на културата посетиха регионалната библиотека и се
срещнаха с нейния директор – д-р Росица Петрова-Василева. Министърът на
културата изказа възхищението си от опазването на автентичния вид на
сградата, състоянието на материалната база, създадените отлични условия за
работа на потребителите,  работата с деца, модерните форми на обслужване,
уникалния Национален фестивал на детската книга и други културни събития.
Обсъдени бяха и предстоящи национални проекти в библиотечната сфера.

Начало страница

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН БЕШЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИЖНАТА ПРОДУКЦИЯ НА СЛИВЕНСКИТЕ АВТОРИ ЗА 2022

Начало

В
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН БЕШЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИЖНАТА
ПРОДУКЦИЯ НА СЛИВЕНСКИТЕ АВТОРИ ЗА 2022 ГОДИНА

 Над четиридесет и пет
книги на автори от Сливен и региона, издадени през 2022г., бяха представени
на 3 февруари /петък/ 2023г., от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава
Доброплодни”, в рамките на първия за годината Петъчен литературен салон.

Прегледът на годишната
книжна продукция на сливенските автори се провежда от библиотеката вече
повече от двадесет и пет години като целта на превърналото се в традиция
литературно събитие е да се отбележат като литературен факт издадените през
изминалата година книги, да се акцентира върху творческите постижения на
представените автори и новото и различното, което те предлагат на своите
читатели, да се анализират тенденциите в книгоиздаването в региона и не на
последно място да се провокира интереса на читателите към новоиздадените
книги.

Голямо Бе жанровото
разнообразие на включените в представянето книги. поезия и проза за
възрастни /романи, разкази, новели, есета/, приказки и
стихове за деца,
монографични изследвания за историята, бита и традициите на Сливенския край,
родови изследвания, сборници с доклади от научни форуми, литературоведски
и изкуствоведски изследвания, спомени, интервюта,
библиографски издания,
летописи, албуми, каталози на изложби, учебници и учебни помагала. Част от
изданията, появили се на книжния пазар през изминалата година, вече са имали
своята премиера. За други литературният обзор е първо представяне.

В раздел „Поезия” бяха
представени 9 книги с поезия, между които юбилейното издание „Събрано“ на
Радой Ралин, „Избрана лирика“ на Валентина Радинска, стихосбирките на
Веселин Веселинов, Катрин Федина, Дора Чолакова-Илиева, Стефан Стоянов,
Даниела Иванова, Николай Русев и сборникът с епиграми на Щилиян Щилиянов.

Сред книгите включени в
раздел „Проза” се открояват издадените през 2022г. романи на Камен Васевски,
 Росица Добрева и Луиза Абраамян;  сборниците с разкази на Петя
Александрова, Василен Васевски, Михаела Димитрова и др.

През 2022г. е най-голям
броят на издадените книги от раздел ”Отраслова литература” с автори известни
сливенски историци, фолклористи, библиографи и изследователи, журналисти,
художници, театрали, педагози и преподаватели във ЕУЗ. В представянето бяха
включени и няколко издания на  РБ „Сава Доброплодни”: уникалният
био-библиографски указател „Добри Чинтулов”, издаден по повод 200г. от
рождението на бележития сливенец, както и изданията реализирани в рамките
на XXIV Национален фестивал на детската книга – Сливен, 2022: сборникът с
доклади от кръгла маса с международно участие „Изкуството да се пише за деца
днес – между модерните послания и фантазния свят”, сборникът с наградени
творби от Национален литературен конкурс „Истории от магазинчето за щастие”,
както и каталог от изложба илюстрации на Сотир Гелев – носител на
Националната награда „Константин Константинов” – категория „Илюстратор” за
2021г.

Продукцията на
сливенските автори по традиция бе представена от дългогодишните приятели на
сливенската регионална библиотека и на сливенските творци – поетът Тенко
Тенев, председател на Дружеството на писателите в гр. Ямбол /за разделите
„поезия“ и „детска литература”/ и от литературния критик Димитър Бечев –
директор на Регионална библиотека „Г.С.Раковски” – гр. Ямбол /за разделите
„проза” и „отраслева литература“/. Водещ на събитието бе журналистката Нели
Димитрова.

В края на представянето
известната художничка Димитрина Дойчинова дари на регионалната библиотека
картина от последната си изложба, като благодарност за активната роля на
институцията през годините за популяризиране творчеството на сливенските
творци.

Начало страница

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ СЕ ОТКРИВА В СЛИВЕН

        Начало

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ДОБРИ ЧИНТУЛОВ СЕ ОТКРИВА В СЛИВЕН

На 18 октомври, от 17:00 часа, в централното фоайе на
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен  ще бъде открита
документалната изложба „И будеше за бунт сърцата…”, посветена на 200г. от
рождението на Добри Чинтулов – една от най-значимите фигури на Българското
възраждане – заслужил учител,
забележителен педагог, изключителен патриот и родолюбец, бележит общественик
и борец за църковна независимост, вдъхновен бунтовен поет.
В своята поезия Чинтулов става
изразител на страстния и кипящ порив на българския народ за свобода. Песните
му се приемат като откровение, като зов за борба и разпалват бунтовните
пориви на българите, а с искрения патриотичен патос, с ярката героична
романтика, с живата поетична образност, с народно-литературния език и
ритмичния стих те полагат и началото на нашата нова поезия.  

Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ в партньорство с Община Сливен, Националната библиотека
„Св.св.Кирил и Методий”, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” –
Велико Търново, Държавен архив – Сливен и др. Събитието е част от програмата
за отбелязване на значимата годишнина и на празника на Сливен – Димитровден.

В дванадесет табла и десет витрини с много снимки, архивни и
документални материали, периодични издания и книги, голяма част от които не
са показвани в оригинал в Сливен,  се проследяват основни етапи от живота и
делото на Д.Чинтулов.  Представено е родословието на бащиния му род,
неговото семейство, годините на учение, обучението му в Одеската Херсонска
духовна семинария. С изложените материали се поставя акцент и на престоя му
в Одеса, където Чинтулов се запознава и с творчеството на поетите Жуковски,
Батюшков, Пушкин, Лермонтов, Хомяков, които стават кумири и учители в
поетическото му поприще. Представени са и неговите съученици и приятели –
Найден Геров, Ботьо Петков, Иван Богоров, Сава Филаретов, отец Натанаил,
Захари Княжевски – бъдещите големи личности на Българското възраждане. В
Одеса Чинтулов написва и първите си стихове, които се приемат възторжено от
всички българи. Интересни са представените спомени за този период от живота
на поета. В изложбата могат да се видят и първите му публикувани стихове в
„Цариградски вестник“ и в книгите „Разна любовна песнопойка“/Белград, 1858/,
„Цигулка с народни и любовни песни“/Браила, 1869/, „Наука за песнотворство и
стихотворство“/Одеса, 1871/ и др. Голям интерес представлява представеното в
оригинал съчинение на Чинтулов „Справедливо ли е мнението за преселването на
душата“. В изложбата е включено и Свидетелството за завършване на
Херсонската семинария. Голяма част от представените архивни документи са
предоставени от Историческия архив на НБ „Св.св.Кирил и Методий“.

След завършването на семинарията,  през 1850г. Чинтулов се
завръща в България и се посвещава на учителска дейност. Представени са
оригинални документи от неговия личен архив съхранявани в Националната
библиотека „Св.св.Кирил и Методий”, между които предложения на Сливенската
община за назначаване на Чинтулов за учител и главен учител на училищата в
Сливен за различни периоди, контрактите му със Сливенската община, контракт
за учителстването му в Ямбол. Изложено е в оригинал и писмо на Георги
Миркович до Чинтулов от 18 март 1861г., в което Миркович го моли да приеме
поканата на Сливенска община и да се върне отново учител в Сливен. Интерес
представляват и снимките предоставени от Държавен архив – Сливен на
Д.Чинтулов с ученици и учители от Сливенското централно училище от 1873г. и
от Първия учителски събор проведен в гр.Пловдив/1870/

В изложбата се поставя акцент и на участието на Чинтулов в
борбата за църковна независимост. Представен е в оригинал протокол на
Сливенския епархийски съвет за избора на Чинтулов за представител на
Първия църковно – народен събор
в Цариград през 1871г., както и негови бележки по проекта за
Устав за управлението на
Българската екзархия /1871/. За посетителите на
изложбата ще бъде любопитно да видят в оригинал и речта му при посрещането
на Сливенския владика Серафим в града /3 юни 1873г./ и стихотворението
„Двама приятели“, което поетът написва за него. Изложен е и документ на
Сливенския губернатор за дейността на Чинтулов като член на Сливенския
градски съвет веднага след Освобождението на Сливен  /5 януари – 17 април
1878г./.

Специално място в изложбата е отделено на книжовната,
литературна и езиковедска дейност на Чинтулов като са представени всички
издания на неговата поезия, както издадените почти 100г. след неговата смърт
„Ръкописни учебници“. Представени са и трудовете на най-известните биографи
на Чинтулов и на изследванията върху неговото творчество.

В изложбата е отделено място и на паметта и почитта към
делото на великия българин. Представени са снимки от честване на 100г.,
120г. и 150г. от рождението на Чинтулов в Сливен, снимки от поклонения и
чествания на патронния празник на Мъжката гимназия „Добри Чинтулов“ – Сливен
 съхранявани във фондовете на Държавен архив –Сливен, Чинтулови листи
издавани до 1946г. и др. материали.

В изложбата са включени и два портрета на поета рисувани от
художниците Стефан Петров/1943/ и Иван Савов 1972/ – собственост на
ПМГ-Сливен и на ХГ-Сливен. Любопитен акцент в изложбата са и нотните записи
на негови песни хармонизирани от Мишо Тодоров съхранявани в ДА-Сливен.

На откриването на изложбата ще бъде представен и био-библиографският
указател „Добри Чинтулов“ издаден от РБ “Сава Доброплодни“, със съставители
д-р Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова, Росица Иванова и научен редактор
проф.дин Иванка Янкова. Указателят обхваща периода от 1849г. до м.юли 2022г.
вкл. и представя 1619 публикации от и за Д.Чинтулов на
български и чужди езици. Той е единственото библиографско издание, което в
такава пълнота отразява целия живот и многостранна дейност на Чинтулов и
осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното движение и
революционната борба като поет и просветител.
Указателят ще бъде ценно
помагало за изследователите за нов прочит на неговото дело, на неговите
мисли, идеи и начинания, на неговото творчество, което и днес вълнува с
прекрасните си образи и емоционалност и вдъхновява с голямата любов към
народа и родината.

          Изложбата може да бъде посетена до 29.10.2022г. включително.

Начало страница

XXIV Национален фестивал на детската книга – първи ден

 
Начало

XXIV Национален фестивал на детската книга

/Сливен, 11-13 май 2022г./

Първи ден

 От
11 до 13 май 2022г., за
двадесет и четвърта поредна година в Сливен се проведе най-приказния,
най-усмихнатия, най-смисления детски празник в България – уникалният
Национален фестивал на детската книга-Сливен,
2022, организиран от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен в
партньорство с Министерството на културата, Община – Сливен, Областна
администрация – Сливен, най-големите детски издателства и много приятели и
спомоществователи. Единственият форум в България посветен изцяло на детската
книга, на проблемите свързани с нейното издаване, разпространение и четене
премина под патронажа на Министерството на културата. Председател на
Организационния комитет на фестивала е кметът на община Сливен – Стефан
Радев. Гост на част от проявите бе и зам.-министърът на културата Юрий
Вълковски.

Двадесет и четвъртото издание на фестивала съчетава основните си цели с
променените условия и  премина в различен формат, чрез включване в
програмата на много прояви представени с нови форми.

Вече 24 години Фестивалът реализира много успешно няколко основни цели –
популяризира творчеството на съвременните български детски автори, които
творят както в страната, така и извън нейните граници, активно съдейства за
подобряване на взаимодействието между авторите, илюстраторите, издателите и
разпространителите на детски книги, предизвиква дебат и влияе на
издателските политики, налага нови модели за създаване на интерес към
книгите и четенето, чрез многобройни конкурси и пленери вдъхновява децата
към творчество, а Националната награда „Константин Константинов“ вече 19
години е стимул за развитие на писането и публикуването за деца. И тази
година събитията от фестивалната програма са насочени към реализиране на
тези цели.

В програмата на тазгодишното издание на фестивала бяха включени много и
разнообразни прояви: премиери на най-новите книги на писателите: Иван
Раденков, Доника Ризова, Асен Сираков, Йорданка Белева, Димана Гуляшка,
Христина Петрова, Валери Манолов, Милен Хальов, Тодор Каракашев, Слави
Стоев, Александър Секулов, Никола Райков и Тони Теллалов; срещи с
илюстраторите Петър Станимиров, Борис Стоилов, проф.Виктор Паунов, Сотир
Гелев, Ралица Мануилова, Мая Бочева, Милена Радева, както и със студенти,
спец.”Илюстрация” от НХА; литературен маратон с писатели-гости на фестивала
в най-големите сливенски училища; майсторски клас по творческо писане
„Граматика на фантазията” с модератор  Марин Трошанов; връчване на
Националната награда “Константин Константинов” – за принос в детското
книгоиздаване за 2022г. в различните категории; откриване на
изложба-илюстрации на Сотир Гелев – носител на Националната награда
„Константин Константинов” – категория „илюстратор” за 2021г.; откриване на
изложба и награждаване на отличените участници в Meждународния студентски
конкурс за илюстрация „Из приказния свят на Елин Пелин”, посветен на 145г.
от рождението на писателя; откриване на изложба „Театрални кукли на любими
литературни герои изработени от деца” с творби от единадесетото издание на
Националния конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни
герои; отчитане на резултатите от Националния литературен конкурс „Какво ми
разказа вятърът” и XI-я Национален конкурс
за изработване на театрални кукли на любими литературни герои и церемония по
награждаването на отличените участници; театрални представления; приказно
шоу; прожекции на анимационния филм „Виола”; концерти; карнавално шествие и
др.

  По традиция, Фестивалът бе открит с концерт на 11 май от 10.00ч. в
празнично украсеното фоайе на Драматичен театър “Стефан Киров” – гр. Сливен.
Водещ на концерта бе актьорът Даниел Цочев, а в него със свои изпълнения се
включаха: Вокална формация от детски хор „Милка
Стоева” – гр. Бургас,
 балетни формации при НУМСИ „Проф. Панчо
Владигеров" – гр. Бургас и
детска вокална група „Славейче” –
гр.Сливен, а с индивидуални изпълнения в спектакъла участваха талантливите
певци, победители в редица национални и международни конкурси: Даная Бочева
(12г.) – гр.София и Евгения Белева (10г.) – гр.Бургас. Официалният
старт на фестивала бе даден от Стефан Радев – кмет
на Община Сливен. В церемонията по откриването се включиха и зам.-областният
управител на Сливенска област Пепа Генчева, председателят на Общински съвет-Сливен
Димитър Митев, членове на Организационния комитет на фестивала, гости и
участници във фестивалната програма. Специален гост на фестивала бе г-н
Тамаш Хорват – председател на комисията по култура
към Общински съвет и на Културен център – от
побратимения на Сливен гр.Печ, Унгария.  

Програмата на първия ден от фестивала включваше представление на открита
сцена, откриване на три изложби, премиери на пет
нови детски книги, кръгла маса  с международно участие на тема: „Изкуството
да се пише за деца днес – между модерните послания и фантазния свят“ и
представяне на интересни издателски проекти, концерт на открита сцена.

На специална пресконференция, от 12:00ч., в РБ”Сава Доброплодни”, журито за
определяне носителите на Националната награда „Константин Константинов” – за
принос в детското книгоиздаване обяви носителите на наградата в различните
категории за 2022г./категория „Автор” – Милен Хальов, категория „Илюстратор”
–Невена Ангелова, категория „Издателство” – ИК”Робертино” Съобщена бе и
наградата на детското жури в категория „автор”./Марин Трошанов за книгата „Еми
и крадецът на сенки”/

Минути след откриването на фестивала, от 11.00ч., във фоайето на първия етан
на ДТ „Ст. Киров” беше открита изложба „Театрални кукли на любими
литературни герои” с творби на участниците в XI
Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни
герои – 2022. В тазгодишното издание на конкурса се включиха над 270
деца и юноши на възраст от 7 до 15 години от специализирани школи и
училища от  цялата страна. От сръчните им ръце оживяха над
300 кукли на любими герои на известни и
обичани от децата литературни герои.

И тази година централният площад и ларгото се превърна в улица на
приказките. В трите фестивални дни на откритата сцена пред община Сливен
бяха представени няколко спектакъла, които срещнаха деца и възрастни с
любимите им приказни герои. Приказният маратон започна в първия ден на
фестивала, в 11:30ч. със спектакъла на ДКТ – гр. Ст. Загора: „Който не
работи не трябва да яде” /Драматизация,
режисура и муз. оформление: Ирослав Петков; Сценография и кукли: Ива Гикова,
Ивайло Николов; Актьорски състав: Биляна Райнова, Калоян Георгиев, Таня
Георгиева, Златина Караенева/.

  В първия ден на фестивала, от
11:00ч., в РБ „Сава Доброплодни” се проведе майсторски клас по творческо
писане „Граматика на фантазията” с модератор Марин Трошанов. В интересното и
провокативно занимание се включиха над 20 деца и юноши от Сливен, участници
в Националния литературен конкурс „Истории от магазинчето за щастие”.

  Акцент в програмата на фестивала и тази година са тенденциите в развитието
на съвременната детска илюстрация. В първия ден на фестивала бяха открити
две изложби – илюстрации.

В галерия „Димитър Добрович” /бул. „Цар Освободител” № 13/ от 12:00ч. бе
открита изложба – илюстрации на Сотир Гелев – носител на Националната
награда „Константин Константинов” за 2021г.– категория „Илюстратор”. В една
от залите на галерията бе прожектиран и анимационния филм „Виола” по
едноименната книга на Сотир Гелев.

Сотир Гелев е роден през 1960г. в гр.Асеновград. Завършил е Национална
гимназия за сценични и екранни изкуства – гр.Пловдив и специалност „Графика”
в Националната художествена академия – гр.София. Докато учи в Художествената
академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. През 1991г. с брат си Пенко
Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. След 1991г. работи в областта
на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за
киното, пише сценарии за комикси, игрални, анимационни и телевизионни филми,
режисира и продуцира игрални, документални и анимационни филми и
телевизионни сериали, както и една балетна постановка в Националната опера.

С брат си са автори на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август,
която включва: „Илийчо и Август“/2014/, „Илийчо, Август и седемте джуджета“
/2016/ и „Илийчо, Август и Гергин“ /2016/.

Автор е на две книги за възрастни и на детските книги: „Как Лора се научи
да брои до десет“/2017/, „Приспивни песни за феи и чудовища“/2020/ и
„Приключенията на г-н Боровинка по вода и суша“ /2020/.

През 2021г., за книгата „Приключенията на господин
Боровинка по вода и суша“, получава Националната награда „Хр. Г. Данов“ за
детска литература. Същата година, за илюстрациите към книгата „Приспивни
песни за феи и чудовища“ му е присъдена Националната награда „Константин
Константинов“ – за принос в детското книгоиздаване в категория „Илюстратор”
/в рамките на XXIII Национален фестивал на детската книга – Сливен, 2021/.

В галерия „Май” /бул. „Цар Освободител” № 1/ в 13:00ч. бе открита изложба –
илюстрации от Международен студентски конкурс на тема: „Из приказния свят на
Елин Пелин”, посветен на 145г. от рождението на писателя. Конкурсът се
организира за трета поредна година от РБ ”Сава Доброплодни” с подкрепата на
НХА – София. В конкурса тази година със свои творби участват 36 студенти от
художествените академии в България, Сърбия, Унгария и Босна и Херцеговина.
Изложбата беше представена от проф.Виктор Паунов – председател на журито за
определяне на носителите на наградите от конкурса. След откриването на
изложбата се състоя и церемония по награждаване на отличените участници: /I
награда: Григор Григоров (НХА-София),
II награда: Мария Стоева
(НХА-София), III награда:
Василена Радева (НХА-София), Йордан Хаджистойчев (НХА-София),
Благовеста Нейчева (НХА-София), Поощрения:
Mustafa Velagic (AFA – Sarajevo, BiH), Теодор Мирчев (НХА-София),
Martina Reč (AFA – Sarajevo, BiH).

И в трите дни на фестивала бяха включени премиери
на интересни детски книги, които се проведоха във фоайето на ДТ”Стефан
Киров” – Сливен В първия ден, от 11:30ч., се състоя премиерата на
книгата „Фалшив речник на смешните фрази” на Иван Раденков. /Издателство „Ентусиаст“/

Иван Раденков е роден през 1976г. Завършил е магистратура по бизнес
администрация в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Работи като
мениджър „Човешки ресурси”. Свири и композира детска музика с групата си „Тролите”.

Автор е на детските книги: „Невероятните приключения на Унки Марлюнки”
(2012), „Унки пътешества в Космоса” (2013) и „Унки и великаните” (2015) от
поредицата „Книги за татковци”; на „Изчезналото слънце” (2014) и
„Пътешествие до края на света” (2015) от поредицата „Истории от големия
двор”, на книгата – мюзикъл „Котаракът Франт и загадъчният остров“ (2018) и
на „Вкусът на приключенията. 10 истории за лакомници” (2019), „Велосипедисти
край езерото Папийон” (2020). През 2021г. излиза най-новата му книга „Фалшив
речник на смешните фрази”.

Посланик на детската книга за 2017г.

Носител на Националната награда „Константин Константинов” – за принос в
детското книгоиздаване в категория „Автор” /2021/ и наградата на детското
жури за най-добър автор и книга, връчени в рамките на XXIII Национален
фестивал на детската книга – Сливен, 2021.

От 12.30 до 13.30ч. беше представена книгата „Дракончето
Ринти” на Доника Ризова /Издателство „Мармот”/.

Доника Ризова е родена на 8 юли 1975г. в
гр.Дупница. Завършила е магистратура "Връзки с обществеността" в Софийски
университет "Св. Климент Охридски". Тя е популярен журналист, комуникационен
експерт и травъл блогър.

Започва кариерата си като репортер в „Дарик
радио“ и по-късно става главен редактор, отговарящ за развитието на радиото
в Северозападна България.. Тя е автор и собственик на травъл сайта
lifeofdonika.com и PR агенция PR Code.

През 2021 г. издателство „Мармот” издава
дебютната й детска книга "Дракончето Ринти". През септември 2022г. ще излезе
втората част от поредицата вдъхновена от живота на семейството на остров
Майорка.

Носител е на множество награди, сред които:
„Златно перо” на Съюза на българските журналисти, наградата "Свети Влас"  за
телевизионна журналистика, наградата „Златно сърце“ за активната си социална
ангажираност и др.

От 13.30ч. се състоя представяне на книгата „Баба
Дрямка“ на Йорданка Белева /Издателство „Жанет-45“/.

Йорданка Белева е родена на 20 юни 1977г. в
гр.Тервел. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ
Константин Преславски” (2001) и библиотечен мениджмънт (2010). През 2015г.
придобива докторска степен по сравнителното библиотекознание (2015).

Работила е като журналист в БНР, „Дарик радио“
и радио NET, и като телевизионен сценарист в БНТ и Btv. В момента работи в
парламентарната библиотека.

Пише стихотворения и къси разкази. Нейни
текстове са преведени на английски, немски, френски, хърватски, арабски,
италиански, испански и македонски език.

Автор е на стихосбирките: „Пеньоари и ладии“
(2002), „Й“ (2012) и „Пропуснатият момент“ (2017) и на сборниците с къси
разкази „Надморската височина на любовта“ (2011), „Ключове“ (2015), „Кедер“
(2018).

През 2021 г. ИК ”Жанет 45” издава дебютната й
книга за деца „Баба Дрямка", с илюстрации от Иво Рафаилов. 

Носител на редица национални награди за поезия
и проза.

Премиерата на книгата на Александър Секулов
„Скитникът и синовете” /Издателство „Хермес“/ беше с начален час 14:30ч.

  Aлександър Секулов е роден на 6
януари 1964г. в гр.Пловдив. Завършва Средно специално художествено училище
за сценични кадри и българска филология в Пловдивския университет „Паисий
Хилендарски“. Работил е като журналист и редактор във вестниците „Марица“ и
„Новинар“ /1991 – 1997/. Създател е на Летни сцени „Конюшните на  царя“ в
Старинен Пловдив и Празници на изкуствата „Лятно време“ от 1997г.
Изпълнителен директор на Европейски месец на културата – Пловдив/1999/.
Собственик е на музикалния клуб „Петното на Роршах“. От 2009г. е драматург в
Пловдивския драматичен театър.

Автор е на 15 книги за възрастни с поезия, есета, публицистика и романи.
През 2005г. издава  пиесата „Светли хотелски стаи”.

През 2011г. излиза първият му роман за тийнейджъри „Островът”, а през
2021г. неговото продължение „Скитникът и синовете”.

Носител е на редица литературни награди, между които: Национална
литературна награда „Цветан Зангов“ (1985, 1986, 1987), Национална
литературна награда „Иван Николов“ (1998, 2004), Националната награда
„Христо Фотев“ (2018), Наградата „Пловдив“ за литература (2004, 2016, 2019)
и др.

От 15.30ч. се състоя
представяне на книгата „Фиалата на жреца“ на
Тодор Каракашев /Издателство „Лексикон“/.

Тодор Каракашев е роден е на 6 юни 1955г. в гр.Пазарджик. Завършил е
българска филология в Пловдивския университет „П. Хилендарски”. Работил е
като завеждащ отдел в Окръжен пионерски дом – Пазарджик, секретар на
Дружеството на писателите в Пазарджик, кореспондент на сп.„Съвременност и
развитие” /Италия/, отговорен редактор на в. „Метафора“. Член е на СБП и
IBBY – българска секция. Председател е на Националното сдружение за детска
литература „Дете и книга”. Автор е на 17 книги, от които 14 за деца и 3 с
художествено-критическа насоченост. Отделни негови творби са публикувани във
всички литературни издания за деца у нас.

Книги за деца: „На лист от тетрадка” (1996),  „Приказки за мушмороци”
(1998), „Необикновено обикновена история или бивали небивалици за това и
онова” (2003), „Необикновено обикновена история” (2005), „Други приказки за
мушмороци” (2009), „Който знае, да мълчи” (2009), „Нови приказки за
мушмороци” (2010), „Защо слоновете имат дълги хоботи” (2013), „Дядо на
въртележката” (2013), „Гора от приказки” (2017), „Който знае, да мълчи”
(2019) и на романа „Фиалата на жреца” (2021).

Носител е на наградите: „Златен век” на Министерство на културата (2018);
Национална награда „Петя Караколева” (2014); Национална награда „Калина
Малина” (2016); Награда за поезия от Международния конкурс „La piezzeta”- 
Италия (2013) и др.

Важен момент в програмата на 24-то издание на фестивала бе провеждането на
кръгла маса с международно участие тази година на тема: „Изкуството да се
пише за деца днес – между модерните послания и фантазния свят” с модератор
д-р Росица Петрова-Василева. Бяха представени 19
доклада на участници /автори и издатели/  от България, Сърбия, Унгария,
Гърция и Германия, които вече са отпечатани в двуезичен сборник на български
и английски език издаден с финансовата подкрепа на Министерство на
културата. Целта на форума бе чрез анализ на конкретни произведения от
детската литература да се представи проекцията на съвременния свят в тях, 
промяната по отношение на ценностите, принципите и начина на  реализирането
на детската литература и как реалните и тревожни проблеми на модерността да
бъдат предадени по разбираем и вълнуващ начин, така че да се въздейства на
въображението и креативността на детето – читател.  Форумът завърши с
дискусия като премина в две сесии: първата – присъствена, във втората сесия
чрез видео-конферентна връзка бяха представени доклади на автори, които не
успяха да пристигнат в Сливен.

Наситеният с прояви първи ден на XXIV Национален
фестивал на детската книга завърши с концерт „И мечтите си чудесни – да
превърнем в песни!”, oт 17.00ч., на откритата сцена на бул.”Цар
Освободител”1, с водещ актьорът Даниел Цочев. В концерта със свои изпълнения
се включиха талантливите млади певци: Даная Бочева (12г.) – гр.София, Тодор
Иванов /13г./ – гр.Сливен, Нора Ангелова /16г./ – гр.Бургас, Мария Кабадова
/17г./ – гр.Бургас, Стелияна Петрова /17г./ – гр.Бургас, както и малките
акробати от Спортен клуб по акробатика „Стефан Данчев”- гр.Сливен с
ръководител Виолета Бинева и балетни формации на балет „Барби” към Военен
клуб – Сливен с художествен ръководител Силвия Терзиева.

В края на концерта към небето полетяха 50 балона със знака на фестивала като
израз на надеждата на децата за по-щастливи дни и сбъдване на техните мечти.

Начало страница

Писателят Маргарит Абаджиев представи новия си роман „Царят на татарите“ в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен

Начало

Писателят Маргарит
Абаджиев представи новия си роман „Царят на татарите" в Регионална
библиотека
„Сава Доброплодни” – Сливен

 

След облекчаване на част от противоепидемичните мерки, РБ
„Сава Доброплодни” даде силен старт на програмата си за промоция на
съвременна българска литература с премиерата на 17.06.2021г. на излезлия
наскоро роман „Царят на татарите" на писателя със сливенски корени Маргарит
Абаджиев.

Романът съчетава детективска интрига на фона на заплетени
събития от първите години на българската история след Освобождението и е
базиран върху богат документален материал. Написването на книгата отнема на
писателя повече от две години.

Пред публиката М.Абаджиев обясни, защо е избрал това заглавие
на книгата си. Известен факт е, че с прозвището „цар на татарите” сръбската
преса нарича Стефан Стамболов – премиер на България в периода 1887-1894г.

„Въпреки че е наречен  „Царят на татарите”, този роман не е
за живота на Стамболов, а разглежда последиците от неговата гибел през
погледа на един млад македонец, Дамян Харитонов – главен герой в романа. –
подчерта Абаджиев. – Харитонов е родом от Битоля. Ветеран от българската
армия от Първата световна война… Стамболов е наричан „диктатор" и
„узурпатор" на властта, но една негова заслуга е безспорна – по времето на
неговата власт е установена българската държавност." – допълни авторът.

Убийството на министър-председателя Стефан Стамболов, дело на
македонски харамии, неочаквано осветлява главния герой Харитонов относно
интереси и сили, които подклаждат напрежението и предизвикват провокации и
кървави сблъсъци и се заиграват с темата за Македония. Техният фатален
заложник се оказва познатата му от детинство ВМРО.

„Всяка книга съдържа една значима истина. В „Царят на
татарите“ съм се стремял да изведа истината, че независимостта е по-важна от
свободата, защото свободният може да бъде сит, но не и независим. Това се
случва след Руско-турската война от 1878 г. и Учредителното събрание след
това. Докато независимият човек, дори и беден, може да натрупа богатство, но
никога на никой няма да дължи благодарност“ – подчерта писателят.

На въпрос какво го вдъхновява, М. Абаджиев отговори:
„Изпитвам огромна почит към българския език може би защото не съм филолог по
образование, а психолог. Всеки ден правя малки открития насред словата,
което много ме зарежда. Отделно от това ние имаме толкова богата и
разнообразна история, пълна с противоречиви личности и събития, че е грехота
да не се опитам да разработя сюжетите, които съм открил или съчинил. Имам
повече, отколкото бих могъл да напиша, но ще опитам. Докъдето стигна, както
стигна. А благодатни теми и образи – дал Бог.”

В края на срещата Маргарит Абаджиев раздаде много автографи.
За интереса към творчеството му е красноречив и факта, че всички изложени за
продажба книги /над 30/ бяха изкупени от присъстващите.

Писателят сподели, че в момента работи по нов роман, който ще
бъде посветен на неговата майка. В романа Абаджиев преплита семейна история
на рода на майка си, с нейната любов към народната песен и народната музика
съхранили ни като българи през вековете.

Начало страница

200 години от рождението на патрона на сливенската регионална библиотека, бележития възрожденец Сава Доброплодни

Начало

200 години от рождението на патрона на сливенската регионална
библиотека, бележития възрожденец Сава Доброплодни

На 3
декември 2020г. сливенската регионална библиотека отбелязва 200г. от
рождението на патрона си, Сава Доброплодни, като последна проява от
програмата посветена на 65-годишнината от създаването на културната
институция.

Сава
Илиев Доброплодни оставя трайна следа в културната история на България като
един от най-изтъкнатите възрожденски учители, плодовит книжовник, читалищен
и театрален деец, борец за духовна свобода, активен общественик. Роден е на
3 (15) декември 1820г. в гр. Сливен в семейството на  хаджи Илия Славов,
учил в гръцките и българските манастири на Света гора гръцки и славянски
език, стара и нова църковна музика и посвещава живота си на учителската
професия по двата езика, както и на църковното пеене. Майка му, хаджи
Трендафила, e получила манастирско образование и също учителства още от
младини. През 1805 г. родителите му откриват в дома си едно добре уредено
килийно училище. От тях Доброплодни наследява огромната любов към
учителската професия.

Сава
Доброплодни започва своето образование в училището на баща си. От малък той
е любознателен, ученолюбив и прилежен ученик, има приятен глас и е
ръкоположен от Адрианополския митрополит за "анагност". След Руско –
турската война от 1828 / 1829 г. семейството му се преселва в Плоещ
(Влашко), където през 1833 г. баща му умира от холера и семейството е
принудено да се завърне в Сливен. Тук Сава продължава образованието си в
"елинското" училище на Гаврил Кръстевич.

През
1835 г. сливенският търговец Хаджи Георги хаджи Канев изпраща Сава
Доброплодни в Цариград, в семейството на своя съдружник – гърка Челеби
Стратаки Пастурмаджооглу, със сина на когото се учат при йеромонах Теофил. В
този дом Доброплодни се запознава с Г. С. Раковски и по негово настояване се
обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в
Куручешменското училище. На молбите му откликват Хаджи Георги Хаджи Канев и
Добри Желязков Фабрикаджията, които отпускат средствата, необходими му за
учението в това прочуто училище.

В
Куручешменското училище учи шест години като разширява познанията си по
гръцка граматика, превежда свободно гръцките класици, усвоява новогръцкия
език, придобива много знания. Заради знанията си по класическа литература
получава и името "Евкарпидис" (Доброплодни). През юни 1842 г. завършва с
отличие учението си и приема поканата на котленските първенци да стане
учител в техния град. В Котел Доброплодни пристига на 29 юни 1842г. и
веднага разгръща широка дейност: преподава, води преписки с изтъкнати
учители, среща се с видни дейци. Научил, че в църквата тайно се пази ръкопис
на Паисиевата "История", намира време да го препише. Става известен в цялата
страна и при него идват да се учат много будни младежи. В Котел учителства 5
години.

През
1847г. С. Доброплодни е назначен за учител и църковен певец в Шумен. През
1849 /1950г. в града е изградено и класно училище. "Полугимназия", на което
през 1852г. е назначен за директор.

Интересен момент в биографията на Доброплодни е учителстването му в
Карловачката гимназия /Сремски Карловци/ от м.октомври 1853 до юли 1855г.,
където преподава гръцки език. Престоят му в Сремски Карловци е твърде
полезен за него. Тук той научава добре сръбски език, учи немски и латински.
Среща се и общува със сръбския патриарх и други образовани и културни хора.
В гимназията усвоява педагогически знания и опит, които използва в
по-нататъшната си педагогическа дейност в България.

След
завършването на учебната 1854 / 55 г. Сава Доброплодни се завръща в България
и се установява отново в Шумен. Тук той на дело прилага педагогическия опит
натрупан в Карловачката гимназия, свързан с организацията на учебното дело.
Преустройва училищата в Шумен по образец на сръбските в Карловац и на
другите славянски в Австрия. Основава полугимназия и девическо класно
училище. Организира честване деня на Кирил и Методий като всенароден празник
на българската писменост и славянската култура.

Грижите
за училищата изцяло запълват времето на Доброплодни, но още след връщането
си от Австрия, той преценява, че е дошло време в Шумен да бъде открито "едно
казино", което да отрази стремежа на шуменци към приобщаване с ценности на
общочовешката цивилизация. Така на 29 юни 1856 г. в града се ражда третото
поред, след Свищов и Лом, българско читалище, на което става първи
председател. Наскоро след основаването на читалището у младите читалищни
дейци се явява желанието да си имат и свой театър. Идеята бързо се
осъществява. На 15 август 1856г., в едно малко и неудобно салонче, се играе
комедията на Доброплодни "Михал". В този ден се ражда Българският национален
театър.

През
1859г. Сава Доброплодни се връща в родния си град. В Сливен той системно и
настойчиво осъществява редица културно – просветни и общополезни начинания.
Реорганизира училищата и създава едно централно училище – Сливенско –
Клуцохорска полугимназия. През същата година отваря и едно от първите по
българските земи неделно училище за възрастни. Изнася всяка неделя след
черква подходящи лекции на морално – етични теми. Още през 1859 г.
реорганизира и училищната библиотека. За пръв път през 1860г. т. нар.
Гимназиална библиотека става обществено достъпна и отваря вратите си за
гражданството. По негово предложение на 19 декември 1860г. в Сливен се
открива и читалище /дн.читалище „Зора”/. За съжаление, опитите му да стане
проводник на европейския бит и култура / музика, танци, облекло/ в града
среща яростната съпротива на сливенското чорбаджийство. Затова напуска
Сливен и постъпва на работа като учител във Варна.

Във
Варна учителства две учебни години /1862 / 63г. и 1863 / 64г./  . Там също
урежда класно училище и активно участва в обществения живот на града.

Следващите години, Доброплодни последователно е  учител в Тулча/1864 – 1870
и в Силистра /1870-1872/, където на 1 септември 1870г. основава читалище. В
началото на 1872г. под негово ръководство в Силистра се създава и театрално
дружество. Тук взема и живо участие в борбата на силистренци за църковното
им освобождение. Избран е за делегат на Силистренската епархия за Народния
църковен събор в Цариград за избиране на екзарх и членове на екзархийския
съвет.

От
1872г. С. Доброплодни е учител в Кюстенджа, където разширява учебната
програма на училището, въвежда и някои класни дисциплини, по негово
инициатива се създава читалището в града. Тук написва няколко позорищни
игри, между които и драмата "Светослав", които под негово ръководство са
представени за пръв път на сцена. През 1875 г. отново е поканен за главен
учител и певец в Тулча за три учебни години. Там дочаква Освобождението.

От 1878
до 1881 г. Доброплодни е член и председател на Окръжния управителен съвет
във Варна, а след това – инспектор на Разградски учебен окръг – до 1885 г.

Сава
Доброплодни е и плодовит книжовник. Знанията му се отличават с присъщата за
съвремието му многостранност: в областта на филологията, на естествените
науки, на педагогията. За нуждите на образователното дело той съставя и
отпечатва: "Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието" (1846)-
определяна като първото ръководство по здравеопазване у нас, издадена
повторно в съкратен вид под заглавие "Кратко здравословие …" (1865) ,
"Водител за взаимните училища" (1852)
– първото систематично педагогическо съчинение на български език,
"Писменик" (1853)
./ – първото ръководство по стилистика в историята на новата българска
литература,
"Училищни таблици" (1857), "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни
таблици" (1860), "Нов буквар за приготовление към звучната метода" (1866),
"Неделни апостоли и евангелия" (1866)-
първото тълкование на евангелските текстове на новобългарски език.
Възрожденската преса от 1857, 1860 и 1875 г. съобщава и за други подготвени
за издаване негови учебници. През 1893 г. излиза неговата последна книга
"Кратка автобиография"- съдържаща твърде ценен материал за изучаване на
големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското
възраждане, както и на публикации свързани с неговия живот и дело. В
областта на драматургията, освен комедията "Михал" (1853,
с която се поставя началото на българската драма),
написва и превежда още пиесите: "Тримата ефрейтори" – комедия в 1 действие,
"Прошенописецът" – комедия в 1 действие; драмата "Двамата взводни
командири"; "Нещичко" – монолог в една сцена; "Вяра и любов" или "Велислав и
Слава" – драма в 3 действия.

С.
Доброплодни получава заслужено признание за дейността си още приживе. На 6
юли 1884г. е признат за почетен член на Българското книжовно дружество. На
18 май 1889г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.

Умира
на 19 април 1894г. в София.

За
съжаление, поради въведените извънредни противоепидемични мерки в страната
за ограничаване разпространението на короновируса, част от подготвените от
библиотеката прояви включени в програмата на честването на годишнината от
рождението на Доброплодни няма да могат да се посетят до 21 декември, а
други ще се реализират след отпадане на извънредните мерки.

По повод
на годишнината от рождението на С.Доброплодни в централното фоайе на
библиотеката е експонирана документалната изложба „Един живот на „полза роду“
посветена на живота и делото на бележития възрожденец.
В изложбата са представени интересни документи, снимки, писма, както и
първите издания на неговите книги: „Игиономия, сиреч правила, за да си
вардим здравието“/Цариград, 1846г./; „Водител за взаимните училища“/Земун,
1852г./ – първото систематично педагогическо съчинение на български език;
„Писмовник“ (Писменник) /Земун, 1853г./ – първото ръководство по стилистика
в историята на новата българска литература; „Михал. Комедия на четири
действия“ /Земун, 1853г./ – с която се поставя началото на българската
драма; „Неделни апостоли и евангелия ..“. /Болград, 1866г. / –
първото
тълкование на евангелските текстове на новобългарски език; „Кратка
автобиография“/С., 1893г./ – съдържаща твърде ценен материал за изучаване на
големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското
възраждане, както и на публикации свързани с неговия живот и дело. Специално
място е отделено на възстановената от документален филм за Сливен от
началото на
XXв.
снимка на родната къща на Доброплодни, разрушена преди повече от 70 години.
Изложбата ще бъде експонирана до средата на м.януари 2921г. и ще може да
бъде посетена след отпадане на извънредните противоепидемични мерки на 21
декември 2020г.

След
отпадане на извънредните противоепидемични мерки предстои провеждането и на
научна сесия на тема: „Сава Доброплодни – живот и дело. Нови изследвания“,
която трябваше да се проведе на 3 и 4 декември 2020г., с участието на научни
работници и изследователи от СУ ”Св.Климент Охридски”, УНИБИТ, ВТУ
”Св.Св.Кирил и Методий”, ПУ „П. Хилендарски, ШУ ”К. Преславски” и др. като
докладите ще бъдат издадени в сборник.

Работи се
и по документален филм за Сава Доброплодни, премиерата на който ще се състои
в началото на следващата година, когато отпаднат ограниченията за
организиране на културни събития

За
да изразят преклонението си пред личността и делото на Сава Доброплодни,
днес, 3 декември. служителите на регионалната библиотека поднесоха   цветя
на неговия бюст в пантеона на възрожденците при паметника на Хаджи Димитър.

Заслугите
на Сава Доброплодни за просветното и културното издигане на българския народ
са неизброими. Такава личност не бива да потъва в забрава. Затова
сливенската регионална библиотека ще продължи да инициира прояви за
изследване и популяризиране на неговия живот и дело.

Начало страница

КОНКУРС ЗА РИСУНКА НА ТЕМА: „БИБЛИОТЕКАТА – МОЯТ ОСТРОВ НА СЪКРОВИЩАТА”

Начало

КОНКУРС ЗА РИСУНКА НА ТЕМА:

„БИБЛИОТЕКАТА – МОЯТ ОСТРОВ НА
СЪКРОВИЩАТА”

 

През
2020г. Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – гр. Сливен празнува 65г.
от създаването си. По повод на юбилея, организаторите на честването обявяват
конкурс за рисунка на тема: „Библиотеката – моят остров на съкровищата”.

В конкурса могат да участват деца и юноши на
възраст от 7 до 18 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години,
11 – 14 години, 15 – 18 години. Всеки участник има право да представи  до
две рисунки с размер 35
/ 50 см, рисувани с акварелни или
темперни бои.

Компетентно жури ще оцени творбите.

Рисунките на участниците не се връщат. Те ще
бъдат включени в изложба, която ще бъде открита в рамките на програмата за
отбелязване юбилея на библиотеката. На специална церемония ще бъдат връчени
наградите на отличените участници.

Към всяка рисунка на отделен лист да бъдат
отпечатани следните данни на участника: име и фамилия, възраст/навършени
години/,  адрес, училище/школа/, клас, е-mail
и телефон за контакти. Рисунките за
конкурса могат да бъдат донесени лично или да се изпращат на адреса на
библиотеката:           

8800 гр. Сливен

ул. “Никола Карев” № 1

Регионална библиотека “Сава Доброплодни”

 Краен срок за изпращане на творбите: 10
април 2020г.      

        
 

За повече информация: тел.044/62 53 97
;
62 24 41;
GSM 0886090712

e-mail:

reglibsliven@iradeum.com

Начало страница

С ВЪЛНУВАЩА ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР И В СОФИЯ БЕ ОТБЕЛЯЗАНА 90-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТЕСАТА СТАНКА ПЕНЧЕВА

Начало

С ВЪЛНУВАЩА ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР  И В СОФИЯ БЕ ОТБЕЛЯЗАНА 
90-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТЕСАТА СТАНКА ПЕНЧЕВА

 

На 3 декември 2019г., в галерия „Кредо” /ул.”Славянска”2/ се
проведе литературна вечер „В къща от думи”, посветена на 90- годишнината от
рождението на поетесата Станка Пенчева, организирана от ИК „Жанет 45” и
Регионална библиотека „Сава Доброплодни”-Сливен. Въпреки лошото време,
залата се оказа тясна да побере всички гости – писатели, литературни
критици, журналисти, университетски преподаватели, приятели на поетесата и
нейното семейство и сливенци, живеещи в София..

Вечерта бе открита с изпълнение на флейта на пиеса на
композитора Марин Големинов от дванадесетгодишната Белослава Бочева –
носителка на много награди от детски и младежки музикални конкурси.

С емоционално слово издателката Божана Апостолова представи
любовната поезия на Станка Пенчева, а поетът и литературен критик Марин
Бодаков говори за излязлата по повод на юбилея стихосбирка с любовна лирика
на поетесата „С очите на новородена”.

 Директорът на сливенската регионална библиотека, Росица
Петрова –Василева, представи накратко библиографията за Станка Пенчева
издадена в навечерието на юбилейното честване в Сливен, в която е разкрито
аналитично огромното  поетично и белетристично творчество на поетесата на
български и чужди езици, както и нейната преводаческа дейност, което ще бъде
основа за бъдещи изследвания.

Към организаторите на вечерта и гостите с топли думи се
обърна и дъщерята на поетесата – Радина Цачева. Тя благодари на всички, че
са запазили жив спомена за майка й и нейното творчество.

Емоционален завършек на вечерта бе излъчването на
документалния филм „Станка Пенчева – сливенка докрай” създаден по идея и
сценарий на Росица Петрова–Василева и продуциран от РБ ”Сава Доброплодни”.
 И тук филмът бе приет много добре от публиката.

В края на вечерта бе прочетен поздравителен адрес и бяха
връчени цветя от Десислава Танева – министър на земеделието, храните и
горите, която като истинска сливенка подкрепи и тази инициатива на сливенска
културна институция  в столицата.

Филмът за Станка Пенчева ще бъде представен и в Пловдив на
честване по повод годишнината от рождението на поетесата, което ще се
проведе на 10 декември в културен център “Тракарт”.

Начало страница

Директорът на РБ ”сава Доброплодни” бе гост на 62-ТО издание на МЕЖДУНАРОДНИЯ ФЕСТИВАЛ НА ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВАТА ЗА ДЕЦА „ЗМАЕВИ ДЕЧЕ ИГРЕ“- НОВИ САД, СЪРБИЯ

Начало

Директорът на
РБ ”сава Доброплодни” бе гост на 62-ТО издание на
МЕЖДУНАРОДНИЯ ФЕСТИВАЛ НА
ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВАТА ЗА ДЕЦА „ЗМАЕВИ ДЕЧЕ ИГРЕ"- НОВИ САД, СЪРБИЯ.

 От 3 до 10 юни 2019г. в гр. Нови
Сад /Сърбия/ се проведе шестдесет и второто издание на Международния
фестивал на литературата и изкуствата за деца „Змaeви дече игре". В неговата
програма като специалeн гост от България взе участие д-р Росица Петрова –
Василева – директор на РБ "Сава Доброплодни"-Сливен. Посещението бе
организирано по покана на Душица Маринович
– директор на Международния център за детско книгоиздаване и Международния
фестивал на литературата и изкуствата „Змaeви дече игре" /гр.Нови Сад,
Сърбия/ и Деян Алексич – член на Управителния съвет на Фестивала.

На специална среща с директора Душица Маринович са обсъдени предстоящи
прояви организирани от двата фестивала в гр.Сливен и гр.Нови Сад през 2020г.
Към Росица Петрова е отправено предложение Националният фестивал на детската
книга и РБ ”Сава Доброплодни” до м.септември 2019г. да предложат проява,
която да бъде включена в програмата на фестивала „Змаеви дече игре” през
2021г., в рамките на официалната програма „Нови Сад – Европейска столица на
културата, 2021г.”

При посещението си в Нови Сад Р.Петрова се срещна и с проф. Лющанович, член
на Управителния съвет на
Международния фестивал на литературата и изкуствата за деца „Змaeви дече
игре", който е дал много висока оценка на тазгодишния научен форум проведен
в рамките на XXI издание на Националния фестивал на детската книга и е
предложил тя да бъде съставител и научен редактор на 1 брой на списание
„Детинство” с материали посветени на съвременната българска детска
литература. Материалите ще бъдат отпечатани на сръбски език като броят
трябва да бъде отпечатан в навечерието на 63-то издание на фестивала „Змаеви
дече игре”, 2020г. и да бъде представен в програмата.

Начало страница

„ВИНОТО – ВДЪХНОВЕНИЕ ИЛИ ОПИЯНЕНИЕ” – ИЗЛОЖБА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

Начало

„ВИНОТО
– ВДЪХНОВЕНИЕ ИЛИ ОПИЯНЕНИЕ” – ИЗЛОЖБА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

 С първия
ден на месец февруари започва цикъл от три последователни дни, наречени
Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1-ви февруари почитаме паметта на мъченик
Трифон, славен като светец и лечител, пазител на лозята и виното. В народния
празничен календар празникът се обозначава с името Трифон Зарезан или
Трифоновден и се свързва с обичая по почетното зарязване на лозята. Тези дни
се свързват с лозята, виното, плодордието и благоденствието. Наричани са още
вълшебни, тъй като на тях молитвите на всеки, който се е помолил за една
добра година, изпълнена с много късмет и любов, ще бъдат чути.

На тези
празници е посветена и художествено-документалната изложба „Виното –
вдъхновение или опиянение”, експонирана в централното фоайе на Регионална
библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен. В експозоцията са включени книги,
статии, копия от документи посветени на историята на виното от древността до
наши дни, както и интересни материали около винопроизводството в Сливенския
край. Любопитна част от изложбата са листови графики и репродукции на
картини от световноизвестни и български художници по темата /Караваджо,
Джото, Рембранд, Винсент ван Гог, Диего Веласкес, Ю.Валкенберг,
Ив.Мърквичка, Чудомир и др. Всеки посетител ще получи и свитък със
стихотворение от български поет посветено на виното като вдъхновение.  

Изложбата
може да бъде посетена до 14 февруари 2019г.

Начало страница