Категория: Uncategorized

Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“
– СЛИВЕН ЩЕ СЕ СЪСТОИ ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР „НЕКА ВИНАГИ ДА ИМА УТРЕ…“ ПОСВЕТЕНА
НА ТВОРЧЕСТВОТО НА ВАНЯ ВЕЛЕВА          

На 25 юни /вторник/ 2024г., от 17:30ч., в
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен ще се състои литературна
вечер под надслов „Нека винаги да има утре…“, посветена на творчеството на
поетесата Ваня Велева във връзка с нейната 60-годишнина.

Ваня
Велева е родена на 27 октомври 1963г. Завършила е педагогика в Пловдивския
университет „Паисий Хилендарски“. Живее и твори в гр.Ямбол.

Работила е като учител, журналист, PR,
водещ на публицистични предавания в регионална телевизия, кореспондент на
национални медии. Автор е на кратки разкази, есета, поезия. Издала е пет
стихосбирки: „Пейзаж без грим или 38 камъчета в обувката“ (2002), „Телеграми
на душата“(2013), „Редактиран акварел или 55 лирични ескиза“(2018), „Шепа
светулки“(2019), „Невеста на вятър“ (2023) и на две книги с разкази – „Ало,
Пепеляшка съм“(1922) и „Вълчи храм“(2024).

От няколко години е изкушена от живописта
и нейни творби са представени в четири самостоятелни и няколко общи изложби
на СБХ.

През годините Ваня Велева е отличена с
десетки награди от национални литературни конкурси, като само през 2023г.
има тринайсет призови места и още една награда тази година.

През 2022г. е отличена с Почетен знак на
община Ямбол за принос в развитието на културата.

Член е на Съюза на българските писатели.

Ваня Велева е ерудиран и талантлив разказвач,
както и лиричен и чувствен поет. Нейните стихове очертават един
индивидуален, мъдър и мислещ поетичен глас устремен към дълбоките води на
себепознанието, към смисъла на живота и любовта и към оня единствен
хоризонт, даващ смисъл и посока на човешкото битие. Оригинална и различна е
и нейната проза.

Обзор на творчеството на Ваня Велева ще
представи литературният критик Димитър Бечев, а поетът Тенко Тенев –
председател на Дружеството на писателите в гр.Ямбол ще направи свой прочит
на поезията ѝ.

Рецитал по стихове на поетесата ще изпълни
актрисата Мария Манолова. Ще звучи и класическа музика в изпълнение на
младите музикантки Диана Димитрова и Симона Маринова от дует „Парадокс“.
Водещ на вечерта ще бъде актьорът Христо Симеонов.

Ваня Велева е надарена от създателя с още
един талант – тя рисува света не само с думи, но и в красиви платна, които
вълнуват, вдъхновяват, носят радост и надежда. След литературната вечер в
 централното фоайе на библиотеката ще бъде открита изложба от нейни
 живописни творби, която може да бъде посетена до 5.07.2024г.

Една вълнуваща вечер с много поезия, музика и
живопис очаква своята публика в регионалната библиотека в навечерието на
лятото.  

Начало страница

Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН БЕШЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИЖНАТА ПРОДУКЦИЯ НА СЛИВЕНСКИТЕ
АВТОРИ ЗА 2023 ГОДИНА

 Над четиридесет книги на автори
от Сливен и региона, издадени през 2023г., бяха представени на 26 януари
/петък/ 2024г., от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, в
рамките на първия за годината Петъчен литературен салон.

Прегледът
на годишната книжна продукция на сливенските автори се провежда от
сливенската регионална библиотека вече повече от тридесет години като
целта на превърналото се в традиция литературно събитие е да се отбележат
като литературен факт
издадените през изминалата година книги, да се акцентира върху
творческите постижения на представените автори и новото
и различното, което те предлагат на своите читатели, да се анализират
тенденциите в книгоиздаването в региона и не на последно място да се
провокира интереса на читателите към новоиздадените книги.

 Голямо е жанровото разнообразие
на включените в представянето книги. В раздел „Поезия” бяха
представени 9 книги с поезия, между които новите поетични книги на вече
утвърдените поети Кети Бозукова, Катрин Федина и Бисер Бойчев, както и
стихосбирки на Добри Недев, Росен Славилов и Славчо Чанев.

Сред 12 книги включени в раздел
„Проза” са издаденият през 2023г. дебютен роман на Зорница Пачинова
„Вестоносец от бъдещето“ и романите „Танго с непознат“ на Анна Малешкова и
„Въжетата на Орион“ на Росица Добрева, автобиографичният роман в три части
на основателя и дългогодишен председател на Съюза на учените в Сливен доц.
Цанко Узунов, както и сборниците с разкази „Животът е тълковен речник“ на
Веселина Седларска и „Корени“ на Янко Янков. Литературен факт е и
преиздаденият роман „Тътени“, Кн. 1 от трилогията на Цончо Родев. Бяха
представени и есеистичната книга „За неизбежната случайност“ на Иван
Ланджев, както и кн.5.на сборника „Ичера – Завинаги в сърцето“.

Три нови детски книги със стихове
на сливенски автори са издадени през миналата година и са включени в
прегледа – „6 приказки в рими“ и „Целувки от мама и нищо ти няма“ на Петя
Александрова, и „Сто приятели на двора чакат сутрин баба Дора“ на Анна
Малешкова.

През
2023г. е най-голям броят на издадените книги от раздел ”Отраслова
литература”. Те включват монографични изследвания за историята, бита и
традициите на Сливенския край, родови изследвания, биографии, сборници с
доклади от научни форуми, литературоведски и изкуствоведски изследвания,
спомени, библиографски издания, каталози на изложби, албуми между които: две
книги от Дора Куршумова свързани с проучване на бита на традиционни занаяти
и ястия от Сливен и региона; монографията „Сливенски музикални дейци“ на
акад. Методий Григоров издадена посмъртно; уникалното изследване на Ана
Малешкова и Николай Куртев „Змейовете – митология
и реалност“; сборника с научни статии издание на
РИМ–Сливен „Будителският XIX век на българите“, посветен на 200-години от
рождението на Добри Чинтулов; изследването „Дарителството в
Сливенския край“; проучването „Летопис на с.
Жельо
войвода“ от Неделчо Митърков; албума „История на ромската
култура в Сливен“ под съставителството на Стела Костова
и др.

В представянето са включени и
няколко издания на  Регионална библиотека „Сава Доброплодни”. Те са
реализирани в рамките на XXV юбилеен Национален фестивал на детската книга –
Сливен, 2023: Сборник с доклади от кръгла маса с международно участие
„Феноменът Национален фестивал на детската книга – уникално креативно
пространство за деца и творци”; Сборник с наградени творби от Национален
литературен конкурс „От другата страна на вълшебното огледало”; каталог
„Невена Ангелова- изложба илюстрации“, както и уникалния сборник с разкази
„Искааам!: Истории на пораснали деца“ на писателите носители на Националната
награда „Константин Константинов“ в категории „за цялостен принос“ и „автор“
/2004 – 2022/, с илюстрации от носителите на наградата в категория
„илюстратор“.

Продукцията на сливенските автори
по традиция беше представена от Тенко Тенев – поет, председател
на Дружеството на писателите в гр. Ямбол /за раздел „поезия”/ и от
литературния критик Димитър Бечев – директор на Регионална библиотека
„Г.С.Раковски” – гр. Ямбол /за раздел „проза”/.  Специален гост на вечерта
беше писателят Любомир Котев, който представи „другият“ прочит на романа
„Тътени“, първа част от трилогията на Цончо Родев, преиздаден през миналата
година, повече от 40г. след първото  издание.

Водещ на представянето беше
журналистката Нели Димитрова.

Начало страница

Начало

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТРИТОМНИКА „СЕГАШНИЯТ
БЪЛГАРСКИ СВЯТ – ДЕЙСТВИТЕЛНО Е АД” НА АКАД. ПРОФ. Д-Р ИВАН ВЕЛИЧКОВ

 

На 27 юни, от 18:00ч., в Зала „Май”-Сливен,
бе представен тритомникът „Сегашният български свят – действително е Ад” на
акад. проф. д-р Иван Величков – председател на Академията за иновации и
развитие /АИР/.

Събитието бе организирано със съдействието
на: Регионална библиотека „Сава Доброплодни”,
Община Сливен, Общински съвет –
Сливен, Технически университет – София – Факултет и Колеж Сливен. Гости на
събитието бяха Димитър Митев-председател на ОбС-Сливен и зам.-кметовете на
община Сливен Пепа Чиликова и Стоян Марков.

Проф.
д-р Иван Величков е роден на 19 август 1940г. Завършил е ХТИ – гр. София,
специалност „Химична технология на целулозата и хартията“. От 1965г. до
1968г., е преподавател в Академията за обществени науки – гр. София по
специалност „Управление на икономиката“. От 1982г. е доцент и зам.-директор
на Центъра за работа с чуждестранни студенти, а от 1986г. до 1992г. е декан
на Центъра за ръководни кадри. Три години ръководи катедра „Икономика на
съобщенията“ във ВУТП, а от 1995г. ръководи катедра „Публична администрация“
и е зам.-декан в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград. От 2011г. е
ръководител на катедра „Икономика, администрация, управление“ в ЕПУ – гр.
Перник и директор на Център за професионално обучение. Чете лекции в редица
университети в България и чужбина, а от 10 години и в Технически университет
– София, ИПФ – Сливен по дисциплините „Администрация и управление“,
„Маркетинг и комуникации”, „Сигурност“, „Икономика“. Преподавател е и в
Европейски политехнически университет по
дисциплината „Икономика, мениджмънт, администрация“.
Автор е на над 27 монографии
и на над 300 научни и научно-популярни труда. От 2017г. е президент на
Академията за иновации и развитие в България.

Внушителният тритомник на акад. Иван
Величков, „Сегашният български свят – действително е ад“, е едновременно
изследване, проучване, анализ на развитието на човечеството от самото му
възникване до днес и прогноза за неговото бъдеще. С помощта на богата
фактологична основа от популярни и известни
научни сведения и чрез вмъкването на малко познати хипотези и събития
авторът развива мащабно своето схващане за причинно-следствената връзка
между човека, Космоса, Земята от архаично-митологичните времена до
злободневните проблеми на нашето битие, които ни съпътстват в ежедневието.

Тръгвайки от анализ на съвременния свят, от
геополитиката и глобализацията, през глобалното затопляне и рискът от водна
катастрофа, от трагичните наводнения и огромни пожари, магнитните бури,
озоновите дупки в атмосферата и много други неблагоприятни феномени в
глобален мащаб, предизвикани от неразумната човешка дейност в продължение на
много години, авторът стига до сакралните въпроси, които си задава всеки
човек: откъде идва съзнанието; сами ли сме в Космоса; как се е родил животът
на Земята; наистина ли Вселената е безкрайна и много други. И не само ги
задава, но и настойчиво търси научен отговор на тези дилеми.

Във втората част от трилогията задълбочено са
анализирани и икономическите параметри на нашето стопанство, както и
истинското място на България в световния икономически растеж, проблемите с
големите здравни кризи като ненадейно и съдбоносно връхлетялата ни КОВИД
пандемия с катастрофални последици върху начина на живот и съдба на милиони
хора по света, мястото на България в Европейския съюз и още изключително
важни проблеми.

В третата и последна част на изследването
акад. Иван Величков изразява своята силна тревога от надвисналите глобални
катастрофи над човечеството и я посвещава на проучване и анализ на
състоянието, трудностите и перспективите пред хората в т.нар. „български
земен рай“. Той акцентира върху трите основни причини за демографския колапс
в страната – ниската раждаемост, високата смъртност и емиграцията. Но тези
причини се дължат на друг основен фактор – състоянието и неравномерно
развитие на икономиката в различните отрасли на икономиката и в различните
райони на страната. Интересни са и наблюденията на автора за пазара на
труда, образованието и квалификацията, разликите в статуса на държавния и
частния сектор, факторите за засилване на безработицата и нивото на
заетостта по възрастови групи, структурата и механизмите, които движат
измененията на работната заплата в нашата страна, стресът и чувството за
неудовлетвореност в голяма част от работещите и много други проблеми.

Тъжни и нерадостни размисли пораждат
последните раздели на третата част на тази книга. Те са посветени на
житейското проклятие, което наричаме бедност и на това как недоброто
държавно управление в страната неизменно води до политическо
неудовлетворение и социално падение.

За тритомника и неговия автор говори доц. д-р
Койчо Атанасов – директор на Технически университет – София – Факултет и
Колеж – Сливен. Представен бе и анализ на книгите от литературния критик
Димитър Бечев.

Акад. проф. д-р Иван Величков връчи специални
грамоти на Академията за иновации и развитие /АИР/ на Стефан Радев-кмет на
община Сливен, д-р Росица Петрова-Василева-директор на РБ “Сава
Доброплодни“, Димитър Митев-председател на ОбС-Сливен и проф. Станимир
Карапетков – зам.-ректор на ТУ – София – Факултет и Колеж – Сливен.

Начало страница

Начало

На специална церемония в Регионална
библиотека "Сава Доброплодни"- Сливен ще бъдат обявени резултатите от
конкурса „Читател на годината“  – 2022

На 11.01.2023г. /сряда/, от 12:00ч., в
Централното фоайе на РБ „Сава Доброплодни“-Сливен, на специална церемония ще
бъдат обявени номинациите и носителя на приза „Читател на 2022 година“ на
библиотеката.

Конкурсът „Читател на годината” се провежда
за осма поредна година и има за цел насърчаване на четенето сред всички
възрасти и подпомагане процеса на изграждане на читателски навици.
Резултатите показват, че с отпадане на ковид ограниченията и възстановяване
на нормалния режим на работа през миналата година,
броят на четящите хора
от различни възрасти се увеличава значително и библиотеката заема все
по-важно място в техния живот, задоволявайки търсения от всякакво естество:
духовно, естетическо, научно, професионално.  

По регламент на конкурса всяко обслужващо
звено номинира между своите читатели кандидати за приза на базата на
най-много заети книги и посещения за годината. За 2022г. са номинирани 12
читатели с най-много заемания от: Детски отдел, Чуждоезиков център и двете
зали за свободен достъп. От номинираните се излъчва и носителят на приза
„Читател на годината“ на библиотеката.

Всички номинирани читатели ще бъдат отличени
с грамота и ще получат годишна читателска карта за 2023г. За носителя на
приза и за номинираните участващи в надпреварата, ръководството на
библиотеката е предвидило и допълнителни награди.

 
 

Начало страница

        Начало

Изложбата илюстрации „Из приказния свят на Елин Пелин”,
реализирана в рамките XXIV Националeн фестивал на детската книга-Сливен, е
представена в гр.Созопол, като част от програмата на IV Международен
фестивал за куклен и площаден театър – Созопол, 2022

 Изложбата илюстрации „Из приказния свят на Елин Пелин” с творби от Третия
международен студентски конкурс за илюстрация, проведен в рамките на 24
издание на Националния фестивал на детската книга – Сливен, 2022 и посветена
на 145г. от рождението на големия български писател Димитър Стоянов /с
литературен псевдоним Елин Пелин/, чиито произведения се нареждат сред
шедьоврите на българската литература, а романът му „Ян Бибиян на Луната“ е
първият фантастичен роман за  деца в българската литература, превърнал се в
част от световната литературна класика, е представена в гр.Созопол, в
рамките на съпътстващата програма на IV Международен фестивал за куклен и
площаден театър „Арлекино и Марионета” /5-10 август 2022г./.

 Международният
фестивал за куклен и площаден театър „Арлекино и Марионета“ се организира от
Театрална къща „Мариета и Марионета” и община Созопол. Фестивалът представя
пред широката публика българските и европейски достижения в областта на
професионалното куклено изкуство и площадния театър. Същевременно форумът
представя и някои по-непознати театрални жанрове у нас – Комедия дел’Арте,
пантомимата,
клоунадата, театърът на предмета, театърът на сенките, кукленият театър за
възрастни и деца. Със свои постановки в програмата се представят както
куклени театри от България, така и театрални формации от Франция, Италия,
Португалия и  др. страни.

В съпътстващата програма тази година, освен изложбата
илюстрации „Из приказния свят на Eлин Пелин”, са включени и ателиета за
изработване на театрални кукли и
3D картички; уъркшоп и кръгла маса посветени на
Комедия дел’Арте; лекция с демонстрации на тема: „Съвременен индийски
площаден театър“, както и карнавално шествие по централната улица на града и
др.

Изложбата
„Из приказния свят на Елин Пелин” /по двете части на романа „Ян Бибиян“: „Ян
Бибиян .Невероятни приключения на едно момче“ и „Ян Бибиян на Луната“ и
най-превежданите му приказки „Петльо и Лиса“, „Торбаланци“, ‚Чичо Пейо“,
„Безценното камъче“ и др./, включва творбите на отличените участници в
конкурса – студенти от художествените академии в България, Босна и
Херцеговина, Сърбия и Унгария.

Изложбата е експонирана в голямата зала на НЧ ”Отец Паисий” /ул.”Аполония” №
1/ и бе открита  официално на 5.08.2022г., в 19:00ч., от д-р Росица
Петрова-Василева – директор на РБ ”Сава Доброплодни” – Сливен и на
Националния фестивал на детската книга  от директора на фестивала „Арлекино
и Марионета“- Мариета Ангелова/Марионета/.

Начало страница

Начало

В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА

 „САВА ДОБРОПЛОДНИ” –
СЛИВЕН

СТАРТИРА СЕДМИЦА НА ЛЮБОВТА

 От 14 до 18 февруари 2022г. в
Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен ще се проведе станалата
вече традиционна Седмица на любовта, посветена на празника на влюбените –
Св.Валентин. Макар и да се определя като привнесен в България, днес
„св.Валентин” е един от най-обичаните от младите хора, а и от всички
влюбени  празник. За съжаление и тази година събитията посветени на празника
ще преминат под знака на ковид като се спазват всички противоепидемични
мерки.

В програмата на Седмицата на
любовта са включени презентации и дискусии за тийнейджъри на тема:  „Любовта
е вдъхновение”, както и анкета “Какво е за вас любовта“.

В презентацията се представя
любовта като вдъхновение в творчеството на световноизвестни и български
композитори, художници, поети, писатели, актьори и режисьори,  създали
шедьоври вдъхновени и посветени на най-възвишеното човешко чувство. Ще
прозвучат и стихове на известни български поети посветени на любовта станали
текстове на любими на поколения българи песни.

В централното фоайе на
библиотеката изложба проследява историята на празника „Св.Валентин” и
на картичките „валентинки“ с образци от  19 и 20 в. Представени са и образци
от световната и българска литература, изобразително изкуство и скулптура,
които са вдъхновени от най-великото чувство – любовта.

В дните на седмицата на любовта
всеки посетител на библиотеката ще получи като дар свитък с любовно
стихотворение на български или световен автор.

Груповите
посещения на ученици ще се извършват по предварително уговорен график при
спазване на всички противоепидемични мерки.

Начало страница

Начало

ВАЖНИ МОМЕНТИ ОТ ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА Г.С.РАКОВСКИ СА
ПРЕДСТАВЕНИ В ДОКУМЕНТАЛНАТА ИЗЛОЖБА „АЗ СЪМ БИЛ ВИНАГИ БЪЛГАРИН…”
ЕКСПОНИРАНА В ГАЛЕРИЯ „МАЙ” – СЛИВЕН

                   

На 14 април 2021г. в галерия „Май” – Сливен
беше открита документална изложба „Аз съм бил винаги българин…”, посветена
на 200г. от рождението на Георги Стойков Раковски – една от най-значимите и
мащабни фигури на българското възраждане.

Изложбата
е реализирана от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ и община Сливен в
партньорство с Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” – София,
Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” – Велико Търново и Исторически
музей – Котел. Събитието е част от Националната програма за честванията на
бележитата годишнина.

Поради ограниченията наложени от
противоепидемичните мерки, изложбата бе открита пред галерия „Май”. Пред
гостите на събитието актьорът Христо Симеонов изпълни одата „Раковски” от
Иван Вазов. Прозвуча и веруюто на Раковски, на което той остава верен до
сетния си дъх: „Отечество и народност са две най-хубави, най-сладки и
най-утешителни речи за чувствителния
человек и той жертвува за тях всичко, що има най-драгоценно на света,…додето
ми държат крака и ръце, и додето усещам и най-малкая умна сила в себе си, не
ще престана да работя в ползу отечество и народу си, кого съм от младости
толко силно възлюбил и от кого нямам друго по-драгоценно и по-свято нещо на
този свят!…”.

 Преди официалното откриване на изложбата д-р
Росица Петрова-Василева – директор на РБ „Сава Доброплодни” представи
накратко основните акценти в изложбата, както и включените оригинални
документи от личния архив на Г.С.Раковски съхранявани при специален режим в
Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”, между които писмо позив на
Гарибалди на френски език; писмо на д-р Иван Селимински до Раковски,
ръкописни бележки към
поемата
„Горски пътник” и др. С много снимки и документални материали в изложбата са
представени живота и делото на Раковски: неговото семейство, годините на
учение в Котел, Карлово и във великата гръцка гимназия Куручешме, Цариград.
Специално място е отделено на пребиваването му в Марсилия, където възприема
идеите на Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди. В изложбата е поставен акцент
и на Първата българска легия и на най-важната институция в Легията
учреденото от Раковски „Върховно началство“, което играе ролята на щаб на
легията, но и на привременно правителство. Със снимки са представени
най-видните участници в Първата легия и неговите идейни последователи
Панайот Хитов,
Любен Каравелов, Васил Левски. Специално място е отделено на  научната,
книжовна, публицистична и езиковедска дейност на Раковски като са показани
първите издания на неговите книги /отпечатани в Белград, Нови Сад, Одеса/,
както и броеве от издаваните от него в.”Дунавски лебед”, „Бъдущност”,
„Бранител” и сп.”Българска старина”. Проследена е сагата около връщането на
костите на великия революционер в България, и в родния му град Котел.
Представена е и пластичната антропологична реконструкция на неговия лик,
създадена от професор Йордан Йорданов /Институт по експериментална
морфология, патология и антропология с музей при БАН /собственост на
Исторически музей – Котел/.

Изложбата
беше официално открита от кмета на Община Сливен г-н Стефан Радев, който е и
член на Инициативния комитет за националните чествания на Раковски. Гости на
откриването бяха: Димитър Митев – председател на Общински съвет-Сливен, Пепа
Чиликова – заместник кмет на община Сливен, доц.Калина Иванова – директор на
РБ „П. Р. Славейков” – Велико Търново, д-р Иван Александров – заместник
директор на РБ „П. Р. Славейков” – Велико Търново, Марина Иванова –
гл.експерт в Отдел „Архиви” на НБ ”Св.св.Кирил и Методий” – София, Димитър
Бечев – директор на РБ ”Г.С.Раковски” – Ямбол, членове на Обществения съвет
към регионалната библиотека, общински съветници, директори на училища и
културни институти, граждани. Сред първите посетители на изложбата бяха и
осмокласници от ППМГ „Добри Чинтулов”, а техни по-големи съученици, облечени
в четнически униформи, посрещаха гостите и подаряваха на всеки
от тях картичка с лика на Раковски и неговото верую. В по-късните часове
изложбата посетиха и ученици от Хуманитарна гимназия „Дамян
Дамянов”.         

Документалната изложба  „Аз съм бил винаги
българин…” може да бъде посетена до 24 април 2021г., всеки делничен ден от
9:00ч. до 17:00ч., при спазване на всички мерки свързани с епидемиологичната
обстановка.
 

Начало страница

Начало

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” И ОБЩИНА СЛИВЕН
 ОРГАНИЗИРАХА ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР  „ДАМЯН ДАМЯНОВ – И ИМА ВРЪЩАНЕ…И ИМА…!”,
ПОСВЕТЕНА НА 85-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТА И ЦЕРЕМОНИЯ ПО
ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ ОТ VIII НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА
ПОЕЗИЯ „ДАМЯН ДАМЯНОВ” – 2020

 

Традиция стана в навечерието на празника на Сливен –
Димитровден Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ да организира
отбелязването на годишнини на сливенски поети и писатели, които във
великолепни творби описват по неповторим начин родния град, вграждайки
своите най-интимни чувства и с тях вдъхновяват и обединяват сливенци
навсякъде по света.

На 21 октомври /сряда/ 2020г., от 17:00ч., в зала „Сливен”, в
рамките на програмата за празника на Сливен –Димитровден, се състоя
творческа вечер „Дамян Дамянов – И има връщане…И има…!” посветена на 85
– годишнината от рождението на поета, завещал ни едни от най-хубавите
стихове, есета, пътеписи, спомени посветени на Сливен и Сливенския край.

Дамян Дамянов е един от най-значимите български поети от
втората половина на XX век..  Роден е на 18
януари 1935г. в Сливен,
в семейството на Надежда и Петър Дамянови. В родния си град завършва
средното си образование в
гимназия „Добри Чинтулов”. В гимназията,
със съученика си Николай Султанов списват
ръкописния хумористичен вестник „Айлашка правда”. През 1949г. във
в.”Сливенско дело”са отпечатани за пръв
път негови стихотворения. 

През 1956г. постъпва в СУ
„Климент Охридски”, специалност „Българска филология”. През 1958г. излиза от
печат първата му стихосбирка „Ако нямаше огън”. През 1961г. завършва висшето
си образование. От 1962г. е литературен консултант във в. „Народна младеж”.
От 1966г. до 2 август 1990г. работи като редактор в отдел „Поезия” на
сп.”Пламък”.

Дамян Дамянов е автор на 38
стихосбирки, 1 книга с епиграми, 5  книги с есета, очерци, разкази,
импресии, прозаични миниатюри, драми, пътни бележки,  автобиографична проза,
един роман, една книга за деца, блестящи
преводи, множество публикации в периодичния печат. Той е и един от
най-превежданите и популярни български поети в чужбина. Още през 1963 г., в
началото на творческата му кариера, в Москва е издадена негова стихосбирка
под заглавие „Нека отворим прозореца”. Негови поетични книги и отделни
творби са издавани на руски, белоруски, украински, италиански, немски,
френски, китайски, монголски, полски, чешки, гръцки, турски, словашки,
сръбски, унгарски, хърватски, грузински, литовски и др.езици.

За литературната си и
публицистична дейност Дамян Дамянов е отличен с редица награди, между които:
орден „Народна република България” – първа степен/1985/; Национална
литературна награда „Пеньо Пенев”/1970/;
Национална награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“/1975/,
наградата „Поручик Димчо Дебелянов”/1980/;
Националната Вазова награда на община Сопот и Министерство на
културата за 1998г; наградата „Златният Орфей”
за цялостно творчество в областта на поп музиката /1998/. Удостоен е с
почетното звание „Народен деятел на културата”/1976/,
лауреат е на Димитровска награда за 1976г.  

Мото и основен мотив в живота и творчеството на Дамян
Дамянов е жизнелюбието и обичта във всички форми и разновидности – природа,
любима, близки, красота, стих, битие… В богатата тематична палитра на
поета има и три много ярко открояващи се теми: България, Сливен и любовта.
Поезията му е силно драматична, екзистенциална, дълбока, мъдра, преживяна,
лична. В нея той споделя собствения си житейски опит, своята чувствителност.
А любовните му стихотворения го превърнаха в един от най-обичаните и
популярни български поети.

В поетичното си и белетристично творчество Дамян Дамянов
отделя специално място на темата за родния край, за родния град и неговото
минало и настояще, за неговата природа, история и символи, за значимите
личности, отдали труда, таланта и живота си за неговото добруване, както и
за обикновените му граждани, които градят неговото настояще и бъдеще.

Дамян Дамянов умира на 6 юни 1999г. в гр.София.

Специален гост на творческата
вечер беше съпругата на Дамян Дамянов – поетесата Надежда Захариева.

В първата част на вечерта бе представен издадения от РБ ”Сава
Доброплодни” само преди дни био-библиографски указател „Дамян Дамянов” със
съставители д-р Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова и Росица Иванова.
Прочетена бе рецензията на проф. д.ф.н Иванка Янкова /УНИБИТ – София/.

Във втората част на вечерта ще се състои церемония по
награждаването на отличените участници в осмото издание на Националния
конкурс за поезия на името на Дамян Дамянов, който се организира от Община
Сливен в партньорство с Издателска къща „Жажда” като израз на
признателността към личността и делото на нашия именит съгражданин.

В осмото издание на конкурса са представени за участие 45
книги на автори от цялата страна, а в категория дебют със свои първи книги
участват 8 млади поети. Носителите на наградите са определени от жури с
председател – съпругата на Дамян Дамянов – поетесата Надежда Захариева и
членове: поетесата Валентина Радинска, поетите Тенко Тенев и Деньо Денев,
директорът на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен д-р Росица
Петрова-Василева и писателят и стопанин на Издателска къща „Жажда” Желяз
Кондев.

За носител на Националната награда за поезия „Дамян Дамянов”
– 2020г. журито е определило поетесата Светла Гунчева. Наградата за дебют се
присъжда на София Милева. Националната награда беше връчена от Стефан Радев
– кмет на община Сливен. Наградата за дебют връчи г-жа Надежда Захариева.

Водещ на творческата вечер беше актьорът Даниел Цочев. 

В програмата взеха участие и младата поп певица Богомила
Цекова и струнен квартет „VIVA” – гр.Бургас.

 

Начало страница

Начало

ПРИКЛЮЧИ СЕДМИЦАТА ПОСВЕТЕНА НА ЛЮБОВТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА
ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН

 

  От
 10 до 14 февруари 2020г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” –
Сливен се проведе станалата вече традиционна Седмица на любовта, посветена
на празника на всички влюбени – Св. Валентин. Макар и да се счита привнесен
в България, днес той е един от най-обичаните от младите хора, а и от всички
влюбени, празници.

 В
програмата на Седмицата на любовта бяха включени: презентации и дискусии за
тийнейджъри на тема: „Любовта, без която не можем”; изложба, проследяваща
историята на картичките „валентинки”; анкета „Какво е за вас любовта?” сред
ученици от средните училища; премиера на  стихосбирката „Непадаща звезда” на
един от най-нежните лирици в съвременната ни литература – поетът Георги
Константинов.

Над 500
ученици от ПМГ „Д.Чинтулов”, ГПЗЕ „Захари Стоянов”, ХГ „Дамян Дамянов”, ПГИ
„Проф. д-р Д.Табаков”,
СПГСГ"Арх.
Г. Козаров", Спортно училище „Д. Рохов”, както и седмокласници от  ОУ "Д-р
Ив. Селимински" и др. посетиха  по график проявите от програмата. Те
проследиха с интерес презентацията „Любовта, без която не можем”,
представяща историята на празника Св. Валентин и традицията да се подаряват
картички „валентинки”, както и любовните истории на исторически личности и
на световноизвестни художници, поети, писатели, музиканти,  като Парис и
Елена, Ромео и Жулиета,
Шах-Джахан
и Мумтаз Махал, Кемал Ататюрк и Димитрина, Едуард

VII
и Уолис
Симпсън, Шакира и Жерар Пике и др.  На фона на прекрасна музика звучаха
български и световни литературни шедьоври вдъхновени и посветени на
най-възвишеното човешко чувство.

Във
фоайето на библиотеката бе уредена и изложба, представяща историята на
картичките „валентинки” с образци от 19 и 20 век, както и ръчно изработени
картички, които днес влюбените си подаряват.

Тийнейджърите – участници в проявите от Седмицата на любовта се включваха и
в анонимна анкета „Какво е за вас любовта?” Отговорите в анкетата варираха
от дълбоко
разочарование и отричане на любовта до определянето й като истинско
вдъхновение. Но за повечето от тях любовта е „най-святото чувство на света”
и „любовта осмисля живота на човека” .

Всички
ученици, посетили проявите от програмата на Седмицата на любовта, получиха 
като дар свитък с прекрасно стихотворение. На 14 февруари, с любовни
стихове, библиотеката зарадва и всички свои читатели.

Акцент в
Седмицата на любовта беше и премиерата на 12.02.2020г. на поетичната книга
„Непадаща звезда” на големия български поет Георги Константинов. Авторът на
над 150 любовни стихотворения,
част от които изпети като песни и превърнали се в незабравими хитове, се
срещна с ученици от ПМГ „Д.Чинтулов” и ХГ ”Дамян Дамянов”, а вечерта и с
други почитатели на своето творчество и представи при голям интерес
най-новите си стихове посветени на това велико чувство.

За
организаторите на Седмицата на любовта, от РБ “Сава Доброплодни“, остава
удовлетворението от оценката за проявите: „много вълнуващо“, „беше любопитно
и интересно“, „изненадващо приятно“ – такива са впечатленията на участниците
в тях, както и желанието им отново да се върнат в библиотеката  по повод на
други събития и срещи с творчеството на други автори.

Начало страница

Начало

РЕГИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” ОРГАНИЗИРА ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР „ СТАНКА ПЕНЧЕВА –
СЛИВЕНКА ДОКРАЙ” – ПОСВЕТЕНА НА
90-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТЕСАТА
Традиция стана в
навечерието на празника на Сливен – Димитровден Регионална библиотека „Сава
Доброплодни“ да организира отбелязването на годишнини на сливенски поети и
писатели, които във великолепни творби описват по неповторим начин родния
град, вграждайки своите най-интимни чувства и с тях вдъхновяват и обединяват
сливенци навсякъде по света.
На 23 октомври /сряда/ 2019г., от 17:00ч., в камерната зала на ДТ „Стефан
Киров”, в рамките на програмата за празника на Сливен –Димитровден, ще се
състои творческа вечер „Станка Пенчева – сливенка докрай” посветена на 90 –
годишнината от рождението на поетесата, завещала ни едни от най-хубавите
стихове, есета, пътеписи и спомени посветени на Сливен и Сливенския край.
Станка Пенчева е една от най-значимите български поетеси от втората половина
на XX век. Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен, като трето дете в семейството
на Михаил Иванов Пенчев и Марийка Иванова Кавалджиева. В родния си град
завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са
отпечатани първите нейни стихотворения (1941 – 1942 г.).
През 1952г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент
Охридски” и влиза в литературни среди. През 1951г. започва работа в
литературния отдел на Радио София. През 1952 година излиза първата ѝ
стихосбирка „Пълнолетие“ и е приета в Съюза на българските писатели. От
1955г. е работила последователно като редактор в издателство "Народна
младеж"(1955), кореспондент на вестник „Народна култура“ в гр.
Русе(1956-1958), като редактор в литературното списание „Септември“
(1959–1975) и в списание „Отечество“ (1975–1986).

Станка Пенчева е
автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, две с автобиографична
проза, една книга с приказки и една повест за деца, блестящи преводи
предимно от руски език, множество публикации в периодичния печат. Отделни
нейни творби са превеждани на руски, румънски, белоруски, английски,
арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски,
латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Нейна
стихосбирка е издадена и на грузински език.
Била е член на Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в
България.

За литературната си и публицистична дейност Станка Пенчева е отличена с
редица награди, между които: орден „Кирил и Методий“ – I степен (1974),
награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002); Национална
награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“(1996), Национална награда
„П. К. Яворов“ (2000), награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003),
Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2007).
Мото и основен мотив в живота и творчеството на Станка Пенчева е обичта –
във всички форми и разновидности – природа, любим, близки, красота, стих,
битие…. А любовните й стихотворения я превърнаха в една от най-обичаните и
популярни български поетеси.

В поетичното си и белетристично творчество Станка Пенчева отделя специално
място и на темата за родния край, за родния град и неговото минало и
настояще, за неговата природа, история и символи, за значимите личности,
отдали труда, таланта и живота си за неговото добруване, както и за
обикновените му граждани, които градят неговото настояще и бъдеще.

В началото на
творческата вечер проф. д.ф.н Иванка Янкова /УНИБИТ – София/ ще представи
издадения само преди дни био-библиографски указател „Станка Пенчева”, събрал
в максимална пълнота всички публикации от и за поетесата, със съставители
д-р Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова и Росица Иванова. Вълнуващ момент
от вечерта ще бъде излъчването за пръв път на документалния филм „Станка
Пенчева-сливенка докрай” – създаден по идея на д-р Р. Петрова –Василева и
продуциран от РБ ”Сава Доброплодни”. Ще бъде представен и издаденият от ИК
”Жанет 45” сборник с любовна лирика на Ст.Пенчева „С очите на новородена”,
посветен на 90-годишнината от рождението й.
Водеща на творческата вечер ще бъде актрисата Бойка Велкова, която ще
изпълни и едни от най-хубавите стихове на поетесата. В програмата със свои
изпълнения ще се включат и музикантките от струнен квартет „VIVA” –
гр.Бургас.
Специални гости на
събитието ще бъдат дъщерята на Станка Пенчева – Радина Цачева и единственият
внук на поетесата – Михаил.
 

Начало страница